РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Радомир, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е... Т. З....
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200127 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ... издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на
жалбоподателя В. И. М., с ЕГН:********** от гр.С..., ж.к. “Б...“, бл..., е..., ап...
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл.21, а... от
ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП, като е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ серия К №..... .
Недоволен от така наложеното му наказание М. е обжалвал същото. По изложени от
адвокат-пълномощник си във въззивната жалба и допълнителна молба по делото,
съображения и правни доводи моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш,
като незаконосъобразен. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на
наложеното наказание, като се твърди, че адм.нарушение не е извършено в условията на
повторност.Претендират се направени по делото разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и с писмено становище моли за потвърждаване на електронния фиш,
като се прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски в
случай, че бъдат претендирани такива.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
1
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя
наказващият орган е депозирал по делото извадка от справка в АИС «АНД-МВР», в която е
отбелязано, че датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя е 11.11.2023 г.,което
обстоятелство не се оспорва от въззивника, поради което съдът прие, че жалбата на М. е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна.
По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 31.08.2022 г. с автоматизирано техническо
средство № ....., в 13:21 часа в гр.Радомир ул. „Райко Даскалов“ срещу бензиностанция
Лукойл е установено, извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно:
като водач на МПС „М...“ лек автомобил, с рег. № СВ 6... СВ при ограничение на скоростта
50 км/ч , въведено за населено място е управлявала МПС с 70 км/ч. при отчетен толеранс -3
км/ч в полза на водача. Към представения електронен фиш е представена снимка № .../...
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.
№...../02.09.2022 г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото място/в населено място/, периода от
време, през който същото е работило - от 13:00 часа до 15:00 часа, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно в
приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на В. И. М., с ЕГН: **********.. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за
нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.189, ал.4, във вр.чл.182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. В
обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч, отчетената
скорост била редуцирана на 70 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата
2
скорост на движение било с 20 км/ч.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: Справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, Разпечатка от показанията на техническото
средство за измерване – изображение № .../0..., установяващо, че на 31.08.2022 г. в 13:21:39.2
часа лек автомобил с рег. № СВ 6... СВ е заснет със скорост от 73 км/ч, Протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.... на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1",
ведно с приложение за техническите и метрологични характеристики на същата, Протокол
за извършена проверка № ... /10.05.2022 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-
310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че В. М. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство на автомобила, , което кореспондира и с
вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното,
съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на
тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателя е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата
на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство №...., като същото е
посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван
контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било
изготвеното статичното изображение с № .../0..., на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение
3
№ 17.09.... от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № ... и е със срок
на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа.
Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само
тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като
средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено
по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната
преписка писмени доказателства, а именно: Протокол № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022 г. на
Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и
заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите,
регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и
посочената в статичното изображение с № .../0... скорост от 73 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана/-3 км/ч като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 20 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него
е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и
не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради
което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на
4
защита на санкционираното лице.
Жалбоподателят М. обаче е санкциониран с атакувания електронен фиш за
адм.нарушение по ЗДвП като е посочено, че същото е извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП,
поради което на жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер, а именно 100,00 лева.
Видно обаче от ангажираните от административно-наказващия орган писмени доказателства
и изискани служебно от съда, действително е отразено, че същия е санкциониран с
електронен фиш серия К..... от 06.02.2021 г. като е отразено в справката, че е му е връчен на
24.01.2022г. и е влязъл в законна сила на 08.02.2022г, като не става ясно от къде се черпят
тези данни и липсват писмени доказателства, които ги подкрепят. В случая, в представената
справка не фигурира подпис, поради което за съда не съществува яснота кое е лицето, което
я е изготвило, а още по-малко че това е служител на МВР, разполагащ с предоставени му от
закона правомощия да удостоверява определени факти с правно значение. Справката
установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната
система. Фактите посочени в същата справка е напълно възможно да са осъществени, но за
да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и
допустими от закона доказателствени средства. Съответно, за да се установи по несъмнен
начин наложено ли е на жалбоподателя наказание "Глоба" за нарушение по чл. 21 от ЗДвП, с
какъв акт, кога е връчен и на коя дата е влязъл в сила санкционния акт, е било необходимо
по делото да бъде представен и приет като писмено доказателство електронния фиш,
пораждащ повторността, в които да е отразена надлежно датата на влизането му в сила,
респ. да се представят други надлежни документи удостоверяващи тези факти. Вписвания в
информационната система на органа не могат да заместят надлежното удостоверяване за
датата на влизане в сила, както и ръкописното отразяване на тези факти в ЕФ без да се знае
автора му .
С оглед на това настоящият състав на съда, напълно споделя доводите на адвокат-
пълномощника на жалбоподателя, че административно-наказващият орган не е доказал
наличието на „повторност“ по смисъла на параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП на
извършеното от М. адм.нарушение по ЗДвП, поради което неправилно е санкциониран с
атакувания ЕФ с наказание глоба в размер на 100,00 лева на основание чл.182, ал.4,
вр.ал.1,т.2 ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че следва бъде изменено атакуваното НП като
на основание чл.182, ал.1,т.2 от ЗДвП на жалбоподателя за извършеното от него
адм.нарушение му бъде наложено адм.наказание глоба в размер на 50 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв. С., в който е отразено, заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в
размер на 360 лева, както и предвид обстоятелството,че размера на адвокатското
възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на
5
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
същото не се явява прекомерено, поради което въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, серия К № ... издаден от ОД МВР гр.Перник, с който е
наложено на В. И. М., с ЕГН: ********** от гр.С..., ж.к. „Б...“, ..., ет.1, ап...
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева /сто лева/ за нарушение по чл.21,
ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП КАТО
НАМАЛЯВА, на основание чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП размера на „глобата“ на 50,00
лева/петдесет лева/ .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. М., с ЕГН: ********** от гр.С..., ж.к. „Б...“, ..., ет.1, ап... сумата
от 360.00 /триста и шестдесет лева/направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6