Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
14.11.2019 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.10. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 119 по описа за 2019 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 419, ал.3 от КЗ във вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П.Т.П. твърди, че
на 11.12.2016 г. около 16:10 часа, в с. О., общ. С.З., на ***,
на изхода на с. О. в посока към с. Д., при дневна светлина и ясно време, П.Т.П.,
като пешеходец, е претърпял ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Опел
Астра” с peг. № *** - А.С.М. с ЕГН: **********. Пострадалият е вървял по
северната лента на платното за движение в посока запад, в близост до северния
край на платното за движение, поради липсата на тротоар, тъй като северният
край на асфалтовото покритие на северната пътна лента е покрито в участъка на
ПТП с пръст и трева с ширина около 0,4 м. В това време делинквентьт е
управлявал автомобила си като също се е движил по северната лента на платното
за движение в посока запад. Водачът не е реагирал адекватно на създалата се
пътна ситуация, представляваща опасност за движението - наличие на пешеходец на
пътното платно, и с дясната част на автомобила е блъснал ищеца. Вследствие на
произшествието, ищецът е изпаднал за известно време в състояние на пълна загуба
на съзнание, което имало характера на средна телесна повреда. Ищецът твърди, че
в резултат на процесното ПТП е получил и многофрагментно счупване на дясната
малкопищялна кост, имащо характера на средна телесна повреда, както и
охлузвания по главата и лицето, болезненост в гръдния кош, охлузване и оток на
дясното коляно и охлузване на лявото коляно, представляващи леки телесни
повреди.
На
мястото на инцидента е пристигнал екип на ЦСМП - С.З., който е откарал
пострадалия в Спешното отделение в гр. С.З., където ищецът е бил прегледан от
неврохирург, което било видно от Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО №446 от 11.12.2016г.
На
13.12.2016г. П.П. посетил за преглед д-р Емил Бъчваров - специалист по съдебна
медицина. В издаденото Съдебномедицинско удостоверение №382-2016 се сочело, че
на 11.12.2016г., около 16:00 часа, на улица в с. О., пострадалият, като
пешеходец, е бил блъснат от лек автомобил и е загубил съзнание. При прегледа в
средната челна и дясната челна области, в дясната слепоочна и скулна области на
лицето е установено охлузване с надигната червеникава кора и размер 18/12 см.
Пострадалият е съобщил за болезненост в дясната част на гръдния кош. По
предно-външната повърхност на дясното коляно е установено охлузване с размер
6/5 см. Сочи се, че коляното е оточно и болезнено. По предно-вътрешната
повърхност на лявото коляно е установено подобно охлузване с размер 4/4 см.
В
заключение, специалистът по съдебна медицина посочил, че при прегледа и от
представените медицински документи и изследвания е установено, че П.Т.П. е
получил охлузвания по главата и лицето; болезненост в гръдния кош; охлузване и
оток на дясното коляно; охлузване на лявото коляно. Сочи се, че описаните
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да
се получат по описания по-горе начин. Уврежданията са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Препоръчана е консултация с
ортопед-травматолог.
С
Медицинско направление №38 от 14.12.2016г., издадено от д-р Иван Ганчев
Каварджиклиев, ищецът е изпратен за консултация с ортопед, тъй като било
установено, че вследствие на злополука, свързана с МПС, пострадалият е получил
множество открити рани на главата; изкълчване, навяхване и разтягане на други и
неуточнени елементи на колянната става; счупване на тялото (диафизата) на
тибията.
Заявява
се, че от представения Резултат от проведена рентгенография на дясна колянна
става с дясна подбедрица от 16.12.2016г. в Сектор Образна диагностика,
Рентгенов кабинет към МЦ „П.Д.С.К.“ С.З., е видно, че д-р Д.С.- специалист по
образна диагностика, е установила, че П.П. е получил полифрагментна фрактура на
дясната фибула.
От
Амбулаторен лист №002182 от 29.12.2016г., издаден от доц. д-р В.В., ставало
ясно, че при извършения преглед на ищеца е установено, че вследствие на
претърпяно ПТП на 11.12.2016г. П. е с поставена шина на десния долен крайник и
ходи с две помощни средства - бастуни. Установени били, също така и множество
рани по тялото и главата. Поставена е основна диагноза: Счупване на други части
на подбедрицата. Като придружаващи заболявания са посочени: Множество открити
рани на главата. Извършена е и експертиза на работоспособността на пострадалия.
Така,
вследствие на получените от процесния инцидент травматични увреждания, ищецът е
бил в болнични общо за периода от 12.12.2016г. до 23.02.2017г. - приложени
Болнични листове № Е20166691742, издаден от
д-р И.К.; № Е20166930030 и № Е20167848097, издадени от „Медицински
център I - С.З.“ ЕООД.
За
станалия инцидент са образувани пр.пр. №5141/2016г. по описа на РП - С.З.,
досъдебно производство №66/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - С.З., както и АНД №1830/2018г. по описа на PC - С.З.. Производството пред
PC - С.З. е приключило с Решение №595 от 27.09.2018г., влязло в законна сила на
13.10.2018г., съгласно което водачът А.С.М. е признат за виновен в това, че на
11.12.2016г. в с. О., общ. С.З., при управление на МПС - л.а. „Опел Астра“ с
peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората...“, но не сторил това; чл.5,
ал.2, т. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, но не сторил това; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ - движещ се в същата посока по пътното платно
пешеходец, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П.Т.П.,
изразяващи се в пълна загуба на съзнанието, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и счупване на дясната малкопищялна кост,
което е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от
30 дни, с оздравителен период от около 2 месеца - престъпление по чл.343, ал.1,
б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК А.М. е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание
чл.78а, ал.4, вр. с чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК обвиняемият е лишен
от правото да управлява МПС за срок от 5 месеца.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая -
постановеното решение по чл.78а от НК) е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това,
следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от
делинквента.
От
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.12.2016г. и
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на
ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач - А.С.М., има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „З.К.Л.И.“
АД по застрахователна полица № BG/22/116002339877, валидна от 09.09.2016г. до
08.09.2017г. (прекратена на 27.06.2017г.). От Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица било видно също така, че пробата на водача на лекия автомобил
за употреба на алкохол е отрицателна.
Предвид
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 06.03.2017г., получена на 07.03.2017г. (видно от
Известие за доставяне № ИД PS 6000 011AYL I), по която е образувана Щета
№0000-1000-03-17-7146/2017г. С
писмо с изх. №5248 от 15.06.2017г. ответника е уведомил пострадалия чрез
пълномощника му адв. Ж.З., че застрахователната комисия на дружеството е
разгледала представените документи и е определила застрахователно обезщетение в
размер на 5 200 лв. за неимуществени вреди, като в тази сума е включено и
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20%. П.П. не се е съгласил с
така определеното му обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отказал
да подпише споразумение със застрахователното дружество, тъй като счита, че
определеното застрахователно обезщетение е в твърде занижен размер, съобразно
практиката на съда.
Ищецът
посочва, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда не е
получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди
в резултат на претърпяното ПТП на 11.12.2016г., за него е налице правен интерес
от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
В
продължение на около 3 месеца П.П. изпитвал затруднения в движенията на десния
си крак и ограничения в придвижването си като цяло, нуждаел се е от чужда
помощ. Придвижвал се с помощта на бастуни. Болките и страданията били с
по-голям интензитет през първите няколко седмици, като постепенно отшумявали.
Вследствие на получената травма и необходимостта да не натоварва десния си крак
за известен период от време, ищецът ограничил и социалните си контакти, тъй
като му било трудно да излиза навън. Същият нямал възможност да ходи на работа.
Чувствал се непълноценен. Инцидентът се отразил негативно и на психическото
състояние на пострадалия, като непосредствено след произшествието ищецът
изпитал силен страх за живота си и преживял силен стрес.
Ищецът
твърди, че в резултат на претърпяното ПТП е понесъл и имуществени вреди във
връзка с провежданото лечение, като представя доказателства за направени
разходи в размер на 107.98 лв.
Счита,
че претенциите му за изплащане на обезщетения за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП са напълно
основателни, както и че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди е справедлив, като се имат предвид причинените му болки и страдания, като
същият е в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси.
На
основание чл.429, ал.3 от КЗ, претендира, че ответникът следва да му заплати и
дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
07.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли,
съдът да постанови решение, с което да осъди „З.К.Л.И.“ АД да му заплати сумата
от 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в пълна загуба на съзнание; охлузвания по
главата и лицето; болезненост в гръдния кош; охлузване и оток на дясното
коляно; охлузване на лявото коляно; многофрагментно счупване на дясната
малкопищялна кост; както и душевни болки и страдания - изпитани силен страх и
стрес, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.12.2016г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 07.03.2017г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли,
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 107.98 лв. (сто и
седем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на
претърпяното от П.Т.П. ПТП на 11.12.2016г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 07.03.2017г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли,
също така, да му се присъдят направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
Посочва
банкова сметка
*** ,,З.К.Л.И.‘‘ АД заявява, че оспорва изцяло
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди - по основание и
размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по
размер, за което излага следните съображения:
Оспорва причинно-следствената
връзка между събитие от дата 11.12.2016г. и претендираните от ищеца
неимуществени вреди. Счита, че приложените към исковата молба доказателства са
недостатъчни за обосноваване твърденията на ищеца в исковата молба и ангажиране
на окончателно становище от страна на ответното дружество по предявените
искове. Сочи, че от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства
не се изяснява механизма на ПТП. Твърдяло се, че събитието е настъпило на
11.12.2016г., но ищецът бил прегледан на 13.12.2016 г., рентгенография е
направена на 16.12.2016г.
Оспорва констатираната на
16.12.2016г. фрактура на дясна подбедрица да е причинена в ПТП от дата
11.12.2016 г.
Навежда доводи, че
произшествието е причинено от ищеца. Оспорва твърдението, че пешеходецът не е
можел да ползва пътния тротоар, движил се е по пътното платно, с което е
нарушил чл. 108, ал. 1 от ЗДВП. В случай, че пешеходец се движил по пътното
платно, то той е длъжен да се движи обратно на посоката на превозните средства,
съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДВП, за да може своевременно да възприеме
опасността от приближаващо се превозно средство и да се отмести в страни.
Сочи, че представеното
Решение № 595 от 27.09.2018 г. е по АНД 1830/2018г. на С. районен съд, VII
състав има административен характер, като заявява, че това решение има значение
в настоящия спор само относно обстоятелството, дали съставения административен
акт е валиден и законосъобразен, съгласно чл. 302 от Гражданския процесуален
кодекс, но няма сила на присъдено нещо. Според ответника, механизмът на
настъпване на процесното ПТП и вината на водача подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца, съответно ответникът навежда доводи за съпричиняване, които
моли също да бъдат разгледани. Заявява, че не са изяснени атмосферните условия,
дали е имало заледявания, мъгла, валеж, осветеността на пътя, дали е имало
други участници и т.н. Оспорва твърдението, че е настъпил удар между л.а. „Опел
Астра“, с peг. *** и ищеца, описаната травма обичайно се получавала при падане
върху бордюр или друга твърда повърхност, нямало кореспондиращи на увреждането
на ищеца следи по лекия автомобил. Според ответника, в исковата молба са
описани множество наранявания, които не кореспондират, на тези, които са
описани в представения Констативен протокол.
Счита, че размерът на
претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа
за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания и свързания с тях болки и страдания, търпени от страна на ищеца.
Оспорва твърденията, че ищецът продължава да страда, в следствие на инцидент от
11.12.2016г.
Оспорва наличието на
изброените в исковата молба неблагоприятни последици, болки и страдания.
Посочва се, че видно от представения Констативен протокол пешеходецът П.Т.П. е
с охлузвания и натъртения, като не е изяснен механизма на получаване на това
нараняване. Оспорва твърденията, че П.Т.П. е изпитал силен страх за живота си.
Излага аргументи по чл. 52 ЗЗД и счита, че за определянето на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, трябва да се постави обективен стойностно-паричен еквивалент. Посочено
е, че първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на
събитието е Минималната работна заплата за страната, която е отражение на
потребителската кошница и на покупателната способност на населението. Според ответника,
претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 420 лв., съгласно ПМС №
375/28.12.2015 г.). Претендират се 25 100 лв., които са 59.8 броя минимални
работни заплати за страната, които покриват период почти 5 години -
трудоспособна възраст. Обезщетение в такъв размер, се счита за завишен, и
спрямо българското и съгласно чуждестранното законодателство и практика.
Заявява, че претендираната сума със сигурност няма да бъде използвана за
възстановяване здравето на ищеца, който е напълно възстановен.
Претенцията е завишена и с
оглед на платената от застрахования премия по застраховка Гражданска
отговорност, която в случая е 138.25 лв.
Размерът не е съобразен и със
степента на телесната повреда и срока за възстановяване.
Прави
възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи механизмът описан в
исковата молба, то навежда доводи, че има висок процент на съпричиняване от
ищеца.
Твърди се, че пешеходецът е
можел от далеч да възприеме фаровете на автомобила, докато водачът е възприел
пешеходеца, едва когато е навлязъл на пътното платно пред него, събитието е
настъпило вечерта, при липсата на улично осветление и не достатъчна дневна
светлина. Тоест произшествието е било предотвратимо за пешеходеца, но водачът е
можел да го възприеме едва след като светлината от фаровете на управлявания от
него автомобил достигнат до пешеходеца. Водачът не е бил длъжен да предвиди, че
на пътното платно пред него ще има пешеходец, тъй като улицата има тротоари,
пешеходецът не се е движил обратно на посоката на движение.
Счита, че за вредоносния
резултат (уврежданията на пострадалия) е допринесло обстоятелството, че същият,
като пешеходец е излязъл внезапно на платното за движение, без да се огледа и
по този начин не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се към него
превозно средство, въпреки че е имал добра видимост към процесното МПС. Оспорва
твърдението, че ищецът е пресичал на пешеходна пътека.
Във връзка с горното,
ответникът посочва, че ищецът е допуснал нарушение на следните разпоредби:
Чл. 108. (1) Пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
„Пpи пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. Преди да навлязат на
платното за движение да се съобразяват с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и тяхната скорост на движение. “
и е нарушила разпоредбата на
чл. 114 от ЗДвП:
„На пешеходците е забранено:
да навлизат внезапно на
платното за движение;
да пресича платното за
движение при ограничена видимост;
да извършват търговия и
услуги на платното за движение. “
Според ответника,
пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, са настъпили
вредни последици, които следва да бъдат отчетени при реализиране на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия
застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на
пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.
По отношение на акцесорния
иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви: Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни
искове за изтекли лихви, по размер и период. По образуваната пред ответника
щета № 0000-1000-03-17-7146 и към настоящия момент не са представени документи,
за изясняване на всички обстоятелства относно фактическия състав на настъпване
на застрахователното събитие. Ответникът дължал лихви, след като получи всички
документи, удостоверяващи събитието и последствията от него, включително
банкова сметка ***. Заявява се, че ищецът не е спазил това изискване и при
предявяване на исковата молба, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, банковата сметка
на процесуалния представител на ищеца не представлява надлежен начин за
погасяване на задължението на застрахователя. Съгласно чл. 86 от ЗЗД лихва се
дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховане
застрахователят е длъжен да се произнесе в законодателя 3 месечен срок след
дата на предявяване на застрахователна претенция и да изплати обезщетение, след
като получи данни за банковата сметка на пострадалия. Тоест от завеждане на
исковата молба, ако искът бъде доказан по основание и размер.
Моли,
на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, да се прекрати делото и да се присъдят
разноски в полза на ответника, в случай че ищецът не се яви в първото по делото
заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която
ищецът заявява, че е неоснователно възражението на ответника относно липсата на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП от 11.12.2016г. подробно
описано в исковата молба и претендираното от ищеца застрахователно обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди. Също, счита за неоснователни и
възраженията на застрахователя във връзка с механизма на ПТП, както и
твърденията, че ищецът е бил причинил произшествието. Заявява се, че изцяло
неоснователно е и възражението относно задължителния характер за гражданския
съд на Решение №595 от 27.09.2018г., постановено по АНД №1830/2018г. по описа
на PC - С.З..
Ищецът посочва, че
изложените в исковата молба твърдения се базират изцяло на проведеното
наказателно производство срещу виновният водач - А.С.М.. От изготвените по ДП
№66/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.
съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи по съвсем категоричен
начин са установени, както описаните в исковата молба увреждания, причинени на
ищеца, вследствие именно на процесното ПТП, така и механизмът на пътния
инцидент и механизма на получаване на всяко от травматичните увреждания. В
случая, според ищеца, са били налице всички задължителни предпоставки
наказателното производство пред съда да протече по реда на чл.78а от НК и точно
поради тази причина делото пред PC - С.З. е образувано като АНД. Посочено е, че с
влязло в законна сила съдебно решение водачът А.С.М., е признат за виновен в
това, че на 11.12.2016г. в с. О., общ. С.З., при управление на МПС - л.а. „Опел
Астра“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на П.Т.П. описани в исковата молба.
Твърди се, че е
безспорно, че влязлото в сила решение на съда по чл.78а от НК има характера на
влязла в сила присъда, поради което съгласно чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало ответното застрахователно дружество да приеме
за безспорно установено, че описаното деяние е извършено виновно от
делинквента, като на пострадалия са причинени именно тези телесни увреждания,
които са съставомерни по НК.
Ищецът посочва, че в
случай, че ПТП е било причинено от самия него, нямало да бъде ангажирана
отговорността на водача А.М. и същият би бил оправдан от съда. В конкретния
случай, ищецът сочи, че водачът на л.а. „Опел Астра“ с peг.
№ *** е
имал възможност да забележи пешеходеца от достатъчно голямо разстояние
(по-голямо от опасната му зона за спиране) и да спре автомобила си преди
настъпването на инцидента, като дори и при намаляване на скоростта и
заобикаляне на пострадалия чрез осигуряване на достатъчно странично разстояние,
процесното ПТП е щяло да бъде избегнато.
Посочва се, че в
настоящото производство са направени доказателствени искания за назначаване на
съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи, от заключенията на
които ще се изяснят тези спорни обстоятелства.
Счита, че е
неоснователно възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което не съответствало с принципа за справедливост,
закрепен в чл.52 от ЗЗД, и с характера и степента на реално получените от ищеца
телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Неоснователно също е
възражението на ответното застрахователно дружество, че ищецът не бил изпитал
силен страх за живота си след инцидента, както и възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия П.П..
Заявява се, че всички
твърдения и възражения на ответника в отговора на ИМ са необосновани, лишени от
логика и неоснователни. Обективният стойностно - паричен еквивалент за
определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс за
застраховането под наименованието „лимит на отговорност“. Съгласно чл.492, т.1
от КЗ, в редакцията му към датата на процесното ПТП, за всяко МПС, което се
намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е
необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност)
- за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Вярно е, че обезщетението би имало най-голям смисъл, ако е получено
непосредствено след инцидента, но предвид уредената в законодателството
процедура за изплащане на обезщетение от застрахователно дружество, това на
практика почти не се случва, а в повечето случаи към момента на изплащане на
обезщетение периодът на най-интензивните болки и страдания вече е отминал.
Счита, че възражението, че претенцията била завишена и с оглед на платената от
застрахования премия е напълно несъстоятелно. Всяко застрахователно дружество е
свободно да определи размера на дължимата от застрахования премия по определен
вид застраховка, като в случая ниската премия е продиктувана от конкуренцията
на пазара.
Счита, че възражението
за прекомерност на предявения иск за неимуществени вреди е неоснователно.
Несъмнено се установявало, че всички описани в исковата молба болки и
страдания, които ищецът е търпял, са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Според ищеца, категорично се доказва, че вследствие на
претърпяното на 11.12.2016г. ПТП се е намирал в състояние на пълна загуба на
съзнание, получил е охлузвания по главата и лицето; болезненост в гръдния кош;
охлузване и оток на дясното коляно; охлузване на лявото коляно; многофрагментно
счупване на дясната малкопищялна кост; както и душевни болки и страдания,
изразяващи се в изпитани силен страх и стрес - нещо напълно нормално след
преживяно ПТП с такива тежки травми. Така, като се имало предвид всички
увреждания, получени от него вследствие на процесното ПТП, ищецът счита, че
размерът на предявения иск за неимуществени вреди е справедлив.
Относно възражението за съпричиняване,
счита, че такова категорично не е налице. Посочва, че като пешеходец и лекият
автомобил, управляван от делинквента, са се движили в една и съща посока и не е
имал възможност да забележи приближаващия автомобил. Тъй като по това време не
е имало други движещи се автомобили по пътното платно, ищецът изобщо не е
предполагал, че може да бъде блъснат. Инцидентът е настъпил в светлата част на
денонощието и водачът А.М. е имал възможност да забележи пешеходеца и при
необходимост да спре преди да го достигне или да го заобиколи. Същевременно,
тъй като е нямало тротоари в тази част от пътя, за ищеца не е съществувала
друга възможност за предвижване. Твърдението на ответника, че ищецът не бил
пресичал на пешеходна пътека било напълно несъстоятелно.
По възраженията на
застрахователя относно претенцията на ищеца за заплащане на лихва, ищецът взема
следното становище:
На първо място, в
рекламационното производство, проведено пред застрахователното дружество, са
представени редица документи, като самият застраховател с Писмо с изх. №6239 от
20.06.2018г. е уведомил ищеца, че Застрахователната комисия е определила на
пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 5 200 лв. за неимуществени
вреди, като в тази сума е включено и съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 20%. Тъй като обаче ищецът не се е съгласил с така определеното му
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, същият е отказал да подпише
споразумение със застрахователното дружество и е предявил настоящите искове.
Твърди се, че още в рекламационното производство пред застрахователното
дружество е представената банкова сметка ***.39 от ЗА, по която надлежно е
можело да бъде извършено заплащането на определеното обезщетение.
На следващо място
посочва, че чл.496 от КЗ регламентира срокът, в който застрахователят следва да
се произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, като в чл.497 от КЗ се съдържа правило относно дължима от
застрахователя лихва. Моли обаче, да се има предвид, че съгласно чл.429, ал.2,
т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3, чийто текст цитира. В този случай, ищецът посочва, че от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Сочи
се, че от представените с исковата молба доказателства е видно, че писмена
застрахователна претенция е предявена от увреденото лице пред „З.К.Л.И.“ АД,
като по нея е образувана Щета №0000-1000-03-17-7146/2017г. от 07.03.2017г. На
основание чл.429, ал.З от КЗ ищецът П.П. претендира заплащането на лихва върху
дължащото му се обезщетение именно от датата, на която е уведомил
застрахователя - 07.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Не споделя
твърдението на ответника, че следвало да се приложи чл.496 (чл.497) от КЗ, като
излага аргументи по чл.497, ал.1 от КЗ.
В законоустановения срок
ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в който посочва, че обстоятелството,
че има влязло в сила Решение по наказателно дело, не изключва обстоятелството,
че ищецът П.Т.П. е нарушил правилата за движение, не се е движил в насрещна
пътна лента, за да възприеме и своевременно да реагира на приближаващите се
превозни средства, съгласно изискванията на чл. 108 от ЗДВП. Заявява се, че
ищецът е представил писмени доказателства, от които не може да се направи извод
за начина, механизма и причините за настъпване на процесното произшествие.
Ищецът не е проявил и обичайната за такива обстоятелства предпазливост. Това,
че към момента на събитието процесуалния представител на ищеца смята, че е
нямало други превозни средства, не изключвало задължението на пешеходеца да се
съобрази с наличието на л.а. „Опел Астра“ с peг. № *** на път от
републиканската пътна мрежа, който обичайно е предназначен за предвижване на
превозни средства и на преминаването им през населени места. При движението си
по път, предназначен за автомобили пешеходеца е могъл и е бил длъжен да съобрази,
че по същия може да премине такъв и е бил длъжен да вземе всички необходими
мерки, за да се предпази от възможна конфликтна ситуация. Посочва, че както
водачът, така и пешеходецът са длъжни да се съобразяват с останалите участници
в движението и да направят всичко възможно, за да избегнат произшествие. Видно
било от постановеното Решение на водачът А.М. е наложено изключително леко
наказание, което показвало, че съдът при определяне на справедливия размер на
наказанието е отчел многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Сочи, че
такова обстоятелство е това, когато пешеходецът с поведението си постави
водачът в невъзможност да избегне произшествието. Твърди се, че ищецът не е
представил мотивите на решението, където се съдържа тази информация.
В
настоящото производство подлежат на доказване всички обстоятелства от значение
за определяне на справедлив размер на обезщетение, което изисква да се обсъди
не само поведението на водача, но и на пешеходецът. Според ответника, никой не
може да черпи права от собствените си нарушения, в противен случай, нарушенията
ще се увеличават. Подлежат на пълно и главно доказване всяко едно от
неблагоприятните последици за П.Т.П., които са описани в исковата молба и
обосноваването на причинно-следствената връзка между тях и събитие от дата
11.11.2016г. Счита, че ищецът би следвало да докаже твърдението си, че не е
могъл да ползва тротоар или банкет за предвижването си в с. О., на ул. 4.
Заявява
се, че застрахователят е длъжен да стопанисва с грижата на добър стопанин
премията на застрахованите при него водачи, в обратния случай, няма да има
налични средства, за да удовлетвори нуждите на пострадалите граждани.
Увеличаването на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
ще лиши широкия кръг от водачи да ползват автомобили. Обичайно по-голяма нужда
от автомобил имат по-трудно подвижни лица, пенсионери и инвалиди, но
по-високата премия именно тях ще лиши от възможността да имат облекчен социален
живот и начин за предвижване и пазаруване с МПС. Счита, че българското
законодателство трябва да се съобрази с финансовото обезпечаване на основните
нужди на пострадалите, а не възможността да се източат големи суми дълго след
възстановяването на пострадалия в банкови сметки на процесуални представители.
Високият лимит е определен от Европейското законодателство, но стандартът на
обичайният водач на МПС в България не позволява да плати премия, каквато се
плаща в останалите държави от Европейския Съюз. Ответникът сочи, че именно
поради тази причина, съдебната практика е посочила, че обезщетението би
следвало да кореспондира на икономическата конюнктура в страната и доходите на
населението към мястото на настъпване на произшествието. В противен случай ще
бъдат стимулирани гражданите да живеят от обезщетения, а не от труда си.
Ищецът
е предявил претенцията си по съдебен ред. В съдебното дирене страните имат
повече възможности, за да изяснят събитието от фактическа и правна страна,
способи, с които не са разполагали при разглеждането на претенцията на П.Т.П.
по повод застрахователна преписка по щета № 000-1000-03-17-7146 по описа на „З.К.Л.И.“
АД. Твърди, че представените от ищеца документи не са достатъчни, за да се
изясни събитието от фактическа страна и съответно да се постанови справедливо
решение.
Поддържа
всички останали възражения относно травматичните увреди и състояния на болки и
страдания, описани в исковата молба.
Поддържа
възраженията по претенцията за законна лихва. Искът за лихви е аксцесорен на
главния иск за определяне на справедливо обезщетение. Заявява, че
застрахователят има законовоопределен срок, в който да изплати обезщетение при
наличието на достатъчно данни за настъпило застрахователно събитие и банкова
сметка ***, по която е длъжен да изпълни. Посочва се, че не може да се
задължава застрахователят да плаща незабавно произволни суми, непосредствено
при поискване, от който и да е гражданин или негов представител.
Напълно
поддържа възраженията си за съпричиняване от ищеца.
Напълно
поддържа възраженията, че претенцията е прекомерна по размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е
установено, че на 11.12.2016 г. около 16:10 часа, в с. О., общ. С.З., на ***,
на изхода на с. О. в посока към с. Д., при дневна светлина и ясно време, П.Т.П.,
като пешеходец, е претърпял ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Опел
Астра” с peг. № *** - А.С.М. с ЕГН: **********, при което на П.Т.П. са
причинени телесни повреди, изразяващи се в пълна загуба на съзнанието, която е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, и счупване на
дясната малкопищялна кост, което е причинило трайно затрудняване на движението
на десния крак за повече от 30 дни, с оздравителен период от около 2 месеца.
Не се спори също така, че е налице валидно сключена
застраховка ,,Гражданка отговорност за на МПС – л.а. „Опел Астра” с peг. № ***
по застрахователна полица № BG/22/116002339877, валидна от 09.09.2016г. до
08.09.2017г. (прекратена на 27.06.2017г.).
От
известие за доставяне № ИД PS 6000 011AYL I се установява, че ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на 06.03.2017г., получена на 07.03.2017 г., по която е
образувана Щета №0000-1000-03-17-7146/2017 г.
От писмо с изх. №5248 от 15.06.2017 г. се
установява, че ответника е уведомил пострадалия чрез пълномощника му адв. Ж.З.,
че застрахователната комисия на дружеството е разгледала представените
документи и е определила застрахователно обезщетение в размер на 5 200 лв. за
неимуществени вреди, като в тази сума е включено и съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 20%. П.П. не се е съгласил с така определеното му
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отказал да подпише
споразумение със застрахователното дружество, тъй като счита, че определеното
застрахователно обезщетение е в твърде занижен размер, съобразно практиката на
съда.
От
съдебномедицинско удостоверение №382-2016 се установява, че пострадалият е с охлузвания
по главата и лицето; болезненост в гръдния кош; охлузване и оток на дясното коляно;
охлузване на лявото коляно. Сочи се, че описаните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по описания
по-горе начин.
От
резултат от проведена рентгенография на дясна колянна става с дясна подбедрица от
16.12.2016г. в Сектор Образна диагностика, Рентгенов кабинет към МЦ „П.Д.С.К.“ С.З.,
е видно, че д-р Д.С.- специалист по образна диагностика, е установила, че П.П.
е получил полифрагментна фрактура на дясната фибула.
От
Амбулаторен лист № 002182 от 29.12.2016 г., издаден от доц. д-р В.В., ставало
ясно, че при извършения преглед на ищеца е установено, че вследствие на
претърпяно ПТП на 11.12.2016г. П. е с поставена шина на десния долен крайник и
ходи с две помощни средства - бастуни. Установени били, също така и множество
рани по тялото и главата. Поставена е основна диагноза: Счупване на други части
на подбедрицата. Като придружаващи заболявания са посочени: Множество открити
рани на главата. Извършена е и експертиза на работоспособността на пострадалия.
Така,
вследствие на получените от процесния инцидент травматични увреждания, ищецът е
бил в болнични общо за периода от 12.12.2016г. до 23.02.2017г. - приложени
Болнични листове № Е20166691742, издаден от
д-р И.К.; № Е20166930030 и № Е20167848097, издадени от „Медицински
център I - С.З.“ ЕООД.
По
делото са представени 4 броя фискални бонове и фактура №**********/17.01.2017
г., от които се установява, че ищецът е заплатил сумата от 107,98 лева,
свързани с лечението си.
За
станалия инцидент са образувани пр.пр. №5141/2016г. по описа на РП - С.З.,
досъдебно производство №66/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - С.З., както и АНД №1830/2018г. по описа на PC - С.З.. Производството пред
PC - С.З. е приключило с Решение №595 от 27.09.2018г., влязло в законна сила на
13.10.2018г., съгласно което водачът А.С.М. е признат за виновен в това, че на
11.12.2016г. в с. О., общ. С.З., при управление на МПС - л.а. „Опел Астра“ с
peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората...“, но не сторил това; чл.5,
ал.2, т. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, но не сторил това; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ - движещ се в същата посока по пътното платно
пешеходец, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П.Т.П.,
изразяващи се в пълна загуба на съзнанието, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и счупване на дясната малкопищялна кост,
което е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от
30 дни, с оздравителен период от около 2 месеца - престъпление по чл.343, ал.1,
б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК А.М. е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание
чл.78а, ал.4, вр. с чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК обвиняемият е лишен
от правото да управлява МПС за срок от 5 месеца.
От заключението на назначената
по делото автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като изготвена добросъвестно и компетентно е посочено, че мястото на удара се намира по ширина на
пътното платно-на около 1,10 м южно от северния край на платното за движение, а
по дължина на пътното платно- на около 45м
източно от ориентира т. О. Мястото на първия контакт между л.а. „Опел Астра“ с
рег.№ *** е в областта на дясната предна част на автомобила, а за пострадалият П.П.-дясната
подбедрица. Времето
на 11.12.1016 г. около 16:10 часа е било светлата част на денонощието,
слънчево. Пътят
в района на ГТГП е прав, хоризонтален участък, без неравности. Пътната настилка
при настъпване на ПГП е била суха. Път №4, пред дом №9 в с. О. няма тротоар. Северния край извън асфалтовото
покритие е покрит с трева и пръст.
Вещото
лице сочи, че в случай, че пострадалият
се е движил в крайна лява част на пътното платно, противоположно на посоката на
МПС-та не би имало конфликт между ищеца и МПС. В този случай не би настъпило
ПТП. Пострадалият
е бил с гръб към приближаващият се автомобил, не е имал техническата възможност
да възприеме зрително МПС. Той би могъл да чуе звука на двигателя на МПС и едва
тогава да се обърне и да възприеме зрително опасността-приближаващия се
автомобил, след което да се отдръпне встрани. ПТП не би възникнало ако пострадалият П. се е
движил по платното за движение, възможно най-близко до лявата му граница,
противоположно на посоката на движение на МПС.
Механизмът на ПТП е следният:
Автомобил „Опел Астра” с рег.№ ***,
управляван от А.М. *** със скорост около 55 км/ч и опасна зона за спиране
36,26м в посока запад-посоката към с. Д.. В същото време, в същата посока, в пътната
лента пред лекия автомобил се движи пешеходецът П.П.. Водачът възприема
своевременно опасността-движещия се пред него пешеходец, но не предприема
намаляване на скоростта на движение на МПС с намерение да спре и не осигурява
безопасно странично разстояние. На около 1,1 Ом южно от северния край на
платното за движение и на около 45м източно от ориентира т.О автомобилът удря с
предната си дясна част пешеходеца отзад в дясната подбедрица, последва качване
на тялото му върху предния капак на автомобила и удар на главата в предното
стъкло. Тялото се повдига, завърта във въздуха и пада на платното за движение
встрани отдясно на автомобила. По данни на медицинската експертиза, вследствие
на ПТП пешеходецът П.П. е получил охлузвания по главата и лицето, охлузване и
оток на дясното коляно, охлузване на лявото коляно както и многофрагментно
счупване на дясната малко пищялна кост.
Преди ПТП автомобилът е бил в своята пътна
лента за движение, движел се е на запад. Дясната му част е била на около 0,90м
от северната част на платното за движение. Пешеходецът е бил с гръб към
автомобила. Движил се е в същата посока, вървял е по платното за движение.
Към момента на удара предната дясна част на
автомобила е била на около 45м източно от ориентира т.О, тъй като водачът е
завъртял кормилното колело (волана) наляво, за да избегне удара с пешеходеца.
Пешеходецът е бил с гръб към приближаващия се
зад него автомобил, движел се е по платното за движение, в пътната лента за
движение на МПС на около 1,10 м. южно от северния му край.
Видимост на водача на л.а. „Опел Астра“ с per. № *** А.С.М. при конкретните пътни условия е била неограничена
Опасната зона за спиране на л.а. „Опел Астра“
с per, № ** е 36,26м. Ищецът П.Т.П. не попада в нея.
Съществува техническа възможност за водача на
л.а. „Опел Астра“ с per. № ** да предотврати
настъпването на 11111, ако след възприемане на опасността-движещия се пред него
пешеходец, своевременно предприеме намаляване на скоростта на движение на МПС с
готовност да спре, както и осигуряване на безопасна странична дистанция. Тъй
като е нямало движещи се МПС в лентата за насрещно движение, нямало е
техническа причина водачът да не предприеме маневрата „заобикаляне”.Дори и да
не предприеме тази маневра, водачът би могъл да предотврати ПТП, ако веднага
след възприемане на пешеходеца като опасност за неговото движение задейства
спирачната система с максималното спирачно закъснение. Тогава автомобила би
спрял, като предната му част е на около 3,74м преди мястото на удара.
Причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка за водача на лекия автомобил са:
Субективните му действия, като след
възприемане на движещия се попътно по платното за движение пешеходец не е
предприел задействане на спирачната уредба с максималното спирачно закъснение
за автомобила, за да спре МПС преди мястото на удара.
Водачът не е предприел своевременно
намаляване на скоростта на движение на МПС и не е осигурил безопасно странично
разстояние до пешеходеца, за да го заобиколи.
От заключението на назначената
по делото съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че ищецът П.Т.П. е получил следните травматични
увреждания- пълна загуба на съзнание, непосредствено след удара, за няколко
минути- разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
дясната малко пищялна кост е трайно затрудняване на движението на десния крак
за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 3 месеца. Тази травма се
класифицира като средна телесна увреда. Охлузването по главата и лицето, охлузването
и отокът на дясното коляно, охлузването на лявото коляно са травматични увреди
от лека степен и възстановяването им е в рамките на 10-15 дни.
От медицинските документи приложени към
съдебната документация в ТД № 119/2019 г. е видно, че диагностицирането на
множеството травми е извършено на няколко етапа, в различни кабинети, от
различни лекари. Механизмът на ПТП-то изяснява и потвърждаваме всички те са
следствие от него. Обединяването им е направено в поредицата амбулаторни листи
и е доказано в съдебно медицинската експертиза №167/2017 г. В нея заключението
е : “Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар, натиск и триене и е възможна да са били получени при
блъскане на пешеходец от ЛА по време и начин съобщени в ДП.
Между получените увреждания на ищеца П. Т.П.
и процесното ПТП случило се на 11.12.2016 г. е налице пряка причинно-следствена
връзка.
Фрактурата на малко пищялната кост на
подколенницата, която се лекува консервативно, т.е. с обездвижваща имобилизация
на крайника за около 35 дни и последваща рехабилитация на съседните на
фрактурата стави-коляно и глезен за още 45-60 дни определят общ лечебен период
около 3 месеца. В конкретния случай на 13.12.2016 г. ищецът е получил
направление от ОПЛ за консултативен преглед при ортопед. Според анамнестичните
данни при прегледа на ищеца установих,че прегледът при ортопед се е осъществил
на 16.12.2016 г. Бил е изпратен да направи рентгенография от която резултатът е
бил:“Полифрагментна фрактура на дясна фибула“. Тогава той си е закупил ортеза, която
веднага е била наложена на десния крак.Придвижвал се е с две помощни средства. След
около 4-5 седмици е свалил ортезата и е проходил с постепенно натоварване на
десния крак. Оздравителния период при ищеца П.П. по повод счупването на дясната
фибула,включващ периода на имобилизация и постепенно прохождане е около 3
месеца.
В медицинските документи приложени към ТД
№119/2019г няма данни за настъпили усложнения в следствие на травмите получени
при ищеца при въпросното ПТП.При клиничния преглед, който извърших на ищеца при
подготвянето на СМЕ установих, че състоянието на двете съседни на фрактурата
стави-коляно и глезен е следното: Д.коляно-флексия до 130 гр./норма 130 гр./;
екстензията е пълна, но болезнена в последните 10 гр. на изправянето. Анамнестично
се оплака от болки в това коляно при студено и влажно време.Д.глезен-дорзална
флексия-15 гр./норма 15 гр./,плантарна флексия 20гр/норма 20гр/,т.е. движенията
в глезена са възстановени. Движенията в големите стави на десния крак са
възстановени.
От показанията на свидетелката С.П.П. се
установява, че била очевидец на ПТП-то, като сочи, че ищецът е бил неадекватен,
устата му е била пълна с кръв, лисвали са два зъба, кракът много го е болял и е
бил с охлузвания по лицето. След прегледа е бил неподвижен и на легло, като
майка му се е грижила за него.
От показанията на свидетелката П.П.С. /майка
на ищеца/ се установява, че след инцидента ищецът е не е можел да се обслужва
сам и тя му е помагала. Бил е обездвижен за около 3 месеца.
От показанията на свидетеля А.С.М.
/причинител на ПТП/ се установява, че по
време на пътния инцидент условията на пътя са били нормални – светло и
сухо. Сочи, че пострадалият е изскочил рязко, като е тръгнал да пресича пътното
платно от дясно на ляво.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 06.03.2017 г.,
по която е
образувана Щета №0000-1000-03-17-7146/2017 г.
Не
е налице плащане по същата.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По
делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил А.С.М., което е установено с влязло в сила решение № 595 от 27.09.2018 г. по
АНД № 1830/2018 г. по описа на РС – С.З., което се ползва със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл. 300
от ГПК и от заключенията на
назначените по делото АТЕ и СМЕ.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана,
като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От
изслушаните по делото съдебно – медицинската
експертиза и свидетелските показания се установява, че ищецът е получил пълна загуба на съзнание, непосредствено
след удара, за няколко минути- разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на дясната малко пищялна кост е трайно затрудняване на
движението на десния крак за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 3
месеца. Тази травма се класифицира като средна телесна увреда. Охлузването по
главата и лицето, охлузването и отокът на дясното коляно, охлузването на лявото
коляно са травматични увреди от лека степен и възстановяването им е в рамките
на 10-15 дни.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпяната от ищеца
операция, поставянето на изкуствен
ендопротезен имплант, обстоятелството, че възстановителният период е продължил
около 3 месеца, през което време движението му било силно ограничено и е
изпитвал интензивни болки, бил е обездвижен впоследствие се е придвижвал с
бастуни, за което е била е необходима
чужда помощ.
Следва да бъде отчетен и факта, че през този
период пострадалият е бил личен от трудови доходи, поради временна
нетрудоспособност. Промяната в социалният
статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в
психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот.
Следва да бъде отчетен и фактът,
че ищецът е имал нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по време
възстановителния период, че е развил негативни психически последици от
произшествието. Наличието на
съпътстващи телесни увреждания, придружени от болки и обездвижване,
допълнително повлияват върху интензивността на психологичната реакция.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
От гореизложеното съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 25 100 лева и иска
следва да бъде уважен до този размер.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани, което се установява от
представените по делото фискални бонове и подлежат на репариране от страна на
ответника.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Пострадалият е нарушил
правилата на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗдВП, а именно пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Не е
съобразено и правилото на чл. 113, ал. 2 от ЗдВП - Извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4.
Поради това е налице съпричиняване от страна
на пострадалия на вредоносния резултат,
което съдът 20 %, съпричиняване на вредоносния резултат.
След отчитане на приетия
за меродавен процент на съпричиняване от ищеца, следва да бъде присъдена сумата
20 080 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 25 100 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие на 07.03.2017 г., поради което при
липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 07.03.2017
г. до датата на окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „З.К.Л.И.“ АД следва да заплати на ищеца сумата от 20 080 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пълна загуба на съзнание;
охлузвания по главата и лицето; болезненост в гръдния кош; охлузване и оток на
дясното коляно; охлузване на лявото коляно; многофрагментно счупване на дясната
малкопищялна кост; както и душевни болки и страдания - изпитани силен страх и
стрес, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.12.2016г., и сумата от
107.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, в резултат на претърпяното от П.Т.П. ПТП на 11.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.03.2017г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата, като искът следва да бъде отхвърлен над сумата от 20 080 лева до
претендираните 25 100 лева, като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 807,52 лв.,
както и 330 лева за депозит за съдебно- медицинска експертиза.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 1041, 11 лева, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
видно от списък с разноски. Такива не следва да се присъждат, тъй като
ответникът е представляван от адв. З.Т. в качеството й на адвокат. Не следва да
се присъжда и адвокатско възнаграждение, тъй като не е представен договор за
правна защита и съдействие за заплатено такова по делото. На репариране
подлежат разноските за депозит за вещо лице в размер на 600 лева, съразмерно
отхвърлена част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 119,49 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** *** Загора сумата от 20 080 лева /двадесет
хиляди и осемдесет лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пълна загуба на съзнание;
охлузвания по главата и лицето; болезненост в гръдния кош; охлузване и оток на
дясното коляно; охлузване на лявото коляно; многофрагментно счупване на дясната
малкопищялна кост; както и душевни болки и страдания - изпитани силен страх и
стрес, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.12.2016 г., и сумата от 107.98 лв. /сто и седем лева
и 98 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, в резултат на претърпяното от П.Т.П. ПТП на 11.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 080 лева до претендираните 25 100
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати в полза на ОС – С.З.
държавна такса в размер на 807,52
лв., както и 330 лева за депозит за съдебно- медицинска експертиза.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на П.Т.П., ЕГН **********
*** сумата
от 1041, 11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, сумата от 119,49
лева, представляваща разноски по делото,
съразмерно отхвърлена част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: