РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по гражданско дело
№2730/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас- „Еко Клима11“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“Ф.“ №*, ет.*, чрез
адв.Ив.Т., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.“М.“ №* партер, офис *, против
постановеното по същото дело решение № 160/13.05.2021 г.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно, необосновано-
постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални
правила. Моли се за отмяната му и за ново произнасяне по същество при
отхвърляне на заявената против дружеството ревандикационна претенция.
Конкретните оплаквания срещу извода на съда, че ищците по делото са
собственици на процесния имот са: приетото от съда, че недекларирането на
имота пред местните данъчни власти от дружеството и незаплащането на
дължимия към тях данък, изключват осъществяването на давностно владение,
противоречие на практиката на ВС и ВКС (цитирана в жалбата), сочеща, че то
няма отношение към своенето на имот по давност.
Необоснован, поради неправилно обсъждане на гласните доказателства
и несъобразяване показанията на св.Н. бил изводът на съда, че
т.к.дружеството заплащало на наследодателя на ищците наемна цена за
ползването на процесния имот, не можело да то свои за себе си и било само
негов държател.
1
Оспорва разсъждението, че собствеността не може да бъде придобита
от ответника, поради липсата на годно правно основание. Поддържа, че
никога не е твърдял деривативно такова, защото се позовава на оригинерно
основание-придобивна давност.
Оспорва като необоснован извода за отсъствие на доказателства, че е
владял сградата със съзнанието на собственик, което да демонстрира пред
наследодателя на ищците. Намира доклада на първата инстанция за непълен и
недаващ нужните му указания за представяне на доказателства във връзка с
горните обстоятелства. Поискал е повторен разпит на св. Н. за афиширането
на намерението си да свои имота пред наследодателя на ищците и нов
свидетел при довеждане за установяването на конкретен факт-съгласие на
наследодателя В. със собственическите претенции на ответника.Твърди също
неправилна преценка на събраните по делото доказателства в контекста на
демонстрацията на своене на процесния имота. Тя била видна от отговора на
връчената му на 14.07.20г. нотариална покана,представен в с.з. на 14.04.21г., в
който изрично е заявил правото си на собственост. Недооценени от съда са
останали и доказателствата-строителни книжа, актове и разрешителни за
строителството в имота, издадени на името на търговското дружество,
касаещи придобиването на сградата в имота, както и констативния му
нотариален акт. Пренебрегнат е и фактът, признат от ищците, че сградата е
построена изцяло със средства на праводателя на ответника, в каквато връзка
са и показанията на св. Н., разкриващ уговорките между наследодателя на
ищците (собственик на терена) и строителя- Г.И..
Намира ревандикационния иск в осъдителната му част за
неоснователен и защото липсват доказателства (за които носи тежест ищецът)
в насока, че имотът се държи от ответника без основание. Признанието на
ищците на неизгодния за тях факт, че са сключили с ответника наемен
договор и липсата на твърдения и доказателства за прекратяването му, е
предпоставка за отхвърляне на заявената претенция за предаването на имота.
Исканията по доказателствата са оставени от съда без уважение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите ищци:
К. Х. В. ЕГН**********, Х. Х. В. ЕГН ********** и Н. И. В. ЕГН
**********-всички от гр.Б., чрез пълномощник адв.Б.Х.-гр.В., ул.“Ц.. А.“№*,
в който горната се сочи за неоснователна.
Въззиваемите изразяват пълно съгласие с фактическите и правни
изводи на първата инстанция, обективирани в съдебното решение. Считат, че
събраните по делото доказателства са обсъдени правилно и в тяхната
съвкупност от окръжния съд. Поддържат, че към 2020г. в полза на ответника
не е изтекла 10-годишна дълга давност, за да придобие твърдяното вещно
право. Считат за правилен извода на съда, че ответникът не е доказал
надлежно фактическата власт за себе си(защото е заплащал наем за имота на
собственика) нито обективирането на съзнанието, че свои за себе си (т.к.не е
манифестирал пред собственика намерението си да свои търговския обект).
Описаните в нотариалната покана от 2020г. документи-строителни книжа и
2
др. не представляват правно основание, годно да посочи ответника за
придобил собствеността върху сградата.
Обстоятелството, че ответникът е плащал данъци за имота не следвало
да се счита за манифестиращо своенето му, т.к. данъците са заплатени за пет
години назад, заради издаването на констативния нотариален акт за имота, а
актът е основан на Решение№271/10.09.20г. по гр.д.№1492/20г. на БОС, което
е непротивопоставимо на ищците, защото не са били страна в това дело.
Считат неоснователни оплакванията за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването на съдебното решение и най-
вече, че извършеният от първата инстанция доклад по делото бил непълен и
общ. Считат, че ответната страна следва да понесе тежестта от недоказаните
факти, подкрепящи доводите и за придобито право на собственост върху
процесния имот. Заявяват изрично, че считат за все още действащо наемното
правоотношение с ответника за имота. Молят за потвърждаване на съдебното
решение като законосъобразно и правилно. Дирят деловодни разноски.
С Определение №235/06.08.21г. Бургаският апелативен съд е намерил
въззивната жалба за редовна и допустима.
Осъществената служебна проверка по чл.269 от ГПК, сочи решението
на първостепенния съд за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените в жалбата оплаквания за
неправилност на горния акт, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Претенцията е с правно основание чл.108 от ЗС, заявена от К. Х. В., Х.
Х. В. и Н. И. В.-тримата от гр.Б., против „Еко клима11“ЕООД- гр.Б.и касае
сграда от 197 кв.м., представляваща търговски обект, наречен „Временен
базар“ (Еврошоп), изградена в ПИ с идентификатор 07079.69.220 по КККР на
гр.Б. (УПИ І-1957,1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас) с
административен адрес-гр.Б. ул.“А.Б.“№*.
Ищците се сочат за наследници (деца и преживяла съпруга) на Х. К. В.,
починал на 10.04.2019 г., който придобил с нот.акт №5, нот.д.№4516/75г.по
дарение горепосочения ПИ като празно дворно място, с площ от 313.90 кв.м.
През 2009г. ищците Х.В. и К.В. придобили с нотариален акт №49, д.№22/2009
г. на нотариус Д. по дарение идеалните части на баща си от този поземлен
имот и суперфицията му за изграждане на самостоятелни обекти-
апертаменти и бирарии в предвидената за изграждане там постройка.
През 1993 г. на основание разрешение за строеж за временен базар, в
дворното място бил построен търговски обект с временен статут, на
основание чл.148 от ППЗТСУ /отм./. Строежът бил изпълнен от ЕТ „Венус-
11-Георги Иванов“ като от началото на 1994 г. обектът бил отдаден под наем
на същия търговец. Впоследствие предприятието на едноличния търговец е
прехвърлено на „Еко Клима 11“ ЕООД с решение на Бургаски окръжен съд
по ф.д.№2389/1998 г. След одобряване на ПУП, предвиждащ жилищно
строителство за имота, Х. В. продал на „Еко Клима 11“ЕООД 218.304/303.20
3
ид.ч. от терена, срещу задължението да построи жилищна сграда в имота, в
която прехвърлителят да придобие като насрещна престация изрично
посочени самостоятелни обекти (с нотариален акт №142, нот.д.№1054/2005 г.
на нотариус Б.К.). Приобретателят не изпълнил поетото задължение и през
2013 г. учредената суперфиция загубила действие. След смъртта на
наследодателя си ищците узнали, че „Еко Клима 11“ ЕООД е направило отказ
от учреденото право на строеж с декларация от 24.07.2014 г., но не и от
прехвърлената собственост върху терена. От 1994г. по силата на установените
наемни отношения, сградата се ползвала от праводателя на ответника и от
последния, а в последните години със съгласието на наемодателя, ответникът
я преотдавал под наем на трети лица, като наемната цена била получавана от
членовете на семейство В.и. След смъртта на наследодателя си ищците
декларирали имота като собствен и плащали данъци за него. През 2019 г. „Еко
клима 11“ ЕООД им отправило искане да подпишат декларация-съгласие за
одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж за обект „Преустройство на временен базар в кафе“, за което страните
не се спогодили. „Еко Клима 11“ ЕООД внесло в Община Бургас искането
само от свое име, но получило отказ, т.к. не е установило правата си на
възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ. При обжалването на това
решение, в производството по адм.д.№1103/2020 г. „Еко Клима 11“ ЕООД се
позовало на придобито право на собственост върху търговския обект в имота
на основание давностно владение или по приращение с оглед влязло в сила
решение №271 от 10.09.2020 г. по гр.д.№1492/2020 г. на ОС-Б., с което
дружеството е признато за собственик на сградата на основание давностно
владение, по отношение на трето за настоящото дело лице. В това
производство ищците не били страна и не се чувстват обвързани от него.От
м.декември 2019 г. ответникът отказвал заплащането на дължимия наем за
имота.
След изискано от съда уточнение, ищците предявяват претенцията си
за собственост върху постройката, осъществена съобразно издадено на
Христо В. Разрешение за строеж от 10.08.1993 г., като негови наследници при
дялове: за преживялата съпруга Н.В. - 4/6 ид.ч. , за низходящите: К.В. и Х.В.
- по 1/6 ид.ч. от процесната сграда.
В своевременно депозирания пред съда отговор на исковата молба от
„Еко Клима 11“ ЕООД, претенцията се сочи за допустима, но неоснователна.
Претендираната от ищците сграда с идентификатор 07.079.609.220.1 по КККР
на гр.Б. с предназначение – „сграда за обществено хранене“ на един етаж,
била построена от ответника , респ. от неговия праводател. Ответникът се
счита за собственик, защото в разрешението за ползване от 1994 г. изрично е
посочено, че собственик на сградата е ЕТ „Венус-11-Георги Иванов“-негов
праводател. Макар нито „Венус“, нито „Еко Клима“ да са разполагали с
документ за собственост, са считали имота за свой, като владението им не е
било оспорвано от трети лица. Присъединявайки владението на праводателя
си, „Еко Клима“ се позовава на необезпокоявано владение върху сградата от
26 години. Счита, че Х. В. не е приемал процесната постройка за своя. Това
личало от обстоятелството, че при прехвърлянето на ид.ч. от терена през 2005
4
г. и при учредяването на суперфиция в полза на ответника, не е декларирал
съгласие заемащата 2/3 от терена сграда, пречеща на бъдещото строителство,
да бъде премахната. „Еко клима 11 “ЕООД се е снабдило и с констативен
нотариален акт №185 , нот.д. №478/2020 г. на нотариус В.Д., установяващ
правата му. Поддържа, че е придобило собствеността по оригинерен способ-
чрез осъществяване на непрекъснато владение – негово и на праводателя му в
продължение на повече от 10 години, затова намира претенциите на ищците
за неоснователни. Ангажирал е доказателства.
С обжалваното решение Окръжен съд-Бургас е осъдил ответника да
предаде на ищците процесния имот, като в мотивите на акта си е разгледал
спора за конкуренцията на собствеността на страните върху процесната
постройка, приел е за доказани вещните права на ищците като наследници на
Хр.В. и е отрекъл като неоснователно твърдението на ответника, че е
придобил сградата по давност.
По фактите:
Безспорно е по делото, че ищците са преживяла съпруга и деца на
покойния Х. В., поч. 10.04.2019г., т.е. са призовани към наследяването му по
закон. През 1975г. наследодателят е придобил по дарение незастроено дворно
място с площ от 313,90кв.м. на административен адрес:гр.Б., ул.А. Б.“
№*.Бракът му с ищцата Н.В. (по баща К.), е сключен на 14.02.88г.
На 10.08.1993г., т.е. по време на брака си, В. е получил Разрешение за
строеж№152 от Община Бургас, за изграждане върху собственото му място на
„Временен базар“, на осн. чл.148 от ППЗТСУ(отм.), със статут на временна
постройка и това е именно процесната по делото сграда.
Не се спори, че горната е построена през 1993г. от ЕТ „Венус-11-
Георги Иванов“, който през 1994г. е получил и разрешението за ползването и
като „Еврошоп“.Безспорно е също, че „Еко Клима11“ ЕООД е правоприемник
на ЕТ „Венус-11-Георги Иванов“.
С нот.акт 142,т.VІ, рег.№7175,н.д. 1054 от 23.12.05г. на Бургаски
нотариус, Х. В. прехвърля на ответника „Еко Клима11“ ООД 218,304/303,20
кв.м. ид.ч. Страните по сделката си учредяват взаимно право на строеж за
сграда в парцела, от която като насрещна престация прехвърлителят
получава еднолично суперфиция върху самостоятелни обекти-две бирарии и
три апартамента от същата, подробно описани в нотариалния акт. Задължение
на дружеството-приобретател е да построи горните обекти и да ги предаде на
В. във вид, готови за обитаване.
С нот.акт №49, н.д.№ 22/2009 г. на Бургаски нотариус, ищците К. и Х.
В.и получават по дарение от баща си Х. В. останалите му в имота идеални
части и правото на строеж върху самостоятелните обекти, посочени по- горе.
Това строителство не е осъществено, но ответникът си е запазил
собствеността върху прехвърлените му идеални части от терена.От
построяването си този имот се ползва от ЕТ „Венус-11-Георги Иванов“,
впоследствие-от правоприемника му „Еко Клима 11“ЕООД, който по-късно
започнал да го преотдава под наем на трети лица.
През 2020г. ответникът е признат за собственик на основание
придобивна давност на процесната сграда в спор с „Ди М Груп“ЕООД по гр.д.
№1492/20 г. на ОС - Б. и впоследствие на базата на това решение му е издаден
констативен нот. акт за собственост върху сградата с №185,
нот.д.№478/20 г.от 26.10.20г. на Бургаски нотариус.
5
Безспорно за страните по делото е, че приживе Христо В. и
праводателят на ответника, а после и последният, са били в наемни
отношения (неформални) по повод имота, но се спори по предмета на този
договор- ищците твърдят, че касае сградата, а ответникът-само собствената на
В. част от терена.
Разпитаната по делото свидетелка на ищците-В. П.-Г., тяхна втора
братовчедка, сочеща извънредна родствена близост приживе между Х.В. и
вече покойният и баща(били първи братовчеди)-заявява знание, че Х.В. е
получавал на ръка наем за имота си, че ответникът му е бил само наемател, че
В. бил упълномощил Г. И.(ръководещ и собственик на ответното дружество)
да използва имота му като наемател и да го преотдава под наем. Свидетелят
на ищците Ж. С., съученик и близък приятел на покойния В. също знае, че
последният вземал наем за имота си на ул.“Б. и в последните две години от
живота му, поради тежко здравословно състояние дори го водел с кола до
офиса на дружеството, където получавал парите на ръка. Свидетелката на
ответната страна- Р.Л.-П. (бивш служител в ответното дружество и негов
касиер до края на 2017г.) заявява, че редовно изплащала на ръка на покойния
наследодател на ищците наем за ползвания имот, но знаела, че е само за
терена. Размерът бил от около 1200 лв. месечно. Свидетелката не помни
какво точно е било вписано в разходните касови ордери при плащанията, но
твърди, че документите са били съхранявани в счетоводството на
ответника.Свидетелят на ответната страна- Г. Н.- сочещ се за познат на Г.И.
твърди,че целият град знае процесната сграда за собствена на дружеството, че
е построена с парите на последното,че от построяването и сградата е
ползвана само от негови фирми, че И. имал с наследодателя на ищците
договор за наем, но само за терена- „за целия парцел“.
В производството не са представени разходни касови ордери, от чието
съдържание да е видно за какъв точно обект е извършено плащането на
наемната цена.
Правни изводи:
При тези данни въззивният съд намира заявената от ищеца претенция
за ревандикация за основателна.
Искът по чл.108 от ЗС защитава невладеещият имота собственик от
владеещия го несобственик. Както е посочено в задължителното за
приложение от съдилищата ТР 4/14.03.2016 год.по ТД №4/14г. на ОСГК на
ВКС, искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита
от съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота.
За да бъде удовлетворено първото искане за правна защита, ищецът
следва да твърди и докаже активната си материално правна легитимация
спрямо имота, т.е. че е негов собственик.
За да бъде уважено второто искане за защита,ищецът следва да твърди
и установи, че именно ответникът осъществява лично или чрез другиго
фактическата власт върху процесния имот.
Защитата на ответната страна може да се развие в няколко насоки: да
атакува правото на собственост на ищеца, като оспори основанието от което
произтича, или да противопостави свое право, конкуриращо ищцовото, както
и да отрече, че осъществява лично или чрез другиго фактическата власт в
6
спорния имот, или пък да твърди осъществяването й, но на друго правно
основание, противопоставимо на собственика.
В конкретния казус дружеството се ограничава само с това да
противопостави на претендиращите ревандикация свое право на собственост
върху процесната постройка.
Според данните по делото, активната правна легитимация на ищците е
доказана, защото са наследници по закон (преживяла съпруга и деца) на лице,
еднолично притежавало дворно място, съставляващо УПИ 1-1957,1958 в кв.2
на административен адрес: гр.Б., ул.“А.. Б.“№51, застроено през 1993г. с
процесната по делото постройка от трето лице, на което не е била учредена
съответна суперфиция. Тъй като собствеността върху сградата не е отделена
от тази върху земята, на осн. чл.92 от ЗС, постройката представлява
приращение към терена и следва неговата собственост.Следователно
наследниците на Хр.В. би трябвало да се приемат за доказали вещното си
право върху процесния базар „Еврошоп“.
Обаче ответникът, намиращ се в спорния имот и сега, противопоставя
на ищците свое право на собственост върху търговската постройка,
придобито на оригинерно основание-придобивна давност в съответствие с
чл.79 от ЗС, поради осъществено върху сградата непрекъснато и
необезпокоявано владение в течение на повече от 10 години (26 години),
считано още от построяването и. Представя и констативен нотариален акт от
м.октомври 2020г. в подкрепа на заявената собственост, базиран на решение
от съдебно дело срещу трето лице, където тези права са признати.
При колизията на вещни права на страните, установени с надлежни
документи, ищците оспорват собствеността на ответника върху постройката с
довода, че упражняваната от него фактическа власт не осъществява владение,
а държане за праводателя им, а след смъртта му и понастоящем за самите тях,
поради сключения с Х.В. наемен договор, по който наемът е плащан години
наред на собственика и е отказан на наследниците му едва от снабдяването на
„Еко Клима11“ с констативен нотариален акт за собственост на постройката,
през м. октомври 2020г.
Затова основният спор на страните е по съдържанието на наемния
договор, който ги е обвързвал в изтъкнатия от дружеството период на своене.
Разрешаването му е от ключово значение за казуса, т.к. чл.69 от ЗС
създава законова оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Следователно презумпцията не
намира приложение в случаите, когато фактическата власт е осъществена от
държател, като например ползвател (с учредено такова ограничено вещно
право) или лице, на което собственикът е предоставил доброволно
фактическа власт в заем за послужване, или наемател, респективно, когато се
касае до съсобственик, ползващ цялата вещ. За всички тях фактът, че
стопанисват чужд имот не е белег за неговото своене, т.к. упражняването на
властта им има друго, известно на собственика основание. С оглед това съдът
счита, че в тези случаи намира приложение становището на ВКС, изразено в
мотивите на ТР №1/06.08. 12г. по ТД №1/12г. на ОСГК, досежно своенето на
чуждите ид. части от обща вещ. В него е прието, че ако държателят иска да
придобие чрез владение чуждите права, трябва „да превърне с едностранни
действия държането във владение, като завладее чуждите части и
манифестира това пред действителните собственици освен ако това е
7
обективно невъзможно. Приема се, че такава обективна невъзможност е
налице например когато на сънаследника - владелец не е било известно
наследодателят да има и други наследници поради липса на данни за това в
регистрите на населението, или когато невладеещият съсобственик е напуснал
пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи, за да бъде
осъществен фактическия състав на придобивната давност, е достатъчно
владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за
себе си по отношение на всички- чрез извършване на такива действия, които
не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за
които всеки заинтересован може да узнае“.
Тъй като в случая действителният собственик на имота -Х.В.- е
известен и с установен адрес, завладяването следва да бъде противопоставено
именно на него, а не на всички останали. Следователно заявеното от св. Н., че
целият град знаел постройката като собствена на ответното дружество, е без
правно значение за казуса.Без такова значение е и предходно воденото от
ответното дружество срещу трето лице производство по спор за собственост.
В него ищците не са взели участие и не са обвързани от СПН на съдебното
решение.
С оглед цитираното по- горе становище на ВКС и т.к. не се ползва от
презумпцията на чл.69 от ЗС, ако държателят твърди, че наемният договор,
даващ му основание да се намира в чуждия имот е само за част от него, на
осн.чл.154 ал.1 от ГПК носи доказателствената тежест за този полезен му
факт,или трябва да установи при условие на пълно и главно доказване
изменението на намерението си от такова на държател за друг, в такова на
владелец, считащ имота за свой.
В подкрепа на твърдението, че наемът е плащан само за терена,
притежаван от В., са наведени само показанията на св.Н. и Л.-П.. С тях
въззивното дружество се домогва да установи съдържанието на неформален
наемен договор с месечна цена от 1200лв., т.е. с годишна такава от 14400лв.
Посочената стойност на договора очевидно надвишава визираната в закона
горна граница от 5000лв. (чл.164, ал.1, т.3 от ГПК), допускаща доказване на
облигационното правоотношение със свидетелски показания. Следователно
твърдението за уговорен наем само за чуждото дворно място, не може да бъде
подкрепено от събраните гласни доказателства. Носещата тежестта на
доказване в случая ответна страна, е следвало да представи за горното
писмени доказателства-издадените счетоводни документи за заплащането на
наема на покойния В.. Такива писмени доказателства не са ангажирани,
поради което твърдението на ответната страна, че през годините на
стопанисването на сградата е била наемател само на терена на наследодателя,
остава недоказано. Затова съдът приема, че наемното правоотношение касае
постройката. Този извод се подкрепя и от установеното по делото
извънсъдебно поведение на ответника, а именно, че е плащал на Хр.В. наем
дори след като е прехвърлил на децата си през 2009г. всичките си права
върху терена и защото въпреки наличието им към м. октомври 2020г.,
дружеството е спряло плащането на наем изцяло, поради снабдяването си с
титул за собственост върху сградата, макар страните никога да не са спорили,
че теренът под нея е съсобствен.
Въззивният съд приема, че снабдяването на дружеството с нотариален
акт за собственост и афиширането му пред наследниците на В., наистина
8
поставя начало на завладяване на чуждата сграда, но съобразява, че времето
за своене от тогава, до завеждането на иска (24.11.20г.), е недостатъчно, за да
превърне недобросъвестния владелец в собственик.
В обобщение на горното и т.к. ищцовата страна е доказала активната
си материално правна легитимация за процесната постройка, а ответникът не
и е противопоставил успешно свое конкуриращо вещно право, претенцията на
В.и да се установи със СПН, че притежават спорната сграда, е основателна.
Предпоставена от това е и основателността на претенцията по чл.108
от ЗС в осъдителната и част. Както по- горе бе посочено, по делото не е
спорно, че въззивникът-ответник се намира в процесния имот, поради което
следва да бъде осъден да го предаде на действителните собственици.
В тази връзка настоящият състав отбелязва, че едва във въззивната
инстанция, т.е. несвоевременно и в условие на преклузия въззивникът-
ответник е въвел възражението, че има правно основание да се намира в
имота(пред първата инстанция наличието на такова основание не е било
твърдяно), защото сключеният с другата страна наемен договор продължавал
действието си. Т.к. възражението е недопустимо заявено, съдът не дължи
обсъждането му в това производство.
Само за пълнота на изложението съставът отбелязва недопустимостта
на въведеното с писмената защита на въззивника-ответник едва във въззивния
процес твърдение за деривативно придобивно основание на спорната
постройка-чрез сделката, прехвърляща му през 2005г. ид.части от терена, с
които поради статута си на временна постройка и правната си
несамостоятелност, в патримониума му преминала и следващата
собствеността на земята постройка, макар да не била описана в договора.
Настъпилата за разглеждането на това несвоевременно заявено възражение
преклузия, освобождава съда от задължението да го обсъжда.
В обобщение на горното и поради съвпадение на крайните правни
изводи на двете съдилища, решението на Бургаски окръжен съд, осъждащо
ответното дружество да предаде на ищците фактическата власт върху
процесната постройка, следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав установява обаче, че в първоинстанционното
решение липсва установителен диспозитив, произнасящ се по
принадлежността на спорното по делото право на собственост, което съгласно
мотивите на т.2А от ТР 4/14.03.2016 год.по ТД №4/14г. на ОСГК на ВКС
представлява явна фактическа грешка, поправима по предвидения в чл.247 от
ГПК процесуален ред.
Това налага след постановяването на решението по въззивната жалбата
против първоинстанционния акт, съдът да върне делото на компетентната да
се произнесе по допуснатата очевидна фактическа грешка инстанция-
Бургаски окръжен съд, който да приложи и последиците по чл.537, ал.2 от
ГПК.
При този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззиваемите ищци имат право на направените в производството пред
въззивния съд разноски, представляващи уговорено и заплатено за
процесуалното им представителство възнаграждение за един адвокат, в
размер на 3000лв.(вж. списък по чл.80 от ГПК и пълномощно- л.28 и 30 –
дело БАС).
Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №160/13.05.21г. по гр.д.№2730/2020г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА „Еко Клима 11 “ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.“Ф.“ №* ет.*, представлявано от Г. И. И., да
заплати на К. Х. В., ЕГН **********, Х. Х. В., ЕГН ********** и Н. И. В.,
ЕГН **********- тримата от гр.Б., сумата 3000лв. /три хиляди лева/ съдебно-
деловодни разноски по в.гр.д.№346/21г. по описа на Апелативен съд-Бургас,
представляващи уговорено и заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА на Бургаски окръжен съд делото за осъществяване на
производство по поправка на явна фактическа грешка в постановеното
съдебно решение, съобразно дадените в мотивите на настоящото указания .
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните,с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10