№ 144
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20215300900576 по описа за 2021 година
Предявени са главен иск по чл.124 ал.1 от ГПК; евентуален иск по чл.74 ТЗ.
Ищците Р. СТ. Д. ЕГН **********, и Б. АНГ. К. ЕГН **********, и двамата от
гр.Пловдив, искат от да признае за установено по отношение на ответника „ВАНКО – 89“
ООД ЕИК ********* гр.Садово, че всички решения, обективирани в документ, наименован
„Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „Ванко89“ от
10.12.2020г.“, са нищожни като липсващи /невзети/ решения от общото събрание на
съдружниците на ответното дружество.
Евентуално, при неразглеждане или отхвърляне на главния иск, да отмени всички
решения, обективирани в „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на
съдружниците в „Ванко89“ от 10.12.2020г.“ като незаконосъобразни поради противоречие
на същите с повелителните норми на закона и нормите на дружествения договор.
Твърдят, че са съдружници в ответното ООД като всеки един ищец притежава 25 % от
капитала му, което е 25 дяла на стойност 2 500лв. за всеки един ищец. Третият съдружник е
М.С.Д., собственик на останалите 50 % от капитала, което е 50 дяла на стойност 5 000лв. По
водено между страните т.д. № 117/2021г. на ПОС, в съдебно заседание на 16.07.2021г.,
ответното дружество чрез процесуалния си представител представя по делото документ,
наименован „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в
„Ванко89“ от 10.12.2020г.“, според който на 10.12.2020г. е проведено общо събрание на
съдружниците с неприсъствено взети решения, на което ищците са изключени от
дружеството, дяловете от капитала им са поети от М.Д.; ищцата Р.Д. е освободена като
управител и за в бъдеще дружеството е определено да се представлява само от управителя
М.Д.; изменена е формата от ООД на ЕООД като ЕСК е приел нов учредителен акт. Ищците
твърдят, че липсват взети решения от ОСС като отразените в документа решения са
нищожно, защото липсва взимането на такива – те са невзети от ОСС. Документът съдържа
единствено еднолично волеизявление на съдружника М.Д.. Само едно от трите лица, имащи
качеството на съдружник, е приело решенията, поради което няма приети от ОСС решения.
Възразяват, че не са заявили писмено съгласие за посочените в документа решения по реда
на чл.139 ал.2 ТЗ, поради което подписът само на М.Д., независимо от нотариалната заверка
на подписа и на съдържанието, не могат да обосноват валидно взети решения. Няма
изплащане на дяловете им от М.Д., според взетите в документа решения. Нови
обстоятелства по тези решения не са заявени за вписване в ТР.
1
Евентуално ищците твърдят незаконосъобразност на взети решения, ако такива се
докажат като съществуващи. Липсва редовно свикване на ОСС. Ищците не са получили
покани за такова общо събрание. Не са заявявали писмено съгласие за решения по този
протокол. Не са получавали предупреждение за изключване. Има нарушаване на чл.139,
чл.140 ал.4 и чл.126 ал.3 от ТЗ. В изготвения документ „Протокол за неприсъствено решение
на Общото събрание на съдружниците в „Ванко89“ от 10.12.2020г.“ не са посочени мястото
и часа на провеждане на ОСС, съответно на взетите неприсъствено решения.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по чл.80 от
ГПК, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът не признава исковете. Възразява по главния иск, че въведените доводи не
обосновават нищожност на решения на ОСС като липсващи /невзети/, защото се представя
писмен протокол от 10.12.2020г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, който
обективира упражнено от съдружника М.Д. право на глас и нейното лично волеизявление. С
гласовете на този съдружник и неговите 50 % от капитала са взети решенията. При
изключване на съдружници, изключените съдружници не гласуват. Има проведено
гласуване по точките от дневния ред от участващия в събранието съдружник М.Д. и с
нейните гласове, отговарящи на 50 % от капитала на дружеството, са взети решенията,
отразени в протокола от 10.12.2020г. Възразява, че доводи за опорочена процедура по
свикване и провеждане на ОСС, за реда, кворума или мнозинството за приемане на
решенията или за противоречието им с императивни материални норми на закона и
учредителния акт, са доводи за незаконосъобразност на такива решения, а не за
нищожността им. Тези доводи се отнасят и до решенията по чл.139 ал.2 от ТЗ – опорочаване
на процедурата по свикване и провеждане на ОС, ред, кворум или мнозинство, или
противоречието им с императивни норми на закона и устава правят тези решения
отменяеми, а не нищожни. Липсата на съгласие на ищците с неприсъствените решения не
релевира нищожност на тези решения. Дали дяловете са изплатени или не не може да е
аргумент за нищожност на решенията, защото това касае изпълнението, а не съществуването
им. Възразява, че решение на ОСС е нищожно като липсващо или при хипотезата на чл.75
от ТЗ, коет в слечая не е налице. Твърди взети и налични решения от съдружника Д., чиято
воля е материализирана в протокола от 10.12.2020г.
