Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.2022г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на седми декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : Д.Н.
при
секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д. Н. адм.
дело № 3447 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН **********,***
срещу Заповед №392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община
Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване /ПУП – ПРЗ/ за имот с идентификатор 10135.5506.341. Оспорващите са
мотивирали жалбата си с това, че са собственици на ПИ с идентификатор
10135.5506.888, с административен адрес в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ***,
като твърдят, че двата имота – с кадастрални номера 10135.5506.341 и
10135.5506.888 се намират „през улица” по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.79 от Наредба №7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони и са заинтересовани в
производството страни. Считат, че предвид това обстоятелство Община Варна е следвало
да изиска тяхното съгласие като
заинтересувани страни в административното производство преди започване на
процедурите по изработване на ПУП-ПРЗ. Молят обжалваната заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание жалбоподателите С.С. и
М.С., чрез процесуалния си представител адв. А., поддържат жалбата. Считат, че Заповед № 392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община
Варна е незаконосъобразна – постановена при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, което е рефлектирало и в неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон, поради което отправят искане за нейната
отмяна. Претендират присъждане на
разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – Заместник кмета на
Община Варна, не се явява, не се представлява. В множество молби, подадени във
връзка с настоящото съдебно производство, представляващите ответника са
поддържали становище за недопустимост на жалбата, поради липса на признат от
закона правен интерес за жалбоподателите да оспорят Заповед № 392/15.12.2017 г.
доколкото не са заинтересувани лица по смисъла на която и да е от хипотезите,
изчерпателно изброени от законодателя в ал. 2 на чл. 131 от ЗУТ. Алтернативно е
изразено становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни Д.А.Д. и Р.С.Д. –
редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище
по съществото на правния спор.
Заинтересованата страна И.К.К. – не се
явява, представлява се от адв. Ш., която поддържа становище за недопустимост на
жалбата. В условията на евентуалност отправя искане съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в полза на заинтересованата страна съобразно
наличните по делото доказателства.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е поставено във връзка със заявление вх. №
АУ041423АС/09.05.2016 г. от М.М. К. и Д.А.Д. за изработване на ПУП-ПРЗ за
изменение на действащия за УПИ І – 1669 (ПИ № 10135.5506.341), кв. 136, по
плана на 29 м.р. гр. Варна план. В хода на административното производство М. К.
е починала, видно от приложеното на л. 85 от делото удостоверение за
наследници, и е заместена от И.К.К. – нейна дъщеря и заинтересована страна в
настоящото съдебно производство. Към заявлението е приложена скица –
предложение /л. 26 от жълта папка №1 – Допускане на
изменение на ПУП- ПРЗ/ съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗУТ ведно
с необходимите приложения.
На
12.08.2016 г. главният архитект на Община Варна е издал Заповед № 319 /л. 1 от жълта папка №1 – Допускане на изменение на ПУП-
ПРЗ/, с която на заявителите е разрешено изработване на проект за изменение
на План за регулация и застрояване за УПИ І – 1669 (ПИ № 10135.5506.341), кв.
136, по плана на 29 м.р. гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-180/ 27.10.2003 г.
на зам. кмета на Община Варна. Заповедта е съобразена с решение по т. 37 от
заседание на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/, обективирано
в Протокол № 19 от 17.05.2016 година.
След
изработване на проекта е внесено заявление рег. № АУ106657АС /л. 9 от жълта папка №2 – Одобрение на изменение на ПУП- ПРЗ/
за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ І – 341 „за жил. стр.” в кв. 136, по
плана на 29 м.р. на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.5506.341 по кадастралната
карта на гр. Варна. Към предложения за одобрение проект е приложена обяснителна
записка /л. 12 от жълта папка №2 – Одобрение на
изменение на ПУП- ПРЗ/ както и инженерно-геоложко становище, изготвено от
„Геопроект” ЕООД - Варна. Така предложеният проект е внасян няколко пъти за
разглеждане от колективния общински орган по градоустройство – ЕСУТ като на
заседанието, проведено на 31.01.2017 г., разглеждането му е отложено поради
непълнота в представената документация, видно от т. 27 от Протокол №
4/31.01.2017 година. На следващото заседание на ЕСУТ, проведено на 21.02.2017
г. /Протокол № 6 – л.18 от жълта папка №2 – Одобрение
на изменение на ПУП- ПРЗ/, проектът е разгледан, но не е приет със
забележка: „линията на застрояване от
улицата да бъде на 3 метра”. Посочено е
след отстраняване на забележката да се издаде заповед по реда на чл.
129, ал.2 от ЗУТ.
На
08.06.2017 г. в район Аспарухово е депозирана молба рег. № АУ106657АС_002АС
/л.35 от жълта папка №2 – Одобрение на изменение на ПУП- ПРЗ/ от М. К. с искане
да бъде отстранена техническа грешка в Заповед за допускане на поправка от
Протокол № 6 от 21.02.2017 година. Искането е от Протокол № 6/21.02.2017 г. да
отпадне забележката: „линията на застрояване от улицата да бъде на 3 метра”.
На
заседание на ЕСУТ, проведено на 13.06.2017 г., внесения проект за ПУП-ПРЗ е
разгледан. Видно от съдържанието на т. 34 от съставения на заседанието Протокол
№ 21 /л.14 – л. 16 от жълта папка №2 – Одобрение на изменение на ПУП- ПРЗ/,
представеният проект е приет.
Предвид
становището на ЕСУТ, на 15.12.2017 г. ответникът Заместник кмет на Община
Варна, е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
№392/15.12.2017 г., с която е одобрен Подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване /ПУП – ПРЗ/ за имот с идентификатор 10135.5506.341, УПИ
І – 341 „за жил. стр.”, кв. 136, по плана на 29 м.р., гр. Варна, представляващ
изменение на УПИ І – 1669, кв. 136, одобрен със Заповед № Г – 180/ 27.10.2003
г. на Зам. кмета на Община Варна и Заповед № 0766/ 05.05.2004 г. на Кмета на
Община Варна.
По
делото са приети заключения на СТЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
С разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ в относимата редакция (ДВ, бр.
25 от 2019 г.) законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които се
явяват заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните
устройствени планове и на техните изменения, какъвто е процесният ПУП-ПРЗ. Това
са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на плана (ал.1). Нормата е доразвита в следващата алинея (2), според която /в
актуалната редакция към датата на издаване на оспорената заповед/
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в
застрояването им; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Първоначално
производството е образувано по жалба вх.№18614/16.12.2019 г., депозирана от С.Х.С.,
ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН **********,*** срещу процесната Заповед №392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с
която е одобрен ПУП – ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5506.341. Пред съда
Стефанови са мотивирали правния си интерес от оспорване на административния акт
с това, че са собственици на ПИ с идентификатор 10135.5506.888, с
административен адрес в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ***, и намиращите се в
него сгради, за което представят надлежни доказателства – НА вх. рег. № 30516/
07.11.2017 г., дв. вх. рег. № 30260, акт № 158, том LXХ
IV, дело 15977 на СВ при РС – Варна и НА дв. вх. рег. № 30283, вх. рег. №
30517 от 07.11.2017 г., акт № 170, том LXХ IV, дело 15991 на СВ при РС – Варна.
По повод на същата заповед - Заповед
№392/15.12.2017 г., в деловодството на Административен съд Варна е заведена
жалба с вх. №7914/08.07.2020 г. от П.А.С., ЕГН-**********, Г.П.Н., ЕГН **********
и Д.П.Б., ЕГН **********, във връзка с което в съда е образувано адм. дело №
1499/2020 година. Интереса си от оспорване на заповедта жалбоподателите са
обосновали с аргумента, че са собственици на ПИ с идентификатор
№10135.5506.889, който е съседен на ПИ с идентификатор 10135.5506.888,
съответно – също е разположен „през улица” спрямо ПИ 10135.5506.341,
който е предмет на разработката. С
Определение № 1568 от 20.07.2020 г. на основание чл. 213 от ГПК, предл. второ
вр. чл. 144 от АПК производството по адм. дело № 1499/2020 г. е присъединено
към адм. дело № 3447/ 2019 година.
На 19.02.2021 г. съдът въз основа на две
изслушани и приети по делото съдебно-технически експертизи е постановил Определение № 429, с което е прекратил производството
по делото поради липса на която и да е от хипотезите на чл. 131, ал.2 от ЗУТ за
всички жалбоподатели, т.е. съдът е приел, че те нямат качеството на
заинтересовани лица в производството по оспорване на конкретния ПУП-ПРЗ.
Това определение на Административен съд -
Варна е оспорено с частна жалба от С.Х.С. и М.Г.С.
пред Върховен административен съд.
С Определение №
7837 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5905/ 2021 г., тричленен състав на ІІ-ро Отделение на ВАС е
констатирал, че Определение № 429 от 19.02.2021 г. не е оспорено от
жалбоподателите П.А.С., Г.П.Н. и Д.П.Б. /собственици на ПИ
с идентификатор №10135.5506.889/, поради което за тях същото е влязло в
законна сила. Производството е останало висящо по отношение собствениците на ПИ
с идентификатор №10135.5506.888 - С.С. и М.С..
В мотивите на Определение № 7837
решаващият състав на ВАС е посочил, че в настоящия случай жалбоподателите не са
заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, което не
е спорно между страните в производството. Единствената хипотеза, при която
оспорващите могат да притежават нужната активна процесуална легитимация за
оспорят заповедта за одобрение изменението на ПУП-ПРЗ, е на основание т.3 от
цитираната законова норма – съответно ще разполагат с правен интерес от
оспорване на акта единствено ако се установи по надлежен ред, че в съставката за
застрояването с него се допускат намалени разстояния. При това положение
техният правен интерес се изчерпва с оспорване на ПУП – ПРЗ единствено в
съставката за застрояването, но не и по отношение на регулационната съставка.
Според касационната инстанция, по отношение на застроителната съставка
определението на първоинстанционния съд е неправилно доколкото е постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при
неправилно тълкуване и прилагане на закона и при неизяснена фактическа
обстановка с оглед обстоятелството, че не е установено по категоричен начин
дали с оспорения ПУП – ПРЗ се допускат намалени разстояния при застрояването в
ПИ 10135.5506.341 или не се допускат такива.
Воден от тези съображения, ВАС е оставил в
сила Определение № 429/ 19.02.2021 г. в частта
досежно регулационната съставка на процесния ПУП-ПРЗ и го е отменил в частта на
застроителната съставка. Делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия и за изясняване наличието на правен интерес у оспорващите
като заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ по отношение
на тази част от плана.
След връщане на делото, доколкото, видно и
от мотивите на Определение № 7837/ 30.06.2021 г. на ВАС
по адм. дело № 5905/ 2021 г., е останал неизяснен по категоричен начин
въпросът досежно допустимостта на жалбата и това е бил един от основните
аргументи на касационната инстанция за отмяна на определението и връщане на
делото, съдът е допуснал да се изготвят две съдебно-технически експертизи за изясняване
на този спорен въпрос – единична и тройна. В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключенията си. Същите се кредитират от съда като дадени компетентно
и безпристрастно.
От доказателствата по делото е видно, а и
страните не спорят относно това, че УПИ I – 341 „за жил. стр.”, който е предмет
на разработката, е ъглов имот, разположен на кръстовището между улиците „Проф. Иван Шишманов” и „Лайош Кошут” в гр. Варна, кв. „Аспарухово“.
Видно от заключението на вещото лице арх. Д.,
при изработване на процесния ПУП относно съставката за застрояване не е спазена
разпоредбата на чл. 31, ал.2, т.1 от ЗУТ относно югоизточната граница на имота
доколкото при височина на основното застрояване от 15 м. е предвидено отстояние
от 3 м. вместо изискуемите 1/3 Н, което е равно на 5 метра. В съдебно заседание
пояснява, че при посочване на височината на основното застрояване е посочила 15
м., което съответства на градоустройствените показатели за съответната
устройствена зона – Жс /за жилищно строителство/, но дори и да се приеме, че за
конкретния имот – УПИ I – 341 „за жил. стр.” с
процесния ПУП – ПРЗ е допуснато основно застрояване с височина до 14 м.,
изискванията на закона отново не са спазени.
Не е спазена и разпоредбата на чл. 32,
ал.1 от ЗУТ относно застрояването до североизточната граница до имота /отнася
се за имота „през улица” с идентификатор 10135.5506.888/, което в случая при
височина на основното застрояване от 15 м., според градоустройствените
показатели за зоната, или до 14 м., както е според матрицата към оспорения
ПУП-ПРЗ, е 13,5 метра, т.е. изводът отново е, че оспореният ПУП не е съобразен
с изискванията на закона. В съдебно заседание, проведено на 13.04.2022 г.
вещото лице арх. Д. на въпрос на процесуалния представител на оспорващите отговаря
(л. 404 – гръб от делото), че предвид обстоятелството, че застрояването „през
улица” би могло да се изнесе до имотните граници, уличните регулационни граници
се изследват за максимална възможност от двете страни на улицата сградите да
бъдат застроени именно до линията на уличната регулация. В този смисъл ширината
на улицата е относимият параметър между срещуположните улични регулации, който
се засича за основа.
С процесния ПУП – ПРЗ не са установени
конкретни параметри на застрояването в УПИ I – 341 „за
жил. стр.”, каквото по принцип е предназначението и смисълът на изработване
на такъв план. Установените с него параметри на основното застрояване в имота и
по-конкретно относно височината на сградата и на линиите на застрояване, които
в случая са посочени с ограничителни линии са определени неясно и дават
възможност за различни интерпретации на следващите етапи от градоустройственото
планиране и реализиране на инвестиционните намерения. Изложеното съвпада и с
отговора на въпрос № 5 на вещото лице арх. инж. С., изготвило първата по делото
СТЕ. Становището на експерта е, че доколкото линиите на застрояване в УПИ I –
341 „за жил. стр.” са показани само с ограничителни линии, не може да се каже
къде точно и как точно ще се разположи бъдещото застрояване в имота и с каква
височина ще е то. Сочи също, че тези показатели могат да се определят с Работен
устройствен план /РУП/, когато това е задължително, но разглежданият случай не
е такъв, поради което тези конкретни показатели на застрояването в процесния имот
ще бъдат конкретизирани с изработване на инвестиционния проект. В същия смисъл
е и становището на тримата експерти, работили по изготвяне на допуснатата от
съда тройна СТЕ (от л. 501 до л. 503 от делото), изслушана в проведеното по
делото последно открито с.з. от 07.12.2022 г. и приета от страните без
възражения.
Видно от мотивите на Определение № 7837/ 30.06.2021 г. на ВАС по
адм. дело № 5905/ 2021 г., с което делото е върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразявайки факта, че в
разглеждания случай процесното застрояване е показано с ограничителни линии,
тоест линии, до които може, но не е задължително да се разполага бъдещата
сграда на основно застрояване в УПИ І-341, е изведено заключение, че това не налага
категоричен извод, че на тази фаза от устройственото планиране, която е
одобряване на план за застрояване, не би могло да се говори за намалени
разстояния по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като едно такова
становище напълно би обезсмислило съществуването на тази норма. В мотивите към
същото определение касационната инстанция е посочила също, че доколкото
разрешението за строеж и одобрения с него инвестиционен проект в конкретната
хипотеза при бъдещо развитие на градоустройственото планиране за конкретния
имот, подлежат на обжалване само от възложителя, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в УПИ І-341, но не и от лицата с вещни права върху
имотите през улица, именно на тази фаза следва да се преценява наличието или не
на намалени разстояния между съществуващите сгради на основното застрояване и
бъдещата такава.
Гореизложеното мотивира настоящата съдебна
инстанция да приеме наличие на намалени разстояния при изработване на ПУП-ПРЗ
досежно имотите през улица и е основание техните собственици и носители на
вещни права в такива имоти да бъдат заинтересувани лица, доколкото обратното
схващане би довело до невъзможност те да защитят правата си, респективно – би
довело до отказ от правосъдие, което е недопустимо по аргумент от чл. 127 ,
ал.1 и ал.2 от АПК тъй като плана страда от пороци, неотстраними в
административното, респ. съдебното производство. В тази насока видно от
внесения от заинтересованата страна М. К. проект е разгледан, но не е приет от
ЕСУТ със забележка: „линията на
застрояване от улицата да бъде на 3 метра”. В тази връзка е била
подадена от М. К. молба за отстраняване на възприетата от нея „техническа
грешка” в решението на ЕСУТ, но доколкото имотът е ъглов и тангира на две улици
остава неясно от към коя от двете, така че да е възможно провеждането на
контрол за законосъобразност.
По делото липсват доказателства, от които
да е видно, че жалбоподателите С.С. и М.С.
са надлежно уведомени за издаване на процесната Заповед № 392/15.12.2017 г. на
Зам. Кмет на Община Варна, поради което настоящият състав на Административен
съд – Варна приема, че жалба с рег. № АУ041423АС_009АС от
04.12.2019 г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство,
е подадена в срок.
Изложеното по-горе мотивира настоящия
състав на съда да приеме жалбата на С.Х.С. и М.Г.С. за процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание
чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
При извършената цялостна служебна проверка по
законосъобразността на акта в обжалваната му част, съдът констатира, че
обжалваната Заповед №392/15.12.2017 г., с която е одобрен ПУП – ПРЗ за имот с
идентификатор 10135.5506.341, УПИ І – 341 „за жил.
стр.”, кв. 136, по плана на 29 м.р., гр. Варна, представляващ изменение на УПИ
І – 1669, кв. 136, одобрен със Заповед № Г – 180/ 27.10.2003 г. на Зам. кмета
на Община Варна и Заповед № 0766/ 05.05.2004 г. на Кмета на Община Варна, е
издадена от Зам. кмета на Община Варна Пейчо Пейчев на основание чл. 129,
ал.2 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал.2, изречение първо от ЗУТ, подробният устройствен
план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно
деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите
на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях
елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на
общината. Същата е и компетентността по чл. 135, ал.3 вр. с ал.1 от същия
закон. Видно от представената на лист 391 от делото Заповед № 4786 от 25.11.2015
г. към датата на издаване на атакуваната заповед – 15.12.2017 г., кметът на
Община Варна е предоставил правомощията си по чл. 129, ал.2 от ЗУТ на заместник
кмета на Общината – Пейчо Пейчев. Съгласно §1, ал.3, предложение първо от ДР на
ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската (районната) администрация. От изложеното следва, че
административният акт е издаден от компетентен орган въз основа на изрична
делегация на правомощия и не са налице отменителни основания по чл.146 т.1 от АПК.
Административният
акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Състои се от текстова и
графична част, но независимо от това заповедта е материално незаконосъобразна.
На
първо място като правно основание за издаване на Заповед №392/15.12.2017 г. са
посочени, както чл. 129, ал.2 от ЗУТ, така и чл. 135, ал.3 от ЗУТ. Видно от
систематичното място на двете разпоредби, и двете се намират в част втора
„Устройствено планиране на територията. Инвестиционно проектиране. Разрешаване
на строителството”, Глава VІІ, озаглавена „Създаване, одобряване и изменение на
устройствените планове”, но първата от тях се намира в Раздел ІІІ – „Създаване,
обявяване и одобряване на устройствените планове”, а втората се намира в Раздел
ІV, озаглавен „Условия и ред за изменение на устройствените планове”. Първата
цитирана разпоредба е свързана с първоначалното създаване и одобряване на
градоустройствените планове, така както е процедиран първоначално оспорения
ПУП-ПРЗ, а втората разпоредба е относима към процедури по изменение на вече
влезли в сила градоустройствени планове, т.е. касае се за две различни
административни процедури по ЗУТ.
Изложеното
по-горе сочи, че от съдържанието на заповедта не става ясно дали се касае за
градоустройствен план, с който за първи път се регулира застрояването в УПИ І – 341 „за
жил. стр.”, кв. 136, по плана на 29 м.р., гр. Варна или се касае за ПУП, с
който се променят предвижданията на предходен, действащ за същия имот
устройствен план за застрояване. Още повече, че от приложените към
доказателствата Заповед № Г- 180/ 27.10.2003 г. и изменящата я Заповед №
0766/05.05.2004 г. (л. 27 и л. 28 от жълта папка № 1 –
Допускане на изменение на ПУП- ПРЗ) и без специални технически познания е
видно, че застрояването в УПИ /нов номер/ І – 341 „за жил. стр.”, стар номер
УПИ І – 1669, кв. 136 на гр. Варна не е част от разработката – в него не са
посочени нито ограничителни, нито задължителни линии на застрояване. С
изменящата заповед от 05.05.2004 г. този факт не се променя доколкото с него е
поправена очевидна фактическа грешка при отразяване на вътрешната регулационна
граница между УПИ ХІІ – 670 и УПИ стар номер І – 1669, кв. 136 на гр. Варна,
което не е предмет на настоящото дело, както вече се посочи по-горе в мотивите.
Според
Обяснителната записка към одобрения проект (л. 12 от жълта папка № 2 –
Одобрение на ПУП- ПРЗ) с новия ПУП се променя отреждането на имота „за жилищно
строителство”. От документацията, представена с административната преписка, не
става ясно, ако с оспорената заповед е извършено изменение на предходен ПУП за
имота по отношение на застроителната съставка, какво е било отреждането на
имота по предходния план и в този смисъл – налице ли е промяна в
предназначението му по смисъла на чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ или остава
непроменено.
Оспорената
заповед е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
Съгласно
чл. 75, ал.2 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделни видове територии и устройствени зони, с подробния устройствен план
се определят линии на надземното застрояване и линии на подземното застрояване,
които могат да бъдат: 1/ задължителни линии, до които е задължително да се
разположи застрояването и 2/ или ограничителни линии, до които застрояването
може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях).
Видно
от доказателствата, представени с административната преписка, първоначалната
скица-предложение (л.26 от жълта папка № 1 – Допускане
на изменение на ПУП- ПРЗ) предлага задължителни линии на застрояването към
двете улици, с които тангира УПИ І – 341 „за жил. стр.”,
които съвпадат с уличните регулационни граници на имота. Застрояването към
съседните имоти, намиращи се югоизточно и югозападно от имота, са показани с
ограничителни линии на застрояване, съгласно чл. 69, ал.2, т. 4 от Наредба № 7/
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделни видове територии и устройствени зони, които са разположени на 3
метра и не представляват права линия. В одобрения ПУП, в съставката за
застрояването, всички линии на застрояване са изчертани с пунктир, т.е. като
ограничителни, а не задължителни - виж графична част на л. 11 от жълта папка № 2 – Одобрение на ПУП- ПРЗ.
Северозападната ограничителна линия съвпада с уличната регулационна линия към
ул. „Лайош Кошут“, а ограничителната линия към ул. „Проф. Иван Шишманов“, на
която е разположен имотът на жалбоподателите (ПИ
10135.5506.888) е отдръпната на 0,50 м. навътре в имота, което се
установява от всички изготвени по делото експертизи и не е спорно между
страните в производството. Застрояването е свободно по смисъла на т. 21 от §5
от ДР на ЗУТ. Ограничителните линии към съседните имоти са очертани на 3,00 м.
към югоизток и варират в диапазон от 5,04 м. до 5,5 м. в посока югозапад като в
одобрения ПУП тази линия на застрояване е изобразена като права линия.
Въпреки,
че за градоустройствената зона – Жс, в която попада имотът на заинтересованите
страни е допустимо средно застрояване на сградите от основното застрояване – до
15 м. височина, съгласно чл. 23, ал.1, т.2 от ЗУТ, с одобрения ПУП, в
съставката за застрояването е предвидено застрояване „до 14 м.”. Независимо от
това настоящият състав на съда намира, че и при тази стойност не са изпълнени
условията както на чл. 31, ал.2, т.1, така и на чл. 32,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно първата цитирана разпоредба, при средно и високо
жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко
една трета от височината на сградата. Видно от заключенията на изготвените по
делото експертизи, това условие е спазено единствено по отношение на вътрешната регулационна граница към
югозападно разположения съседен имот – УПИ ХІІ – 1670, но не и към разположения
югоизточно имот – УПИ ІІ – 1668, където линиите на основното застрояване, макар
и само ограничителни, са разположени на 3 м. от имотната граница, което дори и
при височина на сградата до „кота корниз“ от 14 м. не представлява 1/3 от височината
на сградата.
Както
бе посочено по-горе съгласно чл. 32, ал.1 от ЗУТ, разстоянието между жилищните
сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на
височината на жилищните сгради. От заключението на вещото лице арх. Д. (л. 400
– 402 от делото) е видно, че при сбора на разстоянията от уличните регулационни
линии на двата срещуположно лежащи имота - ПИ 10135.5506.888 и ПИ
10135.5506.341, до линиите на основното застрояване в двата имота, и ширината
на улицата помежду им, се получава разстояние от 13,5 м., която не
удовлетворява изискването на закона, както при височина на сградата от
основното застрояване от 15 м., каквато е максимално допустима за
градоустройствена зона Жс, така и при височина на сградата от 14 м., каквато е максимално
допустимата за имота на заинтересованите страни, съгласно оспорената Заповед №
Г – 392/ 15.12.2017 година.
В
допълнение към горното следва да се посочи, че едва в хода на настоящото
съдебно производство е изследвано обстоятелството, че ул. „Проф. И. Шишманов”,
която е разположена между имота на жалбоподателите Стефанови и на
заинтересованите страни, е обслужваща квартална улица от второстепенната улична
мрежа, съответно - едва в съдебното производство са взети предвид нейните
технически параметри доколкото в атакувания ПУП-ПРЗ липсват необходимите
котировки.
Изложените
по-горе съображения – отделно и в съвкупност, навежда на извод за материална
незаконосъобразност на акта в оспорената част, съответно – в тази част
заповедта не съответства и на целта на закона.
Одобреният
ПУП-ПРЗ и по-конкретно неговата съставка относно застрояването в УПИ І – 341
„за жил. стр.” не обезпечават неговото изпълнение на следващите етапи от
градоустройственото планиране в съответствие с приложимите правила и нормативи,
действащите за територията на община Варна. Тази непълнота на плана би могла да
бъде преодоляна чрез изработване на Работен устройствен план /РУП/, но
изработването на такъв в конкретния случай не е било задължително, съответно –
няма изработен РУП. Независимо от това от липсата на минимално необходимите
отразявания в оспорения ПУП-ПРЗ вещите
лица изготвили СТЕ дават различни варианти на местоположение, височина и
конфигурация на бъдещата сграда според лични виждания за проектиране на
застрояването в имота. Това схващане би довело до възможност, при която всеки
възложител да може да осуети съдебен контрол за проверка наличието на намалени
разстояния при одобряване на подробен устройствен план, без съставка РУП, като
не отрази всички размери и височини на предвиденото застрояване;
отстояния към регулационни граници и до сгради в съседни имоти, ширина на
улици; данни за действителната височина на съществуващи сгради в случай, че е
определяща за височината на новата застройка.
Предвид
всичко изложено, Заповед №392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община Варна в
частта на застроителната съставка следва да бъде отменена.
При
този изход на спора своевременно заявената претенция на жалбоподателите за
присъждане на сторените по делото разноски се явява основателна. С оглед на
съдържащите се по делото доказателства, следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Варна, да бъде осъдена да заплати в полза на С.Х.С., ЕГН **********
и М.Г.С., ЕГН **********, сума в общ размер на 1260, 00 /хиляда двеста и
шестдесет/ лева, от които 10,00 лв. държавна такса, 650,00 лв. такса за вещо
лице и 600,00 лв. адвокатски хонорар. Съдът констатира, че по делото е внесена
държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, от дължимата 20 /двадесет/ лева и предвид обстоятелството, че сумата в размер
на 10 лева е внесена от пълномощника на двамата жалбоподатели то следва да
бъдат осъдени да внесат съразмерно сумата в размер на 10 лева по сметка на
Административен съд-Варна за държавни такси.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН **********,***,
Заповед №392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с която е одобрен
Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП – ПРЗ/ за имот
с идентификатор 10135.5506.341 в частта досежно съставката за застрояване на
имота.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на С.Х.С., ЕГН **********
и М.Г.С., ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 1260 /хиляда двеста и
шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН **********,***
да внесат сумата в размер на 10 /десет/ лева по сметка на Административен
съд-Варна за държавни такси.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: