РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Смолян, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100664 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А. М. Х. от с. ***, общ. *** е предявил срещу „***“ АД, представлявано от
*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 159,65
лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща недължимо платена неустойка
по договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба на 11.07.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г., сключен с ответника.
Съгласно Договора се е задължил да върне сумата в общ размер на 534.69 лева, при сума на
получаване 500.00 лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от 41.16 %, със срок на кредита от
3 месеца. Съгласно §7 от Договора за потребителски кредит от 12.01.2022 г, в случай, че в
срок от 3 дни от подписване на договора за кредит, не предостави едно от изброените
обезпечения в §3 от същия договор, същият дължи неустойка в размер на 155.19 лева,
разсрочена на 3 месечни вноски. Ищецът добросъвестно е заплатил цялото задължение чрез
Изи пей АД. Счита, че клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 155.19 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, като
противоречаща на добрите нрави и като сключена в противоречие с чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Нарушен е основен принцип – принципът на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, което е довело до несправедливото облагодетелстване на едната страна за
сметка на другата, до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
изгода в полза на кредитора. Клаузата за неустойка е нищожна и като неравноправна по
смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, в размер на
159,65 лева, е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Със заплащането на сумата,
предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
1
справедливост. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и защото е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26
от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г, според които се дължи
неустойка в размер на 159,65 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и
т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още % от предоставената главница. Клаузата за заплащане на
неустойка в размер на 159,65 лева е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не
е уговорена индивидуално, а е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия
на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им
към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба адв. М. моли
искът да бъде уважен по изложените съображения в исковата молба и в допълнителното
становище. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС, както и на ищеца държавна такса в размер на 50 лв.
Ответникът не се представлява и не взема становище по иска.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2022 г. между „***“ АД като кредитор и А. М. Х. като кредитополучател е
сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лева.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на три месечни вноски в размер на
229,96 лв. всяка, включващи 178,23 лв. главница и лихва и 51,73 лв. неустойка, съответно с
падежи 12.02., 12.03. и 12.04.2022 г., ведно с фиксиран ГЛП 41,16 % и ГПР 49,89 %. Общата
стойност на плащанията е в размер на 534,69 лв. За главница и лихва, а заедно с неустойката
същата е в размер на 688,88 лв. /534,69+155,19/.
С § 6 от договора страните се договорили, че договорът ще бъде обезпечен с един
поръчител – физическо лице с трудово възнаграждение над 1 800 лв., с двама поръчители -
физически лица с трудово възнаграждение над 950 лв. и работещи на постоянни трудови
договори или с банкова гаранция от банка. Съгласно § 7 от договора кредитополучателят се
е задължил да заплати неустойка в размер на 155,19 лв., разсрочена на месечни вноски, в
случай, че не предостави едно от договорените обезпечения, като покриване на риска на
кредитора от намаляване на кредитоспособността на потребителя и необходимостта от
предприемане на мерки за регулиране на риска.
2
От представената от ответника справка за извършените плащания от ищеца по
договора, се установява, че на 15.03.2022 г. е платена сумата от 689 лв., с която са платени
500 лв. главница, 29,35 лв. лихва и 159,65 лв. неустойка.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Няма спор между страните, че по процесния договор ищецът е получил заем от
ответника в размер на 500 лв., като е извършил плащания в общ размер на 689 лв.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване.
Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС
по т. д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят Никола Хитров е прието, че
начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт. Под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и получаването
на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за
сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова
получаване, придобиване, спестяване.
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че ищецът е платил по договора за
кредит 500 лева – главница, 29,35 лева – договорна лихва и 159,65 лева – неустойка по § 7.
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да
съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищцата като потребител се явява
икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ответника е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивни
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
Оспорената от ищеца клауза от договора за кредит по § 7 предвижда заплащането на
неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите
на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В
този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..
Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за
представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящи
на предвидените в § 6 условия и нищожна.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез поръчители,
отговарящи на изискванията на кредитора в тридневен срок от сключване на договора или
чрез представяне на банкова гаранция, като при неизпълнение е предвидена неустойка в
размер на 155,19 лв.. Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно с всяка вноска.
Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
3
неизпълнението. В случая обаче нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции,
които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така
уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното
ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето
на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел различна
от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото
изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването й кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за
общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД.
По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума с почти двоен размер, което излиза извън
общоприетите разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечение на кредита не изпълнява законовите
и функции и е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Именно поради
нищожността на клаузата за неустойка се явява и недължимо платената от ищеца като
платена на несъществуващо основание сумата от 159,65 лева. Предвид изложеното искът
основателен и следва да бъде уважен и да бъде осъден ответникът да плати на ищеца същата
сума.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на платената държавна такса в размер на 50
лв. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски за платената държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. е заявил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита същото за основателно,
тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. М. е безплатна за
ищеца като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие /л. 19/.
Ще следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде осъден ответникът да плати на
адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС - минимално определеното по
формулата на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредбата за МРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на А. М. Х.,
ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, сумата от 159,65 лева, платена без основание по
4
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. М. Х., ЕГН
**********, от с. ***, общ. *** направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат
М. В. М. от АК – ***, с адрес на кантората гр. ***, бул. „*** адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. М. М..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5