По евентуалния иск възразява, че е иск по чл.74 от ТЗ, а не по чл.71 от ТЗ като иск по
чл.71 от ТЗ е недопустим, доколкото се атакува решение на общо събрание, за което
съдружникът разполага със специален иск – този по чл.74 от ТЗ. Възразява, че не се посочва
друг орган, който да е нарушил правата на ищците като защитата им е срещу решения на
ОСС по протокола от 10.12.2020г., което може да се реализира само по реда на чл.74 от ТЗ.
Към иск по чл.71 от ТЗ са неотносими оплакванията за нарушаване на чл.139, чл.140 ал.4 и
чл.126 ал.3 от ТЗ, защото не се твърди действие /бездейсвие на орган на ТД, различен от ОС,
който да ги уврежда.
Възразява, че при иск по чл.71 от ТЗ същият е недопустим, защото във вътрешните
отношения между съдружниците с влязло в сила решение от 10.12.2020г. ищците са
изключени, поради което не са членове на дружеството и като такива не могат да се ползват
от защитата по чл.71 от ТЗ.
Твърди, че изключване на ищците като съдружници е настъпило в резултат на взето
решение от съдружника М.Д., като при гласуването не се отчитат дяловете от капитала на
изключваните съдружници.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Справката в АВ – ТР установява, че ответното дружество е с капитал 10 000лв.,
разпределен между трима съдружници: М.Д. с 5 000лв., Р. К.а с 2500лв. и Б.К. с 2500лв.
Управители са М.С.Д. и Р.С. К.а, действащи заедно и поотделно.
Чл.15 ал.4 от обявения дружествен договор възпроизвежда чл.139 ал.2 от ТЗ като
предвижда, че общото събрание може да взема решения и неприсъствено, ако всички
съдружници писмено са заявили съгласието си за решението.
Чл.15 ал.2 т.2 /за изключване на съдружник/, ал.3 и ал.4 от дружествения договор,
както и чл.16 от същия, не указват изрично, че решенията на ОСС за изключване на
съдружници се взимат писмено, поради което важат правилата на чл.137 ал.4 и ал.5 от ТЗ,
2
според които протоколът от ОСС за изключване на съдружник следва да бъде в писмена
форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието като решения, които не отговаря на
тези специални изисквания, са нищожни.
Представя се по делото „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на
съдружниците в „ВАНКО 89“ ООД от 10.12.2020г.“, с нотариално заверка на подписа на
М.С.Д. с рег. № 4549 и на съдържанието на протокола с рег. № 4550, направена на
10.12.2020г. от Нотариус Екатерина Начкова с рег. № 659 на НК, нотариус с район РС
Асеновград. Според документа, на 10.12.2020г. на адреса на управление на ответното
дружество гр. Садово, п.к. 4122, община Садово, област Пловдив, УПИ Х – 902 – Стопански
двор, М.С.Д. е взела решения като общо събрание на съдружниците за изключване на
двамата ищци като съдружници на основание чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ, за освобождаването на
Р.Д. като управител, приемане на решение дружеството да се представлява само от М.Д., за
поемане на дяловете на двамата изключени съдружника Р.Д. и Б.К. от М.Д.. Протоколът е
подписан само от М.Д. в качеството на съдружник.
В съдържанието на протокола не е посочено кое лице, в какво качество и с какъв
дневен ред свиква общото събрание, нито има ли за това изговена покана до съдружниците,
връчена ли е и ако да – как. В съдържанието на документа са посочени нарушения на
двамата съдружници, обосновали изключването им, както и обстоятелството, че е имало
многократни предупреждения в устна и писмена форма да преустановят действията, да
възстановят последиците, но съдружниците не са коригирали поведението си. Посочените
нарушения са: системно действат против интересите на дружеството; Р.Д. е учредила
НАТУРАЛ БУТЕР ЕООД с идентичен предмет на дейност и конкурентен предмет на
ВАНКО 89 ООД, Б.К. представлява това дружество като управител; Р.Д. и Б.К. са сключили
поредица от договори за покупко – продажба, отразени във фактури № 1248 от 12.08.2020г.
на обща стойност 70 436.11лв., № 1254 от 08.09.2020г. на обща стойност 21 320.64лв., №
1263 от 10.10.2020г. на обща стойност 1206лв., с които стоки на дружеството са продавани
на занижени цени на Натурал Бутер ЕООД, което на свой ре е продало същите на
значително по – високи пазарни цени на крайни клиенти; наред с това двамата съдружници
са съставили редица документи, чиято крайна цел е Ванко 89 ООД да не получи плащане по
тези четири фактури от Натурал Бутер ЕООД.
В търговския регистър няма данни М.Д. да е подала заявление за вписване на
новонастъпили обстоятелства въз основа на протокола от 10.12.2020г. Данните са, че
отразените в протокола решения не са заявени за вписване и до ход на делото по същество.
Твърденията на ищците, при извършена служебна справка в деловодните програми на
съда, се потвърждават: между страните е образувано на 22.02.2021г. и е висящо т.д. №
117/2021г. на ПОС, XXIII с., с предявен от ищците против ответното дружество иск по
чл.155 т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството по иск на съдружници. На 28.05.2021г. е
изготвен доклад по чл.375 от ГПК, в който не фигурира въведено от дружеството
възражение за недопустимост на иска поради изключване на ищците като сдружници с
решение на ОСС от 10.12.2020г. Това възражение е въведено с писмено становище на
ответника с вх. № 279250 от 14.07.2021г. за открито съдебно заседание, насрочено за
16.07.2021г., в което е описано под т.2 като представено Решение на общо събрание на
съдружниците във „ВАНКО 89“ ООД от 10.12.2020г., и същото решение е приложено към
становището.
Поради това съдът приема, че ищците са узнали за съществуването и съдържанието
на протокола от 10.12.2020г. в откритото съдебно заседание от 16.07.2021г. по т.д. №
117/2021г. на ПОС, XXIII с.
Съдът не дава вяра на изслушания свидетел АТ. Т. Р., че ищците са узнали за
протокола от 10.12.2020г., че са го прочели и са получили ксеро – копие от същия на
26.03.2021г. на среща на тримата съдружници в счетоводната кантора на св. Р., обслужвала
счетоводно дружеството, защото обективно чрез свидетелските показания се цели и се
постига заобикаля на преклузиите в търговския спор при двойната размяна на книжа за
представяне на всички писмени доказателства, с които страна разполага. Това е така, защото
според св. А.Р. за срещата на тримата съдружници от 26.03.2021г. в счетоводната кантора е
съставен протокол от служител на кантората С.Т. Р.. След като - с цел доказване на
възражението за недопустимост на евентуалната претенция по чл.74 от ТЗ, въведено още с
отговора от 28.09.2021г. и с допълнителния отговор на исковата молба от 04.01.2022г., че
преклузивният срок за отмяна на решенията от съда е изтекъл и е пропуснат като съдът е
3
сезиран на 29.07.2021г. след този срок, ответникът е разполагал/или е знаел за
съществуването на писмен протокол от срещата от 26.03.2021г. за връчване на протокола от
10.12.2020г. на ищците, е следвало да посочи и да представи /или да поиска да се представи
по делото от трето лице/ този писмен документ още с отговора на исковата молба от
28.09.2021г., но не е сторил това. Ако протокол от среща от 26.03.2021г. съществува, при
даване вяра на показанията на св. Р., то следва, че протоколът е трябвало да се посочи и да
се приложи към отговора на исковата молба от 28.09.2021г., което не е сторено, защото в
този отговор нито се твърди, нито се иска да се докаже с писмен документ, ча протокол от
ОСС от 10.12.2020г. е връчен на ищците на 26.03.2021г., което означава, че преклузивният
срок за представяне/за посочва и събиране на това писмено доказателство е пропуснат. Този
пропуск, въпреки служебното задължение на съда да следи за спазване на преклузивния
срок по чл.74 от ТЗ, не може да се санира чрез заобикаляне на преклузията и изслушване на
свидетел, а не представяне на документа.
От друга страна свидетелката А.Р. има спомен за името пълномощника на М.Д.,
присъствал на срещата, но няма спомен за името на адвоката на ищците, присъствал на
срещата, който адвокат поради това не бил записан в протокола като присъстващ на
срещата. Този пропуска е „много удобен“ като възпрепятства проверка достоверността на
показанията й, след като самите ищци чрез пълномощника си по делото още в първо открито
съдебно заседание отрекоха протокола от 10.12.2020г. да им е връчен на среща в счетоводна
кантора и поддържаха, че документът е представен за първи път по т.д. № 117/2021г. на
ПОС, XXIII с. в открито съдебно заседание.
При тези данни, поради процесуален пропуск на ответника да посочи и да представи
с отговора си съществуването на писмен документ с дата, удостоверяваща връчване на
протокола от 10.12.2020г. на ищците на среща на 26.03.2021г., който пропуск е преклудиран
поради правилата на чл.367 и чл.373 от ГПК, съдът приема, че този пропуск не може да бъде
заобиколен и саниран чрез кредитиране на гласни показания, поради което приема, че не
следва да кредитира показанията на св. АТ. Т. Р.. Дори да се приеме, че процесуалният
пропуск да се представи писмен документ може да се заобиколи по този ред, съдът не
кредитира показанията на св. АТ. Т. Р., защото изнесените данни не могат да бъдат
проверени – протоколът не е осчетоводен от счетоводителя в регистрите по никакъв начин:
нито чрез съставяне на нарочен баланс за изплащане на дружествените дялове, нито чрез
осчетоводяване поемането на дяловете на двамата съдружници от М.Д. в надлежните за това
регистри за записване промените в капитала, нито се посочва името на пълномощника на
ищците, присъствал на срещата, за да се изслуша и той. Ето защо възражението на
ответника за пропуснат преклузивен срок по чл.74 от ТЗ от ищците остава недоказано и
оттук е неоснователно – протоколът е връчен на 16.07.2021г. на ищците в съдебно заседание
по т.д. № 117/2021г. на ПОС, XXIII с. и на 29.07.2021г., чрез куриер, исковата им молба
постъпва в съда. Дори да не се кредитира подаването на исковата молба чрез куриер и датата
на предаване на документа на куриера, то постъпването в съда на 30.07.2021г. също е в
двуседмичния срок от узнаването, макар и в последния ден на този срок.
При тези данни съдът приема главният иск за доказан по основание и следва да го
уважи по следните съображения:
С изменението на чл.137 ал.4 и ал.5 от ТЗ с ДВ бр.105/2016г. се въвежда форма за
действителност на определени решения на общото събрание на съдружници, включително
тези за изключване на съдружник. Тази форма за действителност е решенията да се отразят
писмено в протокол, който е с нотариална заверка на подписите на съдружниците, взели
решенията, и на съдържанието на документа. Санкцията за неспазването й е чл.137 ал.5 от
ТЗ, указващ нищожност на решенията на ОСС, взети при неспазване на формата.
Няма промяна в чл.137 ал.3 от ТЗ и там посоченото правило при взимане на решения
за изключване на съдружник, че изключеният съдружник не гласува и неговият дял от
капитала се приспада при определяне на мнозинството.
С ДВ бр.105/2016г. не се измени и чл.139 ал.2 от ТЗ, според който решенията на
общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили
писмено съгласието си за решението. Това обаче не означава, че ако съдружниците решат да
вземат неприсъствено решения, за което с чл.137 ал.4 от ТЗ е въведена форма за
действителност чрез нотариална заверка на подписа и съдържанието, то могат да вземат
това решение само чрез писмена форма като всички дадат писмено си съгласие, позовавайки
се на правилото на чл.139 ал.2 от ТЗ. Следва да се приеме, че формата за взимане на
4
неприсъствени решения от съдружниците чрез дадено писмено съгласие от всички важи
само за онзи вид решения по чл.137 от ТЗ, за които не е въведена специална форма за
действителност. Не може по реда на чл.139 ал.2 от ТЗ да се заобиколи чл.137 ал.4 от ТЗ.
Тълкуване на горните норми налага и други изводи. Първият е, че решение на ОСС за
изключване на съдружник трябва да бъде взето при спазване на форма за действителност –
писмено, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, в противен случай то е
нищожност. При взимане на това решение не гласува само съдружникът, който се изключва,
като неговият дял се приспада от размера на капитала за изчисляване на мнозинството.
Изводът е, че изключеният съдружник гласува за останалите решения, включително и когато
се изключва втори, трети/друг съдружник на същото събрание, като дяловете му участват
при определяне на мнозинството и гласуването.
Другият извод е, че след като правилото на чл.139 ал.2 от ТЗ изисква за
неприсъственото решение да има заявено писмено съгласие от всички съдружници, за да
бъде взето то, по реда на чл.139 ал.2 от ТЗ не може да се гласува изключване на съдружник,
защото обективно не е възможно изключеният съдружник да даде съгласието си за това, а
нормата на чл.139 ал.2 от ТЗ не въвежда изключение така, както прави чл.137 ал.3 от ТЗ.
Хипотезата на чл.139 ал.2 от ТЗ е изключение спрямо правилото чл.137 ал.3, ал.4 от ТЗ.
Нормата на чл.139 ал.2 от ТЗ е императивна. Следа като чл.139 ал.2 от ТЗ е императивно
правило и урежда изключение, не може да се тълкува разширително и да се извлича смисъл
и съдържание по тълкувателен път такова, каквото не е разписано по изричен и позитивен
начин от законодателя.
И последният извод е, че след като чл.137 ал.4 и ал.5 от ТЗ са изменени с ДВ
бр.105/2016г. като се въвежда форма за действителност на опреден вид решения на ОСС,
практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, създадена по тълкуване на чл.139 ал.2 от ТЗ във вр. с
чл.137 от ТЗ преди изменението, следва да се съобрази със законодателното изменение, с
вложения в него смисъл и причините, довели до това и оттук да се прецени дали още е
приложима –съдът има предвид Решение № 100 от 4.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 799-2009
г., TK, II т. о., докладчик съдията Лидия Иванова. Според това решение, „Нарушението на
императивното изискване на чл. 139, ал. 2 ТЗ за единодушие на неприсъствените решения
на ОС не води до нищожност, а до тяхната незаконосъобразност. Квалифицирането на
порочните решения на ОС на ООД като нищожни поради противоречие с повелителна
правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи.“. Съдът приема, че така
даденото разрешение вече не е актуално с оглед законодателното изменение и изричното
правило на чл.137 ал.5 от ТЗ, че неспазване на формата на определен вид решения ги
опорочава като нищожни, а не като незаконосъобразни поради нарушение на процедурата.
Щом това правило е приложимо за част от решенията на ОСС, то следва да важи и за
останалите, защото не може при едни решения на ОСС нарушената форма за действителност
да води до нищожност, а при други, които могат да се вземат само с писмена форма, да води
до нарушаване на процедуарата и до незаконосъобразност, т.е. един и същи порок за
неспазена формата, макар тя да е различна, би следвало да доведе до един и същи правен
резултат. Така щом и чл.137 ал.4, и чл.139 ал.2 от ТЗ предвиждат форма за решения на ОСС,
нарушаването й трябва да доведе до един и същи правен резултат – до един и същи порок на
тези решения.
От друга страна правилото на чл.139 ал.2 от ТЗ, че неприсъствено решение има само
тогава, когато всички съдружници са дали писменото си съгласие за това, означава, че ако
липсва единодушие, липсва и решение, защото е достатъчно един съдружник да не даде
писмено съгласие, за да няма взето неприсъствено решение. Това тълкуване много ясно се
онагледява с казуса по делото и възможността за злоупотреба с права от съдружник, както е
в случая, ако се сподели старото тълкуване. Вижда се от изготвения протокол от
10.12.2020г., че само един от тримата съдружници отива при нотариус, във формата по
чл.137 ал.4 от ТЗ – с нотариална заверка на подписа си и на съдържанието, оформя взети
еднолично решения за изключване на другите двама съдружници, като се позовава на
възможността на чл.139 ал.2 от ТЗ за взето неприсъствено решение и на правилото на чл.137
ал.3 от ТЗ, че изключеният съдружник не гласува. След това „прибира“ протокола с така
взетите решения, не им дава гласност чрез вписване на протокола в книгата за взети
решения, чрез връчването на решенията на другите съдружници, чрез заявяване за вписване
в ТР на взетите решения или чрез отразяването им в търговските и счетоводни книги на
дружеството относно промените в капитала. Този съдружник „държи“ при себе си протокола
с взетите решения, изчаква да изтече срока по чл.74 от ТЗ – три месеца от взимане на
5
решенията, след който срок, независимо кога те ще бъдат узнати, не могат да се атакуват
чрез конститутивен иск за отмяна в съда, защото срокът за сезиране на съда е преклузивен –
в 14 дневен срок от узнаването, но не по – късно от три месеца от взимане на решенията.
След като решенията за изключване се „стабилизират“ по този начин като станат
неотменяеми, съдружникът представя протокола на останалите, позовава се на така взетите
решения и вече може спокойно дори да иска вписването им.
По друг начин биха стояли нещата, ако тълкуването на нарушението е еднозначно, че
липсва решения, а не че има незаконосъобразно решение. В този случай не биха се създали
условия за увреждане правата на останалите съдружници чрез едностранното им
изключване при тяхно незнание за провеждане на събранието, което е един от водещите
мотиви за изменението на закона с ДВ бр.105/2016г. като се въведе нотариалната заверка на
подписа и съдържанието на протокола с взети решения.
С оглед горното съдът приема, че по реда на чл.139 ал.2 от ТЗ чрез неприсъствено
решение не могат да се взимат решения за изключване на съдружниците поради обективната
невъзможност от една страна да се спази изискването на закона всички съдружници да дадат
писменото си съгласие, което противоречи на правилото на чл.137 ал.3 от ТЗ, че изключенят
съдружник не гласува за това решение и неговия дял се приспада от капитала за изчисляване
на мнозинство. Вижда се от протокола от 10.12.2020г., че в него липсва гласуване от двама
от общо тримата съдружници за изключване на третия, каквото трябва да има, ако се приеме
противната теза. Така при изключването на Р.Д. само тя не гласува като мнозинството се
изчислява от дяловете на Б.К. и М.Д., а според протокола Б.К. не присъства и не гласува,
следователно писмено съгласие от него няма дадено според изискването на чл.139 ал.2 от
ТЗ. И обратно, при изключването на Б.К., не гласува само той, мнозинството се изчислява с
гласовете на М.Д. и Р.Д., а последната не е присъствала, не е дала и писменото си съгласие
за това. Т.е. вижда се парадокса, противоречието и колизията между чл.139 ал.2 и чл.137
ал.3 от ТЗ, ако се приеме тълкуването, че с неприсъствено решение може да се гласува
изключване на съдружник. Както и се вижда законодателната „вратичка“ да се използва
формата на неприсъствено решение за постигане на цели, каквито законодателят не е имал
предвид при въвеждане на този облекчен и представляващ изключение ред за взимане на
решения. Поради това съдът не може да сподели предходното тълкуване, че липсата на
писмено съгласие от всички съдружници води до взимане на незаконосъобразно
неприсъствено решение, а не до липса на решение. Съдът приема тълкуването, че при
неприсъствените решения по чл.139 ал.2 от ТЗ липсата на писмено съгласие на всички
съдружници е липса на елемент от фактическия състав, при който има недовършено, невзето
решение, докато не се даде писменото съгласие от всички, като в този случай също е
въведена специална форма за действителност на решенията по правилото на чл.137 ал.4 и
ал.5 от ТЗ, а не се касае за процедура. Липсващото писмено съгласие на съдружник при
неприсъствените решения не е въпрос на конституиране на общото събрание, което да
изрази тепърва волята си чрез гласуване, а е въпрос на действителност – на съществуване,
на решението. Ако съгласие не е дадено от всички, решението не е взето, има невзето
решение, недовършен фактически състав, а не взето незаконосъобразно решение.
При тези съждения съдът приема, че с представения протокол от 10.12.2020г., макар
и оформен във формата по чл.137 ал.4 от ТЗ чрез нотариална заверка на подписа и
съдържанието на изявлението на съдружника М.Д., не се доказва взето неприсъствено
решение по чл.139 ал.2 от ТЗ на ОСС за изключване на другите двама съдружници. Налице
е протокол, отразяващ незавършена процедура по гласува. Протоколът не материализира
взето решение, защото няма писмено съгласие на останалите двама съдружници, така, както
изисква чл.139 ал.2 от ТЗ, поради което няма взето решение. От друга страна, както се
посочи, съдът приема, че по реда на чл.139 ал.2 от ТЗ не могат да се взимат решения по
чл.137 ал.3 и чл.137 ал.4 от ТЗ. Ето защо твърденията на двамата ищци, че изписаните в
протокола от 10.12.2020г. решения са нищожни като невзети, е вярно, поради което тази
нищожност следва да се прогласи.
При този изход на делото на ищците се дължат доказани разноски от 880.30лв.,
поради което съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВАНКО – 89“ ООД ЕИК
6
********* със седалище и адрес на управление гр.Садово, п.к. 4122, община Садово, област
Пловдив, УПИ Х – 902 – Стопански двор, че всички решения, обективирани в документ,
наименован „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в
„Ванко89“ от 10.12.2020г.“, са нищожни като липсващи /невзети/ решения от общото
събрание на съдружниците на ответното дружество.
ОСЪЖДА „ВАНКО – 89“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Садово, п.к. 4122, община Садово, област Пловдив, УПИ Х – 902 – Стопански двор, да
плати на Р. СТ. Д. ЕГН **********, и Б. АНГ. К. ЕГН **********, и двамата от ***,
направените по делото разноски в размер на 880.30лв. разделно.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7