Р Е Ш Е Н И Е № 1893
гр. Пловдив,
10.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 19.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17428 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по иск, предявен
от Е.Г.П.,
ЕГН ********** срещу „М Лизинг“ ЕАД,
с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 8 317
лева по договор за лизинг №
***,
поради погасяването й по давност. Претендират се разноски
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е направил справка за текущото
състояние на кредитите си в БНБ и от справката установил, че в Централния
кредитен регистър фигурира нейно задължение към ответника в размер на 8 317 лева по договор за лизинг № ***.
Счита, че всички вземания по този договор са погасени по давност,
доколкото падежът на задълженията по договора е бил най-късно до 20.06.2012 г.
Твърди се, че ответникът не е приел възражението му за изтекла погасителна
давност и претендира от него суми по договора за лизинг, като е отказал да
бъдат заличени данните в ЦКР. С оглед изложеното е предявен иска. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество. Счита, че искът е недопустим, доколкото ищецът нямал правен интерес
от водене на настоящото дело. Ответникът не претендирал от него процесните
суми. Обстоятелството, че процесната сума е включена в Централния регистър на
кредитите при БНБ е даде гласност на неизправните платци. Отказът на ответника
да удовлетвори молбата на ищеца да бъдат заличени вписаните за него данни във
връзка със задълженията по процесния договор не пораждала правен интерес за водене
на дело.
Евентуално, в случай, че съдът приеме иска за допустим, заявяват че оспорват
иска. Считат че вземането не е погасено, то си се дължи, дори и да е изтекла
давността. Твърди се, че ответникът признал облигационната връзка, което и
водело до прекъсване на давността. Иска се прекратяване на делото като
недопустимо, евентуално отхвърляне на иска.
Претендират
се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца.
Относно възраженията за недопустимост на предявения
иск съдът не ги споделя, Интересът на ищецът от предявяване на иска за
несъществуване на вземането произтича от обстоятелството, че процесното вземане
фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и
от правото да иска установяване на
действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно че вземането
е погасено по давност.
Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска,
като в тази връзка ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието, каквото в случая е направено –
така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
С Определение от 04.11.2019 г. съдът се е произнесъл по възраженията на
ответника за недопустимост на предявения иск. Съдът намира, че е сезира с
допустим отрицателен установителен иск.
По същество на иска:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че в Централния
кредитен регистър фигурира задължения на същия към „И Ар Би Лизинг
“ ЕАД по договор за
лизинг № ***, както и да
докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си
възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
вземанията. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението по
договора от, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен
срок.
С Определение от 04.11.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че между тях е сключен договор за лизинг
№ ***,
по който ответникът претендира сума в размер на 8317 лева и което вземане
фигурира в Централния
кредитен регистър при БНБ.
Видно от
договор за лизинг №
*** /л.9 от гр.д. №2341/2019/ същият е сключен между „И
Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД, като лизингодател и Е.Г.П., като лизингополучател с
предмет лизингов лек автомобил с цена
28 775.51 евро. В договора е уговорено, че цената на лизинговата вещ се
заплаща на 60 месечни вноски, тоест за срок от 5 години.
Предвид
отразеното в договора съдът приема, че последната лизингова вноска по договора
за лизинг се дължи на 19.07.2012 г.
Видно от
справка от Централния кредитен регистър към БНБ по партидата на ищеца Е.Г.П.,
за същия е отразено, че има непогасено задължение към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД на
стойност 8 317 лева, произтичащо от кредит с № ***, който номер е номера
на договора за лизинг /л.6-8 по гр.д №2341/2019 г. на ПРС/.
Безспорно
между страните че „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД е прекратено, като негов
правоприемник е „И
Ар Би Лизинг“ ЕАД с нова наименование „М Лизинг“ ЕАД.
Безспорно между страните е, че
отразеното задължение в ЦКР към БНБ е именно по процесния договор за лизинг.
Спорът по
делото по същество се свежда до обстоятелството дали е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за вземането по процесния договор за лизинг.
Доколкото се касае за вземане по договор за
лизинг, съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата
5-годишна погасителна давност за главницата.
Съдът приема, че вземането на ответника, произтичащо от договор за лизинг № *** е погасено по давност най-късно, считано от
20.07.2017 г.
Ответникът
не доказа, за периода от настъпване на изискуемостта на вземането 19.07.2012 г.
да е прекъсвана давността. Не се доказа, че ищецът е признал вземането си или
са настъпили други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността
за вземането, съгласно чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че със заявление от 21.11.2018 г. /л.12 по
гр.д №2341/2019 г./ ищецът е признал задължението си и с това е прекъсната
давността за вземането. Видно от съдържанието на цитираното заявление, ищецът
не само не е признал вземането на ответника, но е оспорил същото като
недължимо, като се е позовал и на изтекла погасителна давност.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявени от ищеца иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази
насока. Ищецът доказа следните разноски – 332.68 лева – платена държавна такса и
900 лева– платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е
представена разписка /л.40/. Общо разноски, направени от ищеца в размер на
1232.68 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът счита за
основателно. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията преди измененията от 15.05.2020 г., минималното
адвокатско възнаграждение, оглед интереса по делото, е в размер на
745.85 лева.
С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,
което се решава само на база писмени доказателства, както и предвид
обстоятелството, че делото приключи с провеждане само на едно съдебно
заседание, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималните размери, предвидени в Наредбата, а именно в размер
на 745.85 лева.
На ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1078.53 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***
НЕ
ДЪЛЖИ на „М Лизинг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 53, /с предишно наименование „И
Ар Би Лизинг“ ЕАД/, като правоприемник
на „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД сумата в размер на 8 317 лева по договор за лизинг № ***, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „М Лизинг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 53 да заплати на Е.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 1078.53 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ВГ