№ 173
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Елгина Янчева Чалъмова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600182 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим М. Й. М., се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Д.Д. от АК-С.
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители СВ. М. М. и ЦВ. М.
М., редовно призовани. За двамата се явява упълномощеният повереник адв.
Н.К..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът, като изслуша становището на страните и като съобрази, че
неявяването на частните обвинители, които са редовно призовани и не са
посочили уважителни причини за отсъствието си не е пречка за разглеждане
1
на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните заявиха, че няма да правят отводи към състава на съда,
прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
АДВ. К.: Поддържам подадената жалба.
АДВ. Д.: Поддържам подадената жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че делото е изяснено от фактическа страна и
не предлагам събиране на нови доказателства.
Що се отнася до заявеното искане от защитника и подсъдимия за
приобщаване на писменото медицинско становище за алкохол в кръвта на
подс.М., представено с жалбата считам същото за неоснователно. В чл. 144 от
НПК изрично е посочено в кои случаи се назначават експертизи. Считам, че в
достатъчно обем такива са назначени в хода на ДП и съдебното следствие в
Окръжен съд-Сливен. Това становище помоему няма как да се приобщи като
какво към доказателствата по делото, тъй като това са медицински лица,
които ги ползваме като вещи такива, така че, ако би се допуснала, то трябва
да е като назначена по реда на НПК медицинска експертиза. Помоему,
действително, както и Вие се произнесохте в определението по чл. 327 от
НПК, не е необходимо да бъдат назначени такива. Както повторих,
достатъчно са тези експертизи, които до момента са налични по делото.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Споделям становището на
прокурора относно представената експертна консултация. Същата не се
ползва с необходимата процесуална стойност, поради което не следва да бъде
приобщавана към доказателствата по делото.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, не считам, че има процесуална
2
пречка представената от мен консултация да бъде приета по делото като
писмено доказателство, съдържащо диаметрално противоположно мнение и
заключение досежно изобщо, дали в конкретния случай може да се определи
фазата, в която се е намирал подсъдимият на разграждане на алкохол – дали
това е било във фаза на резорбция или елиминация, тъй като не му е взета
проба за урина, и второто становище е, че най-вероятно подсъдимият се е
намирал във фаза на резорбция, а не на елиминация, както твърди в.л. Ч., като
в този случай тези 0,15 промила на час, следва да се извадят от стойността
0,48 промила установена с първото химично изследване на кръвта, а не да се
прибавят към него. Това становище на тези две вещи лица, които са
специалисти в тази област – едното вещо лице е химик, за разлика от в.л.Ч.,
са индиция и още едно потвърждение на моето оспорване на експертизата на
в.л.Ч. и още едно основание да бъде допусната поисканата от мен пред Вас
комплексна химическа експертиза, която да даде компетентни отговори на
въпросите свързани с резорбцията и елиминацията на алкохол в конкретния
случай, тъй като тези въпроси са от изключително значение за решаване на
делото, тъй като се намираме в много малки граници под или над
инкриминационния праг на деянието, поради което моля да приобщите тази
консултация като писмено доказателство по делото и да уважите искането ми
за назначаване на тази химическа експертиза.
Моля да измените решението си, с което не уважавате другите
поискани от мен с жалбата доказателствени искания за назначаване на нови
експертизи, като ще акцентирам на следното: първоинстанционният съд
изобщо не ми даде възможност да установя независимо съпричиняване на
вредоносния резултат. Изследване на това независимо съпричиняване липсва
и в ДП. Първоинстанционният съд прие, че такова съпричиняване липсва,
като се обоснова единствено на ад хок зададен въпрос на д-р Ч. от частното
обвинение, който даде един голословен, необоснован отговор, че всички
процедури, норми и алгоритми на медицинското обслужване, са били
спазени.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направените
искания, като съобщи на страните, че съдебното заседание ще продължи в
10.20 часа.
