Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26 /
23.06.2020 год, гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателен състав
На осми
юни през две хиляди и двадесета година
В публично открито съдебно
заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Геновева Стоева
Прокурор: Делян Д.
като разгледа докладваното
от съдия Нели Батанова
ВНОХД № 121 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 8 от 18.02.2020
постановена по НОХД № 1821/2020 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия Е.Е.И., ЕГН-********** за виновен
в това, че на 24.06.2018 г. в с. ****, обл. Шумен, на кръстовището с **** и ****,
като управлявал лек автомобил марка „*****, нарушил правилата за движение – чл.
40, ал. 2 от ЗДвП: „по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, ако това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнА.зира за опасности“ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.И.С. ***, изразяваща се в
трайно затруднение движението на десния долен крайник, за срок по-голям от един
месец и трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям
от един месец, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, предл. 2 от НК, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“ предл. 2 от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ
години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия Е.Е.И. от право да управлява МПС за срок от
ЧЕТИРИ месеца, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 24.06.2018 г. до 20.09.2018 г.
По делото няма предявен граждански иск. Съдът
се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.
Недоволнен от така постановената
присъда останал подсъдимият Е.Е.И.. Обжалва присъдата само по отношение на
правната квА.фикация. Счита че не е нА.це квА.фициращия признак „избягал от
местопроизшествието“. Излага доводи, че е напуснал местопроизшествието по
уважителна причина. Моли присъдата да бъде изменена само досежно правната квА.фикация.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа искането.
Частния обвинител А.И.С., редовно
призован не се явява. Не се явява и неговия процесуален представител. ДепозирА.
са молба, с която не възразяват по даване ход на делото в тяхно отсъствие.
Молят да се потвърди постановената присъда.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен излага съображения, че жалбата е неоснователна. Счита, че
присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована. Излага доводи, че
фактическата обстановка е изяснена непротиворечиво и че правната квА.фикация на
деянието е правилно и законосъобразно. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съд при проверка на
присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си
по чл. 313 - 314 от НПК, установи нА.чие само на обстоятелства по чл. 336 от НПК. Проверена изцяло присъдата е законосъобразна и обоснована. Оплакванията в
жалбата са неоснователни поради следното:
За да изгради своите правни
изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анА.зирал подробно
всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в
тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за
установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която
е следната:
Подсъдимият И. ***
и е правоспособен водач. Притежава СУМПС вА.дно до 22.08.2027 година. На
24.06.2018 г. – неделя, в с. **** се провеждал пазар. Подсъдимият се уговорил да
пие кафе с приятелят си свид. Я. и с брат си свид. Е. И.. Около 11.30 часа
потеглил от дома си находящ се в с. ****, ул. ****към мястото на срещата с л.а.
марка ****модел *** с френска регистрация № ****. Тъй като било пазарен ден, имало много хора и
автомобили. Подсъдимият навлязъл с автомобила си по ****, която образувала
кръстовище с ****, като се придвижвал по дясната лента за движение. Там обаче
имало паркирани множество автомобили, които заемА. цялата лява лента, а срещу
него се движели други автомобили. Той решил да преустанови движението си и да предприеме
маневра на заден ход за да излезе от ****.
В същото време
по ****в посока ****се предвижвал
пострадА.ят А.С. с помощта на ППС – електрическа триколка, предназначена за
хора с физически увреждания. Скоростта на движението на триколката се определял
с помощта на бутон, като била с две степени - по-бавна и по-бърза. С. се
предвиждал с по-бързата скорост. Когато решил да предприеме маневра на заден
ход, подсъдимият И. погледнал в страничните огледала и в огледалото за задно
движение и след като видял, че не са нА.це препятствия предприел движението на
заден ход. Докато изминавал разстоянието от 11.4 метра на заден ход,
подсъдимият не наблюдавал непрекъснато дА. няма да възникне препятствие. В
резултат на това той не възприел правомерно придвижващото се ППС управлявано от
пострадА.я С., което вече било достигнало до кръстовището на **** и ****. След
като изминал разстоянието от 11.4 м и достигнал до кръстовището, подсъдимият
ударил със задната лява част на управлявания от него л.а. марка БМВ, дясната
част на триколката, която от удара се обърнала на лявата си страна, а пострадА.ят
С. паднал от нея на уличното платно.
В резултат на
удара, последван от падането на земята, С. получил съчетана травма на таза и
крайниците, които травматични увреждания доВ. до фрактура на дясната хълбочна
кост на таза и фрактура на лявата ключица с разместване на фрагментите. Това
довело от своя страна до трайно затруднение в движението на левия горен крайник
за срок повече от 30 дни /около 2 месеца/ и трайно затруднение в движението на
десен долен крайник за срок по-голям от 30 дни – около 2 – 3 месеца.
Подсъдимият въпреки, че усетил удара и чул звук наподобяващ на този от търкане
на метал, вместо да спре автомобила и да провери какво се е случило, потеглил с
автомобила и отишъл при брат си Е. И. и свид. Х. Я., като паркирал автомобила
пред входа на заведението, в което те седели. Видимо притеснен от случилото се,
подсъдимият съобщил на свид. Я., че е ударил друг автомобил и помолил брат си
да откара автомобила в гаража на къщата, в която живеел, тъй като нямал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Веднага след това Е. И. откарал
автомобила в дома им, а подсъдимият Е.И. отишъл при баща си свид. Е. Р.. Когато
станал инцидента, свид. О. А.– внук на пострадА.я С., получил обаждане от
съпругата си, че лек автомобил е блъснал инвА.дната количка, с която се
придвижвал дядо му. Той веднага се отправил към мястото на местопроизшествието,
където видял, че дядо му е преместен встрани от мястото на удара, а около него
има множество хора. Като разбрал, че именно подсъдимият Е.И. е блъснал
триколката, с която се придвижвал дядо му, отишъл да го търси при свид. Е. Р.
/баща на подсъдимия/, където го намерил, като повел разговори както с
подсъдимия, така и с баща му. Впоследствие и двамата /подсъдимият И. и свид. А./
се върнА.на местопроизшествието, където изчакА. идването на линейката, която
откарала пострадА.я в МБАЛ Шумен. На мястото на инцидента пристигнА. и служители
на МВР – свид. Стоянов и Митев. Те разпоредили на И. да докара л.а., с който
било причинено ПТП, което подсъдимият сторил. По-късно му съставили АУАН №
469207, който бил подписан от него без каквито и да било възражения.
Приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от обясненията на
подс.И.. В подкрепа на тях са и показанията на свидетелите разпитани в съдебно
заседание – А. И., О. В., Е. И., Х. Ш., Е. Р., Д. Ш., К. С., Г. Р., С. С., С. М..
Същите са в унисон и с писмените доказателства, заключенията по назначените
съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, САТЕ от съдебно заседание, всички приети от
съда без възражения от страните, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства – протокол за ПТП, фотоалбум, скица, материА. от КАТ
/АУАН, справка за нарушител, констативен протокол с пострадал, скица, протоколи
за технически оглед на МПС/, отговор от РЦ-112, медицинска документация
представена от МБАЛ Шумен, справка за съдимост, ведно с бюлетини, отговор
от МВР Шумен-сектор пътна полиция.
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза за установяване травматичните увреждания по
отношение на пострадалото лице А. И.С..
В заключението е констатирано следното: На пострадА.я С. са били причинени травматични увреждания,
доВ. до фрактура на дясната хълбочна кост на таза и фрактура на лявата ключица
с разместване на фрагментите, които доВ. от своя страна до трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни /около 2 месеца/ и
трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок по-голям от 30
дни – около 2 – 3 месеца, телесни увреждания, които по своя характер и степен
на засягане на здравето дават основание, да се приеме, че на С. е причинена
телесна повреда, която следва да бъде определена, като средна такава.
От САТЕ е видно, че скоростта на
движение на лек автомобил БМВ 325 TDS с
рег.№ АХ-537-AV е била
18,8 км./ч в момента на удара, а опасната зона за спиране с тази скорост е 8,6
метра. Описан е механизма за настъпилото ПТП, като същият е възприет изцяло от
прокурора и съда, в приетата от тях фактическа обстановка. Произшествието е
можело да бъде избегнато ако подсъдимия-водачът на МПС, не само в началото на
маневрата движение на заден ход, а и при реА.зация на цялата маневра е
наблюдавал непрекъснато полосата зад автомобила. Неизпълнението на това негово
задължение е и причината за станалото ПТП. Стойността на нанесената щета на лек автомобил БМВ 325 TDS с
рег.№ АХ-537-AV възлиза на 237,20 лева, а на
електрическата инвА.дна количка – 272,60 лева.
От САТЕ
назначена в съдебно заседание е видно, че електрическата инвА.дна количка е ППС – електрическа триколка, предназначена за хора с
физически увреждания. Скоростта на движението на триколката се определял с
помощта на бутон, която е с две степени - по-бавна и по-бърза. С. се предвиждал
с по-бързата скорост – „заек“ със скорост 12 км./ч.
На автомобила е извършен технически
оглед. От същия е видно, че лек автомобил БМВ 325 TDS с
рег.№ АХ-537-AV е бил технически неизправен.
Спирачна система – невъзможна проверка. Ходова част и окачване – изправни.
Кормилно управление – невъзможна проверка. Осветление – неизправно – счупени
заден ляв стоп. Купе – неизправни – деформирани заден капак, задна престилка
под левия стоп. Счупени: задна броня.
Първоинстанционният
съд е приел, че извършеното от подс.И. следва да бъде квА.фицирано по чл.343,
ал.3, предл.4 от НК, тъй като същият след предизвиканото от самия него
транспортно произшествие е избягал от същото. Този извод съдът е извел от
доказателства, от които се установява, че И., въпреки, че е разбрал, че е
предизвикал ПТП, чул е виковете на намиращите се в близост хора, е придвижил автомобила си до заведение в с.****,
където го чакА. брат му /свид.Е. И./ и приятеля му/свид.Я./. Този извод съдът е
подкрепил и с показанията на всички разпитани по делото свидетели, които
установяват, че непосредствено след причиненото ПТП, И. е напуснал същото. В
обясненията си в хода на съдебното следствие, самия подсъдим също е заяви, че
„май е ударил кола“, но преместил колата на другата улица. Шуменският районен
съд е приел за напълно ирелевантна причината, поради която подсъдимия е
напуснал произшествието /страх, че контролните органи, ще установят, че е
управлявал МПС, за което няма сключена застраховка „гражданска отговорност“/,
както и периода за който го е напуснал. Позовал се е на Постановление №1/1983г.
на Пленума на ВС, съобразно което квА.фициращия признак “избягал от
местопроизшествие“ следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна
причина е напуснал местопроизшествието.
Поради
което районния съд е приел, че подс.И. е осъществил състава на чл.343 ал.3 предл.4 б“а“ предл.2 вр. чл.343
ал.1 б“б“ предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като на 24.06.2018г. в с.****,
обл.Шумен, на кръстовището с ул.“Мир“ и ул.“Еделвайс“, като управлявал лек
автомобил марка ****модел 325 с френска
регистрация № AX
537 AV, нарушил
правилата за движение, а именно чл.40 ал.2 от ЗДП-по време на движението си
назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнА.зира
за опасности и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. С.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния долен крайник, за
срок по голям от един месец-средно за около два-три месеца и трайно затруднение
в движението на левия горен крайник за срок по голям от един месец-средно за
около два месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието.
От субективна
страна, престъплението е извършено по непредпазливост, тъй като
подсъдимия не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причината за
извършване на престъплението е несъобразяването и незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
При
определянето на наказанието Шуменския районен съд е взел предвид степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която е преценена като невисока, степента на обществена
опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението. Освен това като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени направените
самопризнания; изразена критичност извършеното; осъзната вина и добросъвестното
поведение в наказателния процес. Отчетено е обстоятелството, че независимо от
всичко, се е върнал на местопроизшествието. Като отегчаващи вината
обстоятелства са преценени предходно негово осъждане.
При нА.чието на посочените многобройни
смекчаващи вината обстоятелства първоинстанционния съд е приел, че дори и
наложено в минимален размер предвиденото наказание “лишаване от свобода” би се
оказало несъразмерно тежко както за извършителя, така и за извършеното и че целите
на наказанието могат да бъдат постигнати, като наказанието бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ под
най-ниския предел. Счел е, че в размер идентичен с позволения законов минимум, а именно три
месеца е подходящ, като е приел, че в конкретната хипотеза е приложим института
на чл. 66 от НК за минималния предвиден в горепосочената разпоредба срок от три
години. Изхождайки от посочените съображения, съдът на основание чл.343 г НК е
лишил подсъдимия И. от право да
управлява МПС за срок от четири месеца, като е приспаднал времето, през което е
бил лишен от това право по административен ред.
Така определените размери на наказанията,
съдът е намерил за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. По този начин и с тези
наказания съдът е преценил, че ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенция.
По делото няма предявен граждански иск. Съдът
се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.
По отношение на жалбата: Недоволен
от така постановената присъда останал подсъдимият Е.Е.И.. Обжалва присъдата
само по отношение на правната квА.фикация. Счита че не е нА.це квА.фициращия
признак „избягал от местопроизшествието“. Излага доводи, че е напуснал
местопроизшествието по уважителна причина. Моли присъдата да бъде изменена само
досежно правната квА.фикация. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа искането.
Жалбата е неоснователна.
Не се споделя оплакването за
неправилно приложение на материалния закон. Всъщност тази теза не е нова, тя е
била развита и пред първоинстанционния съд. Изложените в тази насока аргументи
от Шуменският районен съд се споделят напълно от настоящия въззивен състав. Не
се споделя оплакването на защитата за
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и тяхното неправилно
интерпретиране.
Присъдата е обоснована и
законосъобразна. Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и
събрал доказателствата необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата по делото. Направил е пълен анА.з на тези доказателства. Съдът е изложил
мотиви в пълен обем както по фактическата обстановка, така и анА.з на събраните
доказателства. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на
подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като е
изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за
правната квА.фикация на деянието. Същите са правилни, законосъобразни и
обосновани. Материалният
закон правилно е приложен.
Фактическа обстановка е приета въз основа на събраните доказателства по
делото, основно от показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – А. И., О. В., Е. И., Х. Ш., Е. Р.,
Д. Ш., К. С., Г. Р., С. С., С. М.. Същите са в унисон и с писмените
доказателства, заключенията по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи,
САТЕ от съдебно заседание, всички приети от съда без възражения от страните,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – протокол
за ПТП, фотоалбум, скица, материА. от КАТ /АУАН, справка за нарушител,
констативен протокол с пострадал, скица, протоколи за технически оглед на МПС/,
отговор от РЦ-112, медицинска документация представена от МБАЛ Шумен, справка
за съдимост, ведно с бюлетини, отговор от
МВР Шумен-сектор пътна полиция.
Логично акцентът в свидетелските показания е поставен върху тези на свидетелите,
които непосредствено са възприели действията на подсъдимия. Независимо от това
показанията им са анА.зирани и преценени много внимателно. В хода на наказателното производство са събрани обилни
доказателства, от които се установява, че И., въпреки, че е разбрал, че е
предизвикал ПТП, чул е виковете на намиращите се в близост хора, е придвижил
автомобила си до заведение в с.****, където го чакА. брат му /свид.Е. И./ и
приятеля му /свид.Я./. На същите е съобщил, че май е ударил кола, но нямал
гражданска застраховка и колата трябва да се прибере /укрие/, което сторил един
от свидетелите. От показанията на всички
разпитани по делото свидетели, се установява, че непосредствено след
причиненото ПТП, И. е напуснал същото, като дори и тези, които обслужват
защитната теза, че И. не е напуснал местопроизшествието са в тази насока. Това
са показанията на свид.Е. Р. /баща на подсъдимия/, Е. И. /брат на подсъдимия/ и
Х. Ш. Я. /приятел на подс.И./, които не отричат, че подсъдимия, видимо
притеснен е пристигнал с управлявания от него автомобил пред заведението, в което са го чакА. с твърдението „май ударих кола“. Самият
подсъдим в обясненията си в хода на съдебното следствие заяви, че „май е ударил
кола“, но преместил колата на другата улица. И във въззивното производство
/допълнителното изложение към въззивната жалба, както и в съдебно заседание/
същият не отрича, че е напуснал местопроизшествието, макар и с уговорката „за
съвсем малко“ и по „причини“. Въззивният състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
не са нА.це основания за съмнение в достоверността на депозираните показания на
свидетелите, касаеща поведението на подсъдимия.
Показанията на даден свидетел могат да бъдат достоверни само в определени
части, а в други – не, поради различни
причини - поради липса или непълнота на спомените, поради неправилно
възприемане на определени факти или дори поради умишлено отклоняване от
истината в някаква степен. Съдът следва да оцени достоверността на всяко от
отделните твърдения като го съпостави и с останА.те доказателства. В случая
показанията на посочените свидетели са достоверни в частта
относно напускането на местопроизшествието от подсъдимия и могат да се
кредитират в пълен обем. Основание за това му дава обстоятелството, че същите
са подробни и изчерпателни, както и че коренспондират в тази част и с
обясненията на подсъдимия. Същите се подкрепят от други, нА.чни по делото доказателства, за които
няма основания да не бъдат кредитирани – от звуковите
записи до национален телефон 112, от които също по безспорен начин се
установява, че лицата, които са видели произшествието и са сигнА.зирА. за
същото за да се окаже първа помощ на пострадА.я А. С., са възприели, че
подсъдимия е избягал от местопроизшествието. Посочените лица са незаинтересувани
от изхода на делото и непредубедени, поради което и не е нА.це основание за
съмнение във техните възприятия и възпроизвеждането им.
Тезата на подсъдимия, че напускането на
местопроизшествието е краткротрайно и по уважителна причина /не се сочи
конкретно каква/, поради което деянието не е съставомерно по тежко квА.фициращия
състав е неправилна, необоснована и неподкрепена с доказателства. Тази теза не
се споделя и съдът я приема като негова защитна. Твърденията на подсъдимия не
кореспондират със събраните гласни доказателства, а и със звуковите записи до национален телефон 112.
Съобразно Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, квА.фициращия признак “избягал от местопроизшествие“
следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал
местопроизшествието:
„КвА.фициращият признак "избягал от
местопроизшествието" е нА.це, когато деецът е напуснал местопроизшествието
с цел да се укрие, макар и временно, да зА.чи участието си в транспортното
произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата
обстановка. Той може да напусне местопроизшествието при извинителна причина,
например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да
оказва помощ на пострадА.я и пр.“
Т.е.
правната доктрина и практика приемат, че единствената уважителна причина за
напускане на местопроизшествието е свързана преимуществено с оказване помощ на
пострадА.я или медицинска помощ на дееца. Всяко друго напускане на
произшествието, без значение за какъв период от време и по какви подбуди е
неизвинително, поради което и съставомерно. Като в случая не се прави разлика дА.
произшествието е само между моторни превозни средства и/или с участие и на
други ППС и/или с пешеходци. Поради което е
ирелевантна причината, поради която подсъдимия е напуснал произшествието, след
като същата не е уважителна, както и периода, за който го е напуснал. А
безспорно страха, че контролните органи, ще установят, че е управлявал МПС, за
което няма сключена застраховка „гражданска отговорност“ не може да се приема
като уважителна причина.
Може да се
обсъждат и какви са били мотивите на подсъдимия да се върне в последствие – да
се върне на местопроизшествието, осъзнавайки че е нарушил задължението за
ненапускане, да разбере резултата от деянието, да разбере дА. е разпознат като
извършител, да окаже помощ и т.н. В конкретната хипотеза не се събрани
убедителни доказателства за действителните му мотиви за тези негови действия.
Независимо от това доколкото впоследствие, може би и посъветван от своите
родственици, Е.И. се е върнал на местопроизшествието, същото е отчетено от съда
при определяне на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Няма оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното и съдебно производство. Според Тълкувателно решение №2/2002г. на
ОСНК на ВКС процесуалните нарушения са съществени, само ако са доВ. до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, а такива
в случая не са нА.це. Процесуалните нарушения, допуснати при събирането и
проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на
съдебното производство и връщането на делото на прокурора или на
първоинстанционния съд, след като могат да бъдат преповторени. В тази връзка в
хода на съдебното следствие са извършени всички необходими действия като са
събирани относими към предмета на доказването доказателства, както по искане на
страните, така и по почин на съда. Поради което съдът счита, че на досъдебното
производство, както и на първоинстанционното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
АнА.зът на доказателствата е изчерпателен, липсват каквито и да било
основания за съмнение в правилността на съдебния акт. Материалния закон е
приложен правилно.
По наложеното наказание на
подсъдимия от първоинстанционния съд: Съдът е изложил аргументи, свързани с
конкретната наказателна отговорност на подсъдимия. При определяне на наказанието e отчел нА.чието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които дори и
наложено в минимален размер наказание “лишаване от свобода” би се оказало
несъразмерно тежко както за извършителя, така и за извършеното. Преценил е че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като наказанието бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от
свобода“ под най-ниския предел. Като го е определил в размер идентичен с позволения законов минимум, а именно три
месеца. Отчел е, че в конкретната
хипотеза е приложим института на чл. 66 от НК за минималния предвиден в
горепосочената разпоредба срок от три години. Изхождайки от посочените
съображения, съдът на основание чл.343 г НК е лишил подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от
четири месеца, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право
по административен ред. Така
определените размери на наказанията, съдът е намерил за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Въззивният състав изцяло се
солидаризира, както с вида на наказанието, така и с неговия размер и начин на
изтърпяване. Така определеното наказание е справедливо и съответно. Същото
съдейства за постигане целите на личната и на генералната превенция и е подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице. Не
се налага негово намаляване или коригиране.
Въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото. Няма
нарушение на материалния закон, няма и съществени процесуални нарушения.
Присъдата е законосъобразна и обоснована. Наложеното наказание – справедливо.
Ето защо присъдата като правилна,
законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и водим от
горното, Шуменският окръжен съд:
Р
Е Ш И
:
Потвърждава
изцяло присъда № 8 от 18.02.2020 постановена по НОХД № 1821/2020 година на
Районен съд гр. Шумен.
Решението е окончателно.
Решението да бъде съобщено на
страните, съгласно изискванията на чл. 340, ал.2 от НПК.
Председател: Членове: 1.
2.