МОТИВИ ПО НОХД БП № 954/2017 г. по описа на
Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт, с който е
повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Н.С.Н. за това, че на 01.02.2017 г. в
гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда” с регистрационен номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно - 2,35 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер
- Алкотест 7410+ с фабричен № ARSК0284, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1, а именно с
определение за одобрено споразумение по НОХД № 6665/2009 г. на РС Пловдив,
влязло в законна сила на 11.12.2009 г. – престъпление
по чл.343Б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение и излага становище по същество, като моли съдът да
го признае за виновен и му наложи наказание лишаване от свобода за срок около
средния, предвиден в закона, както и глоба, ориентирана към максималния размер,
предвиден в особената част на НК. Отделно от това се прави искане и за лишаване
на подсъдимия от правото да управлява МПС за максималния предвиден в закона
срок.
Защитникът на подсъдимия адв.Т. излага становище за недоказаност на обвинението и в
тази връзка за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият Н. заявява, че не се
признава за виновен, дава подробни обяснения пред съда, сочи, че не е нарушил закона
и че поддържа становището на защитника си.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият Н.С.Н. е роден на *** г.
в гр. Г.О., живущ ***, ***, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. е осъждан преди инкриминираното деяние, както следва: По
НОХД № 347/1997 г. на РС Г.О. със съдебен акт в сила от 12.03.1998 г. на
подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за четири месеца с
изпитателен срок от една година, за престъпление по чл.197 от НК, извършено от
него като непълнолетен, като по това осъждане Н. обаче е бил реабилитиран по
право; по НОХД № 6665/2009 г. на ПРС, със съдебен акт в сила от 11.12.2009 г.
му е било наложено наказание пробация, както и
лишаване от право да управлява МПС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК; по
НОХД № 765/2013 г. на ПРС със съдебен акт в сила от 08.04.2013 г. му е било
наложено наказание три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
На 01.02.2017 г. около 21,30 часа свидетелките С. и М., които били съседки,
се прибирали заедно към жилищата си в гр.***, с автомобил, управляван от
свидетелката С.. Времето било студено и на пътя пред входа на блока и на
обособения пред него П-образен паркинг имало много лед, като се били образували
коловози от сняг и лед. Подхождайки с автомобила към входа на паркинга
свидетелката С. спряла автомобила си, защото видяла, че пред нея на пътя има
лек автомобил „Мазда“ с рег. № ***, който бил
заседнал в коловозите от лед и боксувал на място, като не можел да се придвижи
напред. Свидетелката С. слязла от автомобила и отишла до автомобила „Мазда“, в който на шофьорското място се намирал подсъдимия Н.,
а в автомобила същият бил сам. Последният бил употребил значително количество
алкохол, а именно уиски, като преди това пиел в автомобила си и в момента се
опитвал да влезе с него в паркинга. Свидетелката С. му предложила помощ, като
заедно със свидетелката М. и друга тяхна съседка започнали да избутват
автомобила, управляван от подсъдимия към паркинга, като в един момент в
резултат от оказаната помощ, автомобилът успял да премине мястото, на което
боксувал и продължил движението си без да бъде повече бутан, като влязъл вътре
в самия паркинг. Форсирането на двигателя на автомобила при опитите да бъде
изместен от мястото, на което боксувал, било чуто от свидетелите Л.Д. и И.Д.,
които в този момент били на терасата си на етаж първи в същия жилищен блок и
имали видимост към пътя и паркинга, като и двамата погледнали какво се случва и
видели свидетелките С. и М. да избутват лек автомобил по заледения път.
Междувременно, като влязъл в паркинга подсъдимият Н. спрял автомобила, който
управлявал, насред паркинга, перпендикулярно на паркирани там автомобили и пред
самите тях, което било забелязано от свидетелката С.. Последната отишла до
шофьорската врата на подсъдимия и го помолила да премести автомобила си от
мястото, на което е спрян, защото по този начин затруднява излизането на
паркираните автомобили на хората от блока. Подсъдимият обаче отказал да
премести автомобила, слязъл от него и го заключил, като заявил на свидетелката С.,
че автомобилът не е негов и ако тя желае трябва тя да го премести. При този
разговор свидетелката видяла, че подсъдимият е в явно нетрезво състояние, като
при отказа му да премести автомобила от необичайното за паркиране място, където
го оставил, подсъдимият започнал да се държи словесно агресивно към
свидетелката С.. Последната отишла до терасата на свидетелите Л. и И. Д., за
които знаела, че работят като полицейски служители, казала им, че на паркинга
има пиян водач на МПС и ги попитала какво да направи, при което ѝ бил
даден съвет да се обади на телефон 112. Свидетелката С. осъществила разговор на
телефон 112 със служител от РЦ - Кърджали, както и с полицейски служител от
Пето РУ Полиция Пловдив, като подала сигнал за водач, който е употребил алкохол
и не желае да премести автомобила си от паркинга. На място бил изпратен екип от
Пето РУ Полиция в състав свидетелите К. и М.Д., които заварили подсъдимия до
автомобила „Мазда“, видели, че е видимо употребил
алкохол и е в нетрезво състояние и установили, че автомобилът бил топъл и на
контакт със светещо табло. Пред свидетеля М. Д. подсъдимият Н. заявил, че не
бил карал автомобила, като същевременно обаче казал, че живее наблизо и бил
объркал паркинга като се прибирал с автомобила. Пристигналият на мястото на
произшествието свидетел С., служител в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив изпробвал
подсъдимия Н. за употреба на алкохол с техническото средство, което носел, а
именно „Дрегер - Алкотест 7410+“ с фабричен № ARSК0284, което
отчело положителен резултат, а именно концентрация от 2,35 на хиляда в
издишания от подсъдимия въздух. Проверката на подсъдимия била извършена в
присъствието и на свидетелите Л.Д. и И.Д., които междувременно слезли при
колегите си. В автомобила на подсъдимия била намерена бутилка с уиски. Същият
бил задържан в Пето РУ - Полиция с надлежна заповед, като преди това му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, както и издаден
талон за медицинско изследване, но подсъдимият отказал да дава кръв за
медицинско изследване. При задържането му същият се обадил от полицията на
майка си свидетелката С.М., която знаела, че синът й ще употребява алкохол в
автомобила. Свидетелката М. отишла до Дежурния в управлението и се
поинтересувала за какво е задържан синът й. Още същата вечер тя отишла и се
огледала пред блок № 100, но не видяла автомобила, управляван по-рано от сина
й, като го прибрала на следващия ден след освобождаването на подсъдимия, като
установила, че той е паркиран пред блока, където сутринта след инцидента го
видяла и свидетелката С..
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.
и М., включително и приобщените им показания от досъдебното производство чрез
прочитането им в частта относно датата на инкриминираното събитие, С., К., Мар.Д.,
Л.Д., Ив.Д., както и отчасти показанията на свидетелката С.М.. Показанията на
последната на практика се отнасят до събития, които са се развили преди и
такива след инкриминирания случай, като се възприемат от съда само доколкото не
противоречат на останалите иначе еднопосочни свидетелски показания и се разглеждат
и критично, доколкото свидетелката М., като майка на подсъдимия, логично е
заинтересована от изхода на делото и се стреми да поддържа защитната теза на
подсъдимия.
Критично се възприемат от съда и обясненията на самия подсъдим, като съдът
ги кредитира само отчасти и то доколкото са в съответствие с останалия
кредитиран доказателствен материал, като тук се
отчита фактът, че обясненията съставляват и средство за защита. Твърденията
на подсъдимия Н., че не е управлявал МПС на инкриминираните дата и място на
практика са оборени от еднопосочните, логични и последователни, както и взаимно
допълващи се показания на посочената група от свидетели, чиито показания съдът
кредитира изцяло. Видно е, че и самият подсъдим в обясненията си, въпреки заявлението,
че не бил управлявал автомобила, е описал свои фактически действия, които
всъщност спадат към управлението на МПС.
При постановяване на присъдата си, съдът стъпи и върху събраните писмени
доказателства – справка от Дирекция НС 112, РЦ – Кърджали, електронен картон на
телефонно обаждане на тел.112, копие от заповед за задържане и протокол за
обиск на лице с разписка, копие от акт за установяване на административно
нарушение, копия от СРМПС, СУМПС и контролен талон, копие от талон за медицинско
изследване, справка за съдимост и справка от ОСИН за търпяно наказание пробация, справка за нарушител/водач и характеристична
справка за подсъдимия, както и върху вещественото
доказателство - компакт диск с аудиозапис на
телефонно обаждане до тел.112.
На базата на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички белези на престъпния състав
в пълния обем на повдигнатото му обвинение.
Конкретно що се касае до възраженията на защитата относно липсата на
установено управление на МПС на инкриминираните дата и място, съдът намира, че
същите са напълно неоснователни и не отговарят на съдържанието на събрания
значителен и еднопосочен доказателствен материал. Така
в свидетелските си показания всеки от очевидците на поведението на подсъдимия,
а именно свидетелите С., М., И.Д. и Л.Д. са заявили категорично, че същият е
управлявал процесното МПС, макар и само пред блока и
в района на паркинга. Така свидетелката С. изрично е посочила, че автомобилът
на подсъдимия е бил с работещ двигател, движил се е, фаровете му са светели.
Свидетелката М. е обяснила, че автомобилът на подсъдимия е бил с включен
двигател, боксувал е, като водачът му се е опитвал да се придвижи по леда, автомобилът бил със светлини. Свидетелите Л.Д.
и И.Д. са заявили да са чули форсиране на двигател, което именно е привлякло
вниманието им, след което са възприели, че свидетелките С. и М. бутат
автомобил, който видели да се движи в паркинга пред блока им. Свидетелят М.Д.,
който пристигнал на мястото след преустановяване движението на автомобила от
подсъдимия е заявил, че автомобилът е бил топъл и поради това си личало, че
скоро е спрян, а свидетелят К., че автомобилът бил на контакт, тъй като таблото
му светело. Самият подсъдим в обясненията си е заявил, че е отишъл в автомобила
си, за да консумира там алкохол и тъй като било много студено от време на време
палел двигателя, като автомобилът му бил от такъв тип, че при запален двигател
светлините му се включват автоматично. В тази насока твърденията на подсъдимия,
че е отказал да управлява автомобила въпросната вечер и да го премести
действително са установени категорично и от показанията на свидетелките С. и М.,
и от съдържанието на аудиозаписа, но следва да се има
предвид, че това свое поведение свързано със съзнанието му, че е употребил
алкохол и не бива да управлява МПС, подсъдимият е проявил едва след като вече е
спрял автомобила си на паркинга „неестествено“,
според думите на свидетеля С. и след като преди това е управлявал същия
автомобил, макар и за кратко време по улицата пред блока и по самия паркинг.
Впрочем, именно този негов отказ да продължи да управлява автомобила си, като
го премести, или паркира по начин, който да не затруднява движението на други
автомобили по паркинга, се явява и основната причина за поведението на
свидетелката С., потърсила помощ на спешния телефон, след възприемане от нейна
страна и на явно нетрезвото състояние на водача и агресивното му държане.
Изтъкнатите от защитата противоречия
в показанията на свидетелите относно това колко коли е „запушвал“ с начина на
спиране подсъдимия, или колко метра всъщност е изминал с автомобила, се явяват
несъществени, доколкото не променят основния извод относно еднопосочно
описаното поведение на подсъдимия по управление и движение с автомобила „Мазда“ в пияно състояние. Това къде се е намирал
автомобилът на сутринта след инкриминираното деяние, на което се наблегна
особено от защитата, също не променя изводите относно фактическата обстановка
към момента на осъществяване на престъплението и е ирелевантен
факт, доколкото касае един последващ престъплението
момент. Възможни са в тази връзка най-различни хипотези относно начина на
преместването на автомобила - с резервни ключове, чрез бутане, или дори
физическо пренасяне на автомобила, които обаче се явяват без значение,
доколкото са налице, както вече се посочи, изключително еднопосочни, логични и
незаинтересовано дадени свидетелски показания на всичките седем свидетели,
присъствали на мястото на извършване на престъплението в момента на
осъществяване на самото изпълнително деяние и непосредствено след това до
задържането на подсъдимия.
Отделно от всичко изложено и във връзка с възраженията на подсъдимия и
защитника му, че Н. не бил осъществявал управление на МПС, съдът намира за
нужно да припомни и трайната практика на ВС/ ВКС/ по въпроса, като още в
Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС е отразено изрично, че в понятието
„управление“ се включват всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на моторните превозни средства
или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено
лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или
в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Такъв смисъл е вложен в понятието и
в последваща съдебна практика, като например решение
№ 283/2015 г. на ВКС І н.о. В тази насока, дори само включването на двигателя
на автомобила, каквото твърди и самият подсъдим да е извършвал, понеже било
студено и искал да слуша радио в автомобила си, съставлява въздействие върху
механизмите и приборите на МПС, тоест управление, дори и ако същото не е било в
движение, а в покой, а в случая, освен това поведение е установени и че
автомобилът се е придвижвал, а негов водач е бил подсъдимият Н..
При така изложения анализ на доказателствата съдът намира за категорично
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият Н. е управлявал МПС, след
употреба на алкохол и то с наличие на количество алкохол в кръвта си от 2,35 на
хиляда, което е над инкриминираната стойност в разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК от 0,5 на хиляда, като е сторил това, след като е бил осъден с влязъл в сила
съдебен акт за престъпление по ал.1 на чл.343б от НК. Това количество е
установено по надлежния ред, а именно с годно техническо средство за
установяване употребата на алкохол при наличие и на конкретните нормативни
основания по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, за възприемане на тази стойност, като надлежно установена.
Липсват каквито и да било противоречия или непълноти в доказателствения
материал и всички гласни доказателства сочат, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила „Мазда“ с рег. № ***. От
данните за съдебното минало на подсъдимия става видно, че предпоследното от осъжданията му преди
инкриминираното деяние е по НОХД № 6665/2009 г. на РС Пловдив, по което му е
било наложено наказание за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като е било
одобрено споразумение за решаване на делото на 11.12.2019 г. Доколкото
определението за одобряване на споразумението е приравнено по последици на
присъдата, то налице е и другият признак от обективната страна на състава на
деянието по чл.343б, ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено, като
напълно е съзнавал, че употребява алкохол и същевременно управлява автомобил, като
освен това е бил наясно и относно съдържанието на предходното му осъждане по
чл.343б, ал.1 от НК, доколкото лично е присъствал в производството, в което е
било одобрено споразумението, а за наличието на установен пряк умисъл съдът
взема предвид и описаното конкретно обективно поведение на подсъдимия.
Предвид изложеното и съдът намери,
че следва да признае за виновен подсъдимия в извършване на вмененото му с
обвинителния акт престъпление в пълния му обем.
Относно определяне на наказанията за така извършеното престъпление съдът
съобрази, от една страна като отегчаващи вината обстоятелства, данните относно
наличието и на друго осъждане, извън това, което е определящо за правната
квалификация, обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация
на алкохол, значително над инкриминираната такава от 0,5 на хиляда, определяща
дееца като такъв в пияно състояние, както и че същият е санкциониран
многократно по административен ред за нарушения на ЗДвП, включително и за
управление на МПС след употреба на алкохол. От друга страна, като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът оцени оказаното съдействие на разследването с дадените от
подсъдимия обяснения, както и добросъвестното му процесуално поведение по време
на досъдебното и съдебното производство, а също и краткото време и разстояние,
в което същият е установено да е управлявал автомобила в пияно състояние и
липсата на настъпили други извън съставомерните
вредни последици от това поведение.
Ето защо и при наличие на тези
обстоятелства и съобразно с данните за имотното състояние на подсъдимия, като
взе предвид и че същият няма постоянна работа, съдът счете, че достатъчно и
справедливо е на подсъдимия Н. да се наложат наказанията лишаване от свобода за
срок от една година и три месеца, както и глоба от 500 лева. Предвид
установяващото се от справката за нарушител/водач, че към датата на деянието и
понастоящем подсъдимият е правоспособен водач на МПС, то на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът постанови с присъдата
си същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, което намери за достатъчно за постигане целите на наказанието. Поисканите
по-високи наказания от страна на прокурора според съда се явяват несъответни на
степента на личната обществена опасност на подсъдимия, както и характера и интензитета
на конкретната му престъпна проява, която не се откроява съществено от
обикновените случаи на престъпления от посочения вид.
Предвид липсата на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК поради наличието на предходно осъждане на лишаване от свобода, както и с
оглед наличието на предпоставките на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови
с присъдата си наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим.
С оглед данните за предварителното задържане на подсъдимия за 24 часа на 01.02.2017
г., то с присъдата си съдът приложи разпоредбата на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и приспадна това задържане от срока на наказанието
лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.4 от НК, като взе предвид, че към момента
на съставяне на акта за установяване на административно нарушение е било иззето
свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, което е изрично отразено в
акта, съдът приспадна от наказанието лишаване от право да управлява МПС,
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен
ред, считано от 01.02.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
Относно вещественото доказателство, а именно компакт диск със запис на
телефонно обаждане на тел.112, съдът постанови същото да се унищожи след
влизане на присъдата в сила, доколкото е вещ без установена стойност.
Като причини за извършване на престъплението съдът определя неглижирането на установените законови забрани.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.