№ 1666
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“ № 10, бл. 142,
ет. 3, ап. 8, представлявано от ИИ.Б., чрез адв.А.М.., срещу Наказателно
постановление № 514166 – F533847/27.05.2020 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 (три
хиляди) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че процесният АУАН е съставен в
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото е съставен в
присъствие само на един свидетел, който не е индивидуализиран съгласно
1
законовите изисквания, респективно че от граматическото тълкуване на
нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва, че актът следва да бъде съставен в
присъствието най – малко на двама свидетели. На следващо място се твърди
неправилно приложение на материалния закона при избора на надлежната
санкционна разпоредба, доколкото в конкретния случай липсват каквито и да
било данни и/или доказателства, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи – факт, който е елемент от състава на административното нарушение
и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Счита се, че
наложеното наказание е явно несправедливо, доколкото и в наказателното
постановление е изрично отбелязано, че твърдяното нарушение е за първи
път, както и че административнонаказващият орган е следвало да съобрази,
дори и да се приеме, че е извършено нарушение, че последното представлява
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. На последно място се излага, че
атакуваното НП е антидатирано, в която връзка е показателно
обстоятелството, че същото е връчено на 21.06.2021 г., повече от година по –
късно.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. М. – САК, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по
същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в
жалбата. Моли да се присъдят на доверителя му направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Недков,
който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се
възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
При извършена от служители на НАП проверка на 07.01.2020 г. в
търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – механа „Битоля“,
находяща се в гр.София, бул.“П.Славейков“ № 15А, стопанисвана от
„КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, обективирана в протокол сер.АА
№ 0044753 от 07.01.2020 г. е установено, че съгласно дневен финансов „Х“
отчет № 0000825/07.01.2020 г. от монтираното и функциониращо към
момента на проверката фискално устройство марка „DATECS“, с ИН на ФУ
№ DT749132 и индивидуален номер на ФП № 02749132, разчетната касова
наличност е в размер на 0,00 лева. Фактическата наличност в касата на
обекта, след опис, възлизала на 210,70 лева. Установената положителна
промяна в касовата наличност възлизала на 210,70 лева, представляваща
въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е била
отразена чрез функцията "служебно въведени" във ФУ – „DATECS“, с ИН на
ФУ № DT749132 и индивидуален номер на ФП № 02749132, притежаващо
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
При проверката е установено, че фискалното устройство притежава
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност
от фискалното устройство в размер на 210,70 лева, представляваща въвеждане
на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването му.
На 11.01.2020 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на
представляващия дружеството ИИ.Б., който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.05.2020 г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП,
издал обжалваното наказателно постановление № 514166 –
F533847/27.05.2020 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от
ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция е размер на
3000,00 (три хиляди) лева.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител ИВ. ХР. Б. и показанията на свидетеля В.Й.А., служител на
жалбоподателя.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Б. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Б. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Показанията на св. А. също допринасят за изясняване на обстоятелствата
по извършената проверка, като същата изрично е посочила, че процесната
сума, установена от проверяващите, представлява оставена предварително
сума „оборотни“ пари, необходими за връщане на ресто на клиенти. Съдът не
намери основания да изключи от доказателствената съвкупност
свидетелските показания, като счита същите за непредубедени и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което ги кредитира с доверие.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
4
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя,
като възраженията на последния за антидатиране на наказателното
постановление не намират опора в събрания по делото доказателствен
материал.
В конкретния случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и е подписан от
него. Това е свидетеля М.И.И., както и актосъставителят ИВ. ХР. Б..
Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е актът да се състави в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Според ал. 3 на чл. 40, ако липсват свидетели-
очевидци или при невъзможност да се състави актът в тяхно присъствие, е
допустимо актът да се състави в присъствието на двама други свидетели.
Процесният акт е съставен в присъствие на един свидетел-очевидец,
респективно и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е спазена. Настоящият
5
съдебен състав не споделя становището на въззивника, че визираното в акта
следва да бъде удостоверено от двама свидетели. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН са достатъчно ясни и не дават възможност да се правят
разнопосочни тълкувания. Чл. 40, ал. 3 ЗАНН е приложим в случаите, когато
липсват свидетели - очевидци или е невъзможно да се състави актът в тяхно
присъствие. Тогава е допустимо да се състави акт в присъствието на двама
други свидетели и това изрично да се отбележи в него. В конкретния случай е
приложима хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, свидетеля М.И.И. е свидетел-
очевидец, присъствал е при установяване на нарушението и съставяне на акта
и е подписала последния. Чл. 43 от ЗАНН изрично посочва, че актът се
подписва от актосъставителя или поне от един от свидетелите, посочени в
него. Актът е подписан от актосъставителя и от един свидетел-очевидец,
поради което съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, каквото е твърдението на въззивника.
Отделно от това, неоснователно се явява и оплакването за нарушение на
чл. 42, т. 7 ЗАНН. Като такова се сочи липсата единен граждански номер на
свидетеля. В тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН са въведени
както пълните три имена, така и служебният адрес на свидетеля, което е
достатъчно за идентификация на последния. Относно липсата на ЕГН,
действително в АУАН не е отразен единния граждански номер на свидетеля
Иванова. Същевременно, не всяко нарушение обуславя отмяната на
индивидуалния административен акт, а само съществените такива, които се
отразяват върху правото на защита. В настоящия случай, след като са налице
данни за пълната идентификация на свидетеля, невписването на ЕГН не
съставлява съществено процесуално нарушение и не накърнява правото на
защита на нарушителя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
6
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В случая дружеството е следвало
чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от 210,70
лева, която е установена от контролните органи при извършване на
проверката и представлява въвеждане на пари в касата. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената
проверка, процесното фискално устройство е поддържало извършването на
такива операции, като се доказва и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че в момента на извършване на проверката в търговския обект не е
бил издаден фискален касов бон и при извършването на контролна покупка от
органите на НАП - София.
Предвид гореизложеното, като не е била въведена сумата от 210,70 лева
чрез операция "служебно въведени" суми, дружеството -жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3000
до 10000 лева. Административнонаказващият орган обаче е наложил
предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика въз
основа на какви обективни доказателства приема, че с извършеното
нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е стигнало до
неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ по - високата
санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в
касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. Остава неясно
върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на документално
отразяване на паричните суми, непременно води до извод за неотразяване на
приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата на първата
алинея на чл. 185 ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни средства, в
7
какъвто смисъл са и свидетелските показания на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Валентина А., а не печалба, въведени
фактически в касата, без да бъдат отразени. Дори актосъставителят не сочи
към момента на проверката да са присъствали на заплащане на поръчка в
обекта, извън контролната, която да не е била въведена по надлежния ред в
касовия апарат. Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият
орган следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума във
фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи.
Действително, налични са по делото данни, в търговският обект да е имало
клиенти, но липсват по делото събрани конкретни доказателства по посока на
твърдението, че именно в процесния момент, когато е била извършена
проверката, е бил регистриран приход от продажби, че такива изобщо са били
реализирани, респективно че фактическата наличност в касата на обекта е
сума от търговска дейност. По делото не са събрани доказателства за
произхода и предназначението на намерените в касата 210,70 лева в повече.
Тяхната наличност не дава възможност да се презюмира, че като сума те са
оборот от извършени продажби в търговския обект. Тоест, не може да се
твърди убедително и еднозначно, че с неотразяването на тази стойност в
паметта на фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи.
Настоящият съд намира, че констатираната в случая положителна
разлика между наличните в касата парични средства и отчетения чрез ФУ
дневен оборот от продажбите в проверения обект, макар да изпълва състава
на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не води до
неотразяване на приходи. Такава зависимост не е нормативно презюмирана,
поради което подлежи на констатиране и доказване във всеки един отделен
случай. Житейското предположение, че всяка положителна разлика между
фактическата и фискална наличност на каса е укриване на приходи няма
доказателствена, нито правна стойност в административнонаказателния
процес, при положение, че в акта и наказателното постановление няма такива
фактически констатации за неотразяване на приходи в конкретния случай, а
същите не са потвърдени и с доказателства от предвидените с чл. 104 и сл. от
НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН.
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК,
вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи
8
административнонаказателна отговорност единствено когато
"административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
210,70 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то
и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това, в случая следва да намери
приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1
ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая е допустимо изменение
от въззивния съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение
от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита,
че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че нарушението е извършено за първи път, което не обуславя само по
себе си завишена степен на обществена опасност на извършеното нарушение.
9
Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да се измени,
като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция от 3000 на 500 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК
следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н18 от 13.12.2006 г., следва да се отнесе към така наречените "нарушения на
просто извършване". Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
"служебно въведени" суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично
10
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в санкционната си част.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи
препраща към ГПК. Предвид изменението на наказателното постановление е
уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е
прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен
размерът на наложеното административно наказание. Изменението на НП, с
което се намалява размерът на санкцията, съдържа имплицитна частична
отмяна на акта. Поради това и при наличието на изменено НП, неговите
адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени
вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност.
Въззивникът е претендирал разноски в размер на 850,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие от 25.06.2021 г., видно от който възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой при подписване на договора. Своевременно релевираното от
процесуания представител на въззиваемата страна възраждение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, настоящият
състав намира за основателно, доколкото съгласно Наредба № 1 от 09 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2,
т. 2 е предвидено, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. адвокатското
възнаграждение да се определя в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над
1 000 лв. и съобразно с определения интерес, респективно в настоящия случай
минималният размер на възнаграждението, изчислен по посочения механизъм
е в размер на 450,00 лева. Поради изложеното, претендираният такъв в размер
на 850,00 лева е прекомерен и следва да бъде намален. Отделно от това,
сумата от 450,00 лева, съответства на фактическата и правна сложност по
делото, като следва да се отбележи, че въззивното производство се е развило
в рамките на едно съдебно заседание, без да са ангажирани от страните нови
доказателства и без да са били налице доказателствени искания, поради което
и така определеният размер на възнаграждението съответства на положения
труд, предмета на спора и времето, което е било необходимо за организиране
11
защитата на правата на въззивника, респективно и съразмерно с уважената
част от жалбата на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на
375,00 лева.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в
размер от 100 лева, които съразмерно с потвърдената част от НП следва да му
се присъдят в размер на 17,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 514166 – F533847/27.05.2020
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
основание чл. 185, ал. 2 Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в санкционната
част, като на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“ № 10, бл.142, ет.3, ап.8, да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите
сумата от 17,00 (седемнадесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите
да заплати на „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“ № 10, бл.142, ет.3, ап.8 сумата
12
от 375,00 (триста седемдесет и пет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13