Решение по дело №1442/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260311
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Блага Димитрова Бозова
Дело: 20205530201442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260311                                          08.06.2021 г.                            град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД           ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 08 юни                                                               Година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                      Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар:  МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор: ДИАНА ХАЛАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело 1442 по описа за 2020 година:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата Ж.И.П. - родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно специално образование, работи, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 09.11.2018 г., в гр. Стара Загора, съзнателно се ползвала пред инспектори от отдел „БТКД" при Дирекция „Инспекция по труда" - Стара Загора от неистински частен документ - Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г. за сумата от 832,37 лв., издаден от „Дачев" ЕООД, представлявано от управителя Иван Дачев Дачев, за да докаже, че за работодателя не съществува задължение за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като посочената сума е изплатена и получена от Л.Г.Ф., като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.316 във връзка с  чл. 309 ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест чрез Районен съд – Стара Загора пред Окръжен съд – Стара Загора в 15-дневен срок от днес.

 

 

        СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

    

Мотиви към Решение № 260311 от 08.06.2021 г.  

по анд № 1442/2020 година

по описа на Старозагорски районен съд:

 

     Внесено е от РП - Стара Загора предложение обвиняемата Ж.И.П. - родена на *** ***, българка, български гражданин, неосъждана, ЕГН **********, да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл.316 във връзка чл.309 ал.1 от НК и да й се наложи административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК, за това, че на 09.11.2018 г., в гр. Стара Загора, съзнателно се ползвала пред инспектори от отдел „БТКД" при Дирекция „Инспекция по труда" - Стара Загора от неистински частен документ - Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г. за сумата от 832,37 лв., издаден от „Дачев" ЕООД, представлявано от управителя ....., за да докаже, че за работодателя не съществува задължение за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като посочената сума е изплатена и получена от Л.Г.Ф., като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

Старозагорска районна прокуратура чрез представителя си в съдебно заседание не поддържа внесеното постановление. Счита, че предвид заключенията на експертите дали заключения в хода на съдебното производство, деянието не е съставомерно.

Защитникът счита, че обвиняемата не е извършила  престъпление и следва съдът да постанови оправдателен съдебен акт. Сочи подробни съображения.

    Ж.И.П. моли да бъде оправдана, тъй като не е извършила престъпление.

    Съдът, приема следното:

    Ж.И.П. е родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно специално образование, работи, омъжена, не е осъждана.

Основна дейност на „Дачев" ЕООД е търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки. В тях на длъжност „продавач консултант" с трудов договор работили петнадесет лица. Едноличен собственик и управител на дружеството е ..., който с нотариално заверено пълномощно № 18244 от 05.12.2016 г. е делегирал ръководството на цялостната дейност на дъщеря си Ж.П.. В кръга на широките й пълномощия било и сключването и прекратяването на трудовите договори на персонала, както и изплащане в брой на трудовите възнаграждения. Целият документооборот на „Дачев" ЕООД преминавал през „Активи-ММ" ЕООД - счетоводна къща с управител свидетелката М.М.. Практиката била всички клиенти, между които и „Дачев" ЕООД, да носят първичните си счетоводни документи в счетоводната къща, където те били обработвани я съхранявани. По искане на клиента се изготвяли и бланки на документи. При прекратяване на трудовите правоотношения с някой от служителите на фирмите, по искане на управителя й, в края на съответния месец, от счетоводната къща изготвяли заключителните документи, като бланки за уреждане на трудовите и финансовите отношения, между които ведомости за изплащане на работни заплати, дължими обезщетения и други. След уреждане на отношенията между работодател и работник подписаните документи се връщали в счетоводната къща и се прилагали към досието на клиента /фирмата/. От страна на „Дачев" ЕООД в отношенията с „Активи-ММ" ЕООД участвала единствено Ж.П.. Никой от работниците не е посещавал офиса на счетоводната къща и не е контактувал с нейните служители. Когато някой от клиентите бил обект на проверка от страна на държавни органи, за улеснение присъствал и представител от счетоводната къща.

Свидетелката Л.Ф. била назначена в „Дачев" ЕООД на длъжност „продавач- консултант" с трудов договор № 35 от 17.02.2016 г. Задълженията си изпълнявала в един от магазините, стопанисван от „Дачев" ЕООД - супермаркет „Зора" в кв. „Зора". След ползване на отпуск за бременност и раждане, със Заповед №14 от 01.04.2018г., на основание чл.164 от КТ, й бил разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода 01.04.2018 г. - 31.03.2019 г. На 10.09.2018 г. Ф. пожелала да го прекъсне, тъй като детето й било прието в детска ясла и подала молба да ползва платения си отпуск по чл. 155 от КТ за 2018 г.

П. отказала да разреши ползването на платения отпуск и Ф. била принудена да напусне.

Със Заповед № 10 от 21.09.2018 г. трудовото правоотношение между Ф. и работодателя „Дачев" ЕООД е прекратено по взаимно съгласие.

По искане на П. от счетоводната къща са изготвени необходимите документи за прекратяване на трудовия договор.

По указания на П., от свидетелката И.М. - специалист в „Активи-ММ" ЕООД, е изготвен разходен касов ордер /РКО/ за дължимата от работодателя сума за обезщетение. В бланката на ордера на компютър е изписано името „Л.Г.Ф.", а ръкописно, от свидетелката  М., е изписана датата 28.09.2018 г. и цифром и словом сумата от 832,37 лв. След като така изготвения разходен касов ордер бил предаден на П., тя го подписала за „броил сумата".

Ф. била поканена да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в магазин стопанисван от „Дачев" ЕООД, находящ се на бул.„Руски" № 5, където Ф. се явила. Оформените документи са връчени лично от П.. След тази среща подписаната от Ф. заповед за прекратяване на трудовия договор, заедно с горния РКО, подписан от Ф. като „получил“ сумата, са върнати в счетоводната къща и съгласно установената практика, приложени по досието на „Дачев" ЕООД.

На 24.10.2018 г. Ф. подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Стара Загора. По сигнала била извършена проверка от свидетелите Б.Ш. и Б.Г. ***.

На 31.10.2019 г. свидетелите Ш. и Г. посетили магазина за хранителни стоки „Зора", в който работила Ф. и оставили призовка за работодателя, който следвало да представи посочените в нея документи. На 09.11.2019 г. в Д „ИТ" гр. Стара Загора се явила Ж.П., заедно със свидетелите М. и М. - служители на „Активи- ММ" ЕООД, които по нейно искане подготвили копия на необходимите за проверката документи.

Там Ж.П. лично представила платежна ведомост за месец септември 2018 г., от която било видно, че на Ф. е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 924,86 лв., чиста сума за получаване 832,37 лв., като срещу името й липсвал подпис, а е изписано „РКО".

Обвиняемата представила съответния Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г. издаден от „Дачев" ЕООД, като доказателство, че посочения от Ф. сигнал е неоснователен и сумата за обезщетение е изплатена. Ползвайки посочения документ пред инспектори от отдел „БТКД" при Дирекция „ Инспекция по труда" - Стара Загора, П. удостоверила, че на Л.Ф. е изплатена сумата от 832,37 лв., дължима като обезщетение за неползван отпуск.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство експертиза изследвала ксерокопие на процесния РКО - подписът срещу текст „броил сумата" е изпълнен от Ж.П., а подписът срещу „получил сумата" не е изпълнен от Л.Ф..

Съдът не кредитира това заключение, тъй като процесното обвинение се базира на оригинал на РКО и именно оригиналният документ следва да е обект на изследване от вещите лица.

С писмо изх. № 18096325 от 13.11.2018г. Ф. *** за резултатите от извършената проверка и узнала, че от работодателя е представен ордер за изплатена сума за обезщетение.

Ф. в съдебно заседание и при разпита на досъдебното производство твърди, че не е подписвала този РКО и отрича положения подпис на получател да е нейн.

С оглед показанията на Ф. на досъдебното производство и предвид това, че на 28.11.2018 г. е подала заявление в Първо РУ - Стара Загора и след извършена експертиза на ксерокопие на този ордер, прокурорът е приел, че представения пред Д „ИТ" гр. Стара Загора Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г., издаден от „Дачев" ЕООД, не е подписан от Ф., респективно е неистински частен документ, а в хода на разследването е доказано, че същият е ползван от Ж.П..

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от: -  доказателствата събрани в хода на досъдебното производство № 349-зм-41/2019 г., по описа на ОД на МВР – Стара Загора: заявление и сведение от Л.Г.Ф. от 28.11.2018 г.; сигнал/жалба от Л.Ф. до ДИТ от 24.10.2018 г.; трудов договор № 35/17.02.2016 г.; заповед № 10/21.09.2018 г. за прекратяване на трудово правоотношение; протокол за извършена проверка от 09.11.2018 г.; идентификационна карта на „Дачев“ ЕООД; молба от Л.Ф. за прекратяване на трудово правоотношение от 20.09.2018 г.; заповед № 1/21.09.2018 г. за прекъсване на отпуск; допълнително споразумение № 7/31.12.2016 г. към трудов договор № 35/17.02.2016 г.; заповед № 1/21.09.2018 г.; извлечение от трудовото досие на Л.Ф.; ксерокопие на разходен касов ордер от 28.09.2018 г.; заповед № 12/31.10.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 11/28.09.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 10/31.08.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 09/31.07.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 08/30.06.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 07/31.05.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 06/30.04.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 05/31.03.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; заповед № 04/03.04.2018 г. на „Дачев“ ЕООД; постановление за удължаване срока на разследване от 24.04.2019 г. и от 26.06.2019 г.; постановление за приличане на обвиняем от 02.10.2019 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемата; справка за съдимост, рег. № 3351/26.08.2019 г.  по описа на Районен съд – Стара Загора; оригинал на разходен касов ордер от 28.09.2018 г.; - приетите в съдебно заседание писмени доказателства справки за съдимост; молба от Л.Ф. до управителя на „Дачев“ ЕООД от 08.07.2019 г., с която е помолила да й бъде издадена бележка за доходите за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г.; Трудов договор в оригинал с № 35/17.02.2016 г.; Допълнително споразумение № 7/ 31.12.2016 г. към трудовия договор; Декларация от Л.Ф. от 17.02.2016 г.; Заявление от Л.Ф. до управителя на „Дачев“ ЕООД от 15.02.2016 г.; Автобиография от Л.Ф., представена пред „Дачев“ ЕООД; Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл.53 от КСО от 25.09.2018 г.; Молба от Л.Ф. с искане за разрешаване на ползване на годишен платен отпуск от 10.09.2018 г.; Заповед № 10/21.09.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Л.Ф.; Заповед № 80/30.06.2017 г., с която се разрешава на Л.Ф. да ползва отпуск; Декларация от 12.06.2017 г. от Л.Ф.; молба собственоръчно написана от Л.Ф. 26.07.2016 г., с искане до „Дачев“ ЕООД да й бъде разрешено ползване на отпуск; - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Х.К.В.И.Г., Д.И.И., Б.Н.Ш., Б.Б.Г., И.С.М., И.Н.М.,  М.И.М., А.Ж.; - прочетените в съдебно заседание показания на свидетеля И.М. от досъдебното производство /предвид изявлението й, че не си спомня в детайли случилото се/, които свидетелката потвърди, че поддържа; - заключения на вещите лица Кр. П. и тримата експерти от НИК към МВР София.

Експертът П.Н.Т. в съдебно заседание поддържа заключението на изпълнената на досъдебното производство експертиза. Твърди, че копието върху което е изготвено заключението му има добро качество на изображение.

Заключението е оспорено от адв. Г. и обвиняемата.

В хода на съдебното производство е изпълнена експертизата от вещото лице К.П.. Видно от него, подписът срещу текст „броил сумата" е изпълнен от  Ж.П., а подписът срещу „получил сумата" е изпълнен от Л.Ф..

По искане на прокурора е назначена тройна съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от експерти от НИК към МВР. Заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза изцяло съвпада със заключението на експерта П. дадено в хода на съдебното следствие. Изводите на експертите от тройната експертиза са, че: Подписът срещу текст „броил сумата" е изпълнен от Ж.П., а подписът срещу „получил сумата" е изпълнен от Л.Ф.. За изготвянето на експертизата е ползван оригинала на процесния разходния касов ордер, а като сравнителен материал са ползвани документи част от които лично предоставени по делото от свидетеля Ф.. В този смисъл е налице достатъчен по обем сравнителен писмен материал с подписи и почерк на Ф..  

Съдът не намира основания да се съмнява в добросъвестността и компетентността на експертите назначени в съдебното производство и дали заключение по единичната и тройна съдебно-почеркова експертиза. Изводите им са категорични и лишени от каквото й да е колебливост.

При тези доказателства, съдът приема, че представения от обвиняемата Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г., издаден от „Дачев" ЕООД, не е неистински частен документ по смисъла на чл.93 т.6 от НК, тъй като не му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление за получаване на посочената сума от Ф., без тя да го е направила и удостоверила с подписа си.

Обвиняемата е употребила разходния касов ордер с представянето му пред съответните длъжностни лица в Д „ИТ" Стара Загора. Тя е била единствения оторизиран представител на работодателя, по чието нареждане са били изготвяни и оформяни счетоводните документи на дружеството и в това си качество единствено тя е участвала в извършената проверка и е представила процесния ордер.

Обективният признак „съзнателно ползване" е включен от законодателя в чл.316 от НК и в настоящия случай безспорно е налице, тъй като с използване на процесния частен истински документ, обвиняемата е целяла да докаже липсата на задължение за изплащане на обезщетение на Ф..

За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, във връзка с чл.309 ал.1 от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че е употребил неистински частен документ, като в субективно отношение употребата на документа е насочено към доказване съществуването или не съществуването, прекратяването или изменението на някое право или задължение, или някое правно отношение. В конкретния случай, не е налице представяне на неистински разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г., издаден от „Дачев" ЕООД с цел да се докаже, че за работодателят не съществува задължение за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като посочената сума е изплатена и получена от Л.Г.Ф.. Подписът на получил сумата се установи, че е на получателката на сумата – свидетелката Ф..

     В този смисъл показанията на свидетелката Ф., че подписът в РКО не е нейн, съдът не кредитира с доверие. Показанията в тази им част се опровергават изцяло от заключението на общо четири вещи лица изследвали оригинала на процесния РКО.

     Предвид категоричните изводи на тези четири вещи лица, относно това, че подписът на „получил сумата“ в този РКО, е на Ф., е без значение за правилното решаване на настоящото дело развитието на отношенията между свидетелката Ф. и ответник „Дачев" ЕООД по гражданско дело № 252/2019 г. по описа на РС Стара Загора, по което последният е осъден да заплати на Ф. сума в размер на 528 лева, ведно със законните последици.

 

 

РКО е първичен счетоводен документ, част от целия документооборот, вътрешен документ и представлява нареждане на собственика /управителя за изплащане на определена сума на посоченото в ордера лице. В ордера се посочва целта на плащането и лицето, което получава сумата. РКО е вътрешен първичен финансово-счетоводен документ удостоверяващ стопански операции, като е регламентиран и кръга от лица, оправомощени да съставят такива документи.

Престъплението по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1 от НК е на просто извършване и същото е довършено всеки път, щом деецът ползва съзнателно съответни инкриминирани документи по тяхното предназначение, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Деецът следва да отговаря по чл.316 от НК тогава, когато ползва неистински документ, като е нужно да съзнава, че ползва неистински документ, т.е. умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че ползва неистински документ, т.е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства.  

Съставът на чл.316 от НК представлява една от най-разпространените форми на т.нар. престъпно ползване на документ. От обективна страна деецът използва неистински или подправен документ с невярно съдържание, при условие, че не отговаря за съставянето на използвания документ. За съставомерността на деянието по чл. 316 НК е без значение, дали е ангажирана отговорността на съставителя на неистинския, или документа с невярно съдържание. Съставителят на документа може да не е известен; не е необходимо неистинският документ да е съставен от длъжностното лице виновно. Последното може да е съставило този документ при условията на извинителна грешка, поради което или по друга причина то да не отговаря за виновно съставяне на документ с невярно съдържание. От това обстоятелство обаче не следва да се приеме, че отпада наказателната отговорност на лицето, което се е ползвало от този документ, щом като е установено, че това е станало съзнателно. Ползването на документа по смисъла на чл.316 от НК се изразява в неговата употреба пред трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени факти с правно значение. Престъплението по чл. 316 НК може да се извърши само при пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че използва неистински, преправен или документ с невярно съдържание, както и че ползва този документ пред трето лице.Изпълнителното деяние по чл.316 от НК се изразява в ползване на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на включените в него факти.

В случая се установи по несъмнен начин, че процесния РКО не е неистински, което прави деянието на обвиняемата несъставомерно. На 09.11.2018 г. П., съзнателно се ползвала пред инспектори от отдел „БТКД" при Дирекция „Инспекция по труда" /ИТ/ Стара Загора от истински частен документ - Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г. за сумата от 832,37 лв., издаден от „Дачев" ЕООД, представлявано от управителя ....., за да докаже, че за работодателя не съществува задължение за изплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, като посочената сума е изплатена и получена от Л.Г.Ф..

 

     Ето защо, съдът призна  обвиняемата Ж.П.  за невиновна в това, че на 09.11.2018 г., в гр. Стара Загора, съзнателно се ползвала пред инспектори от отдел „БТКД" при Дирекция „Инспекция по труда" - Стара Загора от неистински частен документ - Разходен касов ордер /РКО/ от 28.09.2018 г. за сумата от 832,37 лв., издаден от „Дачев" ЕООД, представлявано от управителя ....., за да докаже, че за работодателя не съществува задължение за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като посочената сума е изплатена и получена от Л.Г.Ф., като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК и я оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.316 във връзка чл.309 ал.1 от НК, предвид несъставомерност на деянието.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

 

                         СЪДИЯ: