Р Е Ш Е Н И
Е
№ 96
гр. Велико
Търново, 05.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
705 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ООД „Фарма дистрибюшън“ с адрес на
управление гр.Велико Търново, ул."Полтава" №3, вх. 3 против
Ревизионен акт №
Р-04000415010644-091-001 / 20.07.2016г., поправен с РАПРА №
П-04000416134303-003-001/08.08.2016г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 323 / 13.10.2016г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който за данъчни периоди м.08, 09, 10,
11 и 12.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 117 447,50лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени
лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния
акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на
страната са за наличието
на действително извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС на
лекарства, с които по-късно са извършени вътреобщностни доставки. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р-04000415010644-091-001
/ 20.07.2016г.,
поправен с РАПРА № П-04000416134303-003-001/08.08.2016г., издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който за данъчни периоди м.08, 09,
10, 11 и 12.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 117 447,50лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са
начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ООД „Фарма дистрибюшън“ е вписано в
Търговския регистър от 17.12.2014г.,
регистрирано е по ЗДДС от 05.02.2015г. и през ревизирания период извършва
основно дейност търговия на едро с лекарства.
През данъчен период м.08.2015г.
дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 359,27лв.
по 6 фактури с предмет различни видове лекарства, издадени от „Чирита" ЕООД.
Извършена е насрещна проверка на
издателя на фактурите, при която са представени копия от фактурите, банкови
извлечения, по два броя приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, копия
на фактури от предходен доставчик - „Фалконс 2000" ЕООД, договор за наем
на помещение, банкови извлечения, разрешение за търговия на едро с лекарствени
продукти, ведомости за заплати, документи за извършен транспорт, оборотна
ведомост, счетоводни справки. Управителят на дружеството обяснява механизма на
доставките, като сочи, че заявките се получават по телефона, а транспорта е за
сметка на „Чирита" ЕООД и се извършва с МПС с per. №
С 4571 МС.
Извършена насрещна проверка и на
предходния доставчик „Фалконс 2000" ЕООД, при която са представени копия на изследваните фактури,
с описи и приемо-предавателни протоколи към тях, аналогични на представените от
„Чирита" ЕООД, но заверени от „Фалконс 2000" ЕООД, както и голям брой
фактури от общо 32 броя предходни доставчици, оборотна ведомост, разрешения за
търговия на дребно с лекарствени продукти, договори за наем и стокопоток.
През данъчни периоди м.08, 09, 10, 11 и
12.2015г. дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в размер
на 86
088,23лв. по 28 броя фактури и 3 бр. кредитни известия с предмет
различни лекарства, издадени от „Мегафарма" АД.
Извършена е насрещна проверка на издателя на
фактурите, при която са представени договор за наем, Договор за
покупко- продажба от 24.11.2015 г. между „Мегафарма" АД и „Фарма
дистрибюшън" ООД, декларация от управителя на дружеството Д.Д., банкови
извлечения, разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, заверени
копия на 28 броя фактури и 3 бр. КИ, приемо-предавателни протоколи към някои от
фактурите, стоков поток, както и декларация, че стоката е транспортирана с МПС
на клиента „Фарма Дистрибюшън" ООД.
Отправено е запитване до Изпълнителната
агенция по лекарствата относно наличието на разрешителни за търговия с
лекарства, като в отговора е посочено, че клиентите на ревизираното лице са
регистрирани в страните си търговци на едро на лекарства, а дружествата
„Мегафарма" АД и „Фалконс 2000" ЕООД притежават само разрешение за
търговия на дребно с лекарствени продукти.
От
ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставките на
лекарства от „Чирита"
ЕООД и „Мегафарма" АД. Представени са фактури за покупки
и за продажби, договори за наем на помещения и на транспортно средство, договор
за покупко-продажба и доставка на лекарствени средства с „Мегафарма" АД и
клиенти от ЕС, счетоводни справки, банкови документи и фактури за продажби,
международни товарителници, потвърждения, приемо-предавателни протоколи. В
писмени обяснения представляващия дружеството дава следния механизъм на
дейността – по имейл се получават заявки от клиенти от ЕС, по телефона се
запитват доставчици за възможност да осигурят необходимите лекарства, при
възможност доставчика предоставя информация за дата на производство, партиден
номер и срок на годност. Тази информация се предоставя на клиента, който
извършва проверка и при одобрение стоката се заявява за покупка от доставчика.
Контакта с доставчиците е по телефона с К. Д. от „Мегафарма" АД и А.М.А.Х.
– управител на склад при „Чирита"
ЕООД. От страна на ревизираното лице контакт, проверка на стоката и приемането
й се извършва от М.Д.. Всички плащания са по банков път, като при потвърждаване
на заявката се извършва авансово плащане на „Мегафарма"
АД. Транспортирането на стоката се извършва от
„Чирита" ЕООД и съответно стоката се приема в склада на „Фарма дистрибюшън"
ООД в гр.София. Стоката от „Мегафарма" АД се приема в аптеката им на
бул.“Княз Борис I“ в гр.София и се превозва с
транспорт на „Фарма дистрибюшън" ООД. Доставчиците са препоръчани от
наетия по трудов договор магистър-фармацевт Д.Д..
Въз
основа на така установеното органите по приходите приемат, че липсват доставки
на лекарства поради липсата на достатъчно данни за наличието им у преките
доставчици, поради което за ревизираното лице не възниква право на приспадане
на данъчен кредит, респективно то е упражнено в нарушение на закона и са налице
предпоставките за отказ по чл.70, ал.5 от ЗДДС.
В
първото по делото заседание са оспорени от процесуалния представител на
ответника по отношение истинността на подписите, датата и съдържанието на
частни писмени документи - декларация, че стоката е транспортирана с МПС на клиента
„Фарма Дистрибюшън” ООД, приемо-предавателни протоколи между „Мегафарма” АД и
„Фарма Дистрибюшън” ООД от 14.09.2015г.,
15.09.2015г., 16.09.2015г., 17.09.2015г., 29.09.2015г., 30.10.2015г., 26.10.2015г.,
20.10.2015г., 15.10.2015г., 23.10.2015г., 13.10.2015г., 06.10.2015г., 10.11.2015г.,
16.11.2015г., 06.11.2015г., 12.11.2015г., 13.11.2015г., 30.11.2015г., 24.11.2015г.,
20.11.2015г., 21.12.2015г., 23.12.2015г., 18.12.2015г., 09.12.2015г. и 04.12.2015г.
и 11 броя приемо-предавателни протоколи между „Чирита” АД и „Фарма Дистрибюшън”
ООД. По отношение на тези документи е открито производство по чл.193 от ГПК.
По делото са разпитани като
свидетели В.К.Г. и К. И. Д., които
потвърждават, че подписите в оспорените документи са техни като представители
съответно на „Чирита" ЕООД и „Мегафарма" АД. Съдът
кредитира дадените от тях показания като обективни, безпристрастни и в резултат
на лични впечатления.
От
жалбоподателя са представени нови доказателства – фактури и други документи,
свързани с последваща реализация на процесните стоки.
По
делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като безпристрастно, обективно и компетентно дадено.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение
№ 5 / 13.12.2016г. на ВАС, в предписаната писмена форма и при спазване на
формалните процесуални правила за издаването му.
В хипотезата на претендирано право на приспадане
на данъчен кредит, лицето, което твърди настъпването на положителния факт на
осъществяване на доставка, следва да докаже това свое твърдение, следователно
доказателствената тежест пада върху жалбоподателя. В изпълнение на дадени от
съда по реда на чл.171 от АПК указания, жалбоподателя ангажира гласни и писмени
доказателства.
Още в хода на ревизионното производство от страна
на ревизираното лице и неговите преки доставчици са представени доказателства
за предаването на стоките – приемо-предавателни протоколи. Тези частни писмени
документи са оспорени по отношение на положените подписи от представители на
доставчиците и достоверността на датата и съдържанието в първото по делото
заседание от процесуалния представител на ответника. Пред съда подписите са
потвърдени от положилите ги лица, поради което настоящият състав намира оспорените
документи за истински. Съдържанието на
протоколите за предаване/приемане на лекарствени средства се потвърждава от
дадените показания на В.Г. и К. Д., които заявяват, че лично са предали
лекарствените средства на представител на жалбоподателя, като преди това
извършват проверка на съответствието на вписаните в протокола лекарства с тези,
които предават, по отношение на вид лекарствено средство, срок на годност и
партиден номер. Доколкото вписаните в частните документи данни се потвърждават
от съставилите/подписалите ги лица, то съдът намира, че и съдържанието на
оспорените документи е истинско. Нещо повече! Действителното предаване на
стоките е удостоверено от разпитаните по делото свидетели, което се явява
допустим доказателствен способ – при твърдения, че съставените писмени
документи не удостоверяват определени факти е налице хипотезата на чл.57, ал.2,
т.3 от ДОПК за допустимост на свидетелски показания за тези факти.
