МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1300/08.07.2010г.,
постановена по НОХД №
2298/2010г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който
против Р. В.У. - роден на *** ***, с
адрес. гр.Б., българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно
образование, понастоящем в Затвора - гр.Бургас, ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 03.06.2010г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП – Бургас
по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбите на чл.
55, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода, за срок от една година и десет
месеца, което на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия, в
лицето на адв. Е. ***, не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида и размера
на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият У. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения
заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и изразява съгласие с предложеното наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
През летния сезон на 2009 год. свидетелите М.Д.Я. и А.И.М.
работили в кафе „.....”, находящо се в гр. Б., като Я. била сервитьорка, а М.
барман.
На 06.09.2009 год. свидетелите М.Я. и А.И.М. били на
работа. Около 15.30 часа на същата дата, заведението било посетено от подс. Р.
В. У.. Подс.У. седнал на бара и повел разговор на общи теми със свид. М., тъй
като се познавали от предходен период във връзка със съвместната им работа като
строители. По същото време свид. Я. държала мобилния си телефон марка „LG КР500”,
ведно със СИМ карта на абонаментен план към „Вивател” с абонатен №..............,
на вътрешното ниво на барплота и била ангажирана с обслужване на клиент. Самият
барплот бил на две нива, като външното ниво било за клиенти и там седял подс.У.,
а вътрешното ниво било за персонала и там бил оставен от свид. Я. мобилния
телефон, ведно със СИМ картата.
Подсъдимият изпил две чаши вода, които му сервирал
свид. М. и като издебнал момент, в който свид. М. и свид. Я. били с гръб към
него, взел оставения от последната мобилен телефон марка „LG КР500”, ведно със
СИМ карта с абонаментен план към „Вивател”, с абонатен № ............., от
мястото където го оставила, след което поискал ключа за тоалетната от свид. А.М.
и след като последният му го дал, излязъл от заведението, под предлог, че ще ползва
тоалетна, като повече не се върнал.
След около 10-15 минути, свидетелите М.Я. и А.М.
установили липсата на мобилния телефон, собственост на св. Я.. Свид.М. отишъл
до тоалетната и намерил ключа за нея захвърлен на пода. Свид. А.М. се почуствал
отговорен, че подсъдимият-негов познат е извършил кражбата на мобилния телефон
и СИМ картата и предал на свид. М.Я. сумата от 200 лева за възстановяване на
причинените и с престъплението имуществени щети.
След извършването на кражбата, подс. Р.У. продал
мобилния телефон на свид. К.П.П., за сумата от 60-70 лева, като му казал, че
телефона му бил даден от чичо му. От своя страна св. П.продал телефона на лице,
посочено от него с малкото име С., което не било установено, както и местонахождението
на процесната вещ.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия
събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност.
Процесното деяние е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А" и
б."Б" от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършила престъплението – кражба.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимият Р. В. У. - роден на *** ***, с адрес -гр.Б.,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование,
понастоящем в Затвора - гр.Бургас, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
06.09.2009 год. за времето от 15.30 часа до 16.00 часа в гр.Бургас, при
условията на опасен рецидив, от бара на кафене „...”, находящо се в ................,
отнел чужди движими вещи, а именно един брой мобилен телефон марка „LG”, модел
,,КP 500”, на стойност 179,90 лева /сто седемдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, ведно със СИМ карта с абонаментен план към мобилен оператор „Вивател”
на стойност 6,00 лева /шест лева/, като общата стойност на вещите възлиза на
185,90 лева /сто осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ от владението на М.Д.Я.,
ЕГН **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер
на 185,90 лева /сто осемдесет и пет
лева и деветдесет стотинки/, установено с изготвената по делото
съдебно-оценъчна експертиза –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б."А" и б."Б" от НК.
За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК е
предвидено наказание от две до десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по- престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б."А" и б."Б" от НК, при условията на чл. 55
от НК.
В случая, наказанието за престъплението извършено от
подсъдимия, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, следва да бъде
определено под най-ниския предел, а именно при предвидена в закона долна
граница от 2 години, наказанието трябва да бъде определено под тази долна
граница, а именно наказание една година лишаване от свобода.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита
самопризнанията на подсъдимия по фактическата обстановка, както и младата му
възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, както и факта, че е извършено при условията на „опасен
рецидив”, както и обстоятелството, че причинените от престъплението щети са
били възстановени от пострадалата не от подс. У., а от св. М..
Предвид горното и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, поради което и наложи на подсъдимия
наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното наказание,
което следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на деянието следва да се
приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия в
страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова