№ 1028
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100900189 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Габриела Владова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
189 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Н.**-Й.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Петрич, ул. ****, представлявано от управителя - С.М.Г., срещу „Б.И.П.“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. ****,
осъдителни искове за заплащане на сумата 29666,37 лева, представляваща дивидент за
финансовата 2017 г., заедно със сумата 2845,68 лева – обезщетение забава върху
неизплатения дивидент за 2017 г. за периода от 06.05.2023 г. до 29.01.2024 г., сумата 10647,68
1
лева, представляваща дължим дивидент за финансовата 2018 г., заедно със сумата 1021,35
лева - обезщетение за забава върху неизплатения дивидент за 2018 г. за периода от
06.05.2023 г. до 29.01.2024 г..
Ищецът твърди, че бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 99,95 % от
капитала му. На 21.04.2023 г. било проведено общо събрание на съдружниците на „Б.И.П.“
ООД, на което било прието решение за изключване на съдружника К.Д., като дяловете
бъдат поети от ищеца, който придобил общо 1400330 дружествени дяла. На събранието било
взето решение и за свикване на следващо събрание на 02.05.2023 г., на което било взето
решение за разпределение на дивидент за периода 2017 г. – 2021 г., който дивидент да бъде
изплатен в срок от три работни дни от вземане на решението, но това не било сторено.
В срока по чл. 367 ГПК „Б.И.П.“ ООД, чрез освободения във вътрешните отношения
управител К.Д., оспорва предявените искове, като релевира лично свои възражения, което е
процесуално недопустимо. Валидността на взети от общото събрание на съдружниците
решения не могат да бъдат оспорвани от самото дружество, поради което тези лични
възражения на Дойчинова са ирелевантни за спора и не следва да се обсъждат.
Релевантните за спора доводи в отговора касаят липсата на приети и заверени от
дипломиран експерт-счетоводител годишни финансови отчети за 2017 г. и 2018 г. и
приемането на съдружника „Н.**-Й.Т.“ ЕООД през 2019 г., поради което това дружество
нямало право на дивидент за период, предхождащ възникване на членството му.
В допълнителната искова молба „Н.**-Й.Т.“ ЕООД твърди, че уредбата на правото на
дивидент била диспозитивна и съответно по решение на общото събрание на съдружниците
било допустимо да се изплаща дивидент на съдружници, приети по-късно, както било
сторено в случая.
Допълнителен отговор „Б.И.П.“ ООД не е депозирало.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
следното:
Видно от протокол от проведено на 21.04.2023 г. заседание на общото събрание на
съдружниците в „Б.И.П.“ ООД, с нотариално удостоверени подписи и съдържание са приети
решения за изключване на съдружника К.А.Д., притежаваща 33 дружествени дяла и за
поемането на дяловете от съдружника „Н.**-Й.Т.“ ЕООД. Тези решения са оспорени с
депозирана на 24.04.2023 г. искова молба, в която се твърди да са нищожни, тъй като общото
събрание вече било взело идентични решения на 16.03.2023 г., които също били оспорени,
включително с доводи за нищожност.
В протокол от проведено на 02.05.2023 г. заседание на върховния орган на ответното
дружество, съставен в предписаната от закона форма – с нотариално удостоверени подписи
и съдържание, са обективирани решения за разпределение на натрупаната неразпределена
печалба за 2017 г. и за 2018 г., като в полза на ищеца бъде заплатен дивидент за 2017 г. в
размер на 29666,37 лева, а за 2018 г. – 10647,68 лева в срок от три работни дни от датата на
вземане на решението.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след анализ на търговските книги на „Б.И.П.“ ООД, посочва, че за 2017
г. не би могло да бъде разпределян дивидент, тъй като е реализирана загуба в размер на
31243,38 лева. Този извод обосновава и за 2018 г., тъй като била налице непокрита загуба от
минали години в размер на 20029,69 лева, а ако се съобрази само финансовата 2018 г., то би
2
могло да се разпредели дивидент, с оглед наличие на счетоводна печалба от 11213,69 лева. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че през 2018 г. дружеството е попълнило резерв с
32000 лева, който да покрие загубата от предходната 2017 година и поради това би могло да
разпредели дивидент.
Обявеният в търговския регистър годишен финансов отчет за 2017 г. отразява загуба от
обичайна дейност в размер на 31000 лева, формирана в резултат на реализирани приходи от
дейността в размер на 9000 лева, при разходи от 40000 лева, като този отрицателен
финансов резултат е отразен и в обявения годишен финансов отчет за 2018 г. като непокрита
загуба от предходна година. През 2018 г. дружеството е реализирало счетоводна печалба в
размер на 11000 лева. В отчета е отразено и попълване на други резерви в размер на 110000
лева.
Действащият дружествен договор в чл. 11, ал. 4, т. 3 възлага в компетентност на
общото събрание приемането на годишния отчет и баланса на дружеството, разпределянето
на печалбата и вземането на решение за нейното изплащане, а в чл. 19 на същия е
предвидено, че при спазване на нормите на данъчното законодателство, печалбата на
дружеството след облагането с данъци, може да се разпредели между съдружниците,
доколкото бъде решено от общото събрание, пропорционално на дяловете им в капитала на
дружеството.
Други доказателства от значение за правния спор на са събрани.
По отношение на главните осъдителни искове, с правна квалификация чл. 133, ал. 1,
изр. 2 ТЗ
В решение № 60160 от 11.02.2022 г. по т. д. № 1934/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че фактическият състав на правото на дивидент включва: изтичане на
финансовата година, реализиране на печалба (положителен финансов резултат), решение на
съдружниците за приемане на годишния финансов отчет и решение за разпределение на
печалбата и изплащане на дивидент. Това означава, че при липса на реализиран положителен
финансов резултат за съответната финансова година няма как да е изпълнен
правопораждащият правото на дивидент фактически състав и иск за реализиране на такова
невъзникнало право е всякога неоснователен.
Няма спор и събраните в производството доказателства категорично установяват, че
търговската дейност на „Б.И.П.“ ООД за отчетната 2017 г. не е довела до формиране на
печалба, а е натрупана загуба, поради което липсва конститутивен елемент от фактическия
състав и право на вземане за дивидент не е възникнало, съответно предявеният от „Н.**-
Й.Т.“ ЕООД иск за заплащане на сумата 29666,37 лева – дивидент за 2017 г. е неоснователен
само на това конкретно основание, без да се налага обсъждането на останалите елементи от
състава.
За финансовата 2018 г. такъв положителен финансов резултат е налице - „Б.И.П.“ ООД
е реализирало печалба в размер на 11213,69 лева, съгласно годишния финансов отчет, който
е приет от общото събрание. С последващо решение от 02.05.2023 г. върховният орган е
формирал воля за разпределянето като дивидент. Това очертава основния спорен в
настоящото производство въпрос - има ли право ищецът „Н.**-Й.Т.“ ЕООД на част от
печалбата за финансовата 2018 г. при положение, че е придобило качеството съдружник в
резултат на непарична вноска, извършена през 2019 г., т. е. в последващ отчетната 2018
година момент.
3
Въпросът е обсъден в решение № 226 от 19.02.2014 г. по т. д. № 727/2012 г., І Т. О. на
ВКС, в което се приема, че облигационното право на съдружника да получи дял от
печалбата от обективна страна се реализира само ако след изтичането на финансовата
година и приемането на годишния отчет и баланс, се установи, че дружеството е формирало
печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне (т. нар. "чиста печалба"). В
този случай, органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето между
съдружниците и способа, по който да стане това, е общото събрание - чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Принципно право да получат част от печалбата имат съдружниците, имали качеството на
такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл. 137, ал. 1, т.
3 ТЗ. По волята на съдружниците, от този принцип е възможно да бъдат предвидени
изключения – и в двете възможни посоки: за получаване на дивидент от съдружник, който не
е бил такъв в периода на генериране на печалбата или от бивш съдружник, който макар и
прекратил участието си в дружеството да е спомогнал за формиране на печалбата през
периода на членството си.
В случая общото събрание на „Б.И.П.“ ООД е приело решение за разпределение
на печалбата за 2018 г. на 02.05.2023 г., към който момент ищецът е бил в членствено
правоотношение с дружеството и съответно не е имало пречка да бъде взето решение за
изплащане на дивидент в негова полза, независимо, че разпределяната печалба е формирана
в период преди възникване на членството му. Този въпрос – дали да се изплаща дивидент и в
полза на кои съдружници (настоящи или бивши) е предоставен изцяло в компетентност на
общото събрание и е такъв по целесъобразност.
Именно в упражняване на тази компетентност е взето и решението от 02.05.2023 г.,
което не се установява да е нищожно (в която хипотеза съдът не би могъл да зачете
последиците му), а законосъобразността (процесуална и материална) му не би могла да бъде
преценявана инцидентно в рамките на настоящото производство, тъй като това би
разрушило стабилитета на вземаните от органи на търговско дружество решения, които не са
оспорени по реда на чл. 74 и чл. 71 ТЗ.
Следователно елементите от фактическия състав, пораждащ основното имуществено
право на съдружника - на част от печалбата на дружеството (дивидент) - приключила
финансова 2018 година, приет годишен отчет и баланс, формирана печалба, решение на
общото събрание за разпределянето , са налице.
Законовата разпоредба на чл. 133, ал. 1 ТЗ предвижда принципното разрешение за
разпределение на печалбата съобразно дела от капитала на дружество, притежаван от всеки
от съдружниците, т. е. за разпределение по съразмерност, но само ако друго не е уговорено.
Следователно правилото за разпределение на печалбата по съразмерност е диспозитивно,
тъй като законът предвижда възможност за отклонение от установения принцип по силата
на изрична уговорка между съдружниците, която следва да е закрепена в дружествения
договор. Единствено дружественият договор може да съдържа правилата относно статута и
функционирането на дружеството, като не е допустимо общото събрание да приема решения
аd hoc за начина на разпределение на печалбата. При липсата на клаузи от устройствения
акт, които да установяват отклонение от правилото на чл. 133, ал. 1 ТЗ, такива отклонения
не могат да бъдат установявани с нарочни решения на върховния орган. В случая
дружественият договор на „Б.И.П.“ ООД възпроизвежда принципа за пропорционално на
дяловете в капитала на дружеството разпределение на печалбата.
В приетото от общото събрание на съдружниците решение този принцип на
4
разпределение е спазен – печалбата, след намаляването със съответния данък, е
разпределена пропорционално на притежаваните дялове от капитала, включително е
отчетено поемането на дяловете от капитала на изключения съдружник К.Д. от „Н.**-Й.Т.“
ЕООД.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че ТЗ предвижда поемането на дружествен
дял да се вписва в търговския регистър по партидата на дружеството, каквото вписване е
заявено, но не е извършено, поради постановено спиране на регистърното производство по
реда на чл. 536 ГПК.
Във формираната задължителна съдебна практика (т. 2, ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК),
обективирана в решение № 690 от 03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 135 от 09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 39 от
15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г., І Т. О., решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., е прието, че съгласно общото правило, предвидено в чл. 7, ал.
2 ЗТР на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и
изключение от него може да се въвежда само по изрична разпоредба на закона.
Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи,
сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект, т. е. съставлява елемент
от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна
промяна. Но дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на
вписването в разглежданата законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за
търговеца - ООД и неговите съдружници момент на настъпване на промените, подлежащи
на вписване и произтичащи от взетото от върховния му орган – общото събрание на
съдружниците решение за поемане дяловете от капитала на изключения съдружник, е
моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на събранието.
В този смисъл решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и в
персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във
вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно
действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им
намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Това означава, че липсата на
вписване на поемането на дяловете на изключения съдружник К.Д. не препятства извод във
вътрешните отношения между съдружниците в ответното дружество, ищецът „Н.**-Й.Т.“
ЕООД да е носител на 1400330 дяла от капитала на „Б.И.П.“ ООД, представляващи 99,95 %
от него и съответно да има право на 99,95 % от подлежащата на разпределяне печалба за
отчетната 2018 г.. Така припадащата се по съразмерност на този съдружник част от
печалбата възлиза на сума в размер на 11208,08 лева (99,95 % от 11213,69 лева), което се
потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
При определяне размера на дивидента в решението на общото събрание не следва да
съобразява възникването на съответното данъчно задължение, което е последващо, но тъй
като с решението е приспаднат данък от 5 % и подлежащият на получаване дивидент е
приет да възлиза на сумата 10647,68 лева, съответно тази сума изчерпва предмета на
предявения иск и се налага извод за основателност на предявената осъдителна претенция.
Този извод не се разколебава от евентуалното наличие на непокрита загуба за минал
отчетен период, макар в съдебно заседание вещото лице да коригира заключението в тази
част, с оглед допълването на резерв, който да покрива загубата. Дали загубата е покрита или
не е без значение. По отношение на дружеството с ограничена отговорност разпоредбата на
5
чл. 247а ТЗ, отнасяща се за акционерните дружества и която разпоредба има ограничителен
характер и следва да се тълкува и прилага стриктно, не намира приложение и съответно
непокритата загуба за предходни години не препятства разпределението на печалба за
текущата година между съдружниците в ООД.
По отношение на акцесорните осъдителни искове, с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие недължимост на главното вземане за дивидент за 2017 г., поради
което и не е възникнало вземане за обезщетение на вредите от забавено негово изпълнение,
тъй като такова изобщо не се следва на „Н.**-Й.Т.“ ЕООД. Затова този акцесорен иск е
неоснователен.
По отношение на вземането за дивидент за 2018 г. съществуването му е установено,
като изискуемостта му е настъпила на 06.05.2023 г. с изтичането на три работни дни от
вземане на решението от общото събрание – 02.05.2023 г. и ответникът не е доказал това
вземане да е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и
посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение №
29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за
съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, както в случая, длъжникът изпада в забава
след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато
бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение за заплащане на дивидент в размер на
10647,68 лева е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с изтичането на 3 работни
дни от датата на вземане на решението от общото събрание, като покана от страна на
кредитора не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от 06.05.2023 г. -
денят, следващ падежа на задължението и тази забава е правопораждащ факт на
задължението за престиране на мораторно обезщетение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху дължимата към предявяването на исковата молба главница 10647,68 лева от падежа
до деня, предхождащ предявяването на исковата молба – 28.01.2024 г. възлиза на сума в общ
размер от 1017,36 лева, до който размер акцесорният иск следва да бъде уважен и отхвърлен
за разликата до претендирания размер от 1021,35 лева.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
6
разноски се поражда за всяка от страните, но само ищецът „Н.**-Й.Т.“ ЕООД прави искане
за възмездяване на сторените разходи за внесена държавна такса и депозит за вещо лице в
общ размер на 2117,24 лева, от които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на сумата 559,01
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.П.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул. ****, да заплати на „Н.**-Й.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Петрич, ул. ****, представлявано от управителя - С.М.Г., на основание чл.
133, ал. 1 ТЗ сумата 10647,68 лева, представляваща разпределена част от печалбата за
финансовата 2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
исковата молба – 29.01.2024 г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 1017,36 лева - обезщетение за забава върху главницата от 10647,68 лева за периода от
06.05.2023 г. до 28.01.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 559,01 лева –
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 133, ал. 1 ТЗ
за заплащане на сумата 29666,37 лева, представляваща разпределена част от печалбата за
финансовата 2017 г. и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумата
2845,68 лева – обезщетение забава върху главницата от 29666,37 лева за периода от
06.05.2023 г. до 29.01.2024 г. и за сумата над 1017,36 лева до предявения размер от 1021,35
лева - обезщетение за забава върху главницата от 10647,68 лева за 29.01.2024 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7