Определение по дело №110/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 477
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500110
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№477

 

29.06.2020 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

                                                              МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 110 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение на Д.П.К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2758/29.11.2018 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 4870 по описа за 2018 г.

В процесуалния документ, инициирал настоящото производство, се изтъква, че горепосочената заповед за изпълнение не е била надлежно връчена на Д.К.. Твърди се, че подписът, положен върху разписката, удостоверяваща връчването на заповедта, не е на длъжника.

Въз основа на тези аргументи се иска възражението да бъде прието от въззивния съд, а процесната заповед и издадения изпълнителен лист да бъдат обезсилени.

В съдебно заседание Д.К. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Д.А.. В хода на устните състезания последният прави искане възражението да бъде уважено.

Молителят „***“ ЕООД е подал отговор. Противопоставя се на твърдението на длъжника за нередовно връчване на заповедта. Иска възражението да бъде оставено без уважение.

Не се явява в съдебно заседание. Процесуалният представител - адвокат Р.М., изпраща молба, в която излага становище по основателността на възражението, идентично с това в отговора.

 

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок, от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

На 20.11.2018 г. молителят „***“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.П.К..

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2758/29.11.2018 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4870/ 2018 г., Районен съд Добрич е разпоредил на Д.К. да заплати на „***“ ЕООД следните суми: 1. 2000, 00 лева, като част от общо дължимата сума в размер на 8985, 20 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 12.09.2008 г., вземането по което е прехвърлено от „Сибанк“ ЕАД на заявителя на 28.09.2012 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по пощата (20.11.2018 г.) до окончателното плащане; 2. 1000, 00 лева, като част от общо дължимата сума в размер на 2473, 79 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 12.09.2008 г. до 28.09.2012 г.; 3. 60, 00 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 4870/2018 г. по описа на Районен съд Добрич. В заповедта се съдържат указания до длъжника за правото му по чл. 414 от ГПК, както и за срока, в който може да го упражни.

Процесната заповед е връчена лично на Д.К. на 21.01.2019 г., изводимо от приложената по делото разписка. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК същата не е подала възражение срещу заповедта, поради което процесуалният документ е влязъл в сила и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист.

Производството по чл. 423 от ГПК предоставя на длъжника защита срещу заповедта, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането. За да я реализира пред въззивния съд, пропускът му да упражни правото си по чл. 414 от ГПК в срок трябва да се дължи на някое от обстоятелствата предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК.

В конкретния случай Д.К. е изтъкнала нередовното връчване на заповедта като причина за невъзможността да я оспори. Отрича подписът, положен върху процесната разписка, да е неин. За да докаже твърденията си е поискала изготвянето на съдебно-графическа експертиза. Заключението на вещото лице обаче, опровергава тезата ѝ. От същото по категоричен начин се установява, че подписът, изписан в полето „получател“ на разписката, е положен от Д.К.. Оттук се извежда, че последната е получила заповедта на 21.01.2019 г. Като не е упражнила правото си на възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същото се е преклудирало, а Д.К. е загубила възможността да го упражни по-късно.

Изложеното налага извода, че процесната заповед е била връчена редовно на длъжника и няма основания възражението да бъде прието от въззивния съд.  

            

Така мотивиран, Окръжен съд Добрич

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА възражението на Д.П.К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2758/29.11.2018 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич, по ч.гр.д. № 4870 по описа за 2018 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

                

                 Председател:                                           Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                   2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.