№ 11281
гр. С, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110109869 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от И. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ № 4, ет.5,
ап.19, чрез адв.М. със съдебен адрес гр.С, ул.“С“ № 5, ет.5, офис 30-32, за признаване за
установено по отношение на ответника „Д Л“, дружество регистрирано в Районен съд К, Г
под № HRВ...., с адрес Г, гр.К, опериращо в Р.България чрез „Д Л“ АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ул.“Л С“ № 5, С бизнес т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П
и З З, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 782.33 лева, представляваща
обезщетение на основание от регламент (ЕО)261/2004 за закъснение на полет LH.... от
20.07.2022 г. по направление С-Манчестър, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 14.11.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата 23.04 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.08.2022 г. до 14.11.2022 г.
Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното
заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пътник по договор за въздушен превоз,
сключен в негова полза, за полет LH.... от 20.07.2022 г. по направление С-Манчестър.
Според ищеца, самолетът е следвало да излети от летище С на 20.07.2022 г. в 14.05 ч., но
същият е излетял в 14.35 ч., поради което той е изпуснал прекачващия си полет LH... от
20.07.2022 г. с час на излитане 14.40 ч. от Ф. Според ищеца, от страна на ответната
авиокомпания са му предложили друг полет от Ф за М, но и той бил отменен, поради което
не е могъл да пристигне в крайната дестинация – М, на 20.07.2022 г.
Ищецът твърди, че е отправил извънсъдебна претенция до ответното дружество, но
същото макар и да е признало за закъснението на процесния полет, не е изплатило
дължимото му се обезщетение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че ищецът е имал закупени билети за за полети № LH.... и №
LH... за 20.07.2022 г., както и че полет № LH.... е излетял със закъснене.
С отговора на исковата молба обаче се оспорва, че ищецът е уведомяван за
1
закъснението на полет № LH.... от 20.07.2022 г. и че полетът е бил отменен по причини, за
които ответникът носи отговорност. В тази насока се твърди, че самолетът е бил подготвен
за излитане от летище С в 11.05 ч. UTC и се е очаквало да се отдели от пистата в 11.35 ч.
UTC. От страна на ръководство въздушно движение – единственият въздушен оператор на
територията на Р.-България обаче е даден коридор за излитане в 12.12 ч. UTC. С оглед на
това се обосновава становище, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, §
3 от Регламента, които са извън контрола на въздушния превозвач.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 61739/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за следните суми: сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение на
основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет № LH.... от 20.07.2022 г. по
направление С - М, ведно със законна лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането;
23,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 14.11.2022 г.
С възражение от 03.01.2023 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираните вземания с тези по настоящето исково дело, поради което исковете се
явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи
вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За основателсност на предявения главен иск ищецът трябва да докаже
съществуването на облигационно отношение с ответника /респ. между туроператор, с който
той има сключен договор и ответника/ по договор за въздушен превоз на пътник, по който
ответникът се е задължил да изпълни полет № LH.... от 20.07.2022 г. по направление С-
Манчестър; че разстоянието на полета е над 1 500 км; изпълнение на полета със закъснение
повече от три часа от предвиденото разписание.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор
за въздушен превоз. От представените писмени доказателства се установява, че полет №
LH.... е бил планиран за излитане в 14:05 на 20.07.2022 г. от летище С, като полетът е
следвало да достигне до междинния си пункт летище Ф, Г в 15:25 часа на същата дата и до
крайната си точка – летище М, А в 17:20 ч. на 20.07.2022 г.
Не се спори между страните, а и от представената електронна кореспонденция между
същите се установява, че полет № LH.... е излетял със закъснение. За това свидетелства и
представеното от ответника извлечение от полетен дневник, от което се установява, че полет
№ LH.... е излетял със закъснение от 52 минути. Установява се още, че в резултат на
закъснението на полет № LH.... ищецът е изпуснал прекачването на полет LH..., с
направление Ф-М, поради което от страна на ответното дружество е бил предложен
заместващ полет LH... с час на излитане 21:15 ч. на 20.07.2022 г., като видно от
представената кореспонденция между страните, полет LH948 с направление от Ф до М е бил
анулиран.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че пътникът е достигнал до крайната си
точка на направление с повече от 3 часа закъснение.
2
От представените по делото бордни карти се установява, че пътникът се е
регистрирал за процесните полети, като следва да се отбележи и че съгласно Определение
на СЕС по дело С-756/18 от 24.10.2019, за доказването на явяването на гише от пътника не е
задължително наличие на бордна карта. В този си съдебен акт съдът изразява следната
позиция: "Всъщност така пътниците, които се претърпели голямо закъснение на своя полет,
имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на
несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението
впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили
на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били
превозени. Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с
доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени
посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери." В
диспозитива на горепосоченото определение съдът категорично решава: "не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в
рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством
бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако
не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери."
Не се спори между страните и че разстоянието между летище С и летище М,
определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км., а именно 2 234км.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, § 3 от Регламента, които да са извън контрола
на въздушния превозвач, поради следното: в Регламент (ЕО) № 261/2004 са предвидени 3
хипотези, в които превозвачът се освобождава от отговорност, а именно: в случай че е
информирал пътниците за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по
разписание; или между две седмици и седем дни преди началото на полета и им е
предложил премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигнат до техния краен пункт на пристигане за
по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или по-малко от седем
дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за
пристигане по разписание.
Предвидено е и изключение от тези правила в чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г., според която норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С
цитираната разпоредба се изключва отговорността на превозвача при възникване на
"извънредни обстоятелства". Установена е обаче граница на това изключение (забрана за
прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори ако са взети всички
необходими мерки". С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (в този смисъл Решение от 23 март 2021
г., Airhelp, C 28/20, EU:C:2021:226, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).
От представеното по делото писмо №.../31.05.2023 г. от ГД „ГВА“ се установява, че
няма данни процесният полет да е бил забавен от органите за обслужване на въздушното
3
движение, поради което и недоказано остана твърдението на ответника за наличието на
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и
доказан, като върху вземането, предмет на спора като законна последица, следва да се
присъди и лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК – 14.11.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото.
По иска за мораторна лихва:
С оглед основателността на главното вземане, основателно се явява акцесорното
вземане за лихва за забава. От представената по делото покана за плащане се установява, че
на ответното дружество е даден 14-дневен срок за плащане, като видно от обратната
разписка, ответникът е получил поканата на 01.08.2022 г., следователно е изпаднал в забава
на 16.08.2022 г., поради което дължимото за периода от 16.08.2022 г. до 13.11.2022 г.
обезщетение за забава възлиза в размер на 19.56 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по
делото. За разликата до пълния предявен размер от 23.04 лв. и за периода от 01.08.2022 г. до
15.08.2022 г. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът като съобрази
приложените по делото платежни документи, намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 473,94 лв., представляваща разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение по заповедното производство и сумата в размер на
979,25 лв. – разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото по делото са предявени два иска с цена под 1000 лв., като
претендираното адвокатско възнаграждение се равнява на минимума, който съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
общо на 800 лв. за двата иска.
Ответникът претендира заплащане на разноски в размер на 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, като съдът намира за недоказано обстоятелството, че ответникът реално е
извършил претендираните разноски, доколкото по делото са представени документи без
превод на български език, поради което на ответника не се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д Л“, дружество регистрирано в
Районен съд К, Г под № HRВ...., с адрес Г, гр.К, опериращо в Р.България чрез „Д Л“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Л С“ № 5, С бизнес т, сграда Б, ет.5,
представлявано от П П и З З, че дължи на И. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ №
4, ет.5, ап.19, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 61739/2022 г. по описа на СРС, а именно сумата от 782.33 лева,
представляваща обезщетение на основание от регламент (ЕО)261/2004 за закъснение на
полет LH.... от 20.07.2022 г. по направление С-Манчестър, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 14.11.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата
4
19.56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2022 г. до 13.11.2022 г., като
ОТХВЪЛЯ иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 23.04 лв. и
за периода от 01.08.2022 г. до 15.08.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д Л“, дружество регистрирано в Районен съд К, Г под № HRВ...., с адрес
Г, гр.К, опериращо в Р.България чрез „Д Л“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“Л С“ № 5, С бизнес т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П и З З, да
заплати на И. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ № 4, ет.5, ап.19, сумата от
1 453,19 лв., представляваща направени от последния разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 61739/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 61739/2022 г. по описа на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5