3
Съдебното заседание продължава в 10.20 ч. в присъствието на
страните.
Съдът намира исканията на защитата за ангажиране на допълнителни
експертни становища във връзка с изясняване на въпросите от кръга по чл.
102 от НПК, за неоснователни. Направените понастоящем доказателствени
искания, а именно за назначаване на тройна автотехническа експертиза,
съдебно-химическа експертиза, която да даде отговор на конкретно
формулирани в жалбата въпроси, свързани с процесите на резорбция и
елиминация на етиловия алкохол в кръвта на водача М., както и комисионна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, с предмет на изследване
адекватността на взетите по отношение на пострадалия в болничното
заведение медицински мерки, са били сред формулираните такива във
въззивната жалба, изходяща от защитника на подс.М., по които въззивната
инстанция се е произнесла съгласно реда по чл. 327, ал.1 от НПК с нарочно
определение, като същите са оставени без уважение. Съображенията, които
защитата изтъква в съдебно заседание в подкрепа на заявените
доказателствени искания, са сходни с изтъкнатите такива в жалбата, като
същите са взети предвид от съда при произнасянето му по чл. 327 от НПК,
поради което и настоящият състав на съда не счита, че са налице нови
обстоятелства, които да налагат промяна в изводите за неоснователност на
направените искания.
Относно представената с жалбата на защитника Д.
„съдебномедицинска и съдебнохимическа експертна консултация на алкохол
в кръвта на подс.М. Й. М.“, извършена от доц.М.Г. и З.К., съдът прецени, че
като документ, относим към доводите, застъпени във въззивната жалба,
следва да приобщи същия към доказателствената съвкупност, като по въпроса
за процесуалната стойност на ангажираното частно становище ще вземе
отношение в решението си по същество на делото.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника – адвокат Д. Д. от
АС-С. за допускане и назначаване по делото на тройна автотехническа
4
експертиза, съдебно-химическа експертиза и комисионна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни.
ПРИОБЩАВА по делото приложената към въззивната жалба,
изходяща от адвокат Д., „съдебномедицинска и съдебнохимическа експертна
консултация на алкохол в кръвта на подс.М. Й. М.“, извършена от доц.М.Г. и
З.К..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. К.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямаме други искания по доказателствата.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам обжалваната
присъда и мотивите към нея за постановени в пълно съответствие с нормата
на чл. 305 от НПК. Първоинстанционният съд в своя акт подробно е изложил
съображения, с оглед на които е приел определени обстоятелства за
безспорно установени. Считам, че същият съд е анализирал всичките събрани
в хода на ДП и съдебно следствие доказателства и е изтъкнал правни
аргументи за произнасяне на осъдителната присъда. Помоему липсват
доказателства, които да опровергаят по какъвто и да е начин правилността на
фактическите констатации на първоинстанционния съд, както и
доказателства, които да оборят извода, че подсъдимият е извършител на
инкриминираното деяние, т.е. не са налице предпоставките по чл. 304 от НПК
за неговото оправдаване. Напротив, помоему са налице достатъчно
доказателства за виновността му, а именно показанията на свидетелите С. и
Н., които са се намирали съвсем близо при извършване на престъплението, а
5
именно в двора на болница, свидетелите Т. и Х., които са случайни минувачи,
както и *** Г. Г., който е посетил местопроизшествието.
Наред с това следва да се изтъкнат и множеството експертизи, а
именно съдебномедицински, химически, токсикологична и автотехническа
експертизи, както и множеството писмени доказателствени материали, които
са приложени в кориците на делото. Същите категорично подкрепят извода на
Окръжен съд-Сливен, че подсъдимият е извършил престъплението, т.е.
обжалваната присъда не страда от порока необоснованост.
