Решение по дело №5359/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2019 г. (в сила от 8 февруари 2019 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20184430105359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 16.01.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5359  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Й.В.против П.Б.П. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 451,41лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 31.01.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 38,77 лв. за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1982/18г. на *** до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.02.2016г. до 31.01.2018г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 451,41лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 38,77лв. за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№1982/2017г. по описа на ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК било указано на длъжника да предяви установителен иск за съществуване на вземанията си.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за  следните суми: 451,41лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 31.01.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 38,77 лв. за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1982/18г. на *** до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът П.Б.П., представляван в исковото производство от особен представител адв.Б.К., ангажира становище, според което не оспорва исковете.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№1982/2018г. по описа на ***, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

           Безспорно е между страните и това се установява от приложения препис на ***, ***, че ответника Б.П.В.е собственик на процесния имот, представляващ Б.П.В.. Безспорно е също така, че за имота има открита партида при Б.П.В., въз основа на молба-декларация от ответника от 02.05.2007г., препис от която е приложен по делото.            

           От представения препис- извлечение от счетоводна сметка е видно, че през периода от 01.02.2016г. до 31.01.2018г. е била начислена сума в общ размер на 490,18лв. за консумирана топлоенергия.

При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 38,77лв. за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г., видно от приложеното счетоводно извлечение.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предвид безспорно установения по делото факт, че ответника П.Б.П. е собственик на процесния имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.          

Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.02.2016г. до 31.01.2018г., изчислявана в общ размер на 451,41лв.

           Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази лихва се изчислява 38,77лв.

           Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца спрямо ответника за претендираните суми в размер на 451,44лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 13.03.2018г. и 38,77лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи на ищеца изцяло направените в заповедното и исковото производство разноски. В заповедното производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Направените в исковото производство разноски са за държавна такса в размер на 25 лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и за възнаграждение на особен представител в размер на 150лв. или общо 275лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  П.Б.П. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 451,41лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 31.01.2018г. и сумата от 38,77лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.04.2016г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане,  за които е издадена Заповед №1266 за изпълнение на парично задължение от 22.03.2018г. по ч.гр.д.№1982/2018г. по описа на ***.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Б.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 275лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

 

районен съдия: