РЕШЕНИЕ
№ 17415
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110119782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена
от Б. Н. Г. срещу М. И. Г. молба, съпруга на молителя.
В молбата се твърди, че ответницата е извършила акт на домашно насилие, като на
05.04.2023 г. между 10.00 и 11.00 часа пред жилище, находящо се в гр. София,, ответницата
тропала по входната врата на апартамента и крещяла.
Ответницата оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
1
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и събраните по делото доказателства /гласни доказателствени
средства и удостоверение за граждански брак, л. 76 от делото/ се установява, че страните са
съпрузи, поради което ответницата безспорно попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответницата
спрямо молителя емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр.
66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп.
с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на
твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на
деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за
пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с
обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди
изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията
не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви
обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците,
които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно
основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 6 от делото/.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Йоана Б.а Г. /дъщеря на страните/ и Йоанна Красимирова Г. /лице, което
живее във фактическо съпружеско съжителство със сина на молителя и негов процесуален
представител/. Съдът не кредитира показанията на втория свидетел, тъй като счита същите
за вътрешно противоречиви, непоследователни и житейски нелогични. В началото на
разпита свидетелката заявява, че молителят им е бил на гости в апартамента, в който тя
живее заедно с Н. Г. /сина на молителя/, както и че молителят и неговият син излезли, за да
не се засекат с ответницата. Впоследствие излага друга фактическа обстановка, като твърди,
че Н. отишъл да посрещне баща си на спирката, а тя била сама в жилището при идването на
ответницата, като заявява, че молителят въобще не е влизал във входа на блока, а е стоял
заедно със сина си навън, защото видели паркирания лекия автомобил, управляван от
ответницата. От една страна, свидетелката твърди, че ответницата около час е звъняла на
звънеца, тропала е по входната врата и е крещяла, след което си тръгнала и едва след това,
свидетелката се престрашила да излезе, за да отиде на работа. От друга страна, заявява, че
ответницата викала около 15 минути, след което изчезнала от етажната площадка и после
пак се върнала, като през това време Н. Г. /без да се срещне с майка си/ се върнал обратно в
жилището. На следващо място, житейски нелогично е и свидетелката да твърди, че са
близки с молителя, който често им гостува, а да не знае къде живее той. Последното е в
противоречие и със сезиращата молба от 13.04.2023 г., в която молителят сам посочва, че
2
живее при сина си. Ето защо съдът счита показанията за недостоверни и не им се доверява
за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Други доказателства относно авторството и факта на извършване на домашното
насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може
да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесната дата и място е осъществен
твърденият акт на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно насилие се
явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на
заповед за съдебна защита.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на по 25,00 лева. Право на разноски има ответницата, която
своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични
по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 66 от
делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на
неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ
размер на 1000,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото –
адвокатски хонорар.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 30.05.2023 г., следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от 30.05.2023г.,
обективирана в разпореждане № 66670/30.05.2023 г., постановено по гр. дело № 19782/2023
г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл.
253 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 104932/13.04.2023 г.,
3
депозирана от Б. Н. Г., ЕГН **********, срещу М. И. Г., ЕГН **********, като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата в размер на 1000,00 лева, представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните – за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4