Считам, че неоснователни са исканията и претенциите посочени в
жалбата на подсъдимия и неговия защитник и по-точно в допълнителното
писмено изложение. Относно пияното състояние считам, че правилно е била
назначена оспорваната медицинска експертиза по писмени данни чрез
формулата на В.. Правилно е преценено, че следва да бъде назначена, тъй
като резултатът на дрегера и този от химическите две експертизи – на дрегера
е 0,55 промила, на химическите експертизи е 0,44 и 0,48 промила,
действително, както каза и защитникът, са много близки, гранични и едната
инкриминира, а другата не деянието, така че съвсем правилно, за да се
установи обективната истина, е назначена тази експертиза, която да установи
точното количество на алкохол в кръвта по време на извършване на деянието.
Помоему няма спор, че количеството на алкохол в кръвта е било над 0,50
промила и то така, както е прието от съда - 0,63. Изчисленията по формулата
на В. са направени, като е използван резултатът 0,48 промила от първата
химическа експертиза и то обосновано. Също така в.л. Ч. е подкрепил това
становище като е обяснил, че първата извършена по време, т.е. по-близка
откъм датата на вземане на кръвната проба е най-правилна и това е
химическата експертиза, която е назначена и изготвена в С. с резултат 0,48.
Именно него е ползвал при съдебномедицинската експертиза с получен
резултат 0,63, което е приета и при повдигане на обвинение и осъждане на
подсъдимия. Аз категорично се запознах с всички протоколи на съдебното
следствие проведено в Окръжен съд-Сливен и считам категорично, че в.л. Ч.
е отговорил на всички зададени му от страните и допуснати от съда въпроси.
Правилно е приел, че подсъдимият е бил в процес на елиминация на алкохола,
а не на резорбция и той го обяснява. Правилно и съдът е приел, че от
съдебната практика дългогодишна, безспорно се приема, че дали деецът е в
6
пияно състояние или не, може да се доказва по всички възможни и
предвидени в закона средства, включително и със свидетелски показания.
Неоснователна е претенцията, че Ч. няма изброените специалности –
фармация, биохимия, ендокринология, тъй като такова изискване по закон
няма. Той е съдебен лекар и може да изготвя съдебномедицински експертизи,
каквото е и направил. Изготвените и приети в съдебно заседание експертни
заключения помоему не са обосновани и не възниква съмнение за тяхната
правилност. Същите са обективни и убедителни. Както казах и в началото на
днешното съдебно заседание, по тази причина беше и становището ми, че не е
необходимо назначаването на претендираните арбитражни или ревизионни,
както е посочил защитникът съдебномедицинска, тройна автотехническа и
съдебна химическа експертизи. Това е било и причината, поради която съдът
не е допуснал и някои от въпросите към вещото лице и това не е съществено
процесуално нарушение, тъй като съдът, както и помоему, фактите и
обстоятелствата, които е следвало да се изяснят с тези въпроси или вече са
били изяснени от вещите лица, или не са били релевантни към процеса на
доказване, а ирелевантни такива.
Относно автотехническата експертиза считам, че безспорно е
установено и от събраните в хода на ДП и съдебно следствие доказателства
точното местоположение на пострадалия в момента на удара. То се извежда
не само от свидетелските показания, а действително и от находките
фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие и по самото платно,
тротоар, както и по автомобила на подсъдимия, с който е извършено
престъплението.
Относно претенцията, че не е посочен час на извършване на деянието,
в чл. 219, ал. 3 от НПК изрично са посочени реквизитите, които трябва да
съдържа постановлението за привличане и час на извършване на деянието не
е между тях. Считам, че в обвинителния акт колегата много подробно и точно
е посочил времево, как се е развило движението на автомобила на
подсъдимия и точното време, когато е настъпил ударът, а именно 19.40 часа.
Съдът в мотивите към присъдата също много подробно е обяснил, защо няма
скорост за точния час, защо приема, че този час, който посочих е точен, с
обаждането на тел. 112 от свид.Т. в 19.40 ч.и по-късното обаждане в 19.43,
7
показанията на Т., че почти минута преди това той вижда произшествието и
веднага се обажда. За мен също няма спор по никакъв начин за точното
време.
Правилно съдът е приел, че квалификацията „пияно състояние“ не
позволява да се приложи по-благоприятният материален закон, каквато е
също претенцията на подсъдимия, независимо дали съдът приема, че са
събрани или не доказателства за това, защото той е оказал помощ на
пострадалия след произшествието. Аз също се доверявам на становището на
в.л.Ч., който в съдебно заседание при зададен въпрос за това, дали по-късното
приемане на пострадалия, привеждането му в реанимация имало отношение
към настъпилата смърт, той е отговорил, че не се установяват данни за
възможни пропуски при оказване на медицинска помощ и същата била
адекватна. Според мен това негово мнение категорично може да се приеме,
т.к. той е запознат със свидетелските показания, запознал се е с наличната
съдебномедицинска експертиза и подробно е обяснил, защо счита така в
становището си, а именно, че е било необходимо да се направят изследвания,
да се прецени какво е състоянието и едва след това кое е отделението, където
пострадалият следва да се настани.
По делото безспорно е доказано всичките нанесени на пострадалия
травматични увреждания и причината за настъпилата смърт вследствие на
ПТП. Допуснатите от подсъдимия нарушения на нормите на чл. 20, ал. 1 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП безспорно са в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, а именно смъртта на М.. Категорично е посочено и в
автотехническата експертиза, че същият не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото произшествие, което категорично изключва
възможност да се коментира каквато и да е съвина от негова страна. Видно от
материалите по ДП и съдебното следствие, не са налице такива пороци, които
са посочени в НПК, които да съставляват съществено процесуално
нарушение и същите да накърняват правото на защита на подсъдимия.
Предвид претенцията за несправедливост на наказанието считам, че
наложеното на подсъдимия наказание е правилно определено при спазване на
всички изисквания за неговата индивидуалност и в никакъв случай не може
да приемем, че е явно несправедливо. Същото е съобразено и много подробно
8
е посочено в мотивите на съда с наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, личността на дееца, както и причината, поради която стана
ясно, че той, след употреба на алкохол, е предприел това пътуване.
Предвид изложеното считам, че следва да потвърдите присъдата във
вида, в който е произнесена и да не уважавате жалбите, с които сте сезирани.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз споделям донякъде
становището на представителя на обвинението, като единствено и само не
съм съгласен с изразеното съгласие с размера на наложеното наказание. Това
е свързано и с депозираната от името на доверителите ми въззивна жалба.
Считам, че така определеното наказание е явно несправедливо, като при
правилно определена фактическа обстановка и събрани множество
доказателства във връзка с начина на извършване на деянието и личността на
подсъдимия, неправилни са изводите относно размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия.
Изразявам несъгласие и с приетото от първоинстанционния съд
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, изразяващо се в
оказване на помощ на пострадалия, като в последния абзац съм изложил и
съображенията си за това. Неразбираемо е, как след като пострадалият е
получил множество наранявания в лявата част на гръдния кош, извършването
на сърдечен масаж би подобрило състоянието му и би му оказало помощ.
В тази връзка съм изложил съображенията си в жалбата и няма да
повтарям същите, поради което, моля да уважите същата и увеличите
наказанието на подсъдимия така, както съм поискал с въззивната жалба.
По отношение на депозираната от защитата въззивна жалба, считам
категорично същата за неоснователна. Основните аргументи и изразеното
несъгласие според мен касаят правната квалификация на деянието, а именно,
че същото е извършено в пияно състояние. За това пияно състояние се
събраха достатъчно и категорични доказателства. Първоинстанционният съд
положи максимално процесуални усилия за изясняване на делото в тази част
и съответно стигна до правилния извод, че деянието следва да бъде
квалифицирано като такова. Всичко изложено във въззивната жалба ни
отчита една разлика, а именно, че за разлика от престъплението по чл. 343б от
9
НК, което се квалифицира като такова да управляваш МПС с концентрация
над определен праг, то в настоящия случай, законът борави с понятието
„пияно състояние“. Това пияно състояние според практиката на съдилищата
може да бъде доказано с всички предвидени в НПК способи. Не споделям
виждането, което се споменава на няколко места, че първоинстанционният
съд е игнорирал проведените химически изследвания. Напротив, тези
химически изследвания са основата и началната точка за извършване на
съответните медицински изследвания за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта към момента на извършване на деянието. Именно този
момент е правно релевантният и той дава основанието за квалификацията на
деянието като такова.
По отношение на несъгласието със съдебномедицинската експертиза
извършена на пострадалия и с твърденията, че са налице данни за независимо
съпричиняване от страна на вероятно някои медицински лица, също
изразявам несъгласие и считам това възражение за неоснователно. Ясно,
точно и категорично в.л. Ч. посочи и посочва в заключението си, че травмите
на пострадалия са несъвместими с живота и говоря за травмите получени при
ПТП. Считам оттам нататък е безпредметно да се изследва въпросът, дали
няколко часа след това медицинската помощ е била адекватна.
По отношение несъгласието с автотехническата експертиза, също
считам това възражение за неоснователно. Вещото лице ясно, точно и
категорично е описало механизма на настъпване на деянието. Не се внасят
никакви съмнения нито в самото заключение, нито след изслушването му в
съдебно заседание.
Поради всички тези причини, аз намирам въззивната жалба на
защитата за неоснователна и моля същата да бъде оставена без уважение.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, основният въпрос в настоящия
процес е, дали при прилежно изпълнена процедура по Наредбата за
установяване на концентрация на алкохол и наличие на годно химическо
изследване на кръвта, е допустимо допълнително да се назначава и кредитира
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Върховният съд дава
отрицателен отговор на този въпрос в задължителната за приложение от
10
съдилищата неотменена трайна практика, а именно Постановление № 1/1983
г. на Пленума на Върховния съд, касаещи престъпленията по транспорта,
употребата на алкохол, която съдебната практика приравнява на пияно
състояние, се установява изрично посочено в т.4-д от цитираното
постановление чрез химическо изследване на алкохолната концентрация в
кръвта и урината, и с медицинска експертиза за алкохолната концентрация,
само когато не е направено химическо изследване, но има данни за употреба
на алкохол. Идентична е практиката на ВКС в две съдебни решения, които
съм посочил във въззивната жалба и които моля да вземете предвид при
постановяване на своя съдебен акт. Подходът възприет от
първоинстанционната прокуратура и първоинстанционния съд противоречи
на закона, т.к. при всяко административно нарушение или престъпление
свързано с шофиране или извършване на ПТП след употреба на алкохол би
водило до следното, а именно: при проверка на водача с техническо средство
отчита например техническото средство малко над инкриминационния праг.
Същият отива в законоустановения срок в болницата и дава за химическо
изследване на кръвта, резултатът от който в много голям процент на
вероятност е да бъде под инкриминационния праг. Този подход ще постави в
правомощие и във възможност на административнонаказващия орган, както в
случая прокуратурата, да не зачете изобщо процедурата по Наредбата и
опитвайки се от нейна гледна точка да отстрани противоречието между
техническото средство и химическото изследване на кръвта, да назначи
медицинска експертиза по писмени данни, която естествено и винаги, като се
вземе времето назад от законоустановения срок, на който е взета кръвната
проба, ще доведе до резултат, който е над инкриминационния праг. Именно
заради това този подход е тенденциозен и не е важен единствено за
настоящия процес, а касае абсолютно всички граждани на тази страна.
Считам, че такъв подход е недопустим и най-вече незаконосъобразен и
противоречащ на закона.
