ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№477
29.06.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в публично съдебно заседание
на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно частно гражданско дело № 110 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение
на Д.П.К. срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2758/29.11.2018 г., издадена на основание
чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 4870 по описа за 2018 г.
В процесуалния документ, инициирал
настоящото производство, се изтъква, че горепосочената заповед за изпълнение не
е била надлежно връчена на Д.К.. Твърди се, че подписът, положен върху
разписката, удостоверяваща връчването на заповедта, не е на длъжника.
Въз основа на тези аргументи се иска
възражението да бъде прието от въззивния съд, а процесната заповед и издадения
изпълнителен лист да бъдат обезсилени.
В съдебно заседание Д.К. се явява лично
и с процесуалния си представител адвокат Д.А.. В хода на устните състезания
последният прави искане възражението да бъде уважено.
Молителят „***“ ЕООД е подал отговор.
Противопоставя се на твърдението на длъжника за нередовно връчване на
заповедта. Иска възражението да бъде оставено без уважение.
Не се явява в съдебно заседание.
Процесуалният представител - адвокат Р.М., изпраща молба, в която излага
становище по основателността на възражението, идентично с това в отговора.
Въззивният
съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Възражението е подадено в
законоустановения едномесечен срок, от легитимирано лице, поради което е
допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
На 20.11.2018 г. молителят „***“ ЕООД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Д.П.К..
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2758/29.11.2018 г., издадена на основание чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4870/ 2018 г., Районен съд Добрич е разпоредил на Д.К. да заплати на
„***“ ЕООД следните суми: 1. 2000, 00 лева, като част от общо дължимата сума в
размер на 8985, 20 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит от 12.09.2008 г., вземането по което е прехвърлено от
„Сибанк“ ЕАД на заявителя на 28.09.2012 г., заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по пощата (20.11.2018 г.) до
окончателното плащане; 2. 1000, 00 лева, като част от общо дължимата сума в
размер на 2473, 79 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от
12.09.2008 г. до 28.09.2012 г.; 3. 60, 00 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 4870/2018 г. по описа на Районен съд
Добрич. В заповедта се съдържат указания до длъжника за правото му по чл. 414
от ГПК, както и за срока, в който може да го упражни.
Процесната заповед е връчена лично на Д.К.
на 21.01.2019 г., изводимо от приложената по делото разписка. В двуседмичния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК същата не е подала възражение срещу заповедта,
поради което процесуалният документ е влязъл в сила и въз основа на него е бил
издаден изпълнителен лист.
Производството по чл. 423 от ГПК
предоставя на длъжника защита срещу заповедта, когато е бил лишен от
възможността да оспори вземането. За да я реализира пред въззивния съд,
пропускът му да упражни правото си по чл. 414 от ГПК в срок трябва да се дължи
на някое от обстоятелствата предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК.
В конкретния случай Д.К. е изтъкнала
нередовното връчване на заповедта като причина за невъзможността да я оспори.
Отрича подписът, положен върху процесната разписка, да е неин. За да докаже
твърденията си е поискала изготвянето на съдебно-графическа експертиза. Заключението
на вещото лице обаче, опровергава тезата ѝ. От същото по категоричен
начин се установява, че подписът, изписан в полето „получател“ на разписката, е
положен от Д.К.. Оттук се извежда, че последната е получила заповедта на
21.01.2019 г. Като не е упражнила правото си на възражение в двуседмичния срок
по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същото се е преклудирало, а Д.К. е загубила
възможността да го упражни по-късно.
Изложеното налага извода, че процесната
заповед е била връчена редовно на длъжника и няма основания възражението да
бъде прието от въззивния съд.
Така мотивиран, Окръжен съд Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА
възражението
на Д.П.К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2758/29.11.2018
г., издадена на основание чл. 410 от ГПК, от Районен съд Добрич, по ч.гр.д. №
4870 по описа за 2018 г.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.