№ 33003
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110113026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба н а Б. В. П. с ЕГН
**********, представлявана от адв.И. ДЖ. , против Столична община, БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 33, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено спрямо
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 100 лв., представляваща наложено □
административно наказание „глоба“ с Наказателно постановление №
243362/22.12.2014г. , съгласно чл.35 ал.7 т.1 от НРУПОГТТСО , по повод на което е
образувано изп.д. № N. 20178490400741 при ЧСИ А. П..
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане
приложените към исковата молба писмени доказателства и за прилагане по делото на
образуваното срещу ищцата изпълнително дело № N. 20178490400741 при ЧСИ А. П.
С Разпореждане от № 47196/28.03.2024г. съдията докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявения иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 04.04.2024
г. на ответника. Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. При
проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални
предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск,
1
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание
с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Искането за прилагане на препис от воденото между страните изпълнително
дело е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025 г.
от 15.30часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати и препис
от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че срещу него е образувано и се води изпълнително дело № 201
78490400741 на ЧСИ А. П. което изпълнително дело е образувано, по искане от
20.03.2017г. и молба на ответника, въз основа на Наказателно постановление №
243362/22.12.2014г. , съгласно чл.35 ал.7 т.1 от НРУПОГТТСО, с което на ищеца е
наложена глоба от 100 лева , последното е връчено на 21.04.2015г. и е влязло в законна
сила на 29.04.2015г.Твърди се, че не дължи по отношение на ответника Столична
община сумата в размер на 100 лева глоба по издадено Наказателно постановление от
2
22.12.20 14r., за която сума е образувано изпълнително дело N. 20178490400741 при
ЧСИ А. П. като счита , че към подаване на ИМ е изтекла приложимата в случая
двегодишна изпълнителска давност по реда на чл. 82 ал.1 б. „б“ от ЗАНН, която
предвижда , че администартивното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две
години , когато наложеното наказание е глоба . Втора ал. на цитираната разпоредба
гласи , че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След завършване на действието с
което е прекъсната давността , започва да тече нова давност.Позовава се на
разпоредбата , че съгласно чл. 82 ал.3 от ЗАНН независимо от спирането и
прекъсването на давността , административното наказание не се изпълнява ако е
изтекъл срок , който надвишава с една втора срока по ал. 1. Твърди ,че нормите
на чл. 82 ал.1 и ал.2 от ЗАНН уреждащи давността за изпълнение на адм.наказание са
специални по отношение на чл. 171 и чл.172 от ДОПК, като посочените разпоредби на
ЗАНН се прилагат независимо от обстоятелството , че за събирането им е образувано
изпълнително производство. Твърди се, че в размките на образувнаото изп.дело е
наложен запор на банковите сметки на ищеца със запорно съобщение от 09.05.2017г.
След така извършеното действие в рамките на две години не са извършвани
изпълнителни действие , поради което и ищецът счита , че по отношение на
вземанетое изтекла погасителна давност на 09.05.2019г. , тъй като задължението за
глоби се погасява с изтичането на 2г давност чл. 82 ал.1 б. „б“ от ЗАНН.По изложените
съображения се твърди ,ч е към датата на предявяване на иска е изтекла погасителна
давност за събиране на вземането за глоба в размер на 100 лева съгласно чл.35 ал.7 т.1
от НРУПОГТТСО, за което е издадено НП № 243362/22.12.2014г. .
възражения на ответника:
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска , като неоснователен . Опсорва твърдението на ищеца, по отношение на
настъпила погасителна давпост за събиране на наложепите адмииистративни наказания
“глоба”, тъй като, действията по образуване на изггьлпително производство и принудително
събиране на наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановенияг срок, и не е бяла
изтекла абсолютната погасителна давност. Излага правни доводи, че изпълнителната
давност по смисъла на чл.. 82, ал.1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла па чл. 110 ЗЗД
са два напълпо различни ипститута, уреждащи различни по своя характер
правоотношения.Посочва се, че изпълпителната давпост е административнонаказателен
институт, койго е заимстван от разпоредбата па чл. 79 HK, която регулира правилата за
прилагане на изпълнителната давността в хода наказателното производство. Прилагането му
спрямо наложеното на ищеца административно наказание „глоба“ е частен случай, като
основната му цел нe е пряко свързана с обстоятелството дали съществува вземане па
държавата/общината спрямо нарушителя, а дали наложеното на нарушителя наказание все
още подлежи на изпълнение.
Погасителпнта давност е гражданскоправеп институт целящ да санкционира
бездействието на кредитора, който през определен период от време не е предприел никакви
3
мерки целящи събиране на дьлжимото му вземане, като го лиши от възможността да иска
заіпита на правого си по съдебен ред. Нещо повече, изтичането на погасителната давиост не
преклудира правото/ вземаието на кредитора, то (правото/вземането ) продължава да
съществува, тоест длъжникът продължава да дължи па кредитора вземането, макар
кредиторът да е лишен от възможностга да събере вземането си принудително. В подкрепа
на гореизложеното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното. мaкap и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
В заключение посочва , че следва да се приеме, че дори в случай, на отпадането на
възможността за принудителпо събиране на дължимите суми, самото задължение
продължава да съществува, което на свой ред предполага отхвърлянето на така предявения
иск за недължимост на процесните суми. Правомощие на административно наказващият
орган, в случая Столична община е, да прецени, дали дадено публично задължение подлежи
на заличаване поради изтекла абсолютна давност, а в конкретния случай, не става въпрос за
подобна хипотеза.Според ответника - целта на института на давността нe е да освободи
нередовния длъжник (нарушител) от изпълнението на определеното мy наказание
(заплащане на наложената му глоба), като по този начин поощри противоправното му
поведепие. Не следва да се приеме, че изпълнителната давност погасява самото вземане, тъй
като това би било в пълно противоречие с общия принцип на правото, че никой не може да
черпи ползи от собственото си противоправно поведение.
ГПК;
правна квалификация – предявеният установителен иск е с правно чл. 439
права и обстоятелства, които се признават – няма такива
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
разпределение на доказателствената тежест –с оглед релевираните от
ищцата твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или
прекъсване на течението на погасителната давност за вземанията, предмет
на делото;
факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива; На
основание чл. 146, ал. 4 чр. Чл.148 ГПК от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи по делото заверен препис от изпълнително дело
4
изпълнително дело N. 20178490400741 при ЧСИ А. П..
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба, каквото не
е сторил и не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание, без да
направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение в полза на ищеца.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство за държавна такса.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай, че страната, която живее или замине за
чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6