Решение по дело №348/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 241
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20242150100348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. гр.Несебър, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100348 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, против „П.*“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***.
Твърди се, че „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд- Несебър за вземанията си към
ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 201/2024г. по описа на НсРС.
По цитираното частно гражданско дело била издадена заповед за изпълнение, срещу
която в срок било подадено възражение от ответника, поради което за ищецът
възникнал правния интерес от образуване на настоящото производство.
Сочи се, че на 10.05.2022 г. и на 05.07.2023 г. между страните били подписани
индивидуални договори за доставка на електрическа енергия с ищеца, в качеството му
на доставчик от последна инстанция, съобразно лицензия Л-476-15/18.08.2016 г. на
КЕВР. По силата на същата ищецът имал правото да продава ел.енергия на основание
чл.95а от Закона за енергетиката, която се отчитала съобразно показанията на
средството за търговско измерване, монтирано в обекта. Ответникът, като купувач, се е
задължил на основание чл. 21 от Общите условия, да заплаща задълженията си.
Твърди се, че до ползвания от ответното дружество обект, находящ се в КК
„Слънчев бряг“, кв. Пясъците, № 56, вх.А, ет.4, ап.14, с ИТН ***, и клиентски номер
***, била доставена ел.енергия за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2023 г. на обща
стойност 111.17 лв., която не била заплатена. Поради забава се дължала и сумата от
7.42 лв., представляваща лихва за периода от 16.09.2022 г. до 25.02.2024 г., за които
суми били издадени фактури.
С оглед изложеното се моли да бъде прието за установено съществуване на
вземане на ищеца против ответника за сочените суми, за които била издадена заповед
по ч.гр.д. № 201/2024 г. по описа на РС- Несебър. Представят се писмени
1
доказателства.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се
навеждат доводи за недопустимост на производството поради обстоятелството, че в
издадената по ч.гр.д. № 201/2024 г. заповед било посочено, че обекта е с ИТН ***, а
ползвания от ответника обект е с ИТН ***. Твърди се и обстоятелството, че
апартамента, за който се претендирала сумата, бил продаден през 2014 г., поради което
ответника нямал качеството потребител. Независимо от това сумите били заплатени.
Представят се писмени доказателства.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 201 по описа на НсРС за 2024 г. се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 27.02.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати
сумата от 111.17 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 7.42 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 16.09.2022 г. до 25.02.2024 г., както и сумата общо в размер на 75 лв.,
представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Против заповедта е депозирано
възражение от длъжника, в резултат на което ищецът е предявил настоящите искове.
Видно от приетите към исковата молба доказателства ищецът, в качеството си
на търговец на свободен пазар съгласно разпоредбите на чл. 95 и чл. 96 от ЗЕ и
издадената му лицензия, продава електрическа енергия на крайни клиенти, които са го
избрали като доставчик, по силата на закона и Правилата за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/. Установява се, че на името на ответника „П.*“ ЕООД била открита
партида с клиентски номер *** за снабдяване с електрическа енергия и мрежови
услуги на обект в КК ***, ИТН ***. Установява се също, че между страните са
сключени индивидуални договори за продажба на електрическа енергия от 10.05.2022
г. и от 05.07.2023 г., по силата на които ищецът продава активна електрическа енергия
на ответника за обектите, посочени като приложение към договорите. От своя страна
ответникът се задължава да купува и заплаща доставеното количество електрическа
енергия съобразно условията в договорите. По делото е представено препис-
извлечение от сметка на клиент, от което се установява, че задължението по така
откритата партиза за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2023 г. е размер на 111.17 лв.,
като се дължи и сумата от 7.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.09.2022 г. до 25.02.2024 г.
Ето защо съдът приема, че процесните вземания като суми са възникнали в
полза на ищеца, като същите са били погасени от ответника в хода на производството.
Доброволното плащане следва да бъде съобразено от настоящата съдебна инстанция
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, която намира приложение относно
фактите, осъществени в хода на производството. Ищецът от своя страна е признал
извършеното доброволно плащане, като е заявил, че непогасени са останали
единствено разноските по заповедното и настоящото производство, които претендира.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск по
2
отношение на претендираната главница и акцесорния иск за мораторна и законна
лихва, следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземанията от страна на
ответника. С оглед настъпилото плащане е безпредметно да се изследва въпроса дали
сумите се дължат именно от ответника или не. Съдът обаче счита, че този факт пряко
рефлектира върху искането на ищеца за заплащане на сторените в исковото и в
заповедното производство разноски. Видно от приложеният н.а. № 23, т.IX, н.д. №
1851/2014 г., на 11.07.2014 г. дружеството- ответник е продало на трето за спора лице-
Вера Владимировна Сергеева, процесния имот. В този смисъл към датата на
образуване на ч.гр.д. № 201/2024 г.- 27.02.2024 г., и като съобрази, че претендираните
суми касаят доставена услуга за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2023 г., в който
дружеството не е било собственик, съответно не е било и потребител на услугата, не
може да се приеме, че ответника е дал повод на ищеца да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито пък за производството по чл.422 ГПК.
Този извод не се променя и от факта, че процесните вземания са били заплатени от
ответника, което същия е сторил доброволно. В този смисъл последният не следва да
дължи сторените разноски в двете производства.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, за приемане за установено, че „П.*“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, дължи на ищеца сумата от 111.17 лв.-
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.02.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 7.42 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 16.09.2022 г. до 25.02.2024 г., за което е издадена заповед № 104 от
27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 201/2024 г. по описа на
Районен съд - Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, да бъде
осъдено „П.*“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца сторените по ч.гр.д. № 201/2024 г.
по описа на РС- Несебър разноски в размер на общо 75 лв., както и сумата от 175 лв.-
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3