№ 150
гр. Варна, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Р. Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20223000500371 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Д. Т. Ж., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Р. Н. ,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София , редовно призован, не изпраща
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозираното на 26.10.2022г. по електронната
поща на съда молба-становище от процесуалния представител на
Гаранционен фонд адв. Л. Велева, с която моли да бъде даден ход на делото в
нейно отсъствие, изразено е становище, че се поддържа жалбата, както и по
съществото на спора, иска се да бъде дадена възможност за писмени бележки.
ВЪЗЗИВАЕМАТА С. Х. Р. , редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. С. Г., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивни жалби на Гаранционен фонд, гр.София, вх. №
11704/18.05.2022г. и на Д. Т. Ж., в процесуалното й качество на трето лице-
помагач на страната на ответника, вх. № 11237/12.05.2022г., против решение
№ 144/18.04.2022г., постановено по т.д. № 552/2021г. на ОС – Варна, в частта,
в която Гаранционният фонд е осъден да заплати на С. Х. Р., ЕГН **********
сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на Д. Т. Ж.,
ЕГН ********** като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. № В 86 27 ВР,
управляващ без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.03.2021г., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558, ал.5 КЗ и чл.86
ЗЗД.
В жалбата на ответника Гаранционен фонд се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди
се, че определеният общ размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди не кореспондира на критерия за справедливост по см.
на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал
доказателствения материал, в резултат на което е направил необосновани
изводи относно претърпените от ищцата неимуществени вреди и следващото
й се за тях обезщетение. Твърди се, че определеното и изплатено от фонда
обезщетение от 18 000 лева изцяло съответства на тези вреди, поради което и
присъдената допълнително сума от още 27 000 лева не се дължи. Иска се от
настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и постанови
решение, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
Наведените в жалбата на третото лице-помагач оплаквания са за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в
осъдителната му част. Твърди се, че определяйки общо обезщетение в размер
на 45 000 лева съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като исковата
претенция е предявена за сумата от 38 000 лева. Наред с това счита, че
присъденото обезщетение е неоправдано завишено, не отчита относимите към
чл.52 ЗЗД критерии и доказаното по делото съпричиняване от страна на
ищцата. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК ищцата С. Х. Р. не е подала отговор по така
подадените въззивни жалби.
В частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над присъдените 27 000 лева до
претендираната сума от 38 000 лева, както и за законната лихва за периода
14.03.2020г. – 15.03.2021г. са отхвърлени, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. Н.: Поддържам въззивната ни жалба с изложените в нея
съображения. Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивните жалби. Няма да соча други
2
доказателства. Представям договор за оказана безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и е
посочена сума, която се претендира ако съдът присъди адвокатско
възнаграждение – 1340 лв.
АДВ. Н.: Считам, че така определената от колегата сума е прекомерна и
моля съдът да присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения списък на разноските от
процесуалния представител на Д. Ж..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеният договор за правна защита и
съдействие от въззиваемата страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да отмените като неправилно и недопустимо решението на
първоинстанционния съд като подробни съображения съм изложила в
жалбата. Считам на първо място, че решението е недопустимо тъй като съдът
се е произнесъл по един непредявен иск като е определил дължимата сума за
обезщетение в размер на 45 000лв., какъвто иск не е предявен – сумата, която
се претендира е 38 000лв. На второ място считам, че решението е неправилно
доколкото така определеният размер, за който е осъден Гаранционния фонд –
27 000лв. считам, че е прекомерен и завишен. Вярно, че се касае за средна, но
се касае за една средна телесна повреда, която безспорно е установено от
събраните съдебно-медицински експертизи. Тази средна телесна повреда,
доколкото е посочено, периода на отзвучаване е до три месеца т.е. за този вид
нараняване считам, че размера на присъденото обезщетение в сравнение със
сходни случаи е много завишен. Съдът неправилно е изключил, а има
безспорни доказателства, включително и самопризнания на пострадалата, а
другите доказателства са не на свидетелски показания, а на категорични
експерти, които показват, че пострадалата не е спряла на знак „стоп“,
преминала е на червен светофар т.е. имаме безспорни доказателства за
съпричиняване, които първоинстанционният съд не е обсъдил и не е приел.
Моля Ви да постановите решение, с което да отмените изцяло
първоинстанционното решение.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, слушайки пледоарията на
колежката аз си задавам въпроса дали не е по-добре моята довереница да е
виновна за това нещо, тъй като тук се изтъкват някакви факти, които просто
нямат никаква връзка с процесното произшествие. Първото нещо е, че се
касае за светофарна уредба, а не за стоп линия и не е хоризонтална, а
светофарна, която регулира кръстовището. В техните доводи се говори и за
превишение на скоростта. Неразчитайки на мисловната си дейност виновната
Д. Ж. е преминала транзит през кръстовището с 52-53км/ч, което противоречи
3
на всякакви условия, даже е превишение на скоростта, която е за градски
условия. Някой от присъстващите в залата замисля ли се какъв е
психологическия ефект от цялата тази история – не само да стане
произшествието, не само да има пострадали, не само да кажем кой е виновен
и кой е невинен. Това нещо е драма, която остава за цял живот. Да не
говорим, че в ситуацията моята доверителка е останала в такъв период от
време, в който се е грижила и за малолетната си дъщеря, и за възрастната си
майка. Това довежда до ситуация, при която вместо майката да се грижи за
малолетната си дъщеря се е наложило тя да се грижи за майка си.
Медицинските лица са преценили, че са дали четири месеца и половина за
възстановяване. Факт е, че четири месеца и половина тя е била на постелен
режим. Факт е, че в този период от време са се грижили всички за нея, тя
даже не е можела да става, аз лично съм бил свидетел, когато в досъдебното
производство лично аз я водих „под рамо“, за да може да слезе от мястото,
където тя живееше и да отидем за досъдебното производство. В този период
от време тъй като е нямала други средства тя се е принудила чрез майка си да
тегли кредит, за да може да има средства за възстановителни процедури. Тази
сутрин я запитах за това и тя ми сподели, че все още този кредит не е
изплатен. Управлявайки автомобила виновната въобще не е била съпричастна
към движението по пътя, тя даже замислена можеше и на следващото
кръстовище да направи пак същото произшествие, ако беше се разминала на
това кръстовище. Моля Ви да се произнесете с решение, с което да
потвърдите първоинстанционното решение. Моля да ни бъдат присъдени
разноските по делото съгласно чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
Гаранционния фонд в срок до 02.11.2022г. да представи в писмен вид
съображенията си по съществото на спора и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.49
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4