№ 6
гр. Средец, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100512 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ***, чрез пълномощника адв.Н.Р., против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от Томаш
Яжембович, Барбара Анна Руджикс и Зорница Николова Димитрова.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., издаден въз основа на
Заповед № 314 от 13.06.2012г. по ч.гр.д № 279/2012г., по описа на РС Средец, бил осъден да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД суми в размер на 2698.12 лева - главница,
ведно със законна, възнаградителна и мораторна лихва върху главницата от 2 698.12 лева.
Сочи се, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и въз основа на издадения
изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД образувало срещу ищеца
изпълнително дело с № 1981/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, peг. № 803 на КЧСИ
и район на действие Окръжен съд - Бургас. По изпълнително дело № 1981/2012г. ЧСИ Таня
Маджарова наложила запор на вземането за трудово възнаграждение на ищеца по делото и
считано до 28.04.2016г. по сметка на ЧСИ постъпвали суми за погасяване на въпросните
задължения. Твърди се, че на 28.04.2016г. по делото на ЧСИ постъпила молба-уведомление,
с която работодателят на длъжника и настоящ ищец спрял частичните преводи поради
прекратяване на трудовоправните взаимоотношения между страните. Сочи се, че това било
и последното действие, извършено по изпълнително дело № 1981/2012г., по описа на ЧСИ
Таня Маджарова. С постановление на ЧСИ производството било прекратено след като на
14.09.2018г., с оглед представен договор за цесия, по делото бил конституиран и ответникът
по настоящето дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг" ЕАД, на мястото на досегашният
кредитор: „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Излага се, че на 03.11.2020г. – повече от 4
години след последното извършено валидно изпълнително действие, по вече прекратеното
изпълнително дело № 1981/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, peг. № 803 на КЧСИ,
новият кредитор на ищеца по настоящето дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
прилагайки същия изпълнителен лист, а именно изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г.,
издаден въз основа на Заповед № 314 "от 13.06.2012г. по ч.гр.д № 279/2012 по описа на РС –
Средец, образувал ново изпълнително дело при същият ЧСИ и отправил искане за събиране
на следните суми: 2 698.12 лева – главница, 680.92 лева - договорна лихва, 723.26 лева -
законна лихва до датата на цесията (до 14.09.2018г.), 411.19 лева - законна лихва след датата
на цесията ( 14.09.2018г.).
1
Твърди се, че вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД за лихви, както и
правото на принудително изпълнение било погасено по давност, както и че ищецът не
дължал изпълнение на лихви по представения за събиране пред ЧСИ Таня Маджарова
изпълнителен лист. Не оспорва и не се противопоставя на дължимостта на главницата, но
отрича задължението за плащане на лихва, поради това че същото било погасено по давност.
В тази връзка ищецът твърди, че отрича дължимостта на паричното задължение за лихви в
размер на 1797,38 лева, спрямо ответника, като погасено по давност и представляващо сбор
от следните суми: 680,92 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2010г.
до 03.02.2012г., която лихва била установена с изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г.,
издаден въз основа на Заповед № 314 от 13.06.2012г. по ч.гр.д № 279/2012 по описа на РС –
Средец, 393,20 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г., която
лихва била установена с изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., издаден въз основа на
Заповед № 314 от 13.06.2012г. по ч.гр.д № 279/2012 по описа на РС – Средец, 723,26 лева –
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г.
до 03.09.2018г., която сума била претендирана от ответника в молбата за образуване на
изпълнително производство. Отправя искане да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че не дължи изпълнение на вземането за лихви, а именно: 680,92 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г., 393,20 лева –
мораторна лихва за периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г. и 723,26 лева – законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г. до 03.09.2018г.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от
пълномощника адв.Н.Р., който поддържа исковата молба. Моли да бъде постановено
справедливо съдебно решение в полза на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.В.. Взема становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за
изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че на 13.02.2009 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в
качеството му на кредитор от една страна и Т. Ж. Б., в качеството му на кредитополучател
от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS – 01347878. Вследствие на възникналите
между страните договорни правоотношения, уточнени в договора за кредит, кредиторът
финансирал кредитополучателя, а за Б. възникнало задължение да издължи горепосочения
кредит, съобразно условията в договора. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД на 08.10.2012 г. било образувано изп.дело № 1981/2012 г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, с peг. № 803 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен
лист от 12.07.2012 г. Сочи се, че по време на образуваното на 08.10.2012г. изпълнително
производство по изпълнително дело № 1981/2012 г. били предприети изпълнителни
действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност, като с молбата си за
образуване на изпълнително дело на 08.10.2012 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Таня Маджарова и на тази дата била
прекъсната погасителната давност. Излага, че на 11.10.2012г. било изпратено запорно
съобщение до Алупласт, в резултат на което в периода от ноември 2012г. до април 2016г. по
делото постъпвали редовно суми, удържани в изпълнение на наложения запор върху
трудовото възнаграждение. В отговора на исковата молба се сочи, че била подадена молба за
конституиране на нов взискател от новия кредитор „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
на 28.11.2018 г., с която било поискано насрочване на дата за опис на движими вещи, което
действие също прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност и били
възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. След като изп.дело № 1981/2012 г. било
прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и на 03.11.2020 г. била
депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като било образувано
изп.дело № 2279/2020 г. отново по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с което за пореден път
била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния
изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на
движими вещи. На 07.01.2021г. било изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“
АД, както и до „Централна Кооперативна Банка“ АД, а на 15.01.2021г. и до работодателя
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД. Ответникът намира, че всички тези изпълнителни
действия прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което
погасителната давност относно процесното вземане не била изтекла. Релевират се подробни
2
съображения, че перемцията била без правно значение за прекъсването на давността.
Относно оспорените вземания, представляващи мораторна лихва, както и представляващи
законна лихва, ответникът счита, че спрямо същите следвало да бъде приложен общият
режим на погасителната давност, а именно 5 години, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като
същите били закрепени в изпълнителен лист. В тази връзка намира, че в най-новата съдебна
практика се наблюдавала тенденция към преодоляване на схващането, че заповедта за
изпълнение нямала силата на съдебно решение.
Ответното дружество счита, че можело да се направи извод от правна страна, че от
образуване на изпълнително дело № 1981/2012 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова на
08.10.2012 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна
давност не била текла, независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни
действия. Твърди, че началният момент, от който започвало да тече погасителна давност,
била датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. и датата, на която
вземането се погасявало по давност била 26.06.2020 г. В процесния случай обаче в периода
след 26.06.2015 г. имало извършени множество изпълнителни действия по изп.дело №
1270/2014 г. и изп.дело № 1201/2021 г., които прекъсвали погасителния давностен срок.
Предвид това по отношение на процесното вземане срещу Т. Ж. Б. не била изтекла
погасителната давност.
Твърди се, че вземането на „БНП Париба Пърсанал Файненс С.А.“ по Договор за
кредит № PLUS – 01347878 било прехвърлено на ответника с договор за цесия от
14.09.2018г., като цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлителната сделка. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски. Моли ищецът за бъде задължен да представи банкова сметка, по която при
евентуално осъждане за разноски, да бъдат преведени дължимите суми.
При проведените открити съдебни заседания ответното дружество не се представлява,
но представя молби, чрез пълномощника юрисконсулт Н.В., в които заявява, че поддържа
отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното копие на изпълнително дело № 1981/2012г. по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, с район на действие Окръжен съд – Бургас, същото е образувано на
08.10.2012г. по молба, подадена на дата 08.10.2012г. от взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД за образуване на изпълнително дело против Т. Ж. Б., с която са възложени
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист №
317/12.07.2012г., с който Т. Ж. Б. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД сумата от 2698,12 лева – главница, 680,92 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.11.2010г. до 03.02.2012г., 393,20 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2010г. до
30.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 12.06.2012г. до изплащането на вземането, както и сумата от 175,44
лева – разноски по делото, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 279/2012г., по
описа на РС Средец. Съдебният изпълнител със запорно съобщение изх.№
16792/11.10.2012г. до работодателя на Б. – „Алупласт ЖТГ“ ЕООД е наложило запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника считано от дата 19.10.2012г., на която е получено
запорното съобщение. Видно от преводните нареждания, приложени по изпълнителното
дело, въз основа на така наложения запор през периода от 05.03.2013г. до 28.04.2016г. са
постъпвали суми по изпълнителното дело за погашение на дълга. Във връзка с така
наложения запор е постъпило писмо с вх.№ 20907/02.06.2016г. от специалист ТРЗ в
„Алупласт ЖТГ“ ЕООД, с което ЧСИ Таня Маджарова е уведомена, че с Т. Ж. Б. считано от
01.04.2016г. са прекратени трудовите отношения. С молба вх.№ 38726/28.11.2018г. от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД дружеството е поискало да бъде конституирано като
взискател по делото, като в тази връзка е приложил договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018г., ведно с Приложение № 1/14.07.2018г., потвърждение за
извършената цесия, видно от които вземането спрямо Б. е прехвърлено от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, пълномощно за
уведомяване на длъжника и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. С
постановление от 14.04.2020г. ЧСИ Таня Маджарова е прекратила изпълнително дело №
1981/2012г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – тъй като взискателят не е поискал
3
извършване на изпълнителни действия в изпълнителното производство в продължение на
две години.
В материалите по делото е приобщено изпълнително дело № 2279/2020г. по описа на
ЧСИ Таня Маджарова, с район на действие Окръжен съд – Бургас. Въпросното
изпълнително дело е образувано по молба на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД против ищеца Т. Ж. Б. отново въз основа на изпълнителен лист № 317/12.07.2012г. С
молбата за образуване на делото взискателят на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил на
съдебния изпълнител да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство. Съдебният изпълнител със запорно съобщение изх.№
692/07.01.2021г. до „Централна Кооперативна Банка“ АД е наложил запор върху банкова
сметка на Т. Ж. Б. считано от дата 11.01.2021г., на която е получено запорното съобщение.
Със запорно съобщение изх.№ 691/07.01.2021г. до „Юробанк България“ АД също е наложил
запор върху банкова сметка на Т. Ж. Б. считано от дата 13.01.2021г., на която е получено
съобщението. Изпратено е и запорно съобщение с изх.№ 2404/15.01.2021г. до работодателя
на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД считано от 18.01.2021г., на която е
получено въпросното съобщение. Видно от извлеченията за преводни нареждания,
приложени по изпълнителното дело, в периода от 12.04.2021г. до 12.10.2021г. са постъпвали
суми от така наложените запори.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.439 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда възможност за длъжника в изпълнителното
производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Налице е такава правна възможност и за длъжника в
производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
С предявяването на отрицателния установителен иск ищецът има за цел да установи,
че вземането на ответника за следните суми - 680,92 лева – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г., 393,20 лева – мораторна лихва за
периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г. и 723,26 лева – законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г. до 03.09.2018г., предмет на
изпълнителния лист от 12.07.2012г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 279/2012г., по описа на РС Средец, не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като е погасено по давност. Ищецът има правен интерес от предявяването
на специалния установителен иск, тъй като кредиторът е предприел действия по
принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнителното основание, тъй
като по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
образувано изпълнително дело № 1981/2012г., по описа на ЧСИ Таня Маджарова, а
впоследствие по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувано
изпълнително дело № 2279/2020г., също по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
Предвид релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност,
ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на
течението на погасителната давност за лихвите.
Не е спорно в настоящото производство, че изпълнителния лист от 12.07.2012г. е
издаден въз основа на заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д.№ 279/2012г., по описа
на РС Средец, за процесните вземания, както и че заповедта е влязла в сила.
В производството ищецът твърди, че вземанията за лихвите, предмет на
принудително изпълнение, е погасено по давност. Нормата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД
предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. С
предявяването на заповедта за изпълнение, давността не е прекъсната. Настоящият съдебен
състав приема, че давността е прекъсната с влизането в сила на заповедта за изпълнение и
считано от тогава започва да тече нова 5 – годишна давност. Това произтича от
обстоятелството, че влязлата в сила заповед има ефект, сходен със силата на пресъдено
нещо, доколкото прегражда възможността относно съществуването на вземането да бъде
повдигнат правен спор – по аргумент на противното от особената хипотеза на чл.424 от
ГПК. Предвид това по отношение на спор, разрешен с влязла в сила заповед за изпълнение,
приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК и срокът на новата давност е
4
винаги 5 години. Тъй като по делото няма данни за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че най-късната дата, на която заповедта за
изпълнение е влязла в сила, е датата на която изпълнителния лист е издаден – 12.07.2012г.,
като именно от тази дата давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност от 5
години.
Давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение,
съобразно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, а в чл.117, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. От събраните по делото доказателства се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.07.2012г. по ч.гр.д.№
279/2012г., по описа на РС Средец, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 1981/2012г., по описа на ЧСИ Таня
Маджарова срещу длъжника Т.Б.. Налице е възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ във
въпросното изпълнително дело с молбата за неговото образуване. В хода на производството
по принудително събиране на процесните вземания били извършени следните изпълнителни
действия, насочени срещу длъжника – на 19.10.2012г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като по същия са постъпвали средства до 28.04.2016г. От
датата на образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване с постановление от
14.04.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са действали Постановление на Пленума
на ВС № 3/18.11.1980г. и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по Тълкувателно дело №
2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Според даденото с ППВС № 3/1980г. тълкуване образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство, давност не тече. С т.10 от Тълкувателното решение № 2/26.06.2015г. на ВКС е
дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Поначало съдилищата не могат
да прилагат тълкувателните ППВС и ТР преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това ред. Същите обаче не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма. Предвид това,
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила – т.е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Възможно е дадена норма да бъде тълкувана последователно от
различни тълкувателни актове. Последващите тълкувателни решения обаче нямат подобното
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който
са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателен акт, се състои от две части. С първата от тях се дава ново
тълкуване на правната норма, а във втората част се обявява за загубил сила предшестващият
тълкувателен акт. Втората част поражда действие от постановяване на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№ 2382/2017г., по
описа на ВКС, IV г.о. Предвид така изложеното, за периода от образуване на
изпълнителното дело на дата 08.10.2012г. до постановяване на Тълкувателното решение № 2
по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК на дата 26.06.2015г. давността е била
прекъсната и не е текла. След тази дата – 26.06.2015г. до 28.04.2016г. са постъпвали
средства от наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед на което,
доколкото запорът и постъпването на суми по него са изпълнителни действия, прекъсващи
давността, същата е започнала да тече именно от 28.04.2016г. Действително въпросното
изпълнително дело е прекратено на дата 14.04.2020г. поради настъпила перемпция на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години не били
извършвани изпълнителни действия. Въз основа на изпълнителния лист от 12.07.2012г.
цесионерът на това вземане „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по молба от
03.11.2020г. с възлагане на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, е образувано на 03.11.2020г.
изпълнително дело № 2279/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. По това изпълнително
дело са предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността – наложен е
запор на Б. върху банковата му сметка в „Юробанк България“ АД на дата 13.12.2021г. и
върху трудовото му възнаграждение, което получава във „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД на дата 18.01.2021г., като въз основа на последния запор са постъпвали суми за периода
от 12.04.2021г. до 15.11.2021г. Доколкото процесните вземания, по отношение на които се
претендира да са погасени по давност, са дължими въз основа влязла в сила заповед за
изпълнение, независимо от това, че са за лихви, спрямо тях се прилага общата пет годишна
давност.
5
С оглед това, че последното извършено изпълнително действие по първото
образувано изпълнително дело № 1981/12г. е на дата 28.04.2016г., пет годишната давност би
следвало да изтече на дата 28.04.2021г. В настоящото производство обаче се установи, че
въпросната давност е прекъсната с наложените запори върху банковата сметка на ищеца на
дата 13.01.2021г. и трудовото възнаграждение на дата 18.01.2021г. и от тогава е започнал да
тече нов давностен срок, който не е изтекъл, с оглед на което процесните вземания за сумата
от 680,92 лева – възнаградителна лихва и 393,20 лева – мораторна лихва, установени с
изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., издаден въз основа на Заповед № 314 от
13.06.2012г. по ч.гр.д № 279/2012 по описа на РС – Средец, предмет на изпълнителното
производство, не са погасени по давност.
Относно претенцията в размер на 723,26 лева, представляваща законна лихва върху
главницата до дата на цесията – 14.09.2018г., която се претендира в молбата за образуване
на изпълнително дело № 2279/2020г., по описа на ЧСИ Таня Маджарова, доколкото същата
не е обективирана в заповедта за изпълнение и съответно в изпълнителния лист № 317 от
12.07.2012г., същата подлежи на погасяване с три годишната давност, съобразно чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. Тъй като същата е начислена до датата на цесията – 14.09.2018г.,
погасителната давност започва да тече именно от тази дата и би следвало да изтече на дата
14.09.2021г., но в случая с предприетите по – горе изпълнителни действия – наложените
запори да дата 13.01.2021г. и 18.01.2021г. по изпълнително дело № 2279/2020г., давността е
прекъсната преди нейното изтичане и за това вземане.
Ето защо, искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, както следва: 680,92
лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г., 393,20
лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г., за които е издаден
изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д №
279/2012г. по описа на РС – Средец и 723,26 лева – законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г. до 03.09.2018г., претендирана от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД в молбата за образуване на изпълнително производство и
които задължения са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
2279/2020г., по описа на ЧСИ Таня Маджарова с район на действие Окръжен съд – Бургас,
тъй като са погасени по давност, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на разноски има право
ответникът, като той претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ в
размер на 300,00 лева, които следва да му бъдат присъдени и заплатени от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК
за признаване за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21,
бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович, Барбара Анна
Руджикс и Зорница Николова Димитрова, че Т. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, представляван от пълномощника адв.Н.Р., не дължи сумите, както
следва: 680,92 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2010г. до
03.02.2012г. и 393,20 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г., за
които е издаден изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 279/2012г. по описа на РС – Средец, както 723,26 лева – законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г. до
03.09.2018г., претендирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в молбата за
образуване на изпълнително производство и които задължения са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 2279/2020г., по описа на ЧСИ Таня Маджарова с район
на действие Окръжен съд – Бургас, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.Н.Р., да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
6
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо
Владигеров“, № 21, бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович,
Барбара Анна Руджикс и Зорница Николова Димитрова, сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред районния съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7