МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260002/18.09.2020г.
ПО НЧХД№376/2019г.по описа на Районен съд гр.Балчик
По отношение на подсъдимият Г.А.Ж. - с ЕГН **********,
............., живущ ***, е предявено обвинение от Р.Т.К. с ЕГН********** ***, ЗА ТОВА, че на 06.11.2019 г. е нанесъл
публично, пред педагогически и непедагогическият персонал на СУ”Христо
Смирненски” с.О., обида, като е използвал думите: „крадла”, „падишах”, „срам и
позор за професията”, унизителни за честта и достойнството на Р.Т.К., като
директор на ...., общ.Балчик- престъпление по чл.148 ал.1, т.т.1 и 3, във вр.чл.146 ал.1 от НК.
Съдът
разгледа настоящият спор в няколко публични заседания т.к.прецени,че няма
опасност от разгласяване на факти и обстоятелства от интимния живот на
участниците в процеса, а и самото съдържание на процеса няма такъв характер
.Следва да се посочи също така, че нито една от страните е нямала изрично
възражение в обратния смисъл.
Частния тъжител се явява в първото по делото с.з. като
заявява,че поддържа предявеното с тъжбата обвинение.Моли да се уважи тъжбата й,както
и предявеният й гр.иск.Твърди,че квалификациите направени на 06.11.2019г. се
повтаряли ежедневно,нямала желание да отиде на работа,
Процесуалният
представител на тъжителят,адв.Н. *** пледира,в хода
по прения подсъдимият да бъде признат за виновен,т.к. от събраните по делото
доказателства безспорно е доказана
вината му.
От същите тези доказателства се е установило,че
тъжителката е директор на СУ „Хр.Смирненски“ в с.О.,общ.Балчик,а подсъдимият е бил
учител в училището и като такъв е съзнавал,че нарича с обидни думи директора на
училището.Казаните думи целели да накърнят честта и достойнството на
директора,като в съвременното общество всеки имал право да изразява критика,но
в настоящият случай тя излязла извън рамките на градивността и накърнявала
чужди права.Посочва,че чл.17 от ЕКЧП забранява злоупотреба с право.
Пледира за уважаване размера на гр.иск ,предвид
преживените негативни емоции,увреждането на авторитета и доброто име и
професионалната атестация на директора на училището.
Адв.Н.,пледира присъждане и на разноски,на осн.чл.189,ал.3 от НПК.
Подсъдимият Г.А.Ж.
се явява лично и с адв.Т. ***.
На въпроса на съда дали разбира обвинението и дали се
признава за виновен заявява,че разбира обвинението,но не се признава за виновен
,заявява,че си дава сметка какво се е случило.
При проведеното с.з.на 18.09.2020г. по същество на делото заяви,че не желае да
дава обяснения,като се придържа към казаното от адвоката му.
В последната дума, дадена му от съда ,отправя
благодарности към съда .
Подсъдимият се представлява от адв.Т. ***.
В хода по прения адв.Т. пледира
подсъдимият да бъдат признат за невиновен по предявеното му от тъжителя
обвинение ,предвид това,че не е съставомерно по реда на чл.146 от НК,а
предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.
Също пледира за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар.
По делото е предявен граждански иск от тъжителя Р. ***
в размер на 5000,00/пет хиляди/лева,считано от 06.11.2019г. до окончателното му
изплащане ,ведно със законната лихва от тази дата , за причинени неимуществени вреди от процесното деяние и същата е конституирана като граждански
ищец ,с протоколно определение от 10.01.2020г.и
гражданският иск е приет за съвместно разглеждане.
С присъда №260002/18.09.2020г. настоящият състав на
съда призна подсъдимият Г.А.Ж. - с ЕГН **********, ............., живущ ***, е предявено обвинение от
Р.Т.К. с ЕГН********** ***, за
невиновен ЗА ТОВА, че на 06.11.2019
г. е нанесъл публично, пред педагогически и непедагогическият персонал на
СУ”Христо Смирненски” с.О., обида, като е използвал думите: „крадла”,
„падишах”, „срам и позор за професията”, унизителни за честта и достойнството
на Р.Т.К., като директор на ...., общ.Балчик,като го оправда по предявеното
обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.т.1 и 3,
във вр.чл.146 ал.1 от НК, като го осъди да заплати на
Р.Т.К. сумата от 500,00лева представляваща уважения размер на гражданския
иск,ведно със законната лихва,считано от
06.11.2019г.до окончателното му изплащане,а по отношение на размер до
5000,00лева го отхвърли като недоказан,предвид следното:
Със Споразумение №РД 07-09/30.07.2010г.на Регионален инспекторат
по образованието гр.Добрич тъжителката Р.Т.К. е назначена на длъжността
Директор на СУ „Хр.Смирненски“с.О.,въз основа на проведен и спечелен конкурс.
В същото време подсъдимият бил учител в СУ
„Хр.Смирненски“с.О.,по Физическо Възпитание и Спорт и Философски Цикъл.
От доказателствата в делото се установява,че
подсъдимият уведомил Началника на РИО-Добрич,в лицето на св.Т., че ще подаде сигнал за нарушения ,допуснати
от директора на училището в Инспектора на МО .
По този повод св.Т. инициирал среща в училището,за
която се обадил по телефона на св.Й.,която в него момент поради отсъствие на
Директора на училището изпълнявала тази длъжност,да съобщи на персонала за
това.
От нейна страна било съобщено до съответните лица за
провеждане на срещата.
Срещата се провела на 06.11.2019г.в училище
Хр.Смирненски в с.О. с Началника на РУО-Добрич.
На процесната среща
тъжителката не присъствала.
Темата на срещата била Напрежение в училището.
При разискване на поставените от св.Т. въпроси се
изказал и подсъдимият Ж.,като посочил,че К. е извършила финансови злоупотреби.
Последният употребил по отношение на К.,в качеството й
на Директор на училището думите „Крадла“,“падишах“ ,а служителите били рая , не
се търсело отговорност,че К. била „срам
и позор за професията“.
Думите изказани от Ж. по отношение на директора на
училището били пряко възприети от присъстващите в залата св.Г.,К.,Н.,М.,И.,Й.
,че се отнасят за Р.К..
След приключване на срещата,тъжителката К. била
уведомена по телефона,за това,какво подсъдимият е казал за нея и конкретно
какви думи е използвал и как я наричал.
Според св.Н. ,непосредствено след срещата се обадила
по телефона на К.,но последната вече била запозната със случилото се и
изказването на Ж..
Св.Н. също заявява,че е позвънила на телефона на К. и
и съобщила за срещата и казаното от Ж..
Думите ,изказани от Ж. ,К. възприела,като обидни,т.к.уронвали авторитета й както пред присъстващите на
срещата,така и пред представителите на РИО-Добрич.След
узнаването на тези изявления,претърпяла негативни чувства и емоции,преживяла
стрес,депресия и социална изолация.Нарушили се били отношенията й с колегите и
началниците й, които до този момент били нормални и колегиална, а след това въз
основа на позорящите я факти се променили коренно.
Тези думи ,изречени от подсъдимият на провелото се
събрание на педагогическия й непедагогическия състав на СУ „Хр.Смирненски“ в с.О.
на 06.11.2019г. ,тъжителят К. квалифицирала като обида ,нанесена публично и в
качеството й на длъжностно лице, квалифицирано съгл.разпоредбата на чл.148,ал.
1,т.1 и т.3 ,във вр.с чл.146,ал.1 от НК.
Това й дало основание да подаде Тъжбата си до съда.
Съдът допусна до разпит свидетелите Г.,К.,Н.,М.,Д. ,И.,Й. ,Т. и П. по искане от
страните.
Въз основа на това възприе казаното от свидетелите по
отношение на инкриминираните думи и изрази следното:
Св.Г., в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява,че
подсъдимият на процесното събрание нарекъл
тъжителката „крадла,..каза че тя е падишах, а пък ние сме рая ,че не трябва да
бъде директор и че тя е срам за цялата учителска гилдия“ .
Св.К. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява – „..на
събранието стана ясно,че г-н Ж. смята че директорката г-жа К. е извършила
финансови злоупотреби,като я окачестви като падишах,срам за професията и
крадла“.
Св.Н. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява -„..обвиняваха директорката г-жа К. че е злоупотребила финансово ,…т.е. различни
финансови нарушения…,многократно нарече Т. крадла,падишах,ние сме
раята,учителите… съответно злоупотребява
с финансите и ние не търсим отговорност“.
Св.М. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява –„..имаше
изказвания от рода на това,че г-жа К. е крадла,срам и позор за учителската
професия,ние сме рая,която постоянно трябва да я слушаме ,а тя падишах.“
Св.Д. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява,че
на срещата е отишла към края и не е чула
думите казани от Ж.,като посочва ,че ги у чувала в друг момент,“ думите
„Крадла“ по отношение на нашия работодател г.жа Т.“.
Св.И. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. заявява,“..че предполага че думите
крадла,падишах ,срам и позор за професията са били отправени към директорката К.“,също
така заявява,че „..думата падишах не е обидна ,но думата крадла –да“.
Св.Й. в протокола от с.з. от 22.05.2020г. -„..да ,каза го –падишах,срам за
професията,крадла,..отправени бяха към директорката“.
Св.Т. в протокола от с.з. от 22.05.2020г.заявява -„…като смисъл това,че е злоупотребено с
финансите ,че са направени някакви финансови нарушения,…ама това дали е казано
точно-крадла или има финансови нарушения-за мен няма разлика“.
Съдът по свой почин и по искане на адв.Т.
изиска и приобщи като доказателство по
делото-Финансова Проверка извършена от Община-Балчик в СУ „Хр.Смирненски“ с.О.,доказателства
от РИО-Добрич относно това дали са налагани дисциплинарни наказания спрямо
тъжителката и такива за длъжностното й качество.
От Докладна
записка изготвена от Началник Отдел „БФС“-Гл.Счетоводител М.М.до Кмета на
Община-Балчик е сведено,че при
представяне на тримесечен финансов отчет и баланс на СУ „Хр.Смирненски“ с.О. е
установено,че към 31.03.2019г. по счетоводна сметка 4261/разчети с подотчетни
лица/ в оборотната ведомост на училището
е установено, че има неотчетен служебен аванс в размер на 23562,21 лева.
На Кмета на Общината е било предложено да издаде
заповед , с която комисия от Община-Балчик да установи фактическото състояние
към момента,причините за отпускането и неотчитането на служебни аванси и да
бъдат снети обяснения от отговорните длъжностни лица.
Със заповед №380/17.04.2019г. на Кмета на
Община-Балчик е възложено да се извърши проверка на фактическото състояние на разчетна сметка №4261 „Разчети с подотчетни лица“ в СУ
„Хр.Смирненски“с.О.,към момента,т.е. до 17.04.2019г.Определен е състав на
комисия.
Със заповед №381/17.04.2019г. на ръководителя на
Звеното за вътрешен одит на Община-Балчик е възложено да се изпълни извънпланов
одитен ангажимент за консултиране чрез изразяване на
мнение относно процеса на отпускане на авансово суми на подотчетни лица от
персонала на училището и процеса на отчитане на отпуснатите аванси за периода
от 01.01.2019г. до 10.04.2019г.
Въз основа на издадените Заповеди в СУ „Хр.Смирненски“
била извършена проверка при която ръководителя на Звеното за вътрешен одит при
Община-Балчик изготвил докладна записка от която се установява,че ръководителят
на делегиран бюджет /директора на СУ „Хр.Смирненски“ с.О./е довел до липса на
отчетност и отговорност,прозрачност и законосъобразност при разходването на
публични средства в управляваната от него образователна институция като са
установени несъответствия ,подробно описани в докладната.
От протокол изготвен от назначената от Кмета
комисия,извършила проверка на
фактическото състояние на разчетна сметка
4261“Разчети с подотчетни лица“ по счетоводни документи в училището е установено че при издаване на РКО,подробно
описани не са спазени изискванията за подпис на гл.счетоводител,,не е
отразявано осчетоводяване в счетоводните
книги ,изплащани са пари за командировки на директора,а заповедите за това са
на други лица.
Какво се е случило с проверката и какви мерки
Община-Балчик е предприела по делото не е установено,т.к.доказателства в тази
насока не са представени.
Видно от писмо на РИО-Добрич ,по искане на съда ,Р.К. има наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение
за уволнение“.
Видно от писмо на ОП-Добрич ,срещу Р.Т.К.-директор на
СУ „Хр.Смирненски“ с.О. няма образувана преписка или ДП.
Тези писмени доказателства съдът кредитира
изцяло,поради това че са издадени първо от компетентни органи и няма основание
да не им бъде дадена вяра относно съдържанието и изводите от него,както и с
оглед на факта,че със същите се изяснява допълнително възприетата от съда фактическа
обстановка относно твърденията на подсъдимия за финансови нарушения в училището
.
От показанията на разпитаните пък свидетели на
провелите се съдебни засения се
установява ,случилото се на проведеното събрание в училището, както и казаното
от Ж. на това събрание.
Съдът следва да посочи,че кредитира показанията на
разпитаните свидетели св.Г.,К.,Н.,М.,И.,Й.,т.к. същите по своето съдържание
изясняват факта на отправените обидни думи по отношение на тъжителката,в качеството
й на директор на училището,както и че самите те са ги възприели като
такива,т.к. макар и казани за техният ръководител,биха ги обидили , ако са били
казани за самите тях.
Показанията са последователни,логични и чрез тях по
един категоричен и несъмнен начин се изясняват употребените от подсъдимия по
отношение на тъжителката думи в тяхно присъствие.Изясняват и причините поради които се е стигнало до този
инцидент-влошените служебни отношения между
двамата.
Що се отнася до показанията на останалата група
свидетели-тези на Д. и Т.,техните възприятия за казаното и чутото същите ги възприемат като изводи за финансови
нарушения от страна на тъжителката,в качеството й на директор ,а както и св.Т.
посочи в показанията си,дадени пред съда „дали
е казал точно-крадла или има финансови нарушения,за мен няма
разлика“,според съда допринасят да се направи извод относно субективният
елемент на престъплението,дали с изказването на тези думи носят послание ,което е годно да унизи,дълбоко
и да засегне адресата им с оглед на общоприетите критерии за морал ,а именно
липсата на такъв.
По отношение и на тази група свидетели се изяснява факта както на влошените
отношения между подсъдимия и тъжителката така и в следствие на убеждение за финансови
нарушения от страна на Директора на училището,до които се е сблъскал подсъдимия,вкл. и поведението
му на проведеното събрание е било за това.
Що се отнася до показанията на св.П. съдът ги
кредитира дотолкова доколкото същата в
качеството си на изпълняваща функциите в момента Директор на училището се е
сблъскала с нарушената финансова дисциплина в училището и получените доклади в
тази насока,а що се отнася до самите изрази и думи изречени на събранието от
подсъдимият то последната не е присъствала на него и не ги е възприела пряко и
непосредствено, а са и били предадени,с оглед на което не може да приеме,че тя
е имала качеството на „свидетел“ на това,т.к. би могла тези думи да са и били
предадени дословно ,но би могло и да са интерпретирани от контекста на разговора.
При така установените от съда фактически положения,на
базата на събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства,съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимият Ж. е годен субект по отношение на наказателно
правната отговорност,защото е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си .Бил е под влияние на негативни чувства към К.,в
качеството й на директор на училището .
В този смисъл за съда не възниква съмнение относно
вменяемостта на подсъдимия.
Осъщественото от
подсъдимият деяние, макар и формално да разкрива обективните и субективни
признаци на предвидените в закона престъпления по чл. 146 ал.1 ,във вр. с чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 от НК не е престъпно по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Това е така, защото неговата обществена опасност
е явно незначителна. Поначало, за да бъде признат подсъдимият за виновен,
респективно, за да съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само
формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав.
Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно,
да накърнява сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателно
правна защита.
Така и разпоредбата на
чл. 9, ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно в две хипотези:
когато поради своята малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В настоящия случай е
налице именно втората хипотеза - деянието се явява малозначително
и поради явна незначителност на обществената опасност на осъщественото от Ж. с употребата на обидната дума „крадла“,т.к.обидна
е само тя,т.к.- значението на думите „падишах“ означаващ титла на владелел в Турция и другите източни страни в миналото от
определението дадено в тълковния речник на българските думи ,както и значението
на думите „срам“-означаващо постъпка,която е в разрез с общоприетия
морал,позор,безчестие,излагане,неприемливо поведение и думата „Позор“-означаваща-срамно ,унизително положение,което предизвиква
презрение, дават основание да се приеме,че са думи изказани въз основа на
личните възприятия на подсъдимия относно длъжностното качество на тъжителката
които са неприемливи за възприемане като поведение от страна на подсъдимия .
Вярно е, че с посочените
разпоредби се защитават важни обществени отношения, свързани с
неприкосновеността на личността, нейната чест и достойнство. Същевременно
обаче, за да бъде определено като престъпно конкретното поведение, то следва да
покаже типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта на деянието,
което да оправдае използването на методите и средствата на наказателното право.
Разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК е обща и принципно погледнато същата е приложима за всички
престъпления на Наказателния кодекс, независимо от това какви обществени
отношения се охраняват с тях.
Затова само поради
обстоятелството, че с дадена разпоредба от особената част на Наказателния
кодекс се охраняват важни обществени отношения, а в настоящия казус такива,
свързани с неприкосновеност на дадена личност и нейната чест и достойнство, не
може априори да бъде изключено приложението на чл.9,
ал.2 от НК.
Следва да се преценят и
всички обстоятелства, отнасящи се до изречените обидни думи, с оглед целта на
използваните действия от подсъдимият, значението на тези действия, обществената
стойност на засегнатите лични отношения, степента на тяхното увреждане. Още
повече, че тези, макар и важни, обществени отношения във връзка с охраната на
дадена личност и нейната чест и достойнство, в конкретния случай са били
засегнати в една относително незначителна степен, като те са повлияни от изясненото
емоционално ранимо поведение и служебните
недоразумения, свързани с влошените служебни отношения, преценени като
прекалено необективни от подсъдимия по отношение на пострадалия.
За да бъде определено
като престъпно едно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за
този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, в степен, в която да
е обосновано използването на санкционните средства на наказателното право и да
ги направи обществено приемливи.
В случая съдът счете, че
с оглед на конкретното поведение на подсъдимият към пострадалата, обществените
отношения, предмет на наказателно правна защита, са били накърнени в
изключително незначителна степен, което обуславя извода, че въпросното деяние
по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК не е престъпно.
За да изгради извода си
за незначителност съдът отчита обстоятелствата, че се касае за деяние, което е
било причинено в особено състояние на подсъдимият, тъй като същият е установил нарушения на финансовата
дисциплина и намерението му да подаде сигнал до инспектората на МО,за които е
споделил със св.Т. ,за което е била породена и проведената на 06.11.2019г.
среща в училището.
В резултат на това той е бил силно емоционален,за което се съдържат
доказателства в показанията на всички разпитани свидетели, което е довело до
неправомерно поведение, свързано с изричане на думи, които засягат честта и
достойнството на тъжителката и по конкретно думата“крадла“.
Съдът счита, че само те сами по себе си не
могат да се считат за съществено вредни последици за обществото, обосноваващи
съответната наказателна укоримост за поведението на
подсъдимият.
Степента на обществена
опасност на инкриминираното деяние в настоящия случай е тясно зависима и от
личността и положението, в което се е намирала подсъдимият. Безспорно при
преценката дали се касае за явна незначителност на обществената опасност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, следва да се държи сметка и за
обстоятелствата и данните, свързани и със степента на обществена опасност на
личността на дееца, каквато е постоянната съдебна практика на ВКС.
В настоящият случай е
налице изключително ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия.
В кориците на делото не се съдържат доказателства за осъждания спрямо
подсъдимия.
Съдът при изграждането на
извода си за явна незначителност на обществената опасност на деянието взе
предвид и процесуалното поведение на подсъдимият ,който се явяваше на всички
с.з.-проведени и отложени,поведението му демонстрирано в залата,възприемането
на случилото се и за изразите, които е употребил спрямо тъжителката.
Предвид на всички
гореизложени обстоятелства, сочещи на изключително незначителна степен на
обществената опасност на деянието и на дееца съдът прие, че в настоящия казус
същите определят липсата на престъпност в него и са налице всички законови
предпоставки за приложението на чл. 9, ал.2 от НК.
Предвид на изложеното, на
основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимият за невиновен в това, че на 06.11.2019 г. е нанесъл публично, пред педагогически и
непедагогическият персонал на СУ”Христо Смирненски” с.О., обида, като е
използвал думите: „крадла”, „падишах”, „срам и позор за професията”, унизителни
за честта и достойнството на Р.Т.К., като директор на ...., общ.Балчик, като прие,че случаят е маловажен по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК ,за което и го оправдава по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.146 ал.1 ,във вр.с
чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК.
Отделно от това дори да
не бе възприето от страна на съда маловажността на деянието,съдът счита,че от
обективна и субективна страна казаното от подсъдимият Ж. не осъществява състав
на престъпление поради това,че подсъдимият е изразил едно свое мнение относно
констатирани от него,а дали са доказани или не, не са
от значение за съставомерността на престъплението ,нарушения на финансовата
дисциплина в училището ,което е би могло и да се възприеме и като негативно ,но
това оценъчно съждение е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите,закрепено
и в КРБ,както и в ЕКЗПЧ.
Според съда у подсъдимият
е лисвал умисълът да обиди тъжителката,а
с използваните думи и изрази е дал своята лична оценка за тъжителката,в
качеството й на Директор на училището.
За съставомерността
на обидата по смисъла на чл.146,ал.1 от НК деецът дава своята негативна оценка
за личността на пострадалия под формата на епитети,квалификации,сравнения,обидни
жестове,които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата
на същата информация и се обективират с такава
цел,която в случая не е налице.
Анализът на съдържанието на инкриминираните словесни
изрази показват,че са налице твърдения за конкретни фактически обстоятелства,които
биха могли да бъдат квалифицирани като обидни,засягащи честта и достойнството
на адресата ,но т.к. казаното от подсъдимия не се основава на съзнанието ,че
отправя обидни думи и изрази, а дава своята оценка за възприетото и съмнения за
недобросъвестно поведение от страна на тъжителката,като директор на СУ
Хр.Смирненски с.О.-в тази връзка съдът се основава на писмените доказателства в
кориците на делото-изхода на които да е без значение по настоящото дело.
С оглед и на това според
съда и въз основа на изложеното по-горе,възприема,че е налице несъставомерност на деянието,предмет на предявеното
обвинение,основаващо се на всички обективно установени по делото факти.
Отделно от това съдът ,счита,че следва да коментира и
следното досежно оправдаването на подсъдимия :
Безспорно тъжителката е имала длъжностно качество
,съгл.разпоредбата на чл.93,т.1 от ДР на НК
.
Безспорно е също така,че деянието,предмет на
обвинението е извършено в условията на публичност-Подсъдимият е изрекъл думите
и изразите,предмет на обвинението на проведено събрание на педагогическият и
непедагогическият състав на училището,което е станало достояние на
всички,казаното е било възприето от всички.
Всички разпитани свидетели,присъствали на събранието,
са възприели изразите и думите,отправени конкретно към личността на тъжителката
в качеството й на Директор.
Безспорно е в случая,че лицето до което са били отправени
не е присъствало на тази среща и не е възприело пряко и непосредствено казаното
от подсъдимият.
Факт е че тези думи и изрази са й били предадени по
телефона от трети лица и К. ги е възприела чрез тях,с оглед на което и съгласно
установената съдебна практика е налице т.н. “неприсъствена,задочна обида“.
Също така именно с оглед длъжностното качество на
тъжителката,това че тя е била Директор на училището дава основание на съда,да
коментира и това,че прагът на критичност към нейната личност и позиция е доста
по –широк,отколкото за обикновения гражданин,с оглед на мястото което тя заема
в публичното пространство,още повече,че думите са били изречени именно в това и
длъжностно качество.
Държавният служител,извън определението за такъв
,даден в ЗДС,безспорно има право на защита на репутацията си,но според съда
тази защита следва да бъде оценена спрямо интересите на открито обсъждане на конкретни,наболели въпроси.
Следва да бъде посочено,че в качеството си на
длъжностно лице-В случая на Директор на училището тъжителката трябва да проявява по-висока
степен на толерантност.
Позицията както на КС,ВКС и тази на ЕСПЧ, за този вид
длъжностни лица,публични личности ги
задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства,особено
когато са налични и други средства,чрез които да се отговори на техните
критици,като във всички случаи се приема,че инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на словото и не надхвърлят
пределите на необходимата и допустима критика.
Не се изисква да бъдат доказани истинността на
оценъчните съждения,противното означава невъзможност за изпълнение на
принципите за свободно изразяване на мнение.
Възприемайки
принципите на КРБ,практиката на
ВКС и ЕСПЧ е изведено правилото,че един от критериите дали се касае за упражнено
право на свободно изразяване на мнение или противоправно
засягане на честта и достойнството на другиго е преценката доколко конкретното
изразяване на факти и мнение е
обществено значимо и необходимо в контекста на съществуваащия
обществен дебат по конкретно значим въпрос.
В този смисъл съдът приема,че доколкото в конкретния
случай подс.Ж. е изразил своето мнение досежно,констатирани от него нарушения във финансовата
дисциплина в училището и е дал израз на това,съдът не може да сподели ,че
осъществява състава на вмененото му престъпление.
Съгласно изискванията на чл.307 от НПК,
съдът се произнесе по предявения граждански иск.
В случаят на основание чл.45 и следващите
от ЗЗД е предявен от пострадалата против подсъдимият Ж. граждански иск в размер на 5000,00 лева, ведно
със законната лихва,считано от 06.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, съставляващ иск за обезщетение за причинени на същата неимуществени
вреди от деянието по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 , вр.чл.146 ал.1
от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че гражданският
иск е доказан по своето основание, тъй като увреждането на пострадалата се
явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимият.
Засегнати са честа и достойнството на тъжителката в социума, като така подсъдимият
е засегнал обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на
личността.
Гражданският иск е изцяло доказан по
основание, независимо от обстоятелството, че за това деяния подсъдимият не
следва да носи наказателна отговорност.
Причинно следствената връзка между неговото
неправомерно поведение и причинените неимуществени увреждания е безспорна.
С оглед спазване на принципа, че
обезщетението се определя от съда по справедливост, се взе в предвид, че е
недопустимо определено лице да получава такива обидни, унизителни изрази,
засягащи неговата чест и достойнство, станали достояние в служебната му среда и
наранили неговата личностна и професионална оценка.
Затова настоящият състав е на мнение, че претендираното обезщетение за причинените неимуществени
вреди от деянието по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 във вр. с
чл.146 ал.1 от НК следва да бъде уважено в размер на 500,00 /петстотин/ лева,
което да стане от момента на увреждането -06.11.2019г.,ведно със законната
лихва до неговото изплащане.
За разлика обаче, от тази сума до пълния
предявен размер от 5000.00 /пет хиляди/ лева, искът според Съда е завишен,
прекомерен и недоказан като съотношение на преживени болки и страдания и
неимуществени вреди, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Така уважения граждански иск в размер на 500,00
лева обезщетение за неимуществени вреди, се явява напълно справедлив и
съответства на преживените болки и страдания от тъжителя.
Тази сума напълно съответства на
обществения критерий за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
с оглед на претърпените болки и страдания се налага извода, че уважения размер
на гражданския иск е справедлив и съответства на събраните в хода на делото
доказателства.
Подсъдимият следва да заплати сумата от 50,00
лева държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск по
сметка на ВСС и за това същият беше осъден.
Предвид на това,че в случай,че ДТ от
50,00лева не бъде заплатена доброволно от подсъдимият и е необходимо да бъде издаден изпълнителен
лист,подсъдимият без осъден да заплати и сумата от 5,00лева,представляващо
размера на ДТ за издаването му.
По делото е направено искане относно
присъждане на направени съдебни разноски и от двете страни.При този ход на
делото и предвид изложеното по-горе ,съдът прие,че разноските следва да останат за сметка на страните ,така както са
били направени.
По делото няма приложени веществените
доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.
В предвид на изложеното, съдът се
произнесе с присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: