РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 14.03.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4765 по описа за 2021 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Х.К.Т. срещу Решение
№ 20270973 от 08.12.2020г., постановено по гр. д. № 32595/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 85 с-в, с което е отхвърлен предявения от Т. срещу „Е. М.“ЕАД
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумите
по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 22666/2012г. на СРС, за събиране на
които били образувани изп.д. 20128380406451 и изп. д. 20198380403761 и двете по
описа на ЧСИ М.Б.с рег. N. 838 на КЧСИ.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението
поради неправилно определяне на началния момент на теченето на погасителната
давност с оглед последното извършено по изпълнителното дело действие на
изпълнение и настъпила перемцпия.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
От фактическа страна няма спор между страните, относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело.
Спорът е кога е било перимирано първоначално
образуваното изп.д. 645/12г и от коя дата тече давност за вземането.
От фактическа страна се установява от копията на двете
изпълнителни дела, че първото е образувано по молба от 12.07.2012г.
Последното поискано от взискател (след конституиране
на нов такъв) действие е искането за запор на възнаграждение от 28.11.2013г,
както се признава и с въззивната жалба. След тази дата до 13.02.2018г. по
първото изпълнително дело не са искани и извършвани действия. На 13.02.2018г. ответника е конституиран като взискател. На
25.06.2019г. делото е формално прекратено поради молба на ответника.
На 12.08.2019г. е образувано и текущото изпълнително
дело по същият изпълнителен лист и е поискан запор върху банкова сметка, ***етника-взискател
такси.
Според настоящият състав на СГС от влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 03.08.2012г., когато е изтекъл срока за възражение,
е започнала да тече нова давност, като страните не спорят, че тя е петгодишна.
От този момент и до 26.06.2015г. когато е обявено ТР
2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността е спряла да тече на основание Постановление
3/1980г. на Пленума на ВС. По отношение действието на ТР 2/2013г. настоящият
състав споделя изразеното в Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. на
ВКС, IV Г.О. и решение на ВКС от
21.02.2019г. по гр.д. 2917/2018г., IV Г.О. виждане, че отмяната на постановлението
на върховния съд действа занапред от обявяването на новото тълкувателно
решение.
Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015г.
На 28.11.2015г. изп. д. 6451/2012г. се е перимирало по
силата на закона. Това обаче не влияе на давността. Перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете.
Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ
– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
(Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и др.).
Давността следователно е прекъсната с молбата на
ответника от 13.02.2018 по предходното изпълнително дело (независимо, че то
вече е било перимирано по изложените по-горе съображения) с която ответника е
искал да бъде конституиран като взискател.
Прекъсната е
отново с образуването на второ изпълнително дело, защото в молбата за
образуване има поискан запор на банкова сметка, ***имата от взискателя такса за
това действие.
Действително няма данни запор да е бил наложен, но
след като това не е по вина на взискателя, то и не може да има негативни
последици за него ( в който смисъл и посоченото по - горе решение на ВКС).
До датата на исковата молба давност не е изтекла, а
също и към деня на приключване на устните състезания пред въззивния съд.
Предвид горното решението с което искът е отхвърлен
следва да се потвърди.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лева. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение не
обвързва съда с посочен в нея размер. Съдът сам определя размерът на това
възнаграждение, което следва пряко от разпоредбата на 78, ал. 8 ГПК и е обвързан
единствено от максималния размер по ЗПП. Ето защо СГС определя на 50,00 лева, размерът
на юрисконсултското възнаграждение за случая, като намира, че съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК е обвързан само от максималния размер на предвиденото в наредбата
за заплащане на правната помощ възнаграждение, но не и от минималния.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81659 от 04.05.2020г., постановено по гр. д.
№ 58953/2019г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.
ОСЪЖДА Х.К.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Е. М.“ЕАД
с ЕИК ******** сумата 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.