Решение по дело №3679/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1682
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 14 април 2020 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20177180703679
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1682

 

Град  Пловдив, 20.07.2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на дванадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря  Полина Цветкова и прокурора  Йорданка Тилова като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 3679 по описа за 2017 год. и взе предвид следното:            

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и  чл.1, ал.1 от  Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано  по предявен иск от И.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис „Г“, чрез адв.А.К., с който иск моли съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Пловдив (ОД на МВР-Пловдив), да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. № ***, издадена от полицейски служител на отдел “Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, Р.Д., ведно с мораторната лихва върху сумата, за периода от 19.08.2015 г. до 11.12.2017 г., ведно с законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на делото на 11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

 Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, както и негативните емоционални преживявания за периода на престоя по задържането в полицейското управление. Посочва, че  е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и тежка травма, много продължителни психически и емоционални страдания, тревожност, безсъние, нервност, безпокойство, спад на личното му и професионално самочувствие, затвореност, изолация от близките му, от приятелската и професионална среда, като тези страдания са продължили повече от две години, докато приключи съдебното оспорване на заповедта, но не са отшумяли до момента.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. К. подръжа предявените искове, представя писмени бележки, претендира разноски.

Ответникът – ОД на МВР Пловдив не се представлява. Пълномощникът - гл. юрисконсулт И.П., в представеното писмен отговор /лист 25/ оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по размер. По същество пледира за отхвърлянето му. Твърди се липса на причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че искът е доказан по основание, не е завишен неговият размер. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служител. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена от Административен съд Пловдив по адм.дело № 2461/2015г. с влязло в сила на 23.10.2017г. решение, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Ищецът И.С. е бил задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с престъпление по чл. 234 и чл. 242 от НК, като в административната преписка по нейното издаване не са били посочени данни за извършено от лицето наказуемо деяние.

 Заповедта била обжалвана по съдебен ред и е образувано адм.дело № 2461/2015г. на Административен съд Пловдив, по което съдът постановил решение № 178/28.01.2016г. за отмяна на издадената заповед за полицейско задържане като незаконосъобразна. Решаващият съд е приел, че заповедта противоречи на целта на закона и е издадена при липса на каквито и да било фактически основания, свързани и обосноваващи необходимостта да се приложи тази принудителна административна мярка. Това съдебно решение  е влязло в сила на 23.10.2017г.

Фактическото задържане на И.С. е осъществено на 19.08.2015г. в гр.София, откаран е в град Пловдив където е давал показания и е освободен на 20.08.2015г.

И.С. е бил служител на Агенция Митници, на 19.08.2015 година е бил извикан в административната сграда на Столична Митница. Там по свидетелските показания на неговата сестра му е била връчена заповедта и той фактически е бил задържан, а още по-негативното отразяване от задържането било предпоставено от обстоятелство, че в същия ден И. и неговата дъщеря са били на разходка в град София.

Горните констатации по същество не се оспорват от ответника, с изключение емоционалното състояние в което ищецът е изпаднал след задържането си. За тяхното установяване съдът изхожда от събраните по делото доказателства, в това число гласните доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, и експертното заключение по назначената съдебно - психиатрична експертиза .

По делото е разпитан свидетеля Г.В.С., който в показанията си заявява, че познава добре ищеца, защото 6-7 години са работили заедно в Агенция Митници. Сочи, че задържането на ищецът е имало последици в отношенията му към другите, станал доста затворен и ограничил контактите си. Бил е депресиран. Според свидетеля ищецът е станал обект на подигравка, служебното му развитие е било прекратено

По делото е разпитана свидетеля Н.Д.С. /сестра на ищеца/, която в показанията си заявява, че задържането се отразило силно негативно на психичното и емоционално състояние на И.. Започнали са здравословни и психични проблеми, охладняли са отношенията между ищеца и жената, с която той живее на съпружески начала и имат две деца. И. се затворил в себе си, не разговарял с никой, изпитвал срам за случилото се, но в същото време след задържането нито е бил викан, нито му е било повдигнато някакво обвинение.

При тези фактически данни следва да се приеме, че ищецът И.С.  бил задържан за 24 часа, за което е била издадена заповед  по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане негативни емоции произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, както и злепоставяне на доброто му име. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищеца е изпитал  негативни емоционални изживявания, вследствие на незаконното задържане. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди.

За да обоснове извод за размера на присъденото обезщетение съдът прецени ведно с останалите доказателства и заключението по съдебно- психиатричнатя експертиза

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената експертиза, като намира същото за обективно, компетентно и безпристрастно. По делото не са заявиха възражения относно заключението обосновани с необходимостта да се приложи разпоредбата на чл.201 от ГПК.

Вещото лице е категорично, че осъщественият арест на ищеца И.С. на 19.08.2015 година е довел същият до състояние на стрес, свързан с неудоволствени преживявания, в рамките на ситуативно обусловено тревожно състояние. Негативните преживявания при ищеца С. са ангажирали различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични оплаквания - тревожност, богата вегетативна симптоматика, както и определени психосоматични прояви, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор, обида /потвърдени и от проведеното психометрично изследване/.

На професионално ниво ищецът преживява чувство на унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство, като обществена личност на висок държавен пост. На социално и семейно ниво ищецът се е чувствувал затворен и дистанциран, във вътрешния си психологични преживявания, воден от чувство на срам и неудобство, пред съграждани, близки и семейство.

Общата реакция на И.С. е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност, а понастоящем спомена за случилото се поражда невротична симптоматика с водещи тревожно- вегетативни прояви, както и дискретни психосоматични оплаквания.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психичните страдания на ищеца, настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира, че сумата от 2500 лева е справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на незаконното задържане.

С оглед изложените съображения, исковата претенция на И.Д.С. за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи до размер на сумата от 2500 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата, за периода от 19.08.2015 г. до 11.12.2017 г., ведно с законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на делото на 11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, а исковата претенция за разликата до претендирания размер от 5 000 лв., следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции. Общата претендирана сума е 5 000 лв., от които уважената е в размер на 2500 лв. Ищецът е направил следните разходи - 10 лв. платена д.т. и 1000 лв. платено възнаграждение за адвокат. За това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 510 лв.

За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на ответникът не се дължат разноски в производство.

Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, да заплати на И.Д.С. с ЕГН **********, сумата от 2500лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. № ***, издадена от Р.Д. - полицейски служител на отдел “Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, ведно с мораторната лихва върху сумата, за периода от 19.08.2015 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от завеждане на делото на 11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 2500лв. до претендирания размер от 5 000лв.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив  да заплати на И.Д.С. с ЕГН **********, сумата в размер на  510 лв./петстотин и десет лева/, съдебни разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение,  съобразно уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив,  да заплати по сметка на Административен съд Пловдив сумата в размер на 200лв. за назначената съдебна експертиза.

Решението може да се обжалва/протестира пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