След като по делото се установява по безспорен
начин получаването на стоката от жалбоподателя, то са налице действителни
доставки на стоки, предмет на процесните фактури. Следва в случая да се посочи, че по смисъла на чл. 14, пар. 1
Директива 2006/112/ЕС, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на
стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като
собственик. Поради това липсата на редовен документ, доказващ придобиването на
право на собственост върху част от стоката от доставчика, след като се установява
предоставянето на стоката от него на ревизираното дружество и правото на
разпореждане с нея като собственик, не може да обоснове извод за липса на
доставка на част от тази стока и поради това непризнаване частично на правото
на данъчен кредит за нея. В редица свои решения по сходни казуси СЕС е
постановил, че данъчната администрация не може да изисква от данъчно
задълженото лице, упражняващо право на приспадане, да провери дали издателят на
фактури за стоките е разполагал с тях или да притежава документи в това
отношение /т. 42 от решение на СЕС по дело С-78/12, „Е.-К ЕООД от 18 юли 2013
г.; т. 66 от решение на СЕС по съединени дело С-80/11 и С-142/11, M. kft, P.
D./. Ответникът по делото не твърди, че чрез
доставката на лекарствени средства ревизираното дружество е извършило
злоупотреба или че използва издадените му фактури за упражняване на правото на
приспадане на данъка с измамна цел, като дори е признат извършеният ВОД със
същите лекарствени средства.
Поради
изложеното, независимо от установения факт от вещото лице, че по счетоводни
данни доставчикът АД „Мегафарма“ не разполага със стоките, предмет на
фактурите, съдът намира за доказани получените от този доставчик стоки,
съответно наличието на доставки. Следва да се отбележи, че при анализ на
данните в таблица № 2 от заключението на вещото лице, се установява, че
покупните фактури на АД „Мегафарма“ са с дати, следващи извършените от него
продажби. В някои случаи тези дати са в рамките на законоустановения 3 дневен
срок за издаване на фактура след настъпване на данъчното събитие.
По
отношение на доставчика ЕООД „Чирита“ от вещото лице е установено, че по
счетоводни данни се установява наличие на процесните лекарствени средства към
датите на продажбите към жалбоподателя. Обстоятелството, че фактурите от
предходен доставчик не са достатъчно подробни, липсват подробни описания на
лекарствата като партиден номер и срок на годност в приемо-предавателните
протоколи, не могат да обосноват липса на доставка дори по тези фактури, а още
по-малко по фактури за последваща реализация на същата стока. Както се
установява от трайната практика на СЕС и ВАС, предмет на изследване е пряката
доставка, като нередности при предходни доставки не обуславят извод за липса на
реалност, освен при установена данъчна измама.
Изискванията
на приходната администрация за подробно описание на стоките с
индивидуализирането им освен по търговско наименование и с партиден номер и
срок на годност не почиват на закона. Дали въпросното лекарствено средство може
да бъде проследено от производител до краен потребител е въпрос на контрол от
съответните контролни органи, но липсва законодателно изискване към
съдържанието на фактурата за посочване на параметри като срок на годност или
партиден номер. Следва да се отбележи, че в споровете с получени хранителни
стоки, никога не е поставяно на обсъждане от приходната администрация липсата
на вписан във фактурата срок на годност на стоките – било при отказ на
претендирано право на приспадане на данъчен кредит, било при начисляване на
данъци поради неосчетоводени фактури. Изискването му в конкретния случай
представлява необоснована административна тежест върху ревизираното лице.
Липсата на
представена търговска кореспонденция между ревизираното лице, доставчиците му и
техните доставчици не представлява основание за извод за липса на доставки, тъй
като от една страна самото облигационно правоотношение не изисква като условие
за действителност наличие на писмен договор. От друга страна самото
предоставяне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик
представлява доставка, съгласно Директива 2006/112. От трета страна самите
страни твърдят извършване на комуникация по телефона, което е житейски
оправдано при инцидентни доставки на стоки, и не предполага съставяне на
нарочен документ, извън фактура и приемо-предавателен протокол. Доводите в тази
връзка на приходната администрация са без правно значение за спора.
Разминаването
в печатите, положени върху приемо-предавателните протоколи, и върху фактурите и
други документи, не се отразява върху доказателствената стойност на
протоколите, тъй като тяхното авторство и съдържание бе удостоверено пред съда
от свидетелите.
Липсата на
разрешение за търговия на едро с лекарства по отношение на АД „Мегафарма“ е
ирелевантно за спора, тъй като не оказва влияние върху действителността на
сделката, то е от значение за ангажиране на административно наказателната
отговорност на продавача. Практиката на Върховния административен съд по
отношение на сделки със зърно, за които се изисква като условие за
действителност писмен договор и лиценз, приема, че неизпълнението на
изискванията на закона за форма на облигационното правоотношение не влияят
върху действителността на доставка по смисъла на ЗДДС, след като е доказано предаването/получаването
на стоката. Още повече, че чл.6 от ЗДДС приема за доставка и фактическото
предаване на стока, което в конкретния случай е установено.
Следва да
се отбележи, че видно от представеното от жалбоподателя Решение № 1861
/19.10.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София е отменен ревизионен акт
на ЕООД „Чирита“, обхващащ същите данъчни периоди и доставки, получени от ЕООД
„Фалконс 2000“. С решението на горестоящия орган са признати за действително
покупките на лекарства от прекия доставчик на жалбоподателя, поради което и от
самата приходна администрация е опроверган довода за липса на налични
лекарства, предмет на доставките към ООД „Фарма дистрибюшън“.
Представените в съдебно заседание
писмени доказателства от жалбоподателя за последваща реализация на получените
от ЕООД „Чирита“ и АД „Мегафарма“ са
в подкрепа на направения извод на ревизиращите органи за действително извършени
от дружеството вътреобщностни доставки. В ревизионното производство е извършена
проверка на тези декларирани ВОД и е установено получаването на стоките,
потвърждаването и декларирането им от получателите, поради което и е признат
ВОД.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за липса на изискуеми
реквизити по фактури № 20…57 / 30.11.2015г., № 20….60 / 04.12.2015г., № 20….62
/ 08.12.2015г., № 20…64 / 17.12.2015г. и № 20…68 / 29.12.2015г., в които като
предмет на стопанската операция е посочено „по договор за доставка на
лекарствени средства“. Видно от клаузите на сключения между ООД „Фарма
дистрибюшън“ и АД „Мегафарма“ след
уточняване на лекарствените средства и дължимата цена, купувачът заплаща
авансово по банков път част от дължимата сума, след което в 15 дневен срок
продавачът изпълнява поръчката. За наличието на авансово плащане свидетелства и
в писмените си обяснения представляващия АД „Мегафарма“ при извършената
насрещна проверка. След като съгласно договора се дължи авансово плащане, то
посочването на договора като основание на стопанската операция е коректно,
независимо, че не е отбелязано, че се касае за авансово плащане. В последващи
фактури полученото авансово плащане е надлежно отразено. Във фактура № 20…59 /
02.12.2015г. е вписано „приспаднато плащане по фактура 57 и кредитно 58“, във
фактура № 20…61 / 08.12.2015г. е вписано „приспаднато плащане по фактура 60“,
във фактура № 20…63 / 17.12.2015г. е вписано „приспаднато плащане по фактура
62“, във фактура № 20…66 / 21.12.2015г. е вписано „приспаднато плащане по
фактура 64“.
По
изложените съображения, съдът намира за доказано получаването на стоки от ЕООД
„Чирита“ и АД „Мегафарма“, представляващо облагаеми доставки на стоки, поради
което и за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит, което
е упражнено при спазване на закона. Като достига до извод за липса на доставка
на стоки, органът по приходите постановява ревизионен акт в нарушение на
материалния закон, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора основателно
се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 4 460лв., при представени доказателства за заплащане
на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-04000415010644-091-001 /
20.07.2016г., поправен с РАПРА № П-04000416134303-003-001/08.08.2016г.,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати
на ООД
„Фарма дистрибюшън“ с адрес на управление гр.Велико Търново,
ул."Полтава" №3, вх. 3 сума в размер на 4
460лв. (
четири хиляди четиристотин и шестдесет
лева), представляваща сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: