РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Мрамор, п.код 1266, ул. „Мичур“ 46А,
представлявано от *********, ЕГН ********** – управител на дружеството,
против наказателно постановление № 22-2100007/05.10.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че са налице спорни
обстоятелства и неясноти, както и че нарушението не е извършено от
дружеството жалбоподател, поради което и атакуваното наказателно
постановление следвало да се отмени от съда, като неправилно и
незаконосъобразно.
На следващо място в жалбата се изразява становище за допуснато
процесуално нарушение във връзка със задължителните реквизити на АУАН
по смисъла на чл. 42 от ЗАНН. Твърди се, че актът не съдържал реквизитите
по чл. 42, т. 3 от ЗАНН, а именно дата и място на извършване на
нарушението. Излагат се и доводи за нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН.
1
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството -жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – София, редовно
призована, се представлява от юрк. Петров, който в дадения ход по същество
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в
периода от 18.08.2021 г. до 09.09.2021 г. на „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мрамор, ул. „Мичур“
№ 46А, представлявано от управителя Теодор Костадинов Костадинов.
В хода на проверката, извършена на място на 18.08.2021 г. около 10:00
часа в магазин за търговия на дребно, находящ се в с.Мрамор било
установено лицето Дафинка Славева Цветанова, което полагало труд като
чистач. В собственоръчно попълнена декларация Цветанова декларирала, че
работи като чистач във „Фреш Маркет“ ООД от м.януари 2020 г., с работно
време от 07:00 ч. до 11:00 часа; със седмично трудово възнаграждение в
размер на 100 лева, без сключен трудов договор.
На 25.08.2021 г. в Д“ИТ“ – София бил представен трудов договор №
95/17.08.2021 г., сключен между „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД, в качеството
му на работодател и Дафинка Славева Цветанова в качеството й на работник,
заемащ длъжността „чистач-хигиенист“. В представения трудов договор било
посочено, че лицето е постъпило на работа на 17.08.2021 г. За същия трудов
договор била представена справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 22388213364280/18.08.2021 г. в
12:07:04 ч., т.е. уведомлението е било заверено след постъпване на работника
на работа.
Проверката приключила с издаване на протокол за извършена проверка
№ ПР2128046/09.09.2021 г., с който на проверяваното дружество на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени шест на брой задължителни
предписания с различен срок на изпълнение.
Предвид така направените констатации св. Г. – на длъжност инспектор
при Д“ИТ“ - София съставил срещу „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД Акт за
установяване на административно нарушение № 22-2100007/09.09.2021 г. за
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, извършено на 17.08.2021 г. в предприятието
на работодателя.
Актът бил съставен и подписан от актосъставителя Борисов, в
присъствието на Огнян Филипов Димитров – пълномощник на дружеството,
2
който след като се запознал със съдържанието му обективирал възражение, че
не е съгласен с така съставения акт. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН срещу дружеството-жалбоподател
е издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2100007/05.10.2021
г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което при
идентичност на описанието на нарушението, същото е квалифицирано по
чл.62, ал.3 от КТ. С издаденото наказателно постановление „ФРЕШ
МАРКЕТ 2017“ ООД е санкционирано с налагане на имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството на 06.10.2021 г. (видно от известие за доставяне).
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК – АУАН №22-2100007/09.09.2021 г.; Заповед на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ № 3-0058/11.02.2014 г.; Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2128046/09.09.2021 г.; Трудов договор № 95/17.08.2021 г.;
Допълнително споразумение № 7/17.08.2021 г.; Известие за доставяне на НП;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. №
22388213364280/18.08.2021 г.; Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика на
длъжността „Директор“ на Дирекция „ИТ“ – София; Заповед № ЧР-
58/16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна
характеристика за длъжността „Инспектор“ в отдел „Трудови
правоотношения и правно осигуряване“, Дирекция „ИТ“ – София; Сигнал
(жалба) № 21078428/12.08.2021 г.; Идентификационна карта на „ФРЕШ
МАРКЕТ 2017“ ООД; Декларация от Дафинка Славева Цветанова, както и от
гласните доказателствени средства – показанията на св. Г..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля - актосъставител
Борисов, извършил проверка на дружеството-жалбоподател по спазване на
трудовото законодателство, възприемайки същите като обективни, логични и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по
делото- протокол за извършена проверка и други. В тази връзка следва да се
отбележи, че цитираният протокол е официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася
се до съществуването или несъществуването на определени факти
/осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар.
“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Протоколът, който е съставен при извършване
на една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата вина,
се явява необходим и достатъчен за ангажиране на административно-
3
наказателната отговорност на определено лице.
От приложения към материалите на делото трудов договор №
95/17.08.2021 г. се установява, че същият е сключен между на 17.08.2021 г.
между „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД, в качеството му на работодател и
Дафинка Славева Цветанова, в качеството й на работник.
От приложената към материалите на делото справка от ТД на НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че
същата е заведена с № 22388213364280 на 18.08.2021 г. в 12:07:04 часа, т.е.
след извършване на проверката на място в обекта и след попълване на
процесната декларация от Дафинка Цветанова – в 10:00 часа на 18.08.2021 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В съставения
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление
или ограничаващи правото на защита на дружеството-жалбоподател. Актът е
съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от
КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в нормата на чл. 42
от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано правото на
жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в жалбата относно
наличието на неточност при определяне на датата и мястото на нарушението.
Не са налице и сочените в жалбата противоречия в обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5
от КТ във връзка със Заповед на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ № 3-
0058/11.02.2014 г. и връчено срещу подпис на на представител на
дружеството-жалбоподател. Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от
ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
4
атакуваното наказателно постановление. Констатираното в хода на
проверката административно нарушение е описано точно и ясно, като обаче
неправилно е квалифицирано в издаденото НП, като такова по чл.62, ал.3 от
КТ.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на 17.08.2021 г. дружеството –работодател „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД,
ЕИК ********* е допуснало до работа лицето Дафинка Славева Цветанова на
длъжност чистач, преди да му е предоставено уведомление по чл. 62, ал. 3 от
КТ, заверено в ТД на НАП, което обаче представлява нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ (както правилно е било квалифицирано от актосъставителя).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал. 1.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за установено, че
на процесните дата и място лицето Дафинка Цветанова е било допуснато до
работа като чистач, преди да му бъде предоставено заверено копие от
уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, който е бил
регистриран след извършването на проверката и установяването на
нарушението (на 18.08.2021 г. в 12:07:04 часа).
В конкретиката на настоящия казус не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, според която – „в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП“, тъй като
трудовият договор е бил сключен с работника на 17.08.2021 г., а
уведомлението е било изпратено до съответната ТД на НАП на 18.08.2021 г.
Предвид изложеното съдът счита, че от обективна страна е осъществен
състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ от страна на дружеството-
жалбоподател, тъй като в качеството си на работодател е допуснало Дафинка
Славева Цветанова на работа преди да представи копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП – работникът е постъпил на
работа на 17.08.2021 г., а е представена справка от ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
22388213364280/18.08.2021 г.
Едно от правомощията на въззивния съд е да измени наказателното
постановление относно квалификацията на извършеното деяние по закон за
5
същото, еднакво или по –леко наказуемо административно нарушение, при
съобразяване на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. В
настоящия казус такъв ефект при изменение на дадената правна
квалификация на нарушението в издаденото НП в посочения по –горе смисъл
не е налице. В противен случай нарушителят ще остане ненаказан, при
проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение от
фактическа страна, т.е. ще остане ненаказано противоправно поведение, което
изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. В този
смисъл са и мотивите на ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г.
Съгласно т.1 от цитираното решение - В производството по реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице –
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, съдът не следва да обсъжда
субективната страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съгласно санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ – „работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до 10 000
лв., за всяко отделно нарушение“.
При правилно посочена санкционна норма, според настоящия съдебен
състав, административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
размера на наложеното наказание. Санкцията е определена в размер над
минималния, предвиден в закона, без да са изложени конкретни мотиви за
това. Предвид липсата на данни за влезли в сила наказателни постановления
за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да бъде определена в минималния
размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева. Така индивидуализирана,
санкцията е съобразена както с характера на извършеното административно
нарушение, така и с обществената опасност на нарушителя. Ето защо, съдът
счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено и в
санкционната му част, като размера на наложената имуществена санкция се
намали на 1500 лв.
Макар да не са наведени доводи в жалбата за маловажност на
нарушението, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не
са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН, респ. чл.415 в, ал.1 КТ,
който гласи: „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването
6
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”, тъй като ал. 2 на чл. 415
в КТ въвежда изрично изключение по отношение приложимостта на тази
норма по отношение на нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Според нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева.
Делото беше разгледано в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на минимума от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100007/05.10.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
„ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл.63, ал.2 от КТ и
НАМАЛЯВА размерът на наложената имуществена санкция от 2000 (две
хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ФРЕШ МАРКЕТ 2017“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7