№ 2816
гр. Варна, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100100851 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.23,ал.1 СК от Р. А. А. срещу Д.
Ш. Д. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на придобития по време на брака на страните с лични средства
на ищеца недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№******, находящ се в гр.Варна, ул.“Мир“, блок 11 , вх.В, ет.1, с площ 86.45
кв., с предназначение за здравни и социални услуги, състоящ се от : входно
антре; кухня-столова; дневна, две спални, килер- дрешник, баня, тоалет, два
балкона, при съседни обекти : на същия етаж- ***; под обекта -няма; над
обекта – **************, ведно с избено помещение под ап.7 с площ 9 кв.м.,
при граници : избен коридор; изба №27; двор; изба №14, ведно с общо избено
помещение под стълбището и 4.1074 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата.
В исковата молба се излага, че страните са бивши съпрузи като бракът
им е сключен на 23.03.2002г. и прекратен с развод с решение, постановено по
гр.д. №13309/2023г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 21.12.2023г.
Твърди се, че процесният имот е придобит по време на брака изцяло с
лични средства на ищеца, което се случило чрез няколко трансформации и
1
дарение от близки. Като цена в нотариалния акт била записана сумата 21 000
лева, но в предварителния договор за закупуване на имота от 23.02.2005г.
била посочена действителната цена 38 000 евро, които се твърди да са платени
изцяло с лични средства на ищеца чрез последователни трансформации на
средства, дарени от родителите му и вложени лични средства в друг закупен
по време на брака имот. В деня на подписване на предварителния договор
23.02.2005г. от него била заплатена сумата от 3800 евро, която получил като
дарение от родителите си, като баща му я бил изтеглил още в края на месец
януари съгласно платежен документ №30545/31.01.2005г. Останалите 34 200
евро били заплатени в деня на подписване на сделката 15.03.2005г., като
28 000 евро били преведени от ищеца по банковата сметка на Д. Бонева,
съгласно авизо 046/22737/15.03.2005г. на ОББ, а останалите били заплатени в
брой отново от ищеца, който ги изтеглил от банковата си сметка съгласно
разписка от ОББ от 15.03.2005г. Продажната цена, извън дарението на
родителите на ищеца, се твърди да е платена с лични негови средства от
продажната цена на имот, който също бил закупен с негови лични средства,
макар и придобит по време на брака чрез две последователни трансформации
на лични средства. Преди брака през 1998г. ищецът закупил ап.44 в
************** съгласно НА №164, т.21, дело 7916/1998г. Този имот бил
продаден за 8 000 щ.д., като в предварителния договор за продажбата му била
вписана и ответницата, но същият бил лична собственост на ищеца като
придобит преди сключването на брака им. С НА№49, т.1, рег.№41/2003г. на
17.03.2003г. по време на брака им страните закупили ап.33 в ж.к. Възраждане,
блок 65, ет.3, вх.2 за сумата от 16 615 лева. В предварителния договор за
закупуване на имота от 12.02.2003г. била вписана действителната продажна и
платена цена 14 800 щ.д., от които 8000 щ.д. била сумата, получена от ищеца
от продажбата на личното му жилище, а равностойността на 6 800 щ.д. били
получени от неговата майка, която дълги работила в Либия дарила част от
спечелените там пари на двамата си сина. Този имот бил продаден през 2005г.,
като в предварителния договор от 29.01.2005г. била вписана действителната
продажна цена 41 500 евро, от които 25 400 евро били преведени по банковата
сметка на ищеца в ОББ.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изразила становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва, че има редица покупко-продажби докато се стигне до
2
последната сделка. Не се оспорва, че през 1998г. е закупен апартамент преди
брака, който е продаден за 8000 щ.д. през 2003г. Сочи се, че следващата
сделка била през 2003г., като по предварителния договор страните заплатили
1500 долара, като 800 долара от тях били от полученото капаро от продажната
цена на първия имот, а остатъкът бил заплатен със семейни средства, в които
участвала и ищцата. Покупната цена на имота била 14 800 долара, като се
твърди, че е изплатена с общи средства, в които участвала й ответницата, и
които били от заплати, получавани от двамата. Този имот бил продаден за
41 000 евро. На 21.01.2005г. било получено капаро от 4 100 евро съгласно
предварителния договор. Това капаро било дадено на 23.02.2005г. за
капариране на процесния имот. Цената на процесния имот била по-ниска от
последния продаден имот поради това нямало доплащане, нито били влагани
някакви други средства.
Оспорва се да са дарявани средства за закупуване на процесния имот.
Излага се, че няма връзка, нито логично обяснение за твърдяната нужда от
сума в размер на 3 800 евро, която се твърди ищецът да е получил като
дарение от баща си. Сочи се, че това от коя сметка са били преведени парите
не води до извод за лични средства, тъй като именно ищецът бил получил
сумата от отпуснатия кредит на предходните купувачи в ОББ. Оспорва се да са
дарявани средства от майката на ищеца в размер на 6800 щ.д.
Излага се, че ответницата е зъботехник и е работила от 01.10.2002г. в
частната семейна лаборатория, която от началото била в друг имот. След
закупуването на процесния имот лабораторията се преместила в него и тя
продължила да работи там. Трудовото й правоотношение било прекратено на
12.01.2024г. ищецът бил неин работодател в качеството му на управител на
„СМТЛ Родента“ ЕООД. Сочи се, че ответницата е работила заедно с ищеца,
неин бивш съпруг, с който имат две деца, за които тя полагала грижи. През
1999г. тя продала свой апартамент парите, от който послужили впоследствие
за издръжка на семейството. Излага се, че е заплащала данъците за ½ ид.ч. от
процесния имот, както и че е допринесла за придобиването му с вложени
средства от труд от 01.10.2002г. , с грижите и издръжката за децата и
семейството, както и средства от продажба на предходен апартамент, който е
бил СИО.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
3
На основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: страните са
бивши съпрузи като бракът им е сключен на 23.03.2002г. и прекратен с развод
с решение, постановено по гр.д. №13309/2023г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 21.12.2023г. ; през 2003г. ищецът продал свой личен имот/
ап.44/, закупен през 1998г. за сумата от 8 000 щ.д. ; ап.33 е закупен през 2003г.
за сумата от 14 800 щ.д. и продаден през 2005г. за сумата от 41 500 евро.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи в
условията на пълно и главно доказване твърдението си, че продажната цена на
процесния имот в размер на 38 000 евро е заплатена изцяло с негови лични
средства – 3 800 евро – дарени от родителите му; 28 000 евро от банковата му
сметка, представляващи продажна цена на ап.33, закупен с лични негови
средства/ 8000 щ.д. от продажбата на ап.44 и 6 800 щ.д. дарение от неговата
майка/ и че остатъкът е заплатен от него в брой на продавача от лични негови
средства, които изтеглил от банковата си сметка съгласно разписка от ОББ от
15.03.2005г.
УКАЗВА на ответницата, че носи доказателствена тежест да установи
твърденията си, че продажната цена на процесния имот имота е била
заплатена с общи средства на страните, както и че ап.33 също е бил закупен с
общи на страните средства.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в
първото по делото заседание.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпита
на двама свидетели за установяване на извършено парично дарение от
майка му и от баща му и влагането на средствата в закупуването на ап.44
и процесния имот е допустимо и относимо и следва да се уважи.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ за установяване движението на
парични средства за периода до закупуване на процесния имот е
допустимо и относимо към предмета на делото и следва да се уважи.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за 10.10.2024 г. от 15.00 ч., за които
дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при условията на довеждане за
установяване на извършено парично дарение от майка му в размер на 6800
щ.д. и от баща му в размер на 3800 евро и влагането на средствата в
закупуването на ап.44 и процесния имот.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след извършване на съответните
справки да даде заключение по следните въпроси :
1.Какви суми и от какви източници са постъпвали в сметката на ищеца в
Обединена българска банка АД за периода 01.01.2005г. до 15.03.2005г.
2. Какви транзакции са направени от тази сметка и към кои лица за
същия период.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 /четиристотин/ лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. И., която да се уведоми за поставената
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
5
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6