Решение по дело №8034/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  261169                                           28.10.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                              59 – ти граждански състав

на двадесет и осми септември                                      две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                           Районен съдия: АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

Секретар: Анелия Такова

Като разгледа докладваното от съдията Муртев

гражданско дело № 6340 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е образувано по искова молба на “Стаматови-ГСН СИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас, представлявано от С.П.С.. срещу Р.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора за наем.

            Сочи се, че на 27.07.2019г. ищецът като наемател е сключил договор за наем с ответника за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. на недвижими имоти, представляващи:

            - Нива с площ от 15, 651 дка /петнадесет декара и шестстотин петдесет и един кв.м./, съставляваща имот № 013007 /тринадесет хиляди и седми/, по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “АНДОНОВА ЧЕШМА” – поземлен имот с идентификатор 73211.13.7;

            - Нива с площ от 26.989 /двадесет и шест декара и деветстотин осемдесет и девет кв.м./, съставляваща имот № 122011 /сто двадесет и две хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “КОПАНИ КАМЪНИ” – поземлен имот с идентификатор 73211.122.11;

            - Нива с площ от 27.022 /двадесет и седем декара и двадесет и два км.м./, съставляваща имот № 027018 /двадесет и седем хиляди и осемнадесети/ по плана за замеразделяне на землището на същото село, в местността “ДОЙКИНА ЛОКВА” – поземлен имот с идентификатор 73211.27.18.

            Ищецът твърди, че е планирал и извършил следните мероприятия:

            - в поземлен имот с идентификатор 73211.13.7- 15, 651 дка. : три дискувания с разход /3x6/ 18 лева – 281, 71 лева, сеитба с разход по 5 лева за дка – 78, 25 лева, семена 391 кг. X 0,50 ст. – 195, 00 лева – валиране с разход по 4 лева за дка – 62, 00 лева;

            - в поземлен имот с идентификатор 73211.27.18 – 27, 022 декара: оран с разход 15 лева за дка – 405, 33 лева, три дискувания /3x6 лева/ 18 лева за дка – 486, 39 лева

- в поземлен имот с идентификатор 73211.122.11 – 26, 989 декара: три дискувания /3x6 лева/ - 18 лева за дка, равняващи се на общо 485 лева или общо разходи по извършените агротехнически мероприятия 1994, 48 лева.

            Ищецът твърди, че след извършване на агротехническите мероприятия и извършване на обход установил, че границите на имотите са маркирани с колчета и някой друг подготвя обработката на имотите. След депозиране на жалби и сигнали, разбрал, че ответникът е сключил и друг договор за наем, който договор дава права на трето лице да обработва земеделските земи, предмет на договора за наем на ищеца. Твърди се, че ищецът понесъл вреди и пропуснал да реализира ползи.

            Иска се осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за неизпълнение на договор за наем, сключен на 27.07.2019 год., от които 1994, 48 лева представляващи претърпяната загуба в размер на разходите за агротехнически мероприятия на имотите посочени по-горе, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе обработвал имотите посочени по-горе през цялата стопанска година 2020 – 2021 год., а сумата от 205, 52 /двеста и пет лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща размера  на субсидията за подпомагане по СЕЕП и ЗД, която той би получил за обработване на декар площ, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното погасяване на задължението.

            В срока по чл.131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Сочи се, че ищецът не е посочил кога точно твърди да е извършил описаните в исковата молба агротехнически мероприятия в имотите – “оран”, “дискувания”, “сеитба” и “валиране” в посочените имоти с идентификатори 73211.13.7, 73211.27.18 и 73211.122.11. Твърди се, че през стопанската 2020/2021г. ищецът не е извършвал описаните в исковата молба агротехнически мероприятия. Сочи се, че процесните земеделски земи са били обработвани от ищеца в предходни стопански години, включително и през стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. Поддържа се, че представения по делото договор за наем от 27.07.2019г. ответницата е била принудена да подпише, като условие, поставено от ищеца, за да й се изплати възнаграждение за ползването на земите през стопанската 2018/2019г., като това било практика на ищеца. Иска се прогласяване на нищожност на договора като сключен при липса на съгласие, при условия, които накърняват добрите нрави, а така също и в нарушение на закона – основания по смисъла на чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД. Твърди се и че в договора липсва съществен елемент – наемна цена. Твърди се, че ответницата е прекратила отношения с ищеца и е предоставила под наем земите си за обработване на друго лице през стопанската 2020/2021г., което именно е извършило обработката и сеитбата на земята.

            В с.з. ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител – адв. М., поддържа исковата молба и моли за уважаване на така предявения иск. Претендира съдебно-деловодни разноски.

            В с.з. ответницата, чрез процесуалния си представител – адв. В. поддържа доводите изложени в отговора на исковата молба като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

            С протоколно определение от 28.09.2021г., съдът е приел направеното от ищеца увеличение на размера на иска за обезщетение за неизпълнение на договора за наем, сключен на 27.07.2019г., като е постановил същият да се счита предявен за сумата от 6191, 30 лв., от които 2058, 25 лева, представляващи претърпяната загуба в размер на разходите за агротехнически мероприятия на имотите, посочени в исковата молба, сумата от 1195, 40 лева, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе обработвал имотите, посочени по-горе през цялата стопанска година 2020 – 2021 год., а сумата от 2937, 65 лв., представляваща размера на субсидията за подпомагане по СЕЕП и ЗД, която ищецът би получил за обработване на декар площ през същата стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

             Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Между страните по делото не е спорно, че същите са се намирали в трайни облигационни отношения, в хода на които процесните имоти са се обработвали от ищцовото дружество през голям период от време, датиращ още от 2006г. Това обстоятелство се признава от ответника с отговора на исковата молба и се потвърждава от представените по делото договор за аренда на земеделска земя № 99, т. I,  сключен между ответника, в качеството му на арендодател и ищцовото дружество, в качеството му на арендатор, за срок от 10г./л.39-40 от делото/, договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. и 27.07.2020г. /л.41-44 от делото/. Съдът намира, че последните два договора също са действителни и са породили правни последици по отношение на ответницата по делото, въпреки депозираното от нея становище на л.56, с което ги е оспорила като недействителни, поради липса на съгласие. Това възражение настоящия състав намира за неоснователно, тъй като видно от съдържанието им, същите са били подписани от лицето Д К. Д, в качеството му на пълномощник. За съда не възниква съмнение, че това е братът на ответницата, от една страна, заради носените от лицата еднакво презиме и фамилия, а и с оглед изнесените от свидетелката Тотева показания, която сочи, че имотът е съсобствен на ответницата и брат й, който също е подписвал договори за наем на имотите. В тази връзка следва да се има предвид, че договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.  Това правило е изключение от принципа за управление на мнозинството при съсобствените вещи. Съсобствениците, които притежават 25 или дори 50 % от общите части от земеделска земя, могат да сключват договор за наем за срок, не по-дълъг от три години. /чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ/. Това е така, заради разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД, която гласи, че лицата, които могат да вършат действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ответницата не е въвела в процеса твърдения, нито ангажирала доказателства за липса на надлежно упълномощаване на брат си, в качеството му на неин пълномощник по тези две сделки и доколкото законът не предвижда форма за действителност на тези договори, съдът намира същите за валидни и не страдащи от сочения от ответницата порок.

            В чл.8 от договора за наем на земеделска земя от 27.07.2019г., страните са постигнали съгласие, ответникът да поеме задължение да не сключва договори за наем с трети лица относно процесните земеделски имоти, преди изтичането на срока или прекратяването на настоящия договор. На това задължение на наемодателя, регламентирано с договора кореспондира и уговореното в чл.11 от договора, право на ищцовото дружество на несмущавано ползване на отдадените под наем земеделски земи.

            Не е спорно между страните и че на 27.07.2019г., процесните имоти са били отдадени под наем от ответницата посредством сключения между тях договор за наем на земеделска земя. /л.7 от делото/ за срок от една стопанска година, обхващаща времето от 01.10.2020г. до дата 30.09.2021г.

            Не е спорно по делото, а и се установява от представения по делото договор за наем на земеделска земя от 25.07.2020г. /л.19 от делото/, че същите земеделски земи, предмет на договора от 27.07.2019г. са били отдадени от ответницата под наем на трето лице, а именно ЗП Г. Т. Г., за ползване през същата стопанска година – от 01.10.2020г. до 01.10.2021г.

            Представено по делото е постановление на за отказ да се образува досъдебно производство, издадено от РП – Бургас, постановено във връзка с депозирано заявление на ответницата по повод отправени на 25.09.2020г. закани и заплахи от служителки на ищцовото дружество във връзка с подписване на договор за наем на процесните земеделски земи.

            Представена по делото от ОС по Земеделие – Камено е анкетна карта по Наредба № 3, от която се установява, че процесните имоти в землището на с. Трояново, за стопанската 2020/2021г. са били заявени за ползване от Г. Т. Г..

            Представен по делото е разходен касов ордер № ********* от 21.09.2020г., носещ подпис на ответницата, от който се установява, че същата е получила доплащане от ищцовото дружество на сумата от 1122 лв. във връзка с предходни наемни правоотношения.

            Представено е отговор на ОС “Земеделие” гр. Камено изх. № 12-04-1007-1/01.10.2020г., изготвен по повод заявление на ищцовото дружество вх. № РД-12-02-1007/09.09.2020г. /л.45-46 от делото/, от който се установява, че за процесните имоти за землището на с. Трояново в срока до 31.07.2020г. и до 09.09.2020г. няма представени други договори от земеделски стопани за стопанската 2020/2021г.

            Представена е жалба от С.П.С.., в качеството й на съдружник в ищцовото дружество, адресирана до РП – Бургас /л.47 от делото/, в която се прави оплакване във връзка с констатирано на 01.10.2020г. трасиране на процесните имоти в землището на с. Трояново от трето лице.

            Представено е запитване от ищцовото дружество до ОД “Земеделие” гр. Бургас, подписано от управителя /л.48 от делото/, в което се релевира оплакване, че два от имотите, а именно имот № 110, 005 с площ от 31, 053 декара и имот № 109, 032 с площ 6, 418 декара, за които същото има сключени договори с Д К. Дса засяти с рапица и има забити колове от друг арендатор и е поискано съдействие.

            Представен е отговор на Областна дирекция “Земеделие” – Бургас по повод така постъпилото запитване на С.П.С.., в качеството й на управител на ищцовото дружество /л.49-50 от делото/, от съдържанието на което се установява, че за стопанската 2020/2021г. за процесните два имота са били представени договори от двама ползватели. Посочено е още, че в ОС “Земеделие” гр. Камено е било подадено заявление с вх. № 3399/29.07.2020г. от СД “Стаматови ГСН СИЕ” с. Трояново, към който е приложен договора за наем, сключен с Д. К. Д. и Р.К.Д. (брат и сестра) за стопанската 2020/2021г., както и заявление с вх. № 3384/29.07.2020г. от Г. Т. Г., въз основа на сключени от него договори за наем с Д. К. Д. и Р.К.Д. за същата стопанска година.

Представена е заповед № РД 09-472 от 20.05.2019г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите /л.91 от делото/, с която размера на плащането за един отговарящ на условията за подпомагане хектар по СЕПП за кампания 2018г. се определя на 195, 73 лв. на хектар.

Представена е заповед № РД 09-555 от 07.06.2021г. /л.92 от делото/, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която размера на плащането за един отговарящ на условията за подпомагане хектар по СЕПП за кампания 2020г. се определя на 212, 48 лв. на хектар, както и статия, публикувана на интернет сайта “Agri.bg”, касаеща окончателната ставка по СЕПП /л.93 от делото/.

            Изготвена по делото е комплексна агро-счетоводна експертиза /л.85 -90 от делото/, чието заключение не се опровергава от други събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира като обосновано и компетентно, изготвено от вещи лица със задълбочени познания в съответната област. Посредством същото се установява, че в дневника на стопанството, воден от ищеца са записани следните агротехнически мероприятия:

            За парцел № 73211-13-70 с обща площ 15, 651 дка, намиращ се местността “Андонова чешма” и физически блок № 449: 3 бр. дискувания, извършени в периода месец септември – месец октомври 2020г., сеитба на пшеница, извършена в периода 20-21.10.2020г;

            За парцел № 73211-27-18 с обща площ 27, 022 дка, намиращ се в местността “Дойкина локва” и физически блок № 456 – оран, извършена в периода 20 юли – 30 август и 3 бр. дискувания, извършени в периода 6-23 .10.2020г.;

            За парцел № 73211-122-11 с обща площ 26, 989 дка, намиращ се в местността “копани камъни” и физически блок № 647 – 3 бр. дискувания, извършени на 28.09.2020г.

В експертното заключение е посочено, че същото е изготвено въз основа на информация за координати, взети от GPS устройствата на обработващите машини, които са трансформирани от WGS координатна система в UTM координатна система и същите съответстват физически на процесните блокове по ИСАК. По повод разходите извършени от ищеца за извършване на така описаните агротехнически мероприятия, вещите лица определят  следните стойности: Разходи за нива съставляваща имот № 013007 с площ 15, 651 дка – 832, 06 лв., разходи за нива съставляваща имот № 122011 с площ 26, 989 дка – 421, 84 лв., разходи за нива, съставляваща имот № 027018 с площ 27, 022 дка – 813, 35 лв., като общо разходите за трите процесни имота възлизат на 2058, 25 лв.

            След анализ на извършените разходи, добита продукция и приходи от реализация, вещите лица дават становище, че средната печалба на декар, реализирана от ищеца е в размер на 17, 16 лв., като отнесена към площта на процесните имоти, печалбата следва да бъде: нива съставляваща имот № 013007 с площ 15, 651 дка - 268, 57 лв., нива съставляваща имот № 122011 с площ 26, 989 дка – 463, 13 лв., нива, съставляваща имот № 027018 с площ 27, 022 дка – 463, 70 лв. или всичко в размер на 1195, 40 лв.

            Експертизата дава заключение, че отнесена към площта на процесните имоти, субсидията, която би получил ищецът следва да бъде както следва: нива съставляваща имот № 013007 с площ 15, 651 дка     - 660, 00 лв., нива съставляваща имот № 122011 с площ 26, 989 дка – 1138, 13 лв., нива, съставляваща имот № 027018 с площ 27, 022 дка -

Разпитана в с.з., вещото лице Д. поддържа така изготвеното заключение, като сочи, че към използваната джи пи ес система има софтуерен продукт, към който има цветни снимки. Посочва, че на същите са описани датата, устройството и самата техника, на която е прикачено това устройство. На снимките се виждало, че земеделската техника е била на мястото на посочените в експертизата джи пи ес координати, а по същите имало следи, от които се виждали парцелите, по които се е работило. Вещото лице излага още, че във водения от ищцовото дружество дневник са описани по местности и физическите блокове, както и каква дейност е извършвана на всеки един от тях. Сочи, че дневникът не съдържа датите, на които са се извършвали агротехническите мероприятия, но последните са видно от приложените снимки.

            Разпитана в с.з. в.л. А. поддържа изготвеното заключение. Излага, че заключението в частта относно извършените от ищеца разходи е изготвено въз основа на справка от сметка 611, аналитична, в която са описани всички натрупани разходи със съответните агротехнически мероприятия, а цената със семена е определена въз основа на първично счетоводни документи – фактури за закупени семена, като посочената цена е средна на кг.

В хода на производството са били събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Т., Ж.Н., Й. Г. и Т. Г. /без родство и дела със страните/.

Св. Д.Т. заявява, че работи в ищцовото дружество като счеводител и редовно участва в заплащането на рента, като заплащането на рента съвпада с подновяването на договорите. Сочи, че раздаването на рентата започва всяка година между първи и петнадесети август, като за целта наемодателят идвал и се подписвал на ведомостта, която била изготвена за получаване на съответната сума за годината. В този момент се оформял и договора за следващата стопанска година. Заявява, че плащането на рентата не е поставено в зависимост от подписването на договора, като никога не е било отказвано получаването на рента, в случай, че договор не бъде подписан. Разказва, че договорите са еднакви за всички, като се заплаща по 60 кг. На съответната култура, с която е засято мястото. Сочи, че дружеството прави равносметка на добива и пазарната цена, като винаги дава най-високия добив за съответната култура. Свидетелката заявява, че познава ответницата, тъй като същата всяка година идвала, за да си вземе рентата, както и че е присъствала при подписването на процесния договор. По това време в стаята имало трима служители, като е категорична, че никой не й е поставял условие, че ако не подпише договора няма да си получи рентата. Сочи, че ответницата винаги е подписвала договора доброволно. Сочи, че е имало случаи, когато същата идва с брат си, както и случаи, в които вместо нея идва брат й и подписва договора, тъй като двамата са съсобственици на имотите. Разказва, че последните три години са изплащали по 100 кг. на декар, въпреки уговорените в договора 60 кг.

Св. Недева сочи, че е агроном в ищцовото дружество и заема тази позиция в продължение на пет години. Разказва, че тя се занимава със всички агротехнически мероприятия, които наблюдава директно с джи пи ес устройства, трайни топографски елементи за установяване границите на имотите. Сочи, че мероприятията се извършват в големи блокове, в които се намират имотите с трактори, оборудвани с джи пи ес устройства, от които се установява, дали мероприятието е извършено. Заявява, че не познава лично ответницата, но познава местностите в с. Трояново, както и имотите, които същата притежава и е отдала под наем. Свидетелката разказва, че през есента на 2020г., докато правили обход на блоковете, видели че, един от тях е маркиран с циментови колове. След това отишли да проверят и останалите имоти на ответницата като установили и че те са трасирани от друг земеделски производител, който е влязъл в тях.              Впоследствие, след извършена справка установили, че Г. Т. е подал заявление в Службата по земеделие в гр. Камено и е декларирал въпросните имоти на ответницата и същият е започнал да ги обработва. Свидетелката заявява, че в имот 13.7. имало дискувания – сеитба и валиране, в имот 28.17 имало оран и три дискувания, а в имот 122.11 имало само три дискувания като площите били подготвени за есенна сеитба. Сочи, че се водят много регистри за имотите, като един от тях е дневник, в който се описват всички мероприятия на съответното поле и се нанасят от началото на стопанската година до нейния край.

Свидетелските показания, дадени от Д.Т. и Ж.Н. съдът кредитира изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се. Настоящия съдебен състав кредитира тези гласни доказателства изцяло при условията на чл. 172 от ГПК предвид установената трудова заетост за двамата свидетели. Същевременно съдът отчита, че спецификата на спора обективно предполага доказването му чрез свидетели, които са в трудова или друга близост със страната и имат обективни наблюдения върху множеството стопанисвани имоти от ищеца, тяхната площ и отглеждани култури.

От свидетелските показания на Й. Г. и Т. Г. се установява, че трасирането на процесните имоти от третото лице ЗП Г Т. посредством циментови колове било извършено в края на месец септември, а обработката им от новия наемател през месец октомври 2020г., както и че са налице конкурентни отношения с ищцовото дружество. Съдът не кредитира показанията на св. Г., в частта, в която същият твърди, че, когато е извършвал трасирането не е видял да е извършвана предходна дейност в нивите, тъй като така изнесените от него данни не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. В същото време изявленията на свидетеля противоречат на заключението по изготвената СТЕ относно проведените в процесните имоти агротехнически мероприятия, изразяващи се в дискувания, оран и сеитба, която в тази й част се подкрепя изцяло от показанията на св. Недева, за която се установи, че лично е участвала в процеса по извършването им.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн. чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.2 от ЗЗД за присъждане на компенсаторно обезщетение в резултат на неизпълнен от ответника договор за наем.

 Общ размер на исковата претенция – 6191, 30 лв., след изменението на иска в с. з. от 28.09.2021г.

 В исковата молба, ищецът  претендира "преки вреди", определени като "стойността на извършените в процесните имоти агротехнически мероприятия". В същото време претендира за същия период и пропусната полза, представляваща печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за произвеждане на тази продукция. Стойността на извършените агротехнически мероприятия представлява разход за дружеството, който следва да се приспадне при определяне на неговата печалба. Претенцията на ищеца за осъждане на ответницата за преките вреди (стойността на извършените АТМ) подлежи на самостоятелно разглеждане, само ако бъде отхвърлена претенцията за пропуснати ползи, която, дефинирана като печалба от реализация на земеделска продукция, образно казано "поглъща" претенцията за преките вреди.

 Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност. За да бъде определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените, в резултат на сделката, приходи, следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.

 Що се отнася до претендираната субсидия, за процесните две стопански години - предназначението на същата е да подпомогне земеделските производители. Получените от ДФ "Земеделие" средства, под формата на субсидии, земеделските производители влагат за закупуване на семена и агротехнически мероприятия – т. е. използват ги за разходи по обработване на земята и получаване на добиви от нея. Тези субсидии не представляват награда, която се дължи на земеделските производители отделно от печалбата, която те реализират. При така заявената от ищеца претенция за пропуснати ползи от конкретните имоти, претенцията на ищеца за осъждане на ответника за неполучени субсидии, не би могла да се разглежда отделно от претенцията за пропуснатите ползи.

 Предвид така изложените доводи, съдът приема, че на първо място следва да обсъди въпроса за основателността на ищцовата претенция за пропуснати ползи, и в зависимост от отговора на този въпрос, да се произнесе по останалите две претенции.

 В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при неизпълнение на задължения по договор за наем, поради което обезщетението за изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание. Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди другиму, поради което отговорността е договорна, а не деликтна.

 Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.

 Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи, необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако договорът беше изпълнен точно.

 Предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди (под формата на претърпяна загуба и пропусната полза) са основани на неизпълнение на договорните задължения на ответника по договора за наем.

Предметът на доказване в настоящото производство обхваща следните факти: ищецът следва да докаже, че ответникът, чрез фактически или правни действия, в нарушение на закона и действащия между страните договор, го е лишил от ползване на процесните имоти, поради което са настъпили вреди в патримониума на ищеца, описани в исковата молба. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, действало в процесния (исков) период, за който се претендира обезщетението; изправността му по договора, съответно пълното неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилият вредоносен резултат по основание и размер; причинно-следствената връзка между соченото неизпълнение на задълженията на ответника и претендирания вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност на договора за наем, поради липса на съгласие, сключването му при условия, накърняващи добрите нрави и в нарушение на закона.

Както е установеното в приетата от съда фактическа обстановка, след отдаването на процесните земеделски земи под наем на ищцовото дружество с договора от 27.07.2019г., ответницата е встъпила като наемодател на същите тези имоти в ново правоотношение с трето лице  ЗП Г. Т. Г. с договор от 25.07.2020г., който договор, третото лице четири дни по-късно е заявило за вписване в ОС Земеделие – гр. Камено. Узнавайки на тези действия на ответницата и извършеното трасиране на имотите от третото лице, ищецът е подал сигнали до РП – Бургас, ОС Земеделие и ОД Земеделие, а впоследствие е предявил настоящия иск.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на съгласие от нейна страна за сключване на процесния договор. Според правната доктрина липсва съгласие, когато договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го извършва. По същината си насилието представлява упражняването на фактически действия спрямо едно лице с цел да се изтръгне от него съгласие, което то при нормални обстоятелства не би дало. При насилието винаги водеща е физическата принуда, а когато водеща е психическа принуда, е налице заплашване.

Ангажираните от ответницата по делото доказателства за осъществена от представители на ищцовото дружество принуда, изразяваща се в закани, заплахи и стискане пръстите на ръката и дърпане на чантата, касаят датата 25.09.2021г., т.е. два месеца след подписването на процесния договор, поради което се явяват ирелевантни за преценката на съда за неговата действителност и правни последици. Твърденията на ответницата се опровергават и от показанията на св. Тотева, която заявява, че никога не е било отказвано на никого да получава рента, в случай, че не подпише договор за следващата година. Възраженията на ответницата се опровергават и от показанията на тази свидетелка, в частта, в която същата сочи, че процесният договор с ищцовото дружество е бил сключен в нейно присъствие, при изразена воля от страна на ответницата.

Не се установява и договорът да е бил сключен при нарушаване на добрите нрави. В разпоредбата на чл. 9 ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави ще намери приложение само там, където не е налице друго основание за нищожност.Ако е налице накърняване на добрите нрави, то договорът ще бъде нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правилото намира съответно приложение и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД).

От съдържанието на представените по договори се установява, че процесните имоти са се отдавали под наем в един продължителен период от време, като процесния договор е бил сключен при същите условия. Клаузите по един договор, доколкото не са противни на закона, уреждат насрещните права и задължения на страните по него. По правило, с договора за наем, наемодателят предоставя на наемателя вещ за временно ползване срещу цена, която може да е както парична сума или друга възмездна насрещна престация. След запознаване със съдържанието на договора и начина на сключването му, съдът не намира основание да приеме, че същият противоречи на съществуващите в обществото морално-етични принципи. Договорът не се отличава от останалите сключвани сделки от този тип, както и не е налице нееквивалентност на престациите.

Не е налице и неопределеност или неопределяемост на наемната цена. Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, за аренда, заем за послужване. При наема, наемодателят дължи наемна цена; при временното ползване, ползувателят не дължи насрещна престация; при арендата, арендаторът дължи според уговореното – цена или продукция. / Решение № 269 от 03.10.2014г. по гр.дело № 5487/2013 г./. В разглеждания случай, страните са сключили договор за наем на земеделската земя и видно от съдържанието му, страните са постигнали съгласие наемната цена да се формира на пазарен принцип, съобразно цената на получената реколта или да се престира в натура. В тази връзка са и показанията на св. Тотева, която потвърждава, че условията по сключваните договори винаги са били еднакви за всички наемодатели като заплащането в натура е поставено в зависимост от съответната култура, с която е било засято мястото.

Не се установи в процеса и ответницата да е прекратила или развалила договора от 27.07.2019г., преди сключването на този от 25.07.2020г., с който процесните земеделски земи са били повторно отдадени под наем, с което същата е нарушила поетото в чл.8 от договора от 27.07.2019г. задължение да не влиза в правоотношения с трети лица по време на срока на действието му. Съдът приема, че с това си действие, ответницата е създала обективна невъзможност за ищцовото дружество да обработва наетите земеделски земи и да реализира добиви от тях.

С оглед на горните разсъждения и разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните, действало в процесния период, за който се претендира обезщетение, а именно стопанската  година; изправността си по договора; както и неизпълнението на задълженията на договора от страна на ответното дружество.

 Основният въпрос в настоящото производство е претърпял ли е ищецът вреди под формата на пропуснати ползи (печалба от реализирана земеделска продукция, която ищецът би произвел от процесните имоти, ако договорът не беше прекратен) и при положителен отговор – в какъв размер са тези вреди.

 В тази насока съдът се позовава на принципните постановки и тълкувания, залегнали в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 година на ОСГТК по тълк. дело № 3/2012 г. на ВКС, съгласно които, в обобщение, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

 В цитираното ТР, ВКС е приел следното: "Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника".

Данните, изводими от показанията на свидетелката Недева и заключението по комбинираната агро-счетоводна експертиза са еднопосочни по своето съдържание и водят до единствения възможен извод, че през месеците септември – октомври 2020 година, ищцовото дружество е направило разходи по обработването на почвата и разходи, свързани с извършените агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване и сеитба на посевен материал. След като ищецът е засял процесните култури, нормално е да очаква да получи продукция от тези имоти в определен обем и да реализира печалба от тях, доколкото не става въпрос за първа година на обработка и прибиране на реколта.

От друга страна, съдът съобрази и констативно-съобразителната част на експертизата, от която се установява значително разминаване между установената средна печалба на декар за 2018, 2019 и 2020г. Вещите лица са посочили, че за 2018г. печалбата на ищеца е била в размер на 18, 59 лв., през 2019г. – в размер на 45, 73 лв., а през 2020г. е била минус 12, 83 лв.

Макар изчислението на вещите лица да се явява математически вярно, съблюдавайки цитираната по-горе съдебна практика, настоящия състав приема, че така изчислената средна печалба от последните три години не представлява пропусната полза за ищеца. Доколкото бъдещата реколта от насажденията е очаквано увеличение, зависещо преимуществено от природните процеси и атмосферните условия, т.е. от обективни фактори, върху които ищецът няма власт, то настоящия състав няма как да приеме, че през стопанската 2020/2021г. имуществото му е щяло да се увеличи със сигурност или изобщо да се увеличи, а оттук и че средната печалба за последните три години представлява очаквано увеличение в имуществото му, което по силата на договорните отношения е било загубено.

От друга страна, извършените от ищеца разходи във връзка с експлоатацията и агротехническата подготовка на имотите за стопанската 2020/2021г. следва да бъдат репарирани, доколкото същите са необходими разходи, които ищецът би бил направил независимо от наличието на печалба или не. Ответницата е нарушила договорната връзка между нея и ищцовото дружество и е възпрепятсвала ползването на земите със сключването на нов договор за наем още преди началото на стопанската 2020/2021г. Съгласно изготвената СТЕ, размерът на извършените от ищеца агротехнически мероприятия възлиза на сумата от 2058, 25 лв., в която част съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По отношение претенцията за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за стопанската 2020/2021г.:

Претендира се обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии по чл. 38а от ЗПЗП по схеми и мерки за директни плащания по СЕПП + зелени плащания. Посоченият нормативен акт регламентира режима на подпомагане на земеделския производител чрез субсидии, които по своята правна същност представляват финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на производителя. Финансовото подпомагане е стратегия за реализирането на публични цели. Адресати на подпомагане са лица, отговарящи на специалните изисквания на закона. Законодателното предвидената система от мерки гарантира реализирането на поставените публични цели, респ. косвено и целево разходване на средства от производителя.

Неполучените субсидии не съставляват пропусната полза за земеделския производител - ищец, тъй като подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е средство производителя да намали себестойността на продукцията, включително средство да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската субсидия се дължи при реално направени разходи за поддръжка на наетите имоти и не съставлява пропусната полза /в този смисъл и решение № 147 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 279/12 г. по описа на АС – Варна, недопуснато до касационен контрол с определение № 465 от 089.04.2013 г. по гр. дело № 1342/12 г. на ІV г. о/.

В допълнение към гореизложеното доказаните по делото разходи за обработка за стопанската 2020 г. /2021г съдът присъжда с настоящето решение. Допълнително присъждане на субсидия, която при нормални обстоятелства би компенсирала разходите на страната, би довело до неоснователно обогатяване чрез едновременно присъждане и на разходи и на пропусната целева помощ. Поради което и искът за присъждане на неполучени субсидии за стопанската 2020/21г. в размер на 2937, 65 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

Съгласно представения списък по чл.80 ГПК, ответницата претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие, сключен между нея и адв. В., сумата е била изплатена в брой.

Ищцовото дружество претендира разноски, като след запознаване с материалите по делото, съдът намира, че същото е направило следните разходи: д.т. в размер на 100 лв. /л.11 по делото/ и допълнителна д.т. в размер на 167, 87 лв., сумата от 414, 50 лв. депозит за СТЕ /л.62 /, като горницата за изготвяне на експертизата в размер на 14, 50 лв. не са внесени по сметка на съда, въпреки указания на съда дадени в с.з. на 13.07.2021г., с оглед на което тази разлика не следва да бъде присъждана.

Съобразно уважената част на иска, в полза на ищцовото дружество на осн. чл.78 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 222, 02 лв., а съобразно отхвърлената част на иска, в полза на ответницата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 267, 02 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА Р.К.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на “СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ” СД, със седалище и адрес на управление: с. Трояново, община Камено, област Бургас, представлявано от С.П.С.., ЕИК *********, сумата от 2058, 25 лв. /две хиляди петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща претърпяната от ищеца загуба в размер на разходи за агротехнически мероприятия на нива с площ от 15, 651 дка /петнадесет декара и шестстотин петдесет и един кв.м./, съставляваща имот № 013007 /тринадесет хиляди и седми/, по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “АНДОНОВА ЧЕШМА” – поземлен имот с идентификатор 73211.13.7 и нива с площ от 26.989 /двадесет и шест декара и деветстотин осемдесет и девет кв.м./, съставляваща имот № 122011 /сто двадесет и две хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “КОПАНИ КАМЪНИ” – поземлен имот с идентификатор 73211.122.11; нива с площ от 27.022 /двадесет и седем декара и двадесет и два км.м./, съставляваща имот № 027018 /двадесет и седем хиляди и осемнадесети/ по плана за замеразделяне на землището на същото село, в местността “ДОЙКИНА ЛОКВА” – поземлен имот с идентификатор 73211.27.18, от които разходи за нива съставляваща имот № 013007 с площ 15, 651 дка – 832, 06 лв., разходи за нива съставляваща имот № 122011 с площ 26, 989 дка – 421, 84 лв., разходи за нива, съставляваща имот № 027018 с площ 27, 022 дка – 813, 35 лв., ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ” СД, със седалище и адрес на управление: с. Трояново, община Камено, област Бургас, представлявано от С.П.С.., ЕИК *********, против Р.К.Д., ЕГН: **********,*** над уважения размер от 2058, 25 лв. /две хиляди петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ до пълния претендиран такъв от 6191, 30 лв. /шест хиляди сто деветдесет и един лева и тридесет стотинки/, а именно в частта, в която се иска осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1195, 40 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе обработвал нива с площ от 15, 651 дка /петнадесет декара и шестстотин петдесет и един кв.м./, съставляваща имот № 013007 /тринадесет хиляди и седми/, по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “АНДОНОВА ЧЕШМА” – поземлен имот с идентификатор 73211.13.7 и нива с площ от 26.989 /двадесет и шест декара и деветстотин осемдесет и девет кв.м./, съставляваща имот № 122011 /сто двадесет и две хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “КОПАНИ КАМЪНИ” – поземлен имот с идентификатор 73211.122.11; нива с площ от 27.022 /двадесет и седем декара и двадесет и два км.м./, съставляваща имот № 027018 /двадесет и седем хиляди и осемнадесети/ по плана за замеразделяне на землището на същото село, в местността “ДОЙКИНА ЛОКВА” – поземлен имот с идентификатор 73211.27.18., през цялата стопанска 2020-2021г., както и в частта, с която се иска осъждането на ответницата да заплати сумата от 2937, 65 лв., представляваща размера на субсидията за подпомагане по СЕЕП и ЗД, която ищецът би получил за обработване на декар площ през същата стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска, до окончалното погасяване на задължението.

            ОСЪЖДА “СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ” СД, със седалище и адрес на управление: с. Трояново, община Камено, област Бургас, представлявано от С.П.С.., ЕИК *********, да заплати на Р.К.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 267, 02 лв. /двеста шестдесет и седем лева и две стотинки/, представляващи направените от ответницата съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Р.К.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ” СД, със седалище и адрес на управление: с. Трояново, община Камено, област Бургас, представлявано от С.П.С.., ЕИК *********, сумата от 222, 02 лв. /двеста двадесет и два лева и две стотинки/, представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част на иска.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.