Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………… /17.05.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3247
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.б.1.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № В – 0047019 от 14.10.2019 г., издадено от Директора на Регионалната
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със
седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, са наложени следните
административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за това,
че на 17.07.2019 г. в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 38, в обект заведение за
хранене и развлечение, стопанисвано от „С.б.1.“ ООД е установено, че
дружеството „С.б.1.“ ООД извършва туристическа дейност ресторантьорство, като в
обекта се предлагат за консумация топли напитки, свежи напитки, безалкохолни
напитки, бири, алкохолни напитки, като за обекта няма категоризация и няма
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране –
нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма.
- на
основание разпоредбата на чл. 209 от Закона за туризма, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това,
че на 17.07.2019 г. в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 38, в обект заведение за
хранене и развлечение, стопанисвано от „С.б.1.“ ООД е установено, че
дружеството „С.б.1.“ ООД извършва туристическа дейност ресторантьорство, като в
обекта липсва информация за фирмата, седалището и адреса на управление на
търговеца, липсва информация за работното време, липсва информация за имената
на управителя и телефон за контакт – нарушение на разпоредбата на чл. 114, т.
3, буква „А“, „Б“ и „В“ от Закона за туризма.
Дружеството
– жалбоподател „С.б.1.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. На първо място обръща внимание на съда върху противоречието в
позицията на административно – наказващия орган, който от една страна приема,
че обекта, стопанисван от дружеството не е категоризиран, но същевременно му
вменява неизпълнение на задължението, предвидено в разпоредбата на чл. 114, т.
3 от Закона за туризма, което, според дружеството, се отнася единствено за
категоризирани туристически обекти. Също така оспорва материалната
компетентност на административно – наказващия орган, мотивирайки се, че
компетентен орган да издаде наказателно постановление за установеното нарушение
на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма би трябвало да е кмета на
съответната община, анализирайки разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 1 от Закона
за туризма. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли
за цялостна отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното на 16.11.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3247 по описа
за 2020 г. на Варненския районен съд, нито една от двете страни не изпраща нито
законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения
ход на делото по същество.
В
депозирани на 15.09.2020 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен
съд писмени бележки, изготвени от управителите на дружеството – жалбоподател – ***се
заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се моли за
отмяна на процесното наказателно постановление.
В
депозирани на 23.10.2020 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския
районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт Надежда Недева –
процесуален представител на въззиваемата страна Регионалната
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със
седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите се застъпва позиция за законосъобразност и правилност на
наказателното постановление, поради което и се отправя молба за неговото потвърждаване
и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 15.07.2019 г. в деловодството на териториалното
подразделение на Комисията за защита на потребителите в гр. Варна постъпил сигнал
от гл. експерт „Категоризация на туристическите обекти“ към дирекция „Туризъм“
на община Варна за функциониращо заведение, предоставящо ресторантьорски услуги
в местността „Салтанат“ в гр. Варна, без необходимата категоризация, съгласно
Закона за туризма.
На 17.07.2019 г. В.К.П. – ст. инспектор в Комисията
за защита на потребителите и св. В.М.Г., също изпълняваща длъжността на ст.
инспектор в Комисията за защита на потребителите извършили проверка на място в
стопанисваното от дружеството „С.б.1.“ ООД заведение, находящо
се в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 38, като установили, че търговския обект
функционира, предлагат се за консумация топли напитки, свежи напитки,
безалкохолни напитки, бири, алкохолни напитки, като в самото заведение има
клиенти и се
развива ресторантьорска дейност.
Инспекторите от Комисията за защита на
потребителите установили обаче, че за обекта няма издадено удостоверение за
определена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране,
като и липсвала информация на територията на обекта за фирмата, седалището и
адреса на управление на търговеца, стопанисващ обекта, липсвала информация за
работното време на заведението, липсвала информация за имената на управителя и
телефон за контакт.
Управителят на дружеството „С.б.1.“ ООД,
стопанисващо заведението, бил поканен на документална проверка в офиса на
Комисията за защита на потребителите в гр. Варна, която се състояла на
01.08.2019 г., но и на нея не представил удостоверение за определена категория
или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Преценявайки, че със своето поведение дружеството „С.б.1.“
ООД е нарушило разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма и разпоредбата
на чл. 114, т. 3, буква „А“, „Б“ и „В“ от Закона за туризма, на 02.08.2019 г. ст.
инспектор В.К.П. съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 14.10.2019
г. Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа
обстановка като изложената в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма наложил на дружеството „С.б.1.“
ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма и на
основание чл. 209 от Закона за туризма наложил на дружеството административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 114, т. 3, буква „А“, „Б“
и „В“ от Закона за туризма.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление изхожда от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и е подадена преди на дружеството да бъде връчено
процесното наказателно постановление (самата жалба е била „входирана“ в
Комисията за защита на потребителите на 27.07.2020 г., а наказателното
постановление е било връчено на представител на дружеството на 06.08.2020 г.),
поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
Доколкото
липсват каквито и да е било основания за приложението на законовата фикция,
предвидена в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съдът не би могъл да се съгласи с позицията
на административно – наказващия орган (която впрочем не беше поддържана в хода
на съдебното производство), че наказателното постановление е било влязло в
сила.
В
случая в кориците на административно – наказателната преписка се съдържат два
броя известия за доставяне на пощенска пратка, съдържаща препис от
наказателното постановление, но първата е била изпратена на адреса на
търговския обект, който обаче не е официален адрес – седалище и адрес на
управление на търговското дружество. Втората пощенска пратка в действителност е
била изпратена на адреса – седалище и адрес на управление на дружеството, но се
е върнала с отбелязване „непотърсена“. Липсват обаче каквито и да е било данни
кое е длъжностното лице, ходило на адреса и удостоверило, че пратката е
непотърсена, липсва информация в коя част от денонощието е било ходено на
адреса и въобще дали е било оставено съобщение от страна на пощенския служител,
че за дружеството е била предназначена пощенска пратка. Тези съображения мотивират
съда да приеме, че наказателното постановление не е било връчено по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е спазено изискването за щателното издирване на
дружеството и респ. жалбата му срещу процесното наказателно постановление е
процесуална допустима за разглеждане.
По
същество, самата жалба е частично основателна, поради следните причини:
На
практика дружеството „С.б.1.“ ООД не оспорва обстоятелството, че за стопанисвания
от него търговски обект, находящ се в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 38
няма издадено удостоверение за определена категория
или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, както към
датата на извършване на проверката от страна на инспекторите от Комисията за
защита на потребителите, така и впоследствие до приключване на административно –
наказателното производство. Не се оспорва и другата основна констатация на
проверяващите инспектори от Комисията за защита на потребителите, а именно, че
на територията на търговския обект е липсвала информация за фирмата, седалището
и адреса на управление на търговеца, стопанисващ обекта, липсвала е информация
за работното време на заведението, липсвала е информация за имената на
управителя и телефон за контакт.
Възражения
на дружеството срещу законосъобразността на наказателното постановление са
изцяло от правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички тях по –
надолу в своето решение.
Разпоредбата
на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма (Обн. в ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от
26.03.2013 г.) (действаща към момента на установяване на нарушението)
предвижда, че лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризирани туристически обекти или в обекти, на които
е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В
случая дружеството не оспорва, че е извършвало ресторантьорски услуги в
стопанисваното от него заведение, като този извод се потвърждава и от
показанията на св. В.М.Г., които съдът кредитира като последователни, логични,
а и най – същественото, подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства и съвсем конкретно издадения
фискален бон, дневен отчет от функциониращото в търговския обект фискално
устройство и съставения от служителите на Комисията за защита на потребителите
констативен протокол от 17.07.2019 г. При това условие за него е възникнало
задължение да предоставя тези услуги в категоризиран туристически обект или в
обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране, което не е било сторено към датата 17.07.2019 г. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за
туризма, ресторантьорството представлява туристическа дейност, а съгласно
легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за
туризма, заведенията за хранене и развлечения представляват туристически обект,
поради което и според съда дружеството е адресат на задължението, предвидено в
разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за
туризма и респ. е годен субект за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
Санкционната
разпоредба на чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма предвижда административно
наказание „имуществена санкция“ в границите от 1000 лева до 10 000 лева за
юридическо лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или
нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за
туризма. В случая размера на наложеното административно наказание е в
минималния възможен праг, предвиден в закона, поради което и пред съда не е поставен
въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Ето
защо съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта му, с която на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за
туризма на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
за нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма.
Същевременно
разпоредбата на чл. 114, т. 3, съответно букви „А“, „Б“ и „В“ предвижда
задължение за лицата, извършващи хотелиерски и/или ресторантьорски услуги да
поставят в близост до входа на търговския обект информация относно: фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на
туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на
управителя на обекта с телефон за контакт.
Следва
да се подчертае, че това задължение се отнася за всички лица, които предоставят
ресторантьорски услуги, а не само за лицата, които предоставят туристически
услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Това заключение на съда се
извежда от съюза „и“ в разпоредбата на т. 3 на чл. 114 от Закона за туризма, който
означава, че субектите имат задължение не само да поставят табелата по чл. 132,
ал. 1 (която в действителност се издава единствено на обектите, които са
категоризирани), но освен нея да поставят и информация относно: фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на
туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на
управителя на обекта с телефон за контакт, за което задължение не се изисква
обекта да бъде категоризиран, т.е. това е задължение, което следва да бъде
изпълнено, независимо дали обекта е категоризиран или не е.
Същевременно
обаче разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за туризма предвижда санкция
само и единствено за лица, които в категоризиран
туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не поставят информацията по чл.
114, т. 3, т.е. в случая липсва законово установена санкция за лице, което не
постави информацията по чл. 114, т. 3 от Закона за туризма в некатегоризиран
обект.
Било
плод на законодателна празнина или не до там прецизна юридическа техника, но е
факт, че търговците имат задължение да поставят информация относно: фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на
туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на
управителя на обекта с телефон за контакт, но пък същевременно липсва законоустановена
санкция при неизпълнение на това конкретно задължение.
Поради
тази причина, наказателното постановление следва да бъде отменено в частта му,
с която на основание разпоредбата на чл. 209 от Закона за туризма, на
дружеството „С.б.1.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 0047019 от
14.10.2019 г., издадено от Директора на Регионалната дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, в
частта, с която на „С.б.1.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева за това, че на 17.07.2019 г. в гр. Варна,
местност „Салтанат“ № 38, в обект заведение за хранене и развлечение,
стопанисвано от „С.б.1.“ ООД е установено, че дружеството „С.б.1.“ ООД извършва
туристическа дейност ресторантьорство, като в обекта се предлагат за консумация
топли напитки, свежи напитки, безалкохолни напитки, бири, алкохолни напитки, като
за обекта няма категоризация и няма издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране – нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона
за туризма.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В – 0047019 от 14.10.2019 г., издадено от Директора на Регионалната дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, в частта, с която на „С.б.1.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 209 от Закона за туризма, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това, че на 17.07.2019 г. в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 38, в обект заведение за хранене и развлечение, стопанисвано от „С.б.1.“ ООД е установено, че дружеството „С.б.1.“ ООД извършва туристическа дейност ресторантьорство, като в обекта липсва информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, липсва информация за работното време, липсва информация за имената на управителя и телефон за контакт – нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 3, буква „А“, „Б“ и „В“ от Закона за туризма.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: