№ 10
гр. Перник, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Т.
като разгледа докладваното от С. Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №95 от 17.06.2022г., издадено от инж.
И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София, на “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, представлявано от
изпълнителния директор Ч.К.С., на основание чл. 164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер 60 000
/шестдесет хиляди/ лв. за това, че на 01.02.2022г., в гр. Перник, кв. Мошино,
на площадката на ТЕЦ Република в дружеството, в качеството си на оператор
на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия,
не е изпълнило задължения по условие, определено в Комплексно
разрешително №53-Н1/2014г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-
А1/2021г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда, а именно Условие 9.3.4: „Притежателят на настоящото
разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на
емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70
на Наредба №1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни
вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с
неподвижни източници на емисии. - нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за
опазване на околната среда.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от “Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от Ч.С., в качеството му на
изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността
и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се административнонаказателно производство, за ограничаване
правото на защита на наказаното дружество, за това че при произнасянето си
1
по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност
и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е
събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил
направените възражения, а при налагане на административната санкция не е
спазил изискванията за индивидуализация на наказанието.
Тази позиция и доводите, изложени в нейна подкрепа, се поддържат в
съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С..
Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител - адв. С.С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява
и основателна.
От фактическа страна:
На „Топлофикация - Перник“ АД е издадено Комплексно разрешително
№53-Н1/2014г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021г., от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда за
експлоатацията на ТЕЦ „Република“, гр. Перник.
В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които
дружеството следва да изпълнява. В условие 9.3.4 е предвидено притежателят
на Разрешителното да предприема всички необходими мерки за
ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с
изискванията на чл.70 на Наредба №1 от 27.06.2005г. за норми за допустими
емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти
и дейности с неподвижни източници на емисии.
На 01.02.2022г., в РИОСВ – София постъпили сигнали за замърсяване
на атмосферния въздух от дейността на „Топлофикация Перник“ АД.
Извършена била извънредна проверка от експерти на инспекцията –
свидетелите С. Т. Г. и М. М. С. - експерти в отдел „Контрол на компонентите
и факторите на околната сграда“ към дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ при РИОСВ – София. В проверката участвали и представители на
топлофикационното дружество.
От вътрешноградската магистрала - ул. Юрий Гагарин на град Перник
бил извършен визуален оглед на площадката на ТЕЦ „Република“, при който
инспекторите наблюдавали неорганизирани емисии около участъка от
сградата, в която са разположени парогенераторите на централата. Вятърът
насочвал облаци от неорганизирани емисии с кафяв цвят в посока жилищен
квартал „Мошино“ .
Непосредствено след това извършили проверка на място в централата.
От предоставения дневник на дежурен инженер на смяна и от визуализацията
на технологичните параметри се установило, че на 01.02.2022г. в централата
2
самостоятелно се експлоатира парогенератор /ПГ/ №4. Отпадъчните газове от
него са отвеждани организирано чрез изпускащо устройство /ИУ/ №2, след
пречистване последователно през електрофилтър /ЕФ/ №3 и №4 и
сероочистваща инсталация /СОИ/.
При направения обход на производствената площадка видимо било
установено наличие на неорганизирани емисии около ЕФ №5, като от същия
периодично излизали облаци прах на пулсации, като образуваните
неорганизирани емисии запрашавали атмосферния въздух. Около
пречиствателното съоръжение имало натрупано огромно количество прах,
която се повдигала вторично от вятъра и се образували неорганизирани
емисии. Установено било, че ПГ №5 и ЕФ №5 не били в експлоатация от
01.35 часа на 01.02.2022г. Достъпът до командната зала за ЕФ №5 бил
органичен поради натрупана прах пред входа на сградата.
На място имало фадрома, чрез която се почиствали натрупаните
количества прах, а с помощта на мобилна водоноска се извършвало
овлажняване на района.
По информация от представителите на дружеството изложените
обстоятелства са предизвикани от пълно запушване на бункерите на ЕФ5
вследствие вероятно проникване на влага в тях, което наложило спиране
работата на пречиствателното съоръжение, отваряне на ревизионния отвор
на бункера и механично, с човешка намеса, отпушване през ревизионните
люкове, разположени в долната конусовидна част на бункера, посредством
метални пръти. По този начин събраната прах изтичала от долната част на
бункера, което водело до образуване на неорганизирани емисии.
„Топлофикация – Перник“ АД писмено информирала РИОСВ – София
за това, че в 01.35 часа на 01.02.2022г. парогенератор №5 е спрян поради
пробив в економайзера, както и че в 01.25 часа на 01.02.2022г. ПГ №4 е
въведен в паралел.
Констатациите от проверката били отразени в протокол № ККФОС-СГ-
3/01.02.2022г. на РИОСВ – София. След обобщаването им, на 23.02.2022г., в
присъствието на законния представител на ЮЛ – изпълнителния директор
Ч.С., свидетелката С. Т. Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение №35/2022/23.02.2022г. като приела, че „Топлофикация – Перник”
АД не е изпълнило условие 9.3.4от КР №53-Н1/2014г. в нарушение на
чл.123в, т.2 от ЗООС.
При предявяване на акта за запознаване и подписване законният
представител на дружеството вписал, че в срок ще бъдат депозирани писмени
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в РИОСВ – София постъпило
възражение, вх.№4412/28.02.2022г. срещу АУАН №35/2022г., в което се
излагали аналогични на изложените при проверката възражения - че
запрашаването е резултат от запушване на бункерите на ЕФ 5, пречещо на
нормалната му експлоатация. Посочено било, че съгласно експлоатационните
инструкции не се допуска работа на котли с неефективно работещи
електрофилтри, както и че отпушването е невъзможно да се извърши при
работещо съоръжение, което наложило спирането му и отваряне на всички
люкове. Акцентирано било, че процеса по отпушване е с човешка намеса и се
3
извършва ръчно, с помощта на метални пръти през ревизионните люкове,
като за почистване на изтичащата оттам прах е ангажирана механизация -
фадрома и мобилна водоноска с цел овлажняване на площадката, събиране на
праха и последващо измиване на района.
На 17.06.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства и вземайки
становище по направените писмени възражения, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на
„Топлофикация – Перник” АД, налагайки на основание чл.164, ал.1 от Закона
за опазване на околната среда имуществена санкция в размер 60 000
(шестдесет хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.123в, т.2 от
Закона за опазване на околната среда.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. Т. Г. и М. М. С., както и от приетите писмени доказателства:
акт за установяване на административно нарушение №35/23.02.2022г.,
констативен протокол № ККФОС-СГ-3/01.02.2022г. на РИОСВ – София,
сигнал с вх. №С-40/01.02.2022г., писмо, вх.№4412/28.02.2022г., Комплексно
разрешително №53-Н1/20214г., издадено от изпълнителния директор на
ИАОС, заповед РД-16/07.02.2022г. на директор РИОСВ – София, извлечение
от дневник на дежурен инженер на „Топлофикация – Перник“ АД за периода
от 01.01.2-22г. до 01.02.2022г., включително.
От правна страна съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и с оглед задължението си
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът
намира жалбата за основателна, съображенията за което са следните:
Съдебният състав приема, че осъществяването на състава на
административното нарушение не се доказва от събраните доказателства.
Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС вменява на
оператора на инсталацията задължение да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Актосъставителят и АНО са приели, че
„Топлофикация Перник“ АД, като притежател на КР №53-Н1/20214г., не е
изпълнило едно от условията в него, а именно Условие 9.3.4, съгласно което
притежателят на Разрешителното е длъжен да предприема всички
необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества,
в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба №1 от 27.06.2005г. за
норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии
/Наредбата/.
Така формираните изводи за фактите и правото са обосновани с
констатираното при проверката на 01.02.2022г. фактическо положение –
наблюдавано във въздуха и в района на площадката запрашване, както и
натрупани големи количества прах около ЕФ №5 вследствие спиране на
експлоатацията му поради запушване на бункерите му и предприети действия
4
на работници на дружеството за отпушване през ревизионните люкове,
водещо до образуване на неорганизирани емисии.
Позовавайки се на визуалните си възприятия, на писменото
уведомяване за пробив в економайзера на парогенератор №5 и на
документираното в дневника на дежурен инженер на смяна,
административнонаказващият орган приел, че се касае за непредприемане на
необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества,
в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба №1 от 27.06.2005г. в
нарушение на заложените в Комплексното разрешително условия.
Направените от оператора на инсталацията възражения за причините за
запрашаването са отхвърлени с аргумент, че от страна на оператора на
инсталацията не са предприети активни действия за ограничаване
разпространението на прахообразните вещества, съобразно предвидените в
чл.70 от Наредбата, а именно улавяне, капсуловане или ограничаване по
друг начин .
Съдебният състав приема, че направените изводи от АНО в контекста
на установената фактическа обстановка са незаконосъобразни.
По делото не са спорни обективираните в протокола от проверката
наблюдения на контролните органи в района на площадката на ТЕЦ
„Република“ и в зоната около пречиствателното съоръжение ЕФ №5. Не се
спори и относно причините, довели до запрашаването – препятстване на
нормалната му работа от запушване на бункерите му и необходимост от
преустановяване на експлоатацията на електрофилтъра до отстраняване на
възникналия проблем. В тази насока показанията на свидетелите С. Г. и М. С.
са достатъчно съдържателни по естеството си, последователни са и съответни
едни на други, срещат пълна подкрепа в приетите писмени доказателства по
делото, поради което съдът ги кредитира при очертаване на приетата
фактическа обстановка по-горе.
Не е спорно и че операторът е изпълнил задължението си да уведоми
РИОСВ – София за възникналата ситуация, както и че взела мерки за
ограничаване на разпространението на неорганизирани прахообразни
вещества чрез ангажирана механизация и овлажняване терена на площадката.
Тези действия са приети от контролните органи за недостатъчно ефективни за
ограничаване на емисиите на прахообразни вещества от гледна точка
предвидените за целта необходими мерки по чл.70 от Наредба №1 от
27.06.2005г., в т.ч. улавяне, капсуловане или ограничаване по друг начин на
разпространението им.
Установеното фактическо положение и изложеното в обстоятелствената
част на наказателното постановление дава основание за заключение, че на
оператора на инсталацията по същество е вменено бездействие от гледна
точка установените в чл.70 от цитирания нормативен акт мерки,
представляващо неизпълнение на Условие 9.3.4 от комплексното
разрешително.
В чл.1 от Наредбата е предвидено, че тя установява норми за допустими
емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и
дейности с неподвижни източници на емисии, с оглед предотвратяване или
ограничаване на възможните преки и/или косвени въздействия от емисиите
5
върху околната среда, както и на свързаните с тях потенциални рискове за
човешкото здраве. В чл.4, ал.1 и 2 е предвидено, че нормите за допустими
емисии се установяват за осигуряване спазването на нормите за съдържание
на вредни вещества в атмосферния въздух, установени с наредбите по чл. 6
Закона за чистотата на атмосферния въздух, като в зависимост от
замърсяването се осигурява такава степен на пречистване на отпадъчните
газове и височина на изпускащото устройство или устройства, при които
съдържанието на вредни вещества в приземния атмосферен слой не
превишава нормите, установени с нормативните документи по ал.1. Нормите
за допустими емисии по Наредбата се отнасят за отпадъчните газове,
изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен
агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация /чл.8, ал.1
от Наредбата/.
С оглед постигане на целта по чл.1 от Наредба №1/27.06.2005г. –
ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в разпоредбата на чл.70,
съдържаща общо девет алинеи, са установени редица изисквания, които
операторът на инсталацията да спазва в процеса на организирането на своята
производствена дейност. Същите най-общо са подчинени на обстоятелствата
по ал.1- видът и свойствата на прахообразните материали; оборудването и
методът за товарене и разтоварване; масовият поток и времето, за което се
извършват дейностите; метеорологичните данни; местоположението на
обекта и разстоянието до най-близките обитавани сгради, като в зависимост
от конкретно извършваната дейност - товарене, разтоварване, складиране и
преработка на твърди прахообразни материали, са установени и редица
специфични изисквания /ал.2 – ал.9 на с.р./. Очертаването на необходимите
мерки за всяка от дейностите не е изчерпателно, тъй като изборът на същите е
предоставен на дружеството, експлоатиращо съответния неподвижен
източник на емисии в изпълнение на заложената в закона цел – за
ограничаване на праховите емисии при осъществяването на съответните
производствени дейности.
Във всеки отделен случай обаче е необходимо ясно да се означи
конкретната дейност, формираща праховите емисии, за да е възможно да се
прецени взети ли са всички необходими и възможни мерки за ограничаване
разпространението на прахоообразин вещества. Такава конкретизация в
конкретния случай липсва, тъй като административнонаказващият орган се е
позовал общо на нормата на чл.70 от Наредбата, без дължимата
конкретизация на относимата хипотеза от множеството установени за
различните дейности. Само по себе си това ограничава правото на защита на
наказаното дружество, тъй като изпълнението на залегналото в КР №53-
Н1/2014г. условие 9.3.4. е пряко свързано и е обусловено от конкретно
извършваната дейност - товарене, разтоварване, транспортиране, складиране
или обработка на твърди прахообразни материали. От гледна точка
осъществяването на правото на защита, а и с оглед възможността за
извършване на съдебен контрол досежно съставомерността на нарушението, в
акта и наказателното постановление ясно следва да се изложат всички
релевантни обстоятелства, свързани със съответните действия или
бездействия, чрез които условието от КР не е изпълнено от оператора. В този
смисъл е и константната практика на Административен съд - Перник по
6
сходни казуси, обективирана в Решение №50 от 06.04.2022г. по канд №
37/2022 г., Решение № 107 от 09.07.2021 г. по канд № 102/2021 г., Решение №
165 от 02.11.2021 г. по канд № 173/2021 г. и др., съгласно която и настоящият
състав проверява законосъобразността на процесното наказателно
постановление.
В конкретния случай горепосоченото е било наложително и от гледна
точка констатираните от контролните органи реално предприети от страна на
оператора на инсталацията действия за ограничаване на праховите емисии,
формирани от извършваното механично отстраняване на възникналата
авария/нарушение в нормалната експлоатация на пречиствателното
съоръжение - чрез ангажираната механизация и овлажняване на района.
Не е взето предвид и обстоятелството, че в случая безспорно се касае
за „авария“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №1 от 27.06.2005г., във вр.
с §1, т.51 от ДР на ЗООС, в която разпоредба понятието е дефинирано като
„внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати,
съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес,
взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда,
разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението“.
Видно е от свидетелските показания и от писмените доказателства по делото,
че нормалната експлоатация на ЕФ №5 е била нарушена вследствие
запушване на бункерите на филтъра, което е обсуловило спиране на
съоръжението. Касае се за отклонение от нормалните условия за
експлоатация, при които в глава Четвърта от Наредбата са установени
особени изисквания и задължения към оператора, различни от тези в чл.70,
приложими при нормална експлоатация на съоръженията, и попадащи извън
обхвата на условие 9.3.4. от Комплексното разрешително.
В тази ситуация и при конкретните извънредни обстоятелства
необосновано на оператора на съоръжението е вменено неизпълнение на
визираното условие от издаденото комплексно разрешително.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че жалбоподателят е наказан
за деяние, извършването на което не е доказано по несъмнен начин,
последица от което е отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона..
Въпреки този извод следва да се отговори и на останалите възражения
в жалбата.
Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа
различни хипотези, както се твърди в жалбата, доколкото вменява на
оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като
нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически
обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите
и правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на
доказване в процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр.
чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал.4
7
ЗАНН. Видно е, че административнонаказващият орган е извършил анализ на
събраните по преписката доказателства, обсъдил е наведените възражения от
страна на дружеството и е дал отговор по тях във основа на събраните
доказателства. Това, че ги е отхвърлил като неоснователни не е нарушение на
сочените процесуални правила, а е част от настоящия съдебен контрол за
законосъобразност и правилност на изводите му от правна страна.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно е
означена и в акта и в постановлението - 01.02.2022г. Твърдението, че е
следвало да се посочи началния момент, от който поведението на
задълженото лице е релевантно за съставомерността на нарушението е
лишено от законова опора. В конкретния случай законовото предписание в
нормата на чл.123в, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява
условията в КР. При това положение, датата на нарушението е обусловена от
конкретните условия, които не са изпълнени. Предвид естеството на условия
9.3.4, чието нарушаване е вменено на дружеството, то подлежи на постоянно
изпълнение. В този смисъл, датата на която се констатира отклонение от тях
ще определи и датата на нарушението. В акта и наказателното постановление
тази дата ясно е означена – 01.02.2022г. и тя е посочена като дата на
нарушението, с което законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
изпълнено.
Съдът не констатира нарушение по отношение института на
свидетелите, доколокото АУАН е съставен в присъствието на М. С. –
свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН, непосредствено участвал в проверката, при
която е било установено процесното нарушение.
Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на
административната санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в
законоустановените граници предвидени в нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС,
а за определения конкретен размер АНО е изложил мотиви.
По разноските:
Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е
защитаван от юрисконсулт възнаграждение не се присъжда, тъй като не е
направено такова искане.
Поради отмяната на издадения административнонаказателен акт няма
основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се
и претендира.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №95 от 17.06.2022г., издадено от
инж. Ирена Михайлова Петкова - директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите – София, с което на “Топлофикация - Перник“ АД,
гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к.
Мошино, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С., на основание ч.
8
164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена
санкция в размер 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. за нарушение на чл.123в, т.2
от Закона за опазване на околната среда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9