О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 931
град Бургас ,23.05.2019
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................23.05.................
през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 702 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 274 ал. 1 т.2 вр.чл. 248 ал. 3 ГПК и е образувано по повод частната жалба на процесуалния
представител на „А-Инвест“ЕООД против определение
№ 51/18.02.2019г. постановено по гр.д. №
485/2016 г. по описа на Районен съд-Царево , с което е отхвърлено искането му за
допълване и изменение на решението от 19.09.2018 г. по същото дело в частта относно разноските по делото
В
частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
атакуваното определение , обосновава се становище, че определението е
постановено в нарушение на чл. 78 ал. 1 ГПК –на ответника са заплатери разходи за двама адвокати ,а не за един ,както
повелява цитираната норма.Счита се ,че съдът не е имал основание да откаже
приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК ,тъй като присъденото възнаграждение е
прекомерно.Твърди се ,че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
решението,тъй като в мотивите е
посочена сума,различна от вписаната в
диспозитива. Моли се за отмяна на определението и постановяване
на ново ,с което се измени решението в
частта за разноските ,като се намали размера на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
по частната жалба чрез процесуалния си представител я оспорва и излага
съображения за нейната неоснователност
Частната
жалба е подадена в законния срок по чл. 248 ал. 3 от ГПК ,от процесуално легитимирано лице.Направеното
възражение за просрочието й е неоснователно ,доколкото съобщение за
определението по чл. 248 ГПК страната е получила на 15.03.2019 г. , а частната
жалба е подадена на 27.03.2019 г.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Производството
по делото е било образувано по искова молба на частния жалбаподател „А-„Инвест
„ЕООД –гр.Велико Търново против А.Г.
–гражданин на Р. Ф. за осъждането на
ответника да заплати на ищеца 1223,96 лв. –левовата равностойност на 625,80
евро –такса за поддръжка за сочен период ;611,98 лв. –лихва за забава доот
22.07 до 22.12.2016 г.,заедно със законна лихва върху главницата от давата на
завеждане на иска .С влязло в сила решение по делото от 19.09.2018 г. тези
искови претенции са отхвърлени .Същевременно
съдът се е произнесъл и по предявения насрещен иск за нищожността
на договора за поддръжка от
22.07.2011 г. ,заверен на 22.07.2016 г.от нотариус М.Василва,с район на действие-РС-Царево,както
и по насрещния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.първо ЗЗД ,като по
последния е осъдил частния жалбоподател да заплати на ответника Г.-ищец по
насрещния иск сумата от 3 671,88
лв. –платено договорно възнаграждение без основание за сочения период ,заедно
със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане
.С оглед на това и на осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът е осъдил ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещните -частен жалбоподател
да заплати на противната страна сумата от 2826 лв. – направени разноски по
делото съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК .
С
молба за изменение на решението в частта му за разноските /инкорпорирана във
въззивна жалба / частният жалбоподател
е поискал изменение на решението в
частта за разноските ,като е направил и възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК .Тази молба е
оставена без уважение от районния съд с
определението от 18.02.2019 г. и именно това определение е предмет на
настоящото производство .
За
да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските
,първоинстанционният съд е посочил ,че
неоснователно е възражението за
присъждане на разноски в полза на
ответника за двама адвокати ,вместо за един ,както и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК .
Определението
е правилно.
Първоначално с определение на районния съд е бил назначен служебен защитник на
ответника Г. ,който е осъществил своето представителство –запознал се е с
материалите по делото и е депозирал писмен отговор .Затова и за извършените от
него процесуални действия му е било присъдено и изплатено възнаграждение в
размер на 341 лв. –съобразно размерите ,определени в НРАВ.Впоследствие ответникът е упълномощил адв. С.Ч. да го
представлява ,на когото е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.
с ДДС .Затова неоснователно е възражението ,че е присъдено плащане на
възнаграждение за двама адвокати ,а не са един ,както повелява нормата на чл.
78 ал. 1 ГПК –ответникът е бил представляван от
един адвокат/назначен особен представител /,който впоследствие е бил
сменен с друг .
В частната жалба /и в молбата за изменение на решението в частта за разноските
/се прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на
осн.чл. 78 ал. 5 ГПК .Правилно районният
съд е приел възражението за неоснователно ,предвид фактическата и правна сложност на делото и
активната адвокатска защита на ответника.На първо място според правилата на Наредба №1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящото дело дължимите минимални
размери са :363 лв. по чл. 7 ал. 2 т. 2 от НМРАВ/300 лв. при интерес от 1000
лв. и 7% за горницата над 1000 лв. /-за първоначалния иск за заплащане на сумата от 1836 лв. –такса за поддръжка и лихва за
забава+490 лв. –по чл.7ал. 1 т. 2 от Наредбата –за насрещния иск за сумата от
3671,88 лв. –по чл.55 от ЗЗД + 300 лв. – по чл.7 ал. 1 т.4-за иска за
прогласяване нищожността на договора за поддръжка = 1153 лв.Делото е с
фактическа е правна сложност –по него са проведени пет заседания пред
първоинстанционния съд ,представени са множество доказателства ,назначена е
била експертиза ,предявени са насрещни искове ,като в течение на производството
е била проведена активна адвокатска защита на ответника по делото .Затова и
заплатеното малко над минималното
адвокатско възнаграждение от 1500 лв. без ДДС не може да се приеме за
прекомерно съобразно сочените в
разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК критерии .
Що
се касае до твърденията ,че съществуващо противоречие между мотивите и
диспозитива на решението в частта за разноските ,то такова в действителност
няма –никъде в мотивите не е вписана цифрата
2510,24 лв.за разноските съобразно представения списък по чл. 80 –и в
мотивите ,и в диспозитива е вписана фифрата от
2826 лв. ,в какъвто размер са и присъдените разноски .
С
оглед на горното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А-ИНВЕСТ „ЕООД ,ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление –гр. Велико Търново ,ул.“Никола Габровски „ № 39,с
управител Андрей Борисович Цветков,подадена чрез пълномощника-адв. Ирена
Караколева ,гр.София,ул.“Лавеле“ № 32,ет.1,к-ра5 против определение №
51/18.02.2019 г. постановено по гр.д. № 485/2016 г. по описа на Царевския
районен съд ,с което е оставена без
уважение молбата по чл. 248 от ГПК за
допълване и изменение на решение № 71/19.09.2018 г. постановено по същото дело
в частта му за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.