Р Е Ш Е Н И Е
Номер 413
Година 21.04.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х
състав, на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1625
по описа за 2022
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с” АД,
гр.София, ул.”Невена Коканова” № 8 с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор Евгения Илиева, чрез адв.М.С. *** против заповед № 8-Z-847/22.08.2022г. на кмета на община Созопол, с
която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Бойлерно отделение,
част от санитарен възел“, находящ се в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.54.51, м.Каваци, землище на
гр.Созопол. Прави искане да се отмени обжалваната заповед, като
незаконосъобразна, постановена при едностранчиво прилагане на закона, без да са
отчетени нормите и правилата действали към момента на изграждане на строежа. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и
ангажира доказателства.
Ответникът – Кмета на Община Созопол, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана и прави искане да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмена защита.
Заинтересуваната страна Р.П.И. с ЕГН: **********
с адрес ***, редовно уведомена, чрез процесуални си представител оспорва
жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да и се присъдят
направените по делото разноски.
Заинтересуваната страна М.Е.М. с ЕГН: **********
с адрес ***, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
До кмета на Община Созопол е
постъпило уведомление с вх.№ 94-00-4544/22.12.2021г. от Р.И. и М.М. (л.35 от
делото), за незаконни постройки в ПИ с идентификатор 67800.54.51 по КККР на
гр.Созопол, с искане за тяхното премахване. Приложени са нотариален акт, скица
и геодизическа снимка на сградите попадащи в имота (л.36-44 от делото).
До „Хелио-тур-с” АД е изпратено писмо изх.№
94-00-4544-2/21.01.2022г. от кмета на Община Созопол (л.33 от делото), с което
дружеството е уведомено за постъпилото уведомление и на основание чл.26, ал.1
от АПК за образувана проверка за започване на административно производство по
реда на чл.57а, ал.1 и чл.225а от ЗУТ за издаване на заповеди за премахване на
обекти изпълнени в нарушение на ЗУТ. Писмото е получено от дружеството на
27.01.2022г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.34 от делото).
В община Созопол е постъпило писмено становище
от дружеството с вх.№ 94-00-4544-3/02.02.2022г. (л.32 от делото), в което се
иска и удължаване на срока за снабдяване и представяне на документи с две
месеца.
Констативен акт № 3/18.02.2022г. (л.29-31 от
делото), е съставен от служители на Община Созопол, за извършена проверка на
строеж „Бойлерно отделение, част от санитарен възел“, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.54.51 по
КККР на гр.Созопол, м.“Каваците“. Посочено е, че строежа е V-та категория,
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата за номенклатурата на видовите строежи.
Имотът в който е разположен строежа е земеделска земя собственост на Р.И. и М.М..
Строежът е извършен и е собственост на „Хелио-тур-с” АД, като за него няма одобрен проект, разрешение за
строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия и
ниво. Посочено е, че строежът „бойлерно отделение“ към санитарен възел с
приблизителни размери 5,00/4,00м. е изпълнен под метален навес, покрит с
ламарина от ограждащи тухлени зидове с височина 1,70м. през 1987г. Отделението
е оборудвано с три бойлера и има водопроводна и електропреносна връзка, като
останалата част от навеса продължава над съседния на юг поземлен имот, но се
ползва за паркинг. В протокола се съдържат снимка и окомерна скица на
разположението на строежа в имота. Като установени нарушение е посочено
изграждането на строеж „бойлерно отделение, част от санитарен възел“ без
строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в
земеделска земя, а като нарушена е посочена нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният протокол е изпратен до
„Хелио-тур-с” АД с писмо изх.№ 26-00-970/21.06.2022г. (л.27 от делото) и е
получен от дружеството на 24.06.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.28 от делото).
