№ 962
гр. П., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100456 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. С. К. с ЕГН
********** от село М., община П., ул.“Т.“№4 срещу „К.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление град С., бул.“Ч. в.“№51Г, офис 32 , представлявано от Р. Н. Т. , в
обстоятелствената част на която се твърди, че на 13.04.2024г страните са сключили договор
за потребителски кредит №ОL00092479, по силата на който ответникът в качеството на
кредитодател е предоставил на ищцата в качеството на кредитополучател кредит в размер
на 300лв. при следните параметри на договора : ГЛП-0%, ГПР-0% и срок на кредита 30 дни.
Уговорено е заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 70 лв.
Твърди се, че ищцата е била добросъвестна като на 10.05.2024 г. е заплатила по
процесния договор сумата от 421.66 лева, по процесния договор. С тази сума от 421.66 лева
тя погасява сумата от 300 лева главница, 70 лева за такса експресно разглеждане и 51.66 лева
допълнителни начисления.
Твърди се, че процесния договор е недействителен на специалните основания по чл.
22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в процесния договор е посочен ГПР-0%., както и
годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
1
или е променлив. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочено, че
ГПР- 0 %. По този начин ищцата, е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай имало погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т 11
от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създавало невъзможност
за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно
основание за нищожност на договора за паричен заем.
Твърди се, че в процесния договор е уговорена такса експресно разглеждане, която в
действителност представлява допълнителна печалба на кредитора и е следвало да бъде
включена както в годишния лихвен процент, така и в годишния процент на разходите. При
това положение ищцовата страна счита, че е нарушен чл.11, ал.1т.9 от ЗПК,тъй като не е
посочен реалния годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 70 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.,
както и разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК - ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
В условията на евентуалност се твърди, че клаузата от процесния договор
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 70 лева е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, като
съображенията за това са следните. Поддържа се в исковата молба, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК . Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга договора
2
предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 70 лева, като чрез същата се
води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл. 10а
от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
от процесния договор предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 70 лева е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия
кредит. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване
на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
В условията на евентуалност да се приеме, че клаузата -такса експресно разглеждане от
процесния договор е нищожна.
Моли се съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 121.66 лева, недължимо платена по недействителен договор за
потребителски кредит №OL00092479/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията
на евентуалност да се осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
ищцата сумата от 70 лева, недължимо платена такса за разглеждане по договор за
потребителски кредит № OL00092479/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.Претендират се
разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и не са
ангажирани доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият районен съд след кат осе запозна с изложените в исковата молба
3
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на
доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор за потребителски
кредит №OL00092479 се установява, че на 13.02.2024г между страните е сключен договор за
кредит, по силата на който ответното дружество като кредитор е поел задължение да
предостави на ищцата като кредитополучател парична сума в размер на 300лв. при
следните параметри – фиксиран лихвен процент 0%, годишен процент на разходите /ГПР/
0%. Уговорена е такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 70лв. Ищцата се е
задължила да върне сумата от 370лв. на една месечна погасителна вноска с падежна дата
14.03.2024г. Срок на кредита 30 дни.
По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото
лице е установило, че ищцата е превела на ответника с разписка №030002202553112 от
10.05.2024г. сумата от 421.66лв. На 06.02.2025г. ответникът е и е върнал сума в размер на
115.07лв. с основание“ връщане на надвнесена сума по кредит OL00092479. Вещото лице
обобщава, че реално платената от ищцата по процесния договор сума е в размер на 306.59лв.
Според вещото лице, ако таксата експресно разглеждане от 70 лв. се включи в ГПР то
размерът на ГПР е 1 182.76%.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №
*****/13.02.2024 г. и при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клауза за
такса за експресно разглеждане от договор за потребителски кредит № *****/13.02.2024
г.При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 121.66 лв. недължимо платена по
недействителен договор за потребителски кредит № *****/13.02.2024г., а при условията на
евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 лв. недължимо
платена такса за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит №
*****/13.02.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, смитано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За да бъде уважен предявения установителен иск ищецът следва да установи
наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при
което са налице пороци, водещи до неговата недействителност, наличието на предпоставки
4
за нищожност на договора поради включване на клауза за неустойка, която противоречи на
добрите нрави и нарушава материалния закон.
В тежест на ответника е да докаже валидност на договора и оспорените клаузи, който
е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване на правата и интересите на
потребителя.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „К. “ЕООД е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със
средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че ответното дружество предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.Безспорно е, че ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като Т.а и има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Процесният договор №***** от 13.02.2024г. правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит , поради което за неговата валидност и
последици са приложими изискванията на специалния закон – Закона за потребителския
кредит/ЗПК/, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори , уредени в глава трета на ЗПК.
Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, които норми са от императивен порядък,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита/ГПР/ , както и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момент на сключване на договора.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни от всякакъв вид, в т.ч. и тези дължими на посредници при
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК“ общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора и които
потребителят трябва да заплати, а не само уговорените в него, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.В т.2 от същата разпоредба е указано, че „ обща сума
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
5
В чл.19, ал.4 от ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а
според забраната в ал.5 на същия член, клаузи в договор, надвишаващи, определените по
ал.4, се считат за нищожни.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1 т.10 от ЗПК,доколкото е налице посочване на ГПР и общата сума, дължима от
потребителя. Посочено е, че ГПР е 0% и общ размер на всички плащания при главница от
300лв. е 370 лв. Така посоченият размер на ГПР според настоящия състав не отговаря на
действителния такъв по договора съобразно поетите от потребителя задължения. Както
стана ясно п о-горе от анализа на доказателствата страните по процесния договор са
уговорили такса за експресно разглеждане в размер на 70 лв., която съставлява разход ,
пряко свързан с договора и който към момента на сключването му е бил известен за
кредитора. Този разход / такса експресно разглеждане в размер на 70лв./ предвид
разписаните по-горе законови императиви е следвало да се включи в ГПР. Ако бе включен,
според кредитираното експресно мнение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
ГПР би бил в стойностно изражение 1 182.76%. Тоест това би бил действителния размер на
ГПР, ако бе спазен закона. Този размер драстично надвишава пет пъти законната лихва, тъй
като процесният договор е сключен на 13.02.2024г, а към 1 януари ОЛП е 3.79%,
респективно към 13.02.2024г размерът на законната лихва е 13.79%, а максимално
допустимия размер на ГПР по потребителски кредити е 68.95%. Само това обаче не е
достатъчно да се приеме, че уговорката не противоречи на закона.
В обобщение настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, която е насочена както към осигуряване защита на
потребителя чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити по начин, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна , разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С
посочване в договора за заем ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК
, а така и отразява по-нисък от действителния ГПР/в случая ГПР 0%- означава липса на
каквито и да са разходи/ се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на
кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008г относно договорите за потребителски кредити, в която е
6
установен принципа на информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължение преди да сключи договора за кредит.
С оглед изложеното, предвид констатираното нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК
процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 от
ЗПК, поради което и предявения установителен иск за прогласяване на тази
недействителност се явява доказан в своето основание и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора съдът не дължи произнасяне както по допустимостта/ с
оглед наличие на правен интерес/ така и по същество по предявения при условията на
евентуалност иск за прогласяване нищожност на клауза за такса за експресно разглеждане ,
уговорена в процесния договор за потребителски кредит.
По предявения при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 за заплащане на сума от 121.66лв.
представляваща недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит
№*****/13.02.2024г.
Повдигнатият правен спор е за връщане на даденото при начална липса на
основание.
За уважаването на този иск в тежест на ищеца е да установи, че е дал имуществено
благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже , че полученото от него
имуществено благо не е лишено от основание, тоест , че съществува правно основание,
призната причина за разместване на благата, което му дава право да задържи полученото.
Безспорно се установи, че страните по делото са били в облигационна връзка по
договор за потребителски кредит №*****, сключен на 13.02.2024г.който договор по
развитите по- горе съображение е недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.Същевременно съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не
дължи лихва или други разходи по кредита.Чистата стойност по процесния кредит е
главницата от 300лв.По делото е установено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че ищцата е платила по въпросния договор сумата от 421.66лв. като от тази
сума ответникът и е върнал сума в размер на 115.07лв., поради което надплащането над
главницата е в размер на 6.59лв. Сумата от 6.59лв. се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане от ответното дружество.
При това положение предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява
7
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6.59лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-05.02.2025г. до
окончателното изплащане на сумата като за разликата над 6.59лв. до претендирания
размер от 121.66лв. искът следва да бъде отхвърлен. При несбъднало се условие съдът не
се произнася по предявените като евентуален иск за връщане на сумата от 70 лв. недължимо
платена такса за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит №№*****/
13.02.2024г.
По разноските :
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищцата е била освободена от
внасяне на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд-П. държавна такса в
размер на 100лв. и разноски за вещо лице в размер на 300лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно
по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая по
делото е представен договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че на
ищцата се предоставя правна помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което е
достатъчно за присъждане на адвоката на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищцата в производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на
конкретното дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и
обстоятелството, че установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, в
полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 480 лв. с ДДС по изцяло уважения установителен иск и сумата от 26 лв. с ДДС
с оглед изхода по осъдителния иск или общо адвокатско възнаграждение по двата иска в
размер на 506лв. с ДДС. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,
че му е известна противоречивата съдебна практика на ВКС по въпроса дали върху
възнаграждението по чл.38 от ЗА следва да се начислява и да се определя като дължимо в
тежест на осъдената страна и ДДС/Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
8
736/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, II т.
о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ТК, II т. о., Определение №
91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г., ТК, II т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т.
д. № 2784/2018 г., ТК, II т. о., Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г. , а в
обратния смисъл е определение №917/02.05.2023г по ч.гр.д.№1323/2023г на четвърто г.о. на
ВКС, както и направеното от състав на Софийски районен съд преюдициално запитване до
СЕС по този въпрос, но се солидализира с първото становище, което е и преобладаващото,
че върху възнаграждението по чл.38 от ЗА следва да се начислява ДДС.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. С. К. с ЕГН **********
от село М., община П., ул.“Т.“№4 и „К.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град С. , бул.“Ч. в.“№51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т., че сключения
между тях договор за потребителски кредит №ОL00092479/13.02.2024г е недействителен.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. ,
бул.“Ч. в.“№51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т. да заплати на Й. С. К. с ЕГН
********** от село М., община П., ул.“Т.“№4 сумата от 6.59лв. представляваща
недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит
№ОL00092479/13.02.2024г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба- 05.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6.59 лв. до претендираните 121.66лв.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. ,
бул.“Ч. в.“№51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т. да заплати в полза на Районен съд-П.
държавна такса в размер на 100лв. и 300лв. за вещо лице.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. ,
бул.“Ч. в.“№51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т. да заплатина адвокат Д. В. М. от АК-
П., с адрес град П., ул.“П. о. и к.“№3Б, ет.2, ап.5 на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 506лв. с ДДС.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9
10