№ 1031
гр. София, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 31.08.2021 г. на СГС, НО, 13 състав, постановено по НЧД №
3164/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
И. Л. М., подадена чрез неговия защитник адвокат В. Б., за прилагане института на
предсрочно условно освобождаване за остатъка от наказанието, което същият има да търпи
по НЧД № 864/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат В. Б. от САК,
защитник на осъдения И. Л. М., с оплаквания, че е неправилно и постановено при грешна
преценка на приложените писмени доказателства, поради което моли същото да бъде
отменено.
Твърди се в жалбата, че към настоящия момент осъденият М. е изтърпял от определеното му
общо наказание четири години “лишаване от свобода” наказание в размер на 2 години, 6
месеца и 17 дни с остатък за изтърпяване от 1 година, 5 месеца и 13 дни, поради което се
сочи, че е налице първата формална предпоставка съгласно нормата на чл.70, ал.1, т.1 от НК
за приложение института на условно предсрочно освобождаване, доколкото М. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание.
На следващо място се излагат доводи, че съобразявайки изискуемите и налични в досието на
осъденото лице обстоятелства, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, а именно -
доказателства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието като добро поведение; участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни и спортни дейности; обществено полезни прояви, абсолютно
неоснователно е било възприето от СГС, че такива не са налични. В тази връзка се изтъква,
1
че наличните положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, изводими от
оценката на същия по реда на чл.155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план, както и
от всички други източници на информация за поведението на лишения от свобода по време
на изтърпяване на неговото наказание, не могат до доведат до направения от
първостепенния съд извод, че към момента липсват категорични данни за поправянето на
И.М.. Сочи се, че всъщност този решаващ извод на градския съд е основан единствено и
само на бланкетното и немотивирано становище на началника на затвора - гр.София.
Излагат се съображения, че писмените доказателства по делото изобилстват от положителни
данни за държането, постъпките и изцяло одобрителните проявления на осъдения по време
на целия му престой в пенитенциарното заведение, както и че приложения доклад от
ИСДВР е изпълнен само със суперлативи за личността и поведението на М.. С оглед на това
подалият жалбата защитник счита, че е налице и другата материално-правна предпоставка за
постановяване на УПО, а именно - достатъчно убедителни доказателства за реално
поправяне на осъденото лице. Акцентира се, че рискът от рецидив е в изключително ниски
стойности, като при постъпване в затвора той е бил оценен на 29 точки и към момента е
снижен на 24 точки; че по отношение на М. са налични множество доказателства в насока
напълно устойчивото, неколебливо и стабилно утвърждаване на положителната промяна,
която е настъпила при него; че М. никога не е нарушавал режимните изисквания на ЗИНЗС;
че е декларирал желание за законосъобразно изтърпяване на присъдата си; че не е проявявал
агресия и винаги е съдействал на служителите в затвора, като е проявявал нужното
уважение. Твърди се, че по делото са налице и многобройни доказателства за честно и
отговорно отношение към труда и че с изключение на периода на пандемия от “Ковид 19” и
свързаните с нея ограничения през цялото останало време М. е полагал труд и то на външен
обект, която възможност се предоставя само на лицата, които са доказали с личните си
качества, че не са личности с висока степен на обществена опасност, както и че приемат с
отговорност гласуваното им доверие. Изтъква се също, че И.М. не е имал дисциплинарни
нарушения, извършвал е трудова дейност както на външни обекти, така и на такива на
територията на затворническото общежитие, многократно е награждаван и поощряван от
администрацията на затвора. В жалбата се обръща особено внимание и на приложените по
делото похвали и положителни характеристики от работодателите на обектите, където е
работило осъденото лице, както и на изразеното желание от тяхна страна да предложат
постоянен трудов договор на лишения от свобода, тъй като са изключително доволни от
неговата отговорност и съвестност при изпълнение на поставените задачи, което, според
защитника, е допълнителна индикация за извод в насока, че при М. е налице едно напълно
осмислено, отговорно и съзнателно отношение към труда, както и за добросъвестно и
акуратно изпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата. Твърди се също,
че изключително положителна личностна и поведенческа характеристика за осъдения се
извежда и от приложените по делото доказателства за липсата на наказания, както и най-
вече от множеството награди, при които е осъществена поетапно цялата скала във
възходяща степен съобразно градацията на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС - конкретно от наградата по
чл.98, ал.1, т.5 “удължено свиждане за срок от 4 часа”; чл.98, ал.1, т.6 „свиждане с близки за
2
12 часа извън общежитието”; чл.98, ал.1, т.7 “две денонощия домашен отпуск”; чл.98, ал.1,
т.8 “ три денонощия домашен отпуск”; чл.98, ал.1, т.9 “седем дни домашен отпуск”. Счита
се, че на тази фактологична плоскост не е логично да не бъде възприето, че е налице една
константност и необратимост като тенденция на поведение на осъденото лице за осмисляне
на извършеното от него, приемане на вината и най-вече не само желание, но и реални
действия за поправяне и превъзпитание.
В жалбата се заявява становище, че при всичките тези позитиви, които са добре обезпечени
чрез приложените по делото доказателствени източници, отрицателното становище на
затворническата администрация за необходимост от продължаващо пребиваване на този
осъден в пенитенциарното заведение са по-скоро безаналитични, неконкретни,
повърхностни и без да бъдат изложени точни аргументи кое налага М. да продължава да
бъде контролиран в условията на тази изолирана среда, още повече след като бъде отчетена
експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода, изготвена от психолога към СЦЗ, който е дал заключение, че при М. не се
наблюдават дефицитни зони, липсват психически девиации и наклонности за противоправно
поведение.
Твърди се, че всички изложени позитиви за личността и поведенческата характеристика на
М. обуславят извод, че поправителният процес при осъдения не само е започнал, но и е
приключил, както и че същият със своето изцяло положително и устойчиво поведение и
отношение към труда е дал нагледни и явни доказателства, че целите на наложеното спрямо
него наказание вече са изпълнени.
Подалият жалбата защитник излага и доводи, че не може съдът да се съобразява директно с
бланкетните отрицателни становища на администрацията на затвора, които си противоречат
с приложените писмени доказателства, без да им направи самостоятелен анализ, защото по
този начин изцяло се обезсмисля производството по чл.437 и сл НПК. Счита за недопустимо
съдът да се превръща в регистратор на становищата на затворническата администрация,
приемайки на доверие написаното в тях, без да направи сам извод доколко те са основателни
и дали се подкрепят или не от всички доказателства, съдържащи се в затворническото досие.
В обобщение се претендира, че при И.М. са налице и двете правно регламентирани от
закона предпоставки за постановяване на УПО.
Предвид така изложеното се отправя молба да бъде отменено атакуваното определение на
СГС, с което е била оставена без уважение молбата на И.М. за предсрочно условно
освобождаване.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция явилият се защитник
на осъдения И. Л. М. – адвокат Ч. - поддържа депозираната жалба срещу определението на
СГС, НО – 13 състав от 31.08.2021 г. по нчд № 3164/2021 г. Счита, че въз основа на
събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, както и въз основа на
показанията на двете свидетелки, дадени пред въззивния съдебен състав, следва да се
3
приеме наличието на материалните и процесуалните предпоставки за приложението на
условно предсрочно освобождаване относно остатъка на търпяното от осъдения М.
наказание. С оглед на това моли да бъде отменено обжалваното определение на
първоинстанционния съд и въззивният съд да приложи института на условното предсрочно
освобождаване спрямо подзащитния му М. за остатъка от изтърпяваното наказание.
В лична защита осъденият И. Л. М. моли въззивния съд да одобри молбата му за условно
предсрочно освобождаване. Заявява, че ако бъде уважена молбата му ще може да работи и
да се грижи за семейството си, включително и за малкото си дете, което е на 4 години и
половина. Демонстрира и готовност ако бъде освободен предсрочно да започне работа по
трудов договор, още повече че са му отправени предложения в тази насока.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП намира жалбата на
осъдения И. Л. М. за неоснователна. Твърди, че не установява основания за отмяна или
изменение на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага същият да бъде
потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен.
В заседанието пред настоящия съд упълномощеният представител на началника на затвора
София заявява, че становището на началника на затвора София е, че към момента молбата на
осъденото лице е неоснователна. С оглед на това моли да бъде потвърден съдебния акт на
първата инстанция.
В последната си дума пред въззивната инстанция осъденият М. моли да бъде уважена
молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното
определение, намери следното:
По отношение на осъдения И. Л. М. с ЕГН ********** е приведено в изпълнение и към
момента се изтърпява едно общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода,
опредено му с протоколно определение на СпНС,15 състав от 11.03.2020 г., постановено по
НЧД № 864/2020 г. по описа на същия съд. С цитираното определение на СпНС на
основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК на осъдения И. Л. М. е било определено едно
общо най-тежко наказание за срок от 4 години лишаване от свобода измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 1611/2020 г. на СРС и по НОХД № 855/2014 г. на СпНС. Със
същия съдебен акт на основание чл. 25 ал.2 от НК при изпълнението на така определеното
общо наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, наложено на осъдения И. Л. М. по НОХД № 855/2014 г. по описа на
СпНС.
Началото на изтърпяването на горното наказание е 04.03.2020 г. при първоначален „общ“
режим. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителния арест на М. – от
4
24.09.2012 г. до 24.04.2013 г. за срок от 7 месеца /по НОХД № 855/2014 г./ и от 05.05.2019 г.
до 23.05.2019 г. /по НОХД № 1611/2020 г./ за срок от 18 дни, или общо 7 месеца и 18 дни.
Осъденият И.М. е постъпил в затвора София на 04.03.2020 г. и е разпределен на територията
на ЗО ОТ „Казичене“ от 17.03.2020 г. Със заповед № 30/14.05.2021 г. на началника на
затвора София първоначално определеният му от съда „общ“ режим е бил заменен на „лек“
режим считано от 14.05.2021 г.
Към датата 20.09.2021 г. лишеният от свобода М. е изтърпял фактически 2 години, 2 месеца
и 4 дни; от работа е изтърпял 5 месеца и 9 дни, или всичко е изтърпял 2 години, 7 месеца и
13 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 1 година, 04 месеца и 17 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият И.М. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпления, които не
представляват опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от
НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
За да остави молбата на лишения от свобода И. Л. М. за условно предсрочно освобождаване
без уважение, градският съд лаконично е приел, че не е налице другата предпоставка, а
именно – че по делото не са налице достатъчно данни същият да е дал доказателства за
своето поправяне. СГС е основал този свой решаващ извод на изложеното в приложените по
делото отрицателни становища на затворническата администрация, както и на
обстоятелството, че към датата на произнасянето е налице не малък остатък за изтърпяване
от общото наказание лишаване от свобода. Конкретно в обосновка на този извод са
изложени и доводи, почерпени от становищата на служителите от затворническата
администрация, че към момента корекционната работа с лишения от свобода М. следва да
продължи с акцент за утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване на уменията
за правилно вграждане в обществото, респ. че е необходимо продължаване на
корекционната работа, която е с незавършен процес на поправяне към момента; че не са
изпълнени целите на наказанието и че прогресивната система не е изпълнена в своята
цялост.
Въззивният съд не споделя това становище на СГС, като не приема за обосновани и
основателни изложените от страна на първостепенния съд аргументи, послужили за
мотивиране на решаващия му извод, че по делото не са налице достатъчно данни осъденият
М. да е дал доказателства за своето поправяне.
За произнасянето на съда в настоящото производство от съществено значение се явява
отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за лишаване от
свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса на
изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му
5
поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива
обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че към настоящия момент с цялостното си поведение осъденият И.М. е дал
достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Следователно
въззивната инстанция намира, че към момента е налице и втората от законоустановените
предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения М., като
съображенията за това са следните:
Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода М. по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента
поправянето му е завършено, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и устойчива
положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.
В тази насока САС отчита съдържащите се в доклада на ИСДВР ЗО „Казичене“ Р.Б. /на л. 4-
6 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността и поведението на М. в
пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената му
оценка от администрацията на затвора. В цитирания актуален доклад на ИСДВР е посочено,
че л.св. М. е с интелектуални способности над средните за затворническата общност; че
притежава добре развити комуникативни и социални умения и е адаптивен към различни
ситуации; че е самоуверен, емоционално стабилен и уравновесен, с умерено ниво на
претенции, съобразено с реалните му възможности и интереси; че е изпълнявал трудови
задължения като общ работник на работен обект извън пределите на ЗО Казичене във фирма
„Макс Рисайклинг” съгласно заповед № 148/16.06.2020 г., като по съвместяване е
изпълнявал възложената му работа като „поддръжка площи” на работен обект „дига езеро”
съгласно Заповед № вр-2021-06-33/25.06.2021 г.; че впоследствие съгласно заповед №
224/29.09.2020 г. е трудово устроен като общ работник на работен обект извън пределите на
ЗО Казичене - стадион „Г. Аспарухов” към ПФК „Левски”; че с временна заповед № ВР-
2020-12-17/01.12.2020 г. е изпълнявал трудови задължения като общ работник на работен
обект „Паркинг КПП № 1” през период от време - до края на м. януари 2021 г., в който на
стадион „Г. Аспарухов” не са били извеждани лишени от свобода поради пандемия от
COVID-19; че се отнася съвестно и отговорно към поставените му работни задачи и че е с
изградени трудови навици и положително отношение към труда.
В цитирания доклад на ИСДВР е отбелязано също, че лишеният от свобода И.М. не е
наказван, а е награждаван както следва: - на основание чл. 98 ал.1, т. 5, ал. 2 от ЗИНЗС - с
„удължено свиждане за срок от 4 часа”, проведено на 13.06.2020 г.; на основание чл. 98 ал.1,
6
т. 6 от ЗИНЗС със „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12
часа”, проведено на 29.08.2020 г.; на основание чл. 98, ал. 1, т. 7 от ЗИНЗС с две денонощия
домашен отпуск за времето от 19.12.2020 г. до 21.12.2020 г.; с три денонощия домашен
отпуск за времето от 26.03.2021 г. до 29.03.2021 г.; че съгласно заповед № 337/08.07.2021 г. е
ползвал годишна почивка на основание чл. 98, ал.1, т.9 и ал.7 от ЗИНЗС - 7 /седем/ работни
дни извън територията на затворническото общежитие от открит тип считано от 08:30 ч. на
12.07.2021. до 17:00 ч. на 19.07.2021 г. и 7 /седем/ работни дни на територията на
затворническото общежитие считано от 20.07.2021 г. до 27.07.2021 г., като няма данни да е
допускал нарушения по време на годишната си почивка; че е участвал в културно-масови и
спортни мероприятия, проведени на територията на общежитието, както и че към
пенитенциарните служители се отнася с необходимото уважение и сътрудничи на
администрацията.
От актуалния доклад на ИСДВР по чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС е видно още, че първоначалната
оценка на риска от рецидив при М. е в ниски стойности - 29 точки, но че вследствие на
провежданата корекционна дейност при престоя му в МЛС оценката е снижена и в момента
е с актуалните 24 т., обосноваващи нисък риск; че се наблюдава снижаване на стойностите в
зоните: - управление финанси и доходи - без сериозни затруднения на бюджета, разчита на
заплатата си, няма данни за незаконни източници на доходи в затворническото общежитие -
/спад от 4 т.на 2 т./; - умения за мислене - подобрена е способността за осъзнаване на
последствията от собствените действия и не е констатирано същият да проявява
импулсивност в действията си до момента в МЛС - /спад от 7 т. на 4 т./; че към момента
няма зони с дефицит, но че има гранични такива, по които се работи и които са заложени в
плана на присъдата с цел затвърждаване на постигнатите резултати. Относно риска от
сериозни вреди е констатирано, че рискът за обществото е среден към нисък в условията на
МЛС, че рискът за персонала в затвора е нисък, че рискът за лишения от свобода е нисък,
както и че рискът за другите лишени от свобода също е нисък.
Относно резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от ЗИНЗС в доклада на ИСДВР на практика е изразено положително становище,
мотивирано от обстоятелствата, че М. се е включил в изпълнението на плана на присъдата;
че чрез своето поведение и отношение към провежданите социално-възпитателни дейности
и трудова реализация същият е изпълнявал поставените цели и задачи; както и че към
момента корекционната дейност с него акцентира върху утвърждаване на постигнатите
резултати и подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото.
Аналогични на констатациите в актуалния доклад на ИСДВР са констатациите в предходен
доклад на ИСДВР, изготвен на основание чл. 66 от ЗИНЗС по повод замяната на режима на
изтърпяване на наказанието от общ на лек, и в становището на НС ЗО „Казичене“ З. Д.,
изготвено по същия повод /замяната на режима на изтърпяване на наказанието от „общ“ на
„лек“/. Като следва да се подчертае, че обективираното положително становище в
изготвения на основание чл. 66 от ЗИНЗС доклад е мотивирано и с наличието на достатъчно
7
доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода М.; с успешно
провежданата корекционна работа и корекционен процес; както и с понижената оценка на
риска от последващо осъждане на л.св. М.. Относно предложението за замяна на режима на
изтърпяване на наказанието в по-лек на основание чл. 66 от ЗИНЗС са били изготвени и две
напълно идентични по съдържание положителни становища /от ИФ ЗН „РНОД“ инсп. Т. Р. и
от НС СДВР гл. инсп. Д. Г./, в които е отразено, че М. работи в условията на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и показва положително отношение към труда; че
доказателства за настъпила при него позитивна личностна промяна са и поощренията по
реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС за подчертана дисциплинираност и стриктно спазване на
режимните изисквания; както и че прогнозата за неговата бъдеща ресоциализация е
положителна.
Данни за трайни и устойчиви положителни тенденции в поведението, мисленето и нагласите
на осъдения М. при изтърпяването на наказанието се съдържат и в показанията на
разпитаната пред въззивния съд свидетелка Р. Б.. Така, в показанията си пред въззивната
инстанция св. Б. напълно потвърждава изложените от нея в доклада за лишения от свобода
констатации. Заявява, че работи с М. от края на месец май 2021 година; че като цяло същият
е с добро поведение, като не е имало никакви констатирани негови нарушения и не е бил
наказван за целия си престой; че макар да е работил и да е ходил на работа той винаги е
присъствал на провежданите от инспекторите СДВР срещи с лишените от свобода; че са
разговаряли във връзка с негови питания и планирани неща във времето, като впечатленията
й за корекционния процес и за резултатите от него са, че М. се развива изцяло в
положителна насока; че е награждаван – излизал е в отпуски и е ползвал годишната си
почивка извън затворническото общежитие, като никога не е допускал нарушения и се е
връщал навреме; участвал е в спортни и културно-масови мероприятия; представял е
написани от него есета, които е чела; че и в момента продължава да работи навън /извън
общежитието/ и администрацията няма никакви забележки към поведението му; както и че
поддържа връзка с близките си, което се отчита като ресурс.
От приложената по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на л.св. И. Л. М., изготвена от инспектор-психолог при затвора С. Б. Й., се
установява, че при него няма индикации за наличие на количествени и психотични промени
и помрачения на съзнанието, няма предпоставки да бъдат обсъждани хипотези, които да
насочват към болестни разстройства на възприятно-представната сфера; не се наблюдават
качествени и количествени разстройства на волята, напълно е способен да извършва
съзнателно различни дейности, насочени към осъществяване на предварително поставени
цели, като е последователен и методичен; мисловният му процес е правилен по строеж,
протичане и съдържание, гъвкав и оперативен; притежава абстрактно-логическо мислене,
като към момента не се отчитат индикации за наличие на патологична продукция, не се
наблюдават налудности, натрапливости и свръхценни идеи; интелектуалното му развитие е
високо за субкултурата; при него няма данни за ранна криминализация на личността; няма и
налична информация за зависимо поведение - както на територията на местата за лишаване
8
от свобода, така и в живота на свобода; създава собствено семейство, продължително и
стабилно партньорство, има две деца, като именно от близките си получава морална и
емоционална подкрепа по време на престоя си в пенитенциарна среда; налице е
продължителна и постоянна трудова заетост. От цитираната експертна оценка е видно също,
че осъденият М. демонстрира висока самостоятелност и устойчивост; в условията на
социална изолация и депривация е успял да изгради стабилни защитни стратегии за справяне
с негативните емоции и преживявания, които съпътстват наказанието лишаване от свобода;
има реалистична самооценка; способен е да организира и да планира, действа самоуверено;
умее да приоритизира, упорит е при реализация на собствени цели, при значими за него
ситуации не е склонен към фиксиране в актуален проблем и няма дефицити при
преработката на неуспехи; монотоноустойчив е и към средни прагове на фрустрация; високо
ефективен е при ясно зададени правила и рамки; с ниски нива на криминогенните нужди;
при него липсват ясно открояващи се дефицитни зони, както и явно демонстрирани форми
на асоциални модели на поведение; липсват и ясно изразени враждебни нагласи или
актуални проблеми с овладяването на гнева; при него няма и данни, които да насочват към
изразени криминогенни нагласи и модели на антисоциално поведение, което, според
изготвилият оценката, сочи, че в повечето ситуации /служебни и ежедневни/ ще се стреми да
спазва общественоустановените норми, а поведението му ще съответства на очакваното. В
заключение като ресурси за лишения от свобода М. са посочени липсата на зависимости;
моралната подкрепа от близките; това, че е жилищно и трудово устроен; както и
работоспособната му възраст.
В приложения по делото документ, изхождащ от лицето Б. Й. и наименован „похвала“, е
посочено, че лишеният от свобода И.М. е работил в управляваното от Й. дружество
„Терминатор Тунинг“ ООД считано от месец юни до месец септември 2020 г. по договор за
отдаване на труд, като е изразена похвала и благодарност към И.М. „за цялостния принос,
творческия му дух и усет за решаване на проблеми и работна етика“.
В приобщената към доказателствата по делото трудова характеристика на лишения от
свобода И. Л. М., изготвена от Директора на Стадиона на ПФК „Левски“ АД, се сочи, че
съгласно договор за отдаване на труд между „ПФК Левски“ АД и ТПДП "Фонд затворно
дело“ лишеният от свобода М. е работил в бригада към „ПФК Левски“ АД считано от месец
септември 2020 г. В характеристиката е отбелязано, че М. изпълнява поставените му задачи
качествено и в срок, като поема и допълнителна работа; че на работното си място е
концентриран, което му помага професионално да изпълнява и несвойствени задачи; че
влага необходимия професионализъм и упоритост при работата и на нови места; че е
дисциплиниран и отговорен, като влага старание в производствения процес; че отношението
му към колектива на дружеството е примерно и положително, като до момента с
поведението и активността си допринася за повишаване резултатите на дружеството.
Заявена е и готовност при желание от страна на М. след изтърпяване на присъдата да му
бъде предложена работа в дружеството.
9
По делото е представена и декларация от Л. О. Р. в качеството й на собственик и управител
на „Лорик Консулт 2015“ ЕООД, в която е заявена готовност при евентуално предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието осъденият М. да бъде нает на работа по
трудов договор на длъжност „шофьор-куриер“.
Във връзка с подадената от л.св. М. молба за условно предсрочно освобождаване по делото е
постъпило отрицателно становище от началника на затвора София /л.2 от първоинст. дело/,
в което се сочи, че не са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения М. в рамките
на пенитенциарното заведение и че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.
36 от НК както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната
превенция. За обосноваването на това становище са изложени мотиви, че като гранична зона
остава „умение за мислене“ и че работата по нея следва да продължи, тъй като има
възможност същата да претърпи корекции и в по-ниски стойност. В тази връзка е посочено
също, че рискът от сериозни вреди към обществото е среден към нисък в условията на МЛС.
В приложеното по делото становище от гл. инсп. З. Д. - НС ЗО „Казичене“ /л.3 от
първоинст. дело/ също се изразява отрицателно мнение по подадената от осъдения И.М.
молба за условно предсрочно освобождаване. Същото е обосновано с преценката, че към
момента въпреки занижените стойности на риска от рецидив има възможност те да
претърпят корекции – в по-ниски от сегашните стойности; както и че корекционната
дейност с лишения от свобода М. следва да продължи до затвърждаване на постигнатите
резултати и затвърждаване на уменията за правилно вграждане в обществото.
В представения по делото Доклад за пробационен надзор, изготвен от ИСДВР М.М., на
практика са възпроизведени някои от фактическите констатации от актуалния доклад за л.св.
М., изготвен на основание чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС от ИСДВР Р.. Б., като е налице и изрично
позоваване на отчетеното в този доклад. Наред с това е посочено, че спазването на
режимните изисквания не е основание да се твърди, че лишеният от свобода се е поправил и
превъзпитал, тъй като това е негово задължение съобразно нормативните разпоредби; че по
отношение на л.св. М. към момента все още не са формирани умения за разпознаване в
цялост на проблеми и предлагане на адекватни алтернативи за разрешаването им; че
прогресивната система не е изпълнена в своята цялост, което индикирало за това, че и
целите на наказанието по чл. 36 от НК не са постигнати. В тази връзка е изтъкната
необходимост от продължаване на корекционната работа и че с оглед на това се е наложил
извод за незавършен процес на поправяне към момента. В заключение е заявено становище,
че независимо от незавършения корекционен процес в случай на уважаване молбата на М. за
УПО би било целесъобразно налагането на пробационна мярка в рамките на изпитателния
срок, като се предлага тази мярка да бъде „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
Преценявайки изложените по-горе становища на различните представители на
администрацията на пенитенциарното заведение, въззивният съд констатира очевидното
10
противоречие между фактическите констатации, установени от доклада на ИСДВР при ЗО
„Казичене“ Р. Б. /напълно подкрепени от показанията й/, от предходния доклад на ИСДВР
по чл. 66 от ЗИНЗС и от приетите по делото като писмени доказателства „Експертна оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на л.св. И. Л. М.“, похвала и трудова
характеристика за лишения от свобода М., от една страна, и отрицателните становища
относно условното предсрочно освобождаване на осъдения М., заявени от началника на
затвора София, от НС ЗО „Казичене“ /последният макар да не е заявил изрично
отрицателното си становище то е подразбиращо се от обективираните изводи/ и от ИСДВР
М.М. в изготвения от нея Доклад за пробационен надзор, от друга страна.
Извършвайки анализ на събраните доказателства, въззивният съд не намира никакви
основателни причини да не кредитира с доверие показанията на свидетелката Р. Б., както и
изложените от нея /в изготвения доклад, приложен по делото/ изцяло положителни факти
относно поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода. Показанията на тази
свидетелка и данните в доклада й по чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС установяват изцяло позитивни
нагласи и тенденции в поведението на осъдения М. по време на изтърпяването на
наказанието в местата за лишаване от свобода, както и постигнати трайни реални
положителни резултати вследствие на проведения спрямо него поправително-възпитателен
процес. Показанията на св. Б. в тези части се явяват последователни, еднопосочни,
непротиворечиви и категорични. Освен това показанията на въпросната свидетелка, както и
фактическите констатации в доклада й се основават на преки и непосредствени впечатления
и възприятия относно поведението на лишения от свобода, като са придобити и в процеса на
работа с него. Като тук следва да се подчертае, че именно инспекторите СДВР в
затворническото общежитие осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт
с осъденото лице, и то не инцидентно, а в един по-продължителен период от време, какъвто
се явява изтърпяната част от наказанието. И след като тези служители на практика са
констатирали изцяло позитивни нагласи и тенденции в поведението на осъдения /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно докладите на ИСДВР по чл. 66 и по чл. 155 от
ЗИНЗС и свидетелските показания/ и са посочили обективните факти, установяващи
конкретни положителни резултати от корекционната работа с осъденото лице, то съдът
следва да се довери именно на тези служители и да приеме за достоверни изложените от тях
факти относно личността на осъдения.
Същевременно въззивният съд не кредитира и не приема за обективни и достоверни
постъпилите отрицателни становища на началника на затвора София, на НС ЗО „Казичене“
и на ИСДВР М.М. в изготвения от нея Доклад за пробационен надзор, тъй като тези
становища не се основават на преки и непосредствени възприятия и впечатления от
провеждания превъзпитателен процес спрямо осъдения; същите са формални и
декларативни; като съдържание са лишени от конкретика и на практика не отговарят на
обективната действителност; не са и убедително мотивирани, тъй като в тях не са изложени
никакви конкретни, ясни и обосновани аргументи защо се приема, че процесът на поправяне
и превъзпитание все още не е завършил и същевременно не е ясно посочено какво още
11
следва да се коригира в поведението и нагласите на М.. Тук следва да се отчете ноторния
факт, че служителите от администрацията на централния затвор /в случая – началника на
затвора и ИСДВР М. М., работеща в администрацията на затвора/ физически пряко не
контактуват и не работят с лишените от свобода, като пряка работа с лишените от свобода,
които са настанени в общежитие, имат само служителите, които работят на територията на
същото /в частност ЗО „Казичене“/. В този смисъл са и показанията на св. М. М., която в
показанията си заявява, че като работеща в администрацията на Затвора – София няма преки
наблюдения над корекционния процес спрямо осъдения М., както и че е изготвила
пробационния доклад на база данни от затворническото досие и от доклада на инспектор Б..
Отделно от така изложеното САС намира, че изразените от изброените служители на
затвора София отрицателни становища относно молбата за УПО на И.М. обективно не се
подкрепят нито от фактическите констатации в цитираните по-горе доклади за този лишен
от свобода, нито от Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на л.св. И. Л. М., нито от останалите приложени по делото доказателства /намиращи се в
делото и в затворническото досие/, а тъкмо напротив – категорично се опровергават от
изнесените в докладите и експертната оценка факти, от данните в останалите писмени
доказателства /включително и тези в затворническото досие/, както и от показанията на
разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Р. Б., имаща пряко наблюдение върху
поведението и развитието на осъдения при протичането на корекционната работа с него. В
тази връзка настоящият състав счита, че формирането на отрицателните становища на
цитираните служители на затвора София и в частност на становищата им за липсата на
достатъчно данни за поправянето на осъдения М. в рамките на пенитенциарното заведение
се дължи на един формален и изцяло субективен подход на тези служители в оценката им за
/не/поправянето на осъдения, за непостигането на целите на наказанието и за
необходимостта от продължаването на корекционната работа с него. Както бе изтъкнато по-
горе, по делото липсват каквито и да са данни, които да поставят под съмнение
обективността и достоверността на констатациите в доклада на ИСДВР Р.Б. и в предходния
доклад на ИСДВР по чл. 66 от ЗИНЗС относно резултатите от корекционната дейност
спрямо осъдения, надлежно потвърдени от показанията й при разпита й пред въззивния съд.
В крайна сметка поправянето на осъдения вследствие на завършен /приключил/ спрямо него
корекционен процес се явява конкретен факт, който надлежно се установява от
представените по делото доклади и от подкрепящите ги доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелката Б., от приетите в настоящото производство писмени
доказателства и от тези в затворническото досие. А доколкото така приобщените
доказателства и доказателствени средства /докладите, експертната оценка, свидетелските
показания, похвалата, трудовата характеристика и всички документи в затворническото
досие/ от своя страна установяват конкретни положителни факти относно личността,
поведението и отношението на осъдения в местата за лишаване от свобода, то за настоящия
съд не съществува никакво съмнение, че тези факти са реални /настъпили в
действителността/. Още повече, че те не се опровергават от никакви други налични данни
/респ. доказателства/ по делото.
12
Същевременно необосновани /неустановени от конкретни доказателства/ се явяват
констатациите в становището на началника на затвора, че не са изпълнени целите на
наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК; както и че работата с
осъдения следва да продължи в останалата гранична зона „умение за мислене“. Посочените
по-горе писмени и гласни доказателствени източници относно цялостното поведение на
осъдения М. по време на изтърпяване на наказанието установяват, че целите и задачите,
заложени в индивидуалния план на присъдата, са изпълнени в тяхната цялост; че по
отношение на осъдения е отчетена успешно проведена корекционна работа, доколкото на
практика не са обосновани никакви реални дефицитни зони, в които да се налага
продължаването на корекционния процес; както и че предвид утвърдената последователна
позитивна линия на поведение на осъдения оценката на риска от рецидив е занижена и сочи
на нисък риск от рецидив. В този ред на мисли от особено съществено значение за
преценката дали осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне се явяват и
обстоятелствата, че в случая прогресивната пенитенциарна система е изпълнена в своята
цялост, доколкото режимът на изпълнение на наказанието е максимално смекчен и вече е
променен в лек; че в продължителен период от време осъденият работи на обект извън
пределите на затворническото общежитие, без да е допуснал каквото и да е нарушение; че
при него липсват ясно открояващи се дефицитни зони и явно демонстрирани форми на
асоциални модели на поведение, като няма и данни, които да насочват към изразени
криминогенни нагласи и модели на антисоциално поведение. Преценени в съвкупност,
всички гореизброени обстоятелства и констатации оборват и опровергават становището на
началника на затвора София, че не са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения
И.М. в рамките на пенитенциарното заведение.
Така, основавайки се на показания на свидетелката Р. Б. – ИСДВР в ЗО „Казичене“, на
доклада на ИСДВР по чл. 66 от ЗИНЗС, на актуалния доклад на ИСДВР Р. Б. по чл. 155 от
ЗИНЗС и на съвкупната информация, съдържаща се в затворническото досие и по делото,
както и на установените от тези доказателствени източници фактически констатации,
въззивният съд намира, че цялостното поведение на л.св. И.М. по време на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода в затворническото заведение сочи на наличието на
убедителни данни за трайна коренна промяна на личността, поведението и мисленето на
осъденото лице в положителна насока. Изложените в докладите на ИСДВР оценки, че
осъденият М. се е включил в изпълнението на плана на присъдата; че чрез своето поведение
и отношение към провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация
същият е изпълнявал поставените цели и задачи; че се отнася съвестно и отговорно към
поставените му работни задачи и че е с изградени трудови навици и положително
отношение към труда; че не е наказван, а е награждаван многократно; че няма данни да е
допускал нарушения по време на годишната си почивка; че е участвал в културно-масови и
спортни мероприятия, проведени на територията на общежитието, както и че към
пенитенциарните служители се отнася с необходимото уважение и сътрудничи на
администрацията; че вследствие на провежданата корекционна дейност при престоя му в
13
МЛС оценката на риска от рецидив е снижена и в момента е с актуалните 24 т.,
обосноваващи нисък риск; че към момента няма зони с дефицит; както и че рискът от
сериозни вреди за обществото е среден към нисък в условията на МЛС, че рискът за
персонала в затвора е нисък, че рискът за лишения от свобода е нисък, както и че рискът за
другите лишени от свобода също е нисък дават основание на настоящия съд да счете, че
промяната при М. в положителна насока е коренна, категорична и реално настъпила. За
обосноваването на този извод от особено решаващо значение се явяват обстоятелствата
относно липсата на каквито и да са наказания за нарушения на дисциплината /които да
компрометират постигнатите положителни резултати от корекционния процес/ и относно
многократното му награждаване, включително и с „домашен отпуск“, както и „да ползва
част от годишната си почивка в размер на 7 дни извън МЛС“, като при ползването на тези
награди не е допускал никакви нарушения и се е завръщал навреме в адекватно състояние.
Всички гореизброени обстоятелства /досежно изявите и поведението му при изтърпяването
на наказанието; многократното му награждаване и изрядното му държане в обществото при
пребиваванията му извън местата за лишаване от свобода/ сами по себе си са достатъчно
красноречиви за настъпилата трайна и необратима положителна промяна в личността и
поведението на осъдения М., като преценени ведно с всички останали положителни
тенденции в поведението и нагласите му, ясно и недвусмислено демонстрирани от него и в
съдебното заседание пред въззивния съд, дават основание да се приеме, че към настоящия
момент поправянето на този осъден е напълно завършено, респективно, че осъденият е дал
достатъчно доказателства за поправянето си и че е подготвен за законосъобразен начин на
живот на свобода.
Във връзка с гореизложеното САС е на мнение, че за поправянето на осъдените и връщането
им в обществото като пълноценни граждани решаваща роля има и подкрепата на близките
им хора, с които осъдените свързват перспективите си при живот на свобода. В конкретния
случай данните по делото несъмнено сочат, че съхранените семейни връзки на М. и
подкрепата от близките му, които обстоятелства на практика се явяват един от факторите,
осигурили житейска перспектива на този осъден, съществено са допринесли за успешното
приключване на корекционния процес спрямо него в условията на МЛС.
Фактическите изводи на въззивния съд за наличието на трайна положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за действителното
му поправяне се основават изцяло на критериите, заложени в самия закон /чл. 439а ал.1 от
НПК/, а именно - на безспорните и непротиворечиви данни за доброто му и изрядно
поведение, за активното му, отговорно и ползотворно участие в трудовата дейност и в
организираните спортни и културно-образователни мероприятия и специализирани
програми с лишените от свобода.
Предвид гореизложеното неправилен и необоснован се явява решаващият извод на
първостепенния съд, че по делото не са налице достатъчно данни л.св. М. да е дал
14
доказателства за своето поправяне. Неоснователен се явява и аргументът на СГС, че
остатъкът от наложеното наказание /респ. размерът на неизтърпяната част от наказанието/ се
явява достатъчно основание да бъде отказано уважаването на молбата за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице. По този повод въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК размерът на
неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание за отказ от
постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. А в настоящия казус
именно цялостното поведение на осъдения М. в пенитенциарното заведение несъмнено сочи
на трайна и устойчива положителна личностова и поведенческа промяна, поради което сам
по себе си размерът на неизтърпяната част от наказанието /който категорично не е нито
голям, нито е значителен/ не се явява формална пречка да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване. Поради това апелативният съд намира, че жалбата е основателна
и че като такава следва да бъде уважена, тъй като са налице всички предпоставки по чл. 70
ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване по отношение на
осъдения И. Л. М.. Безспорно е по делото, че с примерното си и изцяло позитивно
поведение, както и с отговорното си и честно отношение към труда той е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му
наказание. С оглед на това АС-София намира, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е отказал да уважи молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъдения М., поради което атакуваното определение на СГС следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на този
осъден от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода /цялото в
размер на 4 години/. На основание чл. 70 ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен
срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, която към датата 20.09.2021 г. се явява
01 година, 04 месеца и 17 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-затвора град София от
20.09.2021 г. /на л.23 от въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК въззивният съд намира за необходимо постановяването
по отношение на осъдения М. на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни
периодични срещи с пробационен служител/ в рамките на изпитателния срок, а именно – за
срок от 6 месеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2 НПК Апелативен
съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 31.08.2021 г. на СГС, НО, 13 състав, постановено по
НЧД № 3164/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода И. Л. М., подадена чрез неговия защитник адвокат В. Б., за прилагане
15
института на предсрочно условно освобождаване за остатъка от наказанието, което същият
има да търпи по НЧД № 864/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд, и вместо
това:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения И. Л. М. с
ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от общото наказание лишаване от
свобода в размер на 4 години, наложено му по НЧД № 864/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, която към датата 20.09.2021 г. е 01 години, 04 месеца и 17 дни, съгласно
справка на МП-ГД“ИН“- затвора град София от 20.09.2021 г. /на л. 23 от въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на И. Л. М. с ЕГН
********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16