Със заповед № 8-Z-847/22.08.2022г. на кмета на Община Созопол (л.25-26
от делото), е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Бойлерно
отделение, част от санитарен възел“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.54.51,
м.Каваци, землище на гр.Созопол. В мотивите на заповедта е описано процесното
строителство, като са възпроизведени констатациите направени при извършената
проверка на място и е посочено, че строежът е извършен в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ – без необходимото разрешение за строеж и без одобрени
инвестиционни проекти. Посочено е, че имота е собственост на Р.И. и М.М., а
строежа на „Хелио-тур-с” АД и е прието, че е налице установен незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена до „Хелио-тур-с” АД с
писмо изх.№ 26-00-1291/26.08.2022г. (л.23 от делото) и е получена от
дружеството на 31.08.2022г., видно от приложеното известие за доставяне (л.24
от делото).
Със жалба вх.№ 8462/15.09.2022г. (л.2-8 от
делото), подадена по пощата на 14.09.2022г., видно от приложения пощенски плик
(л9 от делото), заповедта е обжалвана по съдебен ред в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която сочи, че бойлерното
помещение е оградено с лека ограда от поцинкована ламарина, поднавесното
пространство е с размери 5,50/4,40м., с площ приблизително 24 кв.м. от строеж –
метален навес с дължина 50,00м. и ширина 4,40м., едноскатен покрив изток/запад
с Н1=2,80м. и Н2=2,60м. Изпълнен е с метална конструкция – колони, столици и
ребра студено огънат профил и покритие от LT
поцинкована ламарина. Колоните са насадени върху единичен фундамент ст.бетон,
като от запад навеса е ограден с тухлен зид, а останалите три страни с
поцинкована ламарина. Металния навес е свободно стояща страда, разположена в
общо дворно място със сградите – мотел и административна сграда, а бойлерите в
северното поднавесно пространство подгряват топла вода за нуждите на гостите на
мотела през лятото. При извършената проверка в Община Созопол и Областна управа
Бургас вещото лице не е открило документи за деклариране на обекта пред
одобряващите органи. Строежът е изграден в несъответствие с действащите правила
и норми, върху земеделска земя – изоставена орна нива, като вещото лице не е
открило документи за провеждане на процедура по промяна на предназначението на
земята от земеделски за неземеделски нужди. Вещото лице не е установило
изработването на генерален план на къмпинг „Каваци“, както и издадени
строителни книжа за процесния обект и ПУП за имота, както към момента на
изграждане на обекта, така и към настоящия момент. За строежът има подадена
декларация по чл.17 от ЗМДТ, като от дружеството няма подадено заявление за
узаконяване на обекта, по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
При приемане на заключението на вещото лице в
проведеното на 07.02.2023г. съдебно заседание, от него се сочи, че строежът е
част от навеса, който представлява покрив на паркинг, като конструкцията е
единна. В част от този строеж има монтирани три бойлера, които са оградени от
леки прегради от ламарина, във връзка с безопасното ползване на бойлерите.
Строежът е един, но ако се премахне тази част от навеса, останалата няма да
падне и може да продължи да съществува самостоятелно. Бойлерите са техническо
съоръжение, монтирани върху собствени единични фундаменти и те не са конструктивно
обвързани с конструкцията на строежа. Бойлерите са направени с изолация, което
според вещото лице говори за старо строителство, но не може да каже кога е
извършено. Ограждащите листове ламарина са над земята и са захванати за
металните колони, монтирани на единични стомано-бетонови фундаменти.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед № 8-Z-847/22.08.2022г. на кмета на Община Созопол е издадена
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1
от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.
Преди издаване на заповедта е изпълнена
процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и e съставен констативен акт № 3/18.02.2022г. за проверка извършена в отсъствието
на жалбоподателя, който акт е надлежно връчен на дружеството. Срещу
констативния акт е постъпило писмено становище от дружеството.
За да издаде обжалваната заповед,
административният орган е приел, че процесния строеж е изпълнен без
необходимите строителни книжа, тоест че е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от
тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. За преценка валидността и законосъобразността на тази
заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде
установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста
категория, за изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти
и/или издадено разрешение за строеж.
От процесуалния представите
на жалбоподателя се твърди, че процесният обект не е строеж, а представлява
съоръжение, което не подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Според него навесът представлява второстепенна постройка на допълващо
застрояване и след промените в чл.147 от ЗУТ от 2021г. за него не се изисква
разрешение за строеж.
