РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Монтана, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 405 от 02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1936 по
описа за 2023 г. Районен съд-Лом е признал на основание чл. 108 ЗС за
установено, че А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н. са собственици на 2/3 ид.ч. от
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
хххпо КККР на гр. Л одобрени със Заповед РД-18-5/26.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Л , ул. „хххх № хх
ет.хх, в сграда с идентификатор хххойто съгласно документ за собственост
представлява апартамент от 91 кв.м., заемащ целия втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в дворно място от 143 кв.м., парцел ххх в
кв. хх по плана на гр. Л м, действащ през 1997 г., който апартамент се състои
от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и три балкона, заедно със
съответните общи части на сградата, мазето под кухнята на първия етаж и
масивен гараж, или както следва: признал за установено спрямо ответниците
А. М. А. и Р. М. Г., че П. Д. Н. е собственик на 1/3 ид.ч. от същия имот, а А. В.
Д. и Е. В. Н. притежават право на собственост на по 1/6 ид.ч. от него.
1
С решението А. М. А. и Р. М. Г. са осъдени да предадат на А. В. Д., Е. В.
Н. и П. Д. Н. владението върху притежаваните от всеки от тях идеални части
от гореописания имот, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
Нотариален акт за собственост, вписан в CB-Лом като акт №хх том 8, дело
№хх, вх.рег.№ хххот 23.05.2023 г., на нотариус Б Каменов, с рег. № 749 на НК,
и район на действие ЛРС, за право на собственост върху недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка в частта му, в която А. М. А. е
признат за собственик над 2/3 ид.ч. за гореописания имот, въз основа на
давностно владение продължило повече от 10 години.
С решението съдът допуснал изкупуване при равни квоти, на основание
чл. 33, ал. 2 ЗС, в полза на ищците А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н. на 1/3 ид.ч. от
гореописания имот, при уговорена от ответниците цена за тази идеална част
от 3 300 лева, при условие, че ищците заплатят на ответника А. М. А. в
едномесечен срок от влизане на решението в сила така уговорената цена от 3
300 лева. А. М. А. е осъден да заплати в полза на ищците общо сумата от
1854,08 лева, представляваща направени разноски.
Недоволни от решението са останали А. М. А. и Р. М. Г., които го
обжалват чрез своя процесуален представител адв. Л. Г., с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени
доводи, че съдът в нарушение на чл. 12 и ал. 235 ГПК не е обсъдил в
решението си възраженията на ответниците по съществото на спора, както и
възражението за недопустимост на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС
като преждевременно предявен. Твърди се, че не са обсъдени възраженията по
иска на П. Н., който повече от 30 години не живее в България и по отношение
на него обективно е невъзможно демонстриране на намерение за своене на
имота. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в цялост, като са
преценявани избирателно и превратно, в която насока в жалбата са изложени
подробни съображения. Оспорени са фактическите и правни изводи на съда за
липса на установена придобивна давност. Излагат доводи, че съдът
незаконосъобразно се е произнесъл по отношение на „масивен гараж“, който
нито е придобит по давност, нито е бил обект на договора за покупко-
продажба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, ведно със законните последици.
Поради настъпила смърт на А. М. А., във въззивното производство на
2
негово място е конституиран законният му наследник Г. А. М., който
поддържа подадената от наследодателя му въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н., чрез техния пълномощник адв. Д. В., с който
същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за
законосъобразност на решението, като се посочва, че А. А. не е придобил
имота по давност, тъй като е държател и не е извършил нито едно действие, с
което да преобърне държането във владение. Сочи се, че с направеното искане
за възстановяване на разноските за ремонт на покрива А. фактически е зачитал
правото на собственост на ищците. По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС
се поддържа, че същият е предявен в законоустановения двумесечен срок и
правилно е уважен от районния съд. Предвид това се иска потвърждаване на
решението и присъждане на сторените разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
страните по делото са придобили владението от общия им наследодател Е.
Христова Н., като същите са съвладелци на процесния имот. По отношение на
А. А. приел, че е владелец на своята идеална част и държател на идеалната
част на останалите съсобственици. Същият не осъществил действия, с които
да отблъсне владението на ищците. Освен това А. не доказал по категоричен
начин владението над целия имот, както и че неговото намерение е доведено
до знанието на ищците. Съдът приел, че А. възприемал ищците като
съсобственици, предвид установения факт, че търсил тяхното съдействие за
направа на необходимите разноски за ремонт на покрива. Предвид
уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдът уважил и иска за изкупуване по чл.
33, ал. 2 ЗС, като приел, че ищците са спазили законоустановения двумесечен
срок за предявяването му.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
3
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
наследство №ххх, томххх дело №х г., издадххен на 09.09.1997 г., Р Д. Н. А.а,
В. Д. Н. и П. Д. Н., като наследници на Е. Х Н., придобили по наследство от
наследодателката си правото на собственост, при равни права, върху дворно
място от 143 кв.м., находящо се в гр. Л ул. „х“ № ххх, преххдставляващо
идеална част от парцел № I-хххх, в кв.хпо плхана на гр. Л – целият от 204
кв.м., ведно с жилищен апартамент от 91 кв.м. заемащ целия втори етаж от
построена в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от
кухня, баня с тоалетна, антре и три балкона, със съответните общи части на
сградата, мазето под кухнята на първи етаж и масивен гараж.
С Нотариален акт за собственост по давностно владение върху
недвижим имот № хххххг., издаден на 19.05.2023 г., А. М. А. е признат за
собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, намиращ се
в гр. Л , ул. „С № ххх представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № хххх по КККР, одобрени със Заповед РД-18-5/26.01.2009 г.,
намиращ се в гр. Л ул. „хх“ № хх, ет. ххх Самостоятелният обект се намира на
етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор № хххх, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № хххх. Предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, площ хххкв.м.,
прилежащи части: избено помещение на първия етаж и съответните идеални
части от общите части на сградата.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ххх томхх рег. №
хх, д. № хх от 2023 г., издаден на 09.08.2023 г., А. М. А. продал на купувача Р.
М. Г. гореописания имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №хххх площ хххкв.м., ведно с прилежащите части: избено
помещение на първия етаж и съответните идеални части от общите части на
сградата, за сумата от 9900 лева. В т. 5 от Нотариалния акт е записано, че
продавачът предава на купувача владението на имота в деня на подписване на
договора.
Видно от съдебно-техническата експертиза в процесния имот са
извършвани строително-ремонтни работи, както следва: ремонт на паднали
части от таваните, измазване с хоросан стените и таваните на същите, както и
пребоядисване на целия етаж. Извършени са следните покривни строително-
4
ремонтни работи: направа летвена скара, препокриване с глинени керемиди и
подмяна, подмазване на глинени капаци, както и извършване на
тенекеджийски работи. В заключение вещото лице е определило, че
стойността на труда и материалите възлиза общо 2915 лева.
От показанията на св. Ди Г се установява, че от 2011 г. с А. живеят
заедно в процесния имот. Жената на А., която починала, имала двама братя, от
които по-малкият заминал за А и повече от 30 години не поддържат връзка. Г
А. живеят на първия етаж, който е бил на съпругата му, а вторият е останал
наследствен на нея и двамата й братя. Свидетелката посочва, че когато с А. се
преместили в къщата през 2011 г., същата била „развалина“. В една от стаите
на втория етаж покривът бил протекъл. Синът на А. започнал ремонт, който
впоследствие е продължен от Г тъй като А. влязъл в болница. Направили
частичен ремонт на покрива и боядисали цялата къща. Свидетелката споделя,
че тъщата на А. починала през 1993 г., а на следващата година починал и тъста
му, като оттогава никой не е идвал в къщата да я поддържа и стопанисва. По
нейни думи присъствала на разговор, в който В. казал, че баща му продал
къщата в и вилата в Садовете и му дал парите да си обзаведе апартамента, за
да не търси дял от втория етаж на къщата в Л а тя да остане за сестра му и за
А.. Свидетелката заявява, че през 2020 г. трябвало отново да се ремонтира
покрива, при което А. се обадил на Е., за да я уведоми, че покрива е протекъл и
трябва да се оправи. Тя му отвърнала, че не я интересува, тъй като той живее
там. Гаврилова заявява, че А. и П. никога не са идвали в имота, но ако поискат
да влязат на втория етаж, А. няма да е съгласен да ги допусне. Споделя, че
след август месец 2023 г. Р. Г. е идвал в имота, но не живее в него, а в гр. С
От показанията на св. Ж Ж се установява, че ремонтите на покрива на
процесния имот са правени от А.. Последният първоначално живял в имота с
Румяна, а когато тя починала, се преместил да живее в За След като тъста му
Н. починал, А. през 2011 г. отново се върнал в имота и със сина си направили
ремонт на къщата. Свидетелят заявява, че чул как стария Н. и А. си говорели,
че къщата ще остане за А. и Р защото Н. изплатил делът на сина си В. и му
купил апартамент. Свидетелят твърди, че никога не е виждал в къщата да
идват П. Н., А. Д. и Е. Н..
Свидетелят Г Г споделя, че е наел под наем помещението на първия
етаж на процесния имот, като плаща на наема на А.. Имотът е на два етажа,
5
като А. живее с Д на първия етаж, който се състои от четири стаи. Григоров
заявява, че покривът на къщата е ремонтиран от А.. От 2005 г. не е виждал
никой друг в имота, освен Г., Р., А. и Димитра. Посочва, че преди 10-11 години
се е качвал на втория етаж, като тогава видял, че тавана е паднал, а
обзавеждането било „старовремско“. Твърди, че от 2005 г. никой не живее на
втория етаж.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 33, ал. 2 ЗС, което настоящата
инстанция намира за процесуално допустимо. В тази връзка доводите за
недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС са неоснователни, тъй като в случая
с предявяването на ревандикационния иск ще се установи на първо място дали
ищците /въззиваеми/ имат право на собственост за претендираните от тях
идеални части върху процесния имот, след което съдът ще разгледа
основателността на иска за изкупуване, с оглед една от неговите предпоставки
за уважаване, а именно наличието на съсобственост.
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, по делото трябва да бъдат
установени кумулативно следните предпоставки: 1) ищците да са собственици
на вещта и 2) ответниците да владеят или държат вещта без правно основание.
В случая ищците /въззиваеми/ като способ за придобиване правото на
собственост са посочили наследяване по закон. Видно от НА № 2980/1997 г.
правото на собственост върху процесния имот е придобито при равни права от
Р Д. Н., В. Д. Н. и П. Д. Н., съответно всеки от тях притежава 1/3 ид.ч. от
правото на собственост.
От приложените по делото удостоверения за наследници се установява,
че А. В. Д. и Е. В. Н. са наследници на своя баща В. Д. Н. /починал на
05.01.2016 г/ и своята майка /починала на 22.09.2018 г./, съответно всяка от
тях притежава по 1/6 ид.ч. от правото на собственост.
На претенцията на ищците /въззиваеми/ е противопоставен Нотариален
акт за собственост № хххх г., видно от който А. М. А. е придобил по давност
собствеността на целия процесен имот. В тази връзка спорът между страните
се изразява в това дали А. А. е владелец на целия имот, съответно придобил ли
е правото на собственост по давност.
В хипотеза на наследствено правоприемство, каквото в случая е налице,
се счита, че всеки наследник е владелец на своите и държател на чуждите
идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение. Иначе казано, фактическата власт в случая е установена от А. А.
на основание, което предполага владение и на другите съсобственици. В този
случай А., за да придобие техните идеални части по давност, следва да
демонстрира пред тях явно и с недвусмислени действия, че е променил
6
намерението си, съответно, че е започнал да владее за себе си и е отблъснал
тяхното владение. Такива действия по делото не са установени. Съдебната
практика е непротиворечива, че единствено извършването на ремонт в
съсобствен имот не представлява действие, с което се отричат правата на
останалите съсобственици /така Решение № 50107 от 13.10.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4224/2021 г., I г. о., ГК и Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 870/2011 г., II г. о., ГК /. Фактът, че разноските за извършения ремонт
на покрива са поети единствено от А., сам по себе си не означава, че той
отрича правата на останалите съсобственици. Още повече от показанията на
св. Д Г се установи, че през 2020 г. А. е търсил съдействието на Е. Н. за
извършване на ремонт на покрива. Търсенето на парични средства от друг
съсобственик за ремонт на общия имот не представлява по съдържание
действие на изключителен собственик, който отрича правата на останалите
съсобственици. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. В хипотеза, в която един съсобственик е поел всички разноски за ремонт,
същият може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част
от тези разноски, която съответства на техния дял от съсобствеността. В
случая не е предявено искане за подобрения, съответно приетата по делото
експертиза се явява ирелевантна за настоящия казус. Следва да се посочи, че
твърдяната от свидетелите устна договорка между В. Н. и неговият баща също
не обуславя извод, че А. А. е завладял целия имот за себе си.
След като единствено извършването на ремонт в процесния имот не
може да бъде окачествено като упражняване на фактическа власт с намерение
за своене, то се явява безпредметно обсъждането на доводите на въззивника
дали това действие е било обективно възможно да бъде възприето от
съсобственикът П. Н..
Пълнотата изисква да се отбележи, че макар ищците /въззиваеми/ да са
доказали своето право на собственост върху имота, то втората предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск не е налице по отношение на А., тъй като
не се установи същият да държи или да владее имота без основание. Същият
като съсобственик има право да си служи с вещта съобразно нейното
предназначение (чл. 31, ал. 1 ЗС). Независимо от това, настоящият съдебен
състав е длъжен да се произнесе съобразно наведените оплакванията във
въззивната жалба, а в случая доводите на въззивниците са концентрирани
единствено в насока наличието на владение от страна на А. А.. В жалбата не
са излагани конкретни доводи по отношение отмяна на решението в частта, с
която А. е осъден да предаде владението. Ето защо решението следва бъде
потвърдено в тази част.
На следващо място, МОС намира за основателни доводите, че съдът
незаконосъобразно се е произнесъл по отношение на гаража. Видно от
петитума на исковата молба, районният съд е сезиран с искане да признае
правото на собственост, както и да уважи искът за изкупуване по отношение
на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент отххх кв.м.,
7
заемащ втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с
прилежащото избено помещение на първия етаж и съответните припадащи се
идеални части от общите части на сградата. Съответно първоинстанционният
съд се е произнесъл извън пределите на търсената защита, признавайки
правото на собственост и върху „хххх“, респ. отменяйки нотариалния акт на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК и допускайки изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и по
отношение на гаража. В тези му части решението следва да бъде обезсилено
като недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявено
искане.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. М. и Р. М.
Г. следва да заплатят на А. В. Д. и Е. В. Н., направените разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева.
Претендираните пътни разходи не са разноски по смисъла на разпоредбата на
чл. 78 ГПК и не подлежат на възстановяване /така Решение № 164 от
12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 834/2023 г., II г. о., ГК и Определение №
60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2058/2021 г., II т. о., ТК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 405 от 02.12.2024 г. на
Районен съд-Лом, постановено по гр. дело № 1936/2023 г., по описа на същия
съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, че
А. В. Д., ЕГН **********, Е. В. Н., ЕГН **********, и П. Д. Н., ЕГН
**********, са собственици на 2/3 ид.части от правото на собственост върху
масивен гараж, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
А. М. А., ЕГН **********, и Р. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 108
ЗС, че П. Д. Н., ЕГН **********, е собственик на 1/3 идеална част от масивен
гараж, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
Нотариален акт за собственост, вписан в CB-Лом като акт № ххх том ххх дело
№ххх, вх.рег.№ ххх от 23.05.2023 г., на нотариус Б К с рег. № ххх на НК, и
район на действие ЛРС, за право на собственост върху масивен гараж,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е допуснато изкупуване при равни квоти на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на П. Д. Н., ЕГН **********, А. В. Д., ЕГН
**********, и Е. В. Н., ЕГН **********, на 1/3 идеална част от масивен
гараж.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН **********, с адрес СФ Б с. Х ул. ххх№ххххА
и Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С , бул. „ххх“ № хх, ет.хап.х ххна
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на А. В. Д., ЕГН **********, с адрес
8
гр. С , кв. хххул. „ххх“ № ххи на Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С ж.к.х
бл. 411, вххх. х, ет. 4х, ап. ххх, сумата в размер на 4000,00 лева,
представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9