По делото се събраха от различни източници различни данни за
концентрацията на алкохол на подсъдимия, като двете неоспорени химически
експертизи дадоха резултат под инкриминационния праг, докато
съдебномедицинската експертиза на д-р Ч. дава резултат над
инкриминационния праг. В последното съдебно заседание по делото д-р Ч.
11
призна възможността, скоростта на елиминация на алкохола да бъде под 0,06
промила на час, като това автоматично води до извод, че ако се приеме за
меродавно химическото изследване на кръвта извършено в С.З., което е 0,44
и ако се върне назад, то резултатът към момента на ПТП ще бъде 0,48 -
отново под инкриминационния праг. Тоест, налице са няколко различни
стойности като считам, че съдът с оглед разпоредбата на чл. 303 от НПК не
може да постановява присъдата си на база предположения, а тъй като няма
категорично установено количество на алкохола, а само предположения,
следваше да оправдае подсъдимия.
По отношение на съдебномедицинските експертизи по писмени данни
на д-р Ч. съм сигурен, че Апелативният съд ще се запознае подробно с
протоколите от съдебните заседания, като поддържам мнението си, че тези
експертизи, както и тяхното защитаване, беше недетайлно, голословно,
абсолютно необосновано, некомпетентно.
Искам още нещо да заявя, че в определението на настоящия съдебен
състав по доказателствата, считам че е описано не много правилно
основанието, заради което е назначена тази съдебномедицинска експертиза по
писмени данни. Според Апелативния съд тази експертиза е назначена за
преодоляване на несъответствията между двете химически експертизи – тази
в С. и в С.З.. Никъде в документите на прокуратурата, или изобщо по делото
няма такава обосновка, а напротив, въпросът към вещото лице е свързан
единствено с, каква е била концентрацията на алкохол по време на
извършване на ПТП, като се вземе предвид единствено резултатът от
техническото средство дрегер.
По отношение на автотехническата експертиза - няма никакви
обективни данни къде се е намирал пострадалият към момента на удара,
никакви следи, никаква кръв, никакви части от автомобила, които да посочат,
къде точно се е намирал пострадалият. Вещото лице е взело произволно едно
местоположение и въз основа на него е определило всички други отстояния и
разстояния.
По отношение на цитираното в мотивите на първоинстанционния съд
Решение на ВКС, същото не касае идентичен случай, а се отнася до съмнение
12
в достоверността на химическото изследване на кръвта, поради
транспортиране на пробата без хладилник, поради което и е назначена тази
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В нашия случай имаме
годни химически изследвания на кръвта, които са неоспорени от страните.
Последно, ако ми позволите само да коментирам приетото като
писмено доказателство по делото – консултация на д-р Г. и д-р К.. От това
заключение е видно, че в настоящия случай няма как да се определи с
категоричност в каква фаза е бил подсъдимият – дали в резорбационна или
елиминационна фаза при разграждането на алкохола. Следващият
категоричен извод е, че за разлика от д-р Ч., тези вещи лица считат, че само
на база по-голямата концентрация на алкохол от дрегера и последващата по-
малка концентрация на алкохол от кръвното изследване, не може да се даде
извод, че подсъдимият се е намирал във фаза на елиминация и това е така,
защото тези резултати не произтичат от един и същ източник. Първият
източник е проба въздух, а вторият източник е проба кръв. Вещите лица също
заявяват, че най-вероятно подсъдимият е бил във фаза на резорбция на
алкохола, т.е. към резултата, за да се получи резултата към момента на ПТП,
следва да се извади, а не да се прибави тази стойност, която не е универсална
за всички хора, в размер на 0,15 промила на час за елиминация на алкохол.
Предвид гореизложеното, моля да постановите присъда, с която да
отмените първоинстанционната присъда и да признаете подзащитния ми за
невиновен.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ М.: Нямам по принцип какво
да кажа. Присъединявам се към пледоарията на моя защитник.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
13
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14