Процесният обект, видно от
заключението на вещото лице и направените от него уточнения в съдебно
заседание, е изпълнен с метална конструкция, колони, столици и ребра от студено
огънат профил и покритие от поцинкована ламарина, като колоните са насадени
върху единичен фундамент ст.бетон, като от запад навесът е ограден с тухлен
зид, с лека ограда от останалите три страни с поцинкована ламарина, като върху
собствени единични фундаменти са монтирани три броя водогрейни бойлера, които
нямат конструктивна обвързаност с конструкцията на строежа.
Така описаният обект представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, строежът е
обект на допълващо застрояване с обслужващи функции, като служи за задоволяват
нуждите на близкия мотел с топла вода, през летния сезон. В този смисъл
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че обекта е част от
съществуващия в имота мотел и както сочи вещото лице, той не е функционално
свързан със сградата на мотела, съответно дори и да се премахне бойлерното
помещение, останалата част от навеса, няма да падне и може да продължи да
съществува самостоятелно.
Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“, пета
категория са строежи от допълващото застрояване,
извън тези по шеста категория
Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста
категория са строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и чл.147 от ЗУТ.
Безспорно процесният строеж не попада сред
хипотезите предвидени в нормите на чл.54, ал.1 и ал.4 и чл.147, ал.1, т.2-т.17
от ЗУТ, като в случая не намира приложение и хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно която не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с
изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване
или търговия и постройките по чл.151, ал.1.
Съгласно чл.39 от Наредба № 7/22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, обектите за обществено обслужване осигуряват следните видове дейности:
образование, здравеопазване и социални грижи, култура и изкуство, религиозни
дейности, административни услуги, търговия, обществено хранене и битови услуги,
както и други общественообслужващи дейности. Процесният строеж попълват
съдържанието и на израза „други общественообслужващи дейности”, тъй като в
имота в който е разположен има изграден мотел, посредством който се предоставят
туристически услуги, а съществуващите бойлери подават топла вода към този
мотел. Ето защо, след като процесният строеж на допълващо застрояване, е
свързан с обществено обслужване е налице хипотеза, която изключва приложението
на нормата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и той е пета категория съгласно чл.137,
ал.1, т.5, б.“в“.
След като процесният обект е строеж пета категория
и не попада сред хипотезите предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за
изграждането на същият е необходимо одобряване на инвестиционни проекти.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151,
ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж,
като процесният строеж не попада в нито една от посочените хипотези.
С оглед на изложеното, след като в случая е
налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория,
съгласно чл.137, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и не попада сред изключенията предвидени в
чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието от административния орган, че за него
се изисква и разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В случая, от жалбоподателя не се твърди и от
представените по делото доказателства, включително и заключението на вещото
лице, не се установява за този строеж да са одобрявани инвестиционни проекти и
да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието в
обжалваната заповед, че той е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като така както е описан процесният
строеж не съществува. Действително в диспозитива на заповедта, непрецизно, като
наименование на обекта е посочено „Бойлерно съоръжение, част от санитарен
възел“ какъвто възел не се установява на място, но в случая, доколкото съществуващите
бойлери служат за затопляне и подаване на вода към близкия мотел, те са отнесени
към санитарния възел към който подават вода, като изрично в заповедта е
посочено, че има водопроводна и електропреносна връзка. Ето защо и след като в
заповедта е надлежно индивидуализиран процесният строеж, чрез посочване на
неговите размери, начин на изграждане, разположение и ползване, не е налице
неяснота и съмнение, кой точно обект следва да бъде премахнат, поради което и не
е налице твърдяното съществено процесуално нарушение. Също така, посредством
съставената схема в констативния акт процесния строеж може безспорно да бъде
индивидуализиран и правото на защита на дружеството не е нарушено.
От жалбоподателят се твърди, че строежът е
търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като от него се сочи, че строежът е
извършен преди 07.04.1987г., а не както е посочено в заповедта – 1987г., но в
подкрепа на тези твърдения по делото не са ангажира доказателства. С протоколно
определение от 15.11.2022г. са допуснати исканите от жалбоподателя двама свидетели
за установяване на годината на извършване на строителството, като същите на са
доведени в следващите две съдебни заседания по делото. В проведеното на
07.02.2023г. открито съдебно заседание, от процесуалния представител на
жалбоподателя е поискано свидетелите да бъдат призовани, но в определения от
съда срок, не са представени доказателства за внасяне на определения депозит за
призоваването, въпреки изрично дадените указания, че ако не бъдат представени,
в следващо съдебно заседание определението за допускане на свидетелите ще бъде
отменено, а делото ще бъде решено с оглед наличните доказателства.
Макар и по делото не се установява точния
момент на извършване на строителството, за пълнота на изложението, следва да се
има в предвид и че по отношение на процесния строеж не намира приложение нито
една от хипотезите предвидени в §16, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ и не се установява
същият да е търпим, по смисъла на
посочените правни норми.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. По делото, дори да се приеме, че строежът е изграден преди 07.04.1987г.,
не се установява той да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове, тъй като за имота в който е разположен не са
одобрявани такива планове. Видно от заключението на вещото лице този имот е земеделска
земя, както преди влизане в сила на ЗУТ, така и към момента, поради което и след
като за имота в който е извършен строежа няма одобрен и действащ подробен
устройствен план, строежът не е бил допустим и не е търпим по смисъла на § 16,
ал.1 от ЗУТ.
В случая, не намира приложение и нормата на §16, ал.2 от
ДР на ЗУТ, съгласно която незаконни
строежи, започнати в периода 8.04.1987г.-30.06.1998г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Както
беше посочено вече, по делото не се установява по отношение на имота в който е
извършен строежа, да е бил одобрен подробен градоустройствен план, поради което
строежът не е бил допустим. Съответно от от жалбоподателя не се твърди строежът
да е бил деклариран пред одобряващите органи в посочените срокове, като в този
смисъл изрично в заключението на вещото лице се сочи, че такива данни не са открити
в Община Созопол и Областна управа Бургас, поради което строежът не е търпим и
по смисъла на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ.
Спрямо процесният строеж не намират приложение
нормите на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като те касаят
строежи започнати след 30 юни
1998г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ – 02.01.2001г., съответно строежи,
изградени до 31.03.2001г., като нито от жалбоподателя, нито от административния
орган се твърди, че процесният строеж е изграден в някой от тези два периода.
В случая не е налице и отменителното основание
по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на
закона. Кмета на общината, се явява административния орган, който следва да не
допуска наличие на незаконни строежи и при наличието на такива да разпореди
тяхното премахване. При правилно установеното наличие на основания по чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, за премахване на процесния строеж, след изпълнение на
законоустановената процедура, заповедта е издадена в съответствие с целите на
закона, а именно да не се допуска незаконно строителство.
С оглед изложеното, в случая е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, който не е търпим и подлежи на
премахване, както законосъобразно е приел административният орган с издаването
на процесната заповед. Ето защо и на основание чл.172, ал.2
от АПК, жалбата на „Хелио-тур-с”
АД против заповед 8-Z-847/22.08.2022г. на
кмета на Община Созопол следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди
направените разноски по делото, съобразно представения списък, а именно 1 750,00
лева, от които 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение и 250,00 лева
възнаграждение на вещото лице. На
основание чл.143, ал.4 от АПК, в полза на заинтересуваната страна Р.И. следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с” АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Елхово 8700, ул.„Александър Стамболийски“ №
170 против заповед № 8-Z-847/22.08.2022г. на кмета на Община Созопол.
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с” АД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.Елхово 8700, ул.„Александър Стамболийски“ № 170 да
заплати в полза на Община Созопол, разноски по делото за настоящата съдебна
инстанция в размер на 1 750,00 лева (хиляда седемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с” АД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.Елхово 8700, ул.„Александър Стамболийски“ № 170 да
заплати в полза на Р.П.И. с ЕГН: ********** с адрес ***, разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: