№ 400
гр. Разград, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102414 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.27 пр.3 във вр. с чл.28 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Р.С. С. против С.Н. С., за унищожаване поради
заблуждение на сключения между тях договор от 19.08.2020г. на 2/3 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62089.502.355 по КККР на с. ************, община
Разград, област Разград, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2007г. на изпълнителния
директор на АК с административен адрес:село ************, община Разград, област
Разград, ул. *********, с площ от 862 квадратни метра, трайно предназначение на
територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване със стар
идентификатор-няма, номер по предходен план: 355 при съседи: 62089.502.1250,
62089.502.1088, 62089.502.1087,62089.502.347, 62089.502.348,62089.502.349, 62089.502.1370,
заедно с 2/3 идеални части от построените в него:СГРАДА с идентификатор
62089.502.355.1, със застроена площ от 62,00 квадратни метра, брой етажи: 2,
предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
62089.502.355.2, със застроена площ от 11 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение:
ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна. СГРАДА с идентификатор 62089.502.355.3, със
застроена площ от 35 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: Постройка на
допълващо застрояване, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №61
том 4 рег.№5814 дело №586 от 19.08.2020 г. на нотариус Роска Иванова рег.№378 на НК с
р.д.РС Разград. В молбата се сочи, че съпругът С. Х.С. /С.Х.С./ починал на 2.10.1995 г., като
оставил за законни наследници нея като негова съпруга и двете им дъщери-Н. и К.. По
време на брака им сключен на 23.01.1971г., закупил празно дворно място в село
************, върху което построили къща и стопански постройки. В този дом отгледали и
двете си дъщери, които отдавна били омъжени. Едната дъщеря Н. живеела в Турция, а
другата - К. от около 10-на години живеела в Белгия със съпруга си и двете си деца. След
смъртта на съпруга си и с оглед напредване на възрастта, започнала да се справя по-трудно
сама. Пенсията и била ниска, страдала от различни заболявания. Налагало се често да си
1
купува и други лекарства, тъй като често страдала и от други хронични заболявания, най-
често простудни. Започнала да мисля кой ще се грижи за нея в това число и финансова
помощ. Дъщеря и Н. имала 4 деца, като първото и дете - С. бил роден от нейна връзка преди
сключване на гражданския и брак, а след смъртта на съпруга и С. около 3 години е живял
при нея в къщата. Решила да прехвърли изцяло дела от имота си в с. ************ /2/3
идеални части/ на внука си С., за да я гледа и издържа. През лятото на 2020 г. дъщеря и Н. се
върнала от Турция в България, документите били изготвени и тя се подписала на
приложения към исковата ми молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот №61 том
4 рег.№5814 дело N586 от 19.08.2020 г. Дъщеря и Н. и казала, че заедно с нея ще прехвърли
дела си от имота на сина си С., като я уверила, че той ще се грижи за нея и ще я издържа.
След сделката С. по никакъв начин не се грижел за нея-нито чрез реална помощ, нито чрез
финансова. Принудила се да разчита на помощта на роднини, съседи и други близки, на
финансова подкрепа от другата си дъщеря. В началото на юли 2021г, намерила случайно в
къщата си нотариалния акт, с който прехвърлили дяловете на С.. Първо го показала на
нейна близка роднина, която след като го прочете казала, че било дарение и я посъветва да
се консултирам с адвокат. На 09.07.2021г. посетила адв.К. и показала нотариалния акт.
Адвокатът потвърдил, че е прехвърлила дела от имота не срещу задължение за гледане и
издръжка, а като дарение. Обадила се на дъщеря си К. и тя казала, че ще се върне за Байряма
и тогава ще се видят всичките и щяла говори със С., защо я е излъгал и да се опитали да
оправим нещата. На Байряма се събрали всички, но разговорът не се получил, като С. дори
започнал да нагрубява леля и К.. С. не променил отношението си към нея, което закрепило
убеждението ми, че той с подкрепата на майка си Н. умишлено я е заблудил, че прехвърля
дела от имота си срещу задължение за гледане и издръжка, а всъщност го прехвърлила като
дарение. Като твърди, че на 19.08.2020г. внукът и С., умишлено я въвел в заблуждение, че
му прехвърля дела от имота си срещу негово задължение да я гледа и издържа, като е
използвал доверието към него, слабата и грамотност /основно образование и работила
нискоквалифициран труд повечето години като чистачка/, психическа податливост на
внушения с оглед възрастта, заболяванията и договорката, която била извършена между тях.
3а което е узнала през юли 2021 г. при горепосочените обстоятелства. Както че, ако не била
въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката пред нотариус. Предявява иск за
прогласяване нищожност на пълномощно с рег. №036 от 05.08.2020г. с удостоверяване на
подписа и рег.№038 за удостоверяване на съдържание на СЮЛ. М. С.-кмет на село
************. Оспорва подписа на същия. Сочи, че същото противоречи на чл.38 ал.1 ЗЗД,
като в него е посочено че може да договаря сама със себе си от името на внука и,
противоречи на чл.37 ЗЗД тъй като не е налице едновременно удостоверяване на подписа и
съдържанието му, видно от непоследователните регистрационни номера на пълномощното
на изплъняващия нотариални функции кмет на с.************.
Ответникът намира иска неоснователен. Не оспорва, че ищцата е негова баба, както и
факта на извършената нотариална сделка. Оспорва твърдението на ищцата, че на
19.08.2020г. умишлено била заблудена от него, че е прехвърлила дела си от имота срещу
задължението да я гледа и издържа, тъй като договорът за дарение е бил прочетен от
нотариуса, както това, че се е възползвал от доверието и слабата й грамотност. Сочи, че
работи в чужбина, има семейство, две деца и през лято 2020г. по време на отпуска в
Р.България със съпругата си решили да си купят жилище. Баба му Р. сама предложила да
поговори с майка му, леля му, братята и сестра му и да му прехвърлят целия имот без
2
никакви условия. След разговора с роднините, те се съгласили, но след известно време леля
му К. му поиска 10 000лв., които му се видели много за нейната 1/6 ид.ч. от селския имот и
като отказал да й платя тази сума - тя отказала да прехвърли дела си. Преди да замине в
чужбина, упълномощил баба си да го представлява пред нотариус, като придобие на негово
име недвижимия имот. Тя се снабдила с документи необходими за прехвърлянето на имота
и заедно с майка му Н. С. Темиз са му прехвърлили общо 5/6 ид.ч., от които - 2/3 ид.ч. на Р.
С.. На процесната дата 19.08.2020г. бил в чужбина и баба му лично и като негов
представител се е явила в кантората на нотариус Р.Иванова и е изявила желанието си да му
дари полагащият й се дял от имота си. Оспорва изцяло твърдението, че по никакъв начин не
се грижел за баба си, че е болна и безпомощна и разчитала единствено на помощта на
съседи, други близки и социални помощи. Както твърдението, че била със слаба грамотност,
че не разбирала значението и последици на дарението. Заявява, че тя много добре знаела и
разбирала какъв документ и с какво съдържание е подписала, както и какви ще са
последиците от това, а именно да му прехвърли полагащата й се идеална част от поземления
имот заедно с построените в него сгради безвъзмездно, чрез дарение. Баба му била вдовица
от 1995г., интелигентна, преди пенсионирането имала стабилна работа, достатъчен доход за
да издържа самичка семейството си, работела в бившият стъклозавод гр.Разград, след това в
дом за възрастни хора. Целия си живот била независима, борбена, постигала целите си. С
пристигането от Белгия на леля му К., започнали заплахи, клевети с цел да й плати исканата
от нея сума -10 000лв. и с нейната „помощ”, чрез баба му започнали разправии и воденето на
настоящото дело. До преди подаване на исковата молба, бабата била енергична, здрава, с
цел да заблуди всички наоколо, включително и правосъдието, на 25.05.2021г. регистрирали
рецептурна книжка на хронично болния. Твърди, че липсват данни за умишлено въвеждане
в заблуждение на ищеца относно представите й за вида, характера, съдържанието и
последиците на изповяданата и прочетена на страните от нотариуса правна сделка.
Задължение на нотариуса при нотариалното удостоверяване да провери самоличността и
дееспособността на участниците в производството. В дееспособността нотариусът се
уверява, освен чрез представения документ за самоличност от гледна точка на възрастта, но
и чрез разговор с лицето и то не само относно предмета на сделката и за нейните
последствия, но и странични обстоятелства и други въпроси каквито прецени. Именно в
този процес на преценката, нотариусът е в състояние и да установи и в каква степен явилото
се пред него лице владее български език и разбира свойството и значение на действието
което извършва. В настоящия случай нотариус Р.Иванова се уверила чрез разговор с ищцата,
че тя разбира свойството и значението на извършваните от нея действия в личното й
качеството като дарител и в качеството й на упълномощеното лице на дарения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства:
С договор обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №61 том 4
рег.№5814 дело №586 от 19.08.2020 г. на нотариус Роска Иванова рег.№378 на НК с р.д. РС
Разград, ищцата и Н. С.Т. като дарили и ищцата като пълномощник на ответника му дарили
3
своите ид. части от процесния имот. За установяване волята на страните при сключване на
атакувания договор са събрани гласни доказателства.
В показанията си св. К. О. дъщеря на ищцата и леля на ответника сочи, че майка и
живеела сама в с.************. Самата тя живеела в Белгия със семейството си. Сестра и
била женена в Турция, като ответникът бил неин син от втория и брак. В момента бил в
Германия със семейството си. Майка и последните години започнала да има здравословни
проблеми-задух, кръвно, краката я болели, забравяла. Идвала жена от социалното да и
помага. През 2020г. говорели със сестра си и ответника, който обещал да гледа баба си, да
му се прехвърли имота чрез гледане. Казал, че след като баба му подпише, ще се прибере
със семейството си в България. Един ден ищцата и се обадила и казала, че намерила един
нотариален акт, а тя посъветвала да вземе пълномощното и да отиде при адвокат. Тогава
разбрала, че се подписала да дарение, а не за изглеждане. С. отказал да гледа майка и,
скарали се с него, това било август месец 2020г.
В показанията си св.С.-кмет на с.************ сочи, че пълномощното било
изготвено предварително, донесъл го С. Н. С., който упълномощил баба си. Когато С. дошъл
при него бил сам. Проектът на пълномощното бил изготвен от нотариус Роска Иванова.
Завел пълномощното, като отделно са били заверени съдържанието и подписа. Както, че
пълномощното е качено в страницата на Нотариалната камара.
Св. М.С. съпруга на брата на ответника сочи, че познава Р. от близо 20 години, още
преди да сключи брак със съпруга си. Р. живеела сама в с.************, съпругът и бил
починал. Имала здравословни проблеми последните години, нормално било вече да забравя
с оглед възрастта. Една жена й пазарувала лятото, помагала и особено при пандемията. Р.
искала да си прехвърли имота на доизглеждане на внука си. Всички си имали къщи, само
той бил в чужбина. Уговорката била, че той щял да се грижи за нея, ще и помага и
финансово. След сключване на сделката обаче, не помагал на баба си, както бил обещал и че
ще се върне в България. В момента бил в Германия със семейството си. Обещал, че като тя
прехвърли имота, той щял се върне в България и ще я гледа. Н. също присъствала при този
разговор. С. движел документацията за сделката, майка му също била с него. Освен на
нотариус не били ползвали друга юридическа помощ. Решили да потърсят услуга от адвокат,
тъй като Р. се е ровила из документите и казала, че нещо не и било ясно. Адвокат Д.Б. първо
им казал, че в самия договор е написано, че е прехвърлен имота с дарение, а ищцата
мислела, че е с гледане и издръжка. С. не бил пращал никакви пари на Р.. Искали да се
разберат помежду си двамата братя, но С. казал, че ще ги даде на съд, ще вземе къщата и ще
остави Р. на улицата. След сделката се влошили отношенията между роднините. С.
предложил на Кемиле да и даде пари за нейния дял. Както, че си бил търсил къща преди
сделката. Негова и на майка му била идеята Р. да му прехвърли имота.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Т.Н. Я. и И. ЕРД. Ч..
Св. Я.-съсед на ищцата сочи, че тя имала двор в имота си, който бил засят със
зеленчуци. Сама си работела градината. Нямал впечатление да не е добре с паметта. Р. сама
се грижела за себе си, сама си пазарувала. Понякога и те и помагали. Виждал я да идва сама
4
в града. Имала личен асистент, но било по програма. Познавал ответника, който бил в
Германия от четири - пет години там със семейство си. С. бил трето дете в семейството. Той
му казал още преди четири-пет години, че иска да си купува къща. Доколкото разбрал,
ищцата му казала - защо да купува къща, след като тя имала къща. Къщата била на два
етажа, имало място за баба Р. и място за още две семейства. С. му казал, че преди това щял
да купува имот, но една вечер отишъл в дома му радостен като казал, че баба му дала
къщата. Той щял да помага на бабата. Първоначално чувал, че е пращал средства на ищцата.
В имота и били правени ремонти от майката на С., направила цялостен ремонт – баня, стая,
преди пет, шест години, преди да се ожени С.. Преди сделката отношенията в семейството
беше добри, всички се разбирали, но тази къща била „като трън в очите и сега в момента
всичко било нажежено“. Правели проблеми на С. - леля му. Тя не била съгласна. Ставало
въпрос за някаква сума, която С. обещал-10 000лв. Първоначално той предложил на всички
пари, говорил с всеки един от семейството. Всички са казали, че нямат възражения. Лелята
имала някакви възражения, искала по-голяма сума. Оттам започнали проблемите. С. му
казал преди сделката, че да не се охарчат с много пари, баба му „прави нещо като дарение на
къщата“. С. казал, че можел да го направи като покупко-продажба, но бабата искала да бъде
дарение. Р. очаквала от С. той да се грижи за нея, да се върнел от Германия. Сега нямало как
да се върне, защото нямали жилище.
Св.Ч. сочи, че познава Р., от едно село са, както и покрай С.. Познавал и семейството
на С.. Р. имала две деца. С. имал други братя и сестри. В момента бил в Германия, връщал
се в България по веднъж на година. Р. живеела сама в къщата. За сделката знаел, че С.
говорил с Р. и тя казала, че ще направи дарение на къщата. До прехвърляне се стигнало,
защото Р. искала да дари къщата на него, тъй като той нямал имот. По принцип той имал
възможност да си купи къща. Преди това С. искал да дава пари за къщата, но Р. му казала, че
не иска срещу пари. От С. знаел частично някои неща за сделката.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно психологична
експертиза основните фактори за изграждане на невярна представа за предмета и правните
последици от сделката, стават не наличието на душевно заболяване или интелектуална
дисфункция поставящи ищцата в условията на невменяемост, а обстоятелства като
роднинска обвързаност, личностовите проявления произтичащи от примитивния
емоционално нестабилен конструкт и възрастовите особености свързани с физическа
слабост и безпомощност. В психологически аспект събитието свързано с прехвърляне на
имота, може да се свърже като вид манипулация основана на страха у осв. Р.С. от самота,
безпомощност и правото на индивида на адекватна грижа като уязвимо лице, отчитайки
възрастта и здравословното състояние. В случая не се касае за възрастова и физиологическа
уязвимост поставящи освидетелстваната в условия на вулнерабилност. В с.з. вещото лице
обяснява, че било направено изследване на когнитивните годности на Р., памет и интелект
предвид зададените въпроси, при което се отчели резултати в стойностите на леко
нарушение на всички компонентни, а именно леко нарушение на вниманието, в мисленето,
както и в трите степени на паметта – фиксация, ретенция и репродукция. Отчитайки данните
5
от предоставената рецептурна книжка, може да се допусне хипотеза, че има начални данни
за започване на съдова деменция, но предвид цялостната адаптация на лицето, именно все
още ненарушена възможност да функционира в общността, да се самообслужва, не може с
категоричност да твърди, че има такова заболяване. В анамнезните данни имало
информация, че Р. е прекарала ковид инфекция, а по медицински данни пост ковидните
симптоми включват и нарушение на паметта, което също би могло да има някаква връзка с
резултатите. Отчитайки личностовата структура, която е по първосигнално структурирана,
ниското образование и обичайния начин на живот, такъв тип личности трудно
диференцират сложните правни понятия. Тя може да направи разлика между „дарение“ и
„издръжка и гледане“, но се нуждае от допълнителни разяснения. Както, че водещия мотив
за всички събития е била нуждата от подкрепа и помощ.
Според заключението на вещото лице по назначената графологична експертиза
назначена предвид направеното оспорване и на автентичността на пълномощно от
05.08.2020г., саморъчните подписи са изпълнени от СЮЛ. М. С..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни обосновани,
неоспорени от страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск е за унищожаване на процесния договор за дарение от
19.08.2020г., обективиран в н.а. за дарение на недвижим имот №61 том 4 рег. №5814 дело
№586 от 199.08.2020г. като се твърдят следните обстоятелства - че ищцата е решила да
прехвърли частите си от процесния имот на ответника като сочи, че била въведена в
заблуждение поради доверието и слабата и грамотност, прехвърляйки го не срещу
задължение за издръжка и гледане, а като дарение, което установила постфактум, след
изповядване на сделката. Тук съдът намира на първо място да отбележи, че не е налице
фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД – измама,
както е посочил ищеца в молбата, като тази разпоредба включва: да е сключена сделка;
едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение; заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката; сделката да е сключена поради
заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване,
създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е
изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай
въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и
характера й./Решение №427/10.06.2015г. по гр.д. №1436/2014г. IV г.о ВКС и др./ В случая
не се сочи, да е било предизвикано умишлено заблуждение от страна на ответника, поради
което да е била сключена сделката и решаващия мотив за това да е било поведението на
ответника. Според настоящият състав, сочените от ищеца фактически обстоятелства следва
да се квалифицират под фактическия състав на нормата на чл. 27 пр.3 вр. с чл.28 ЗЗД –
грешка в предмета, тъй като се твърди, че ищцата е искала да прехвърли частта си от имота
на ответника срещу негово задължение за издръжка и гледане, а не както е била изповядана
6
сделката – като дарение. Т.е. сочи за невярна представа за действителността - несъзнавано
несъответствие между волята и изявлението на лицето, което представлява състояние на
заблуждение, при което има погрешна представа за действителността, която е от съществено
значение за елементите от фактическия състав на сделката. За доказване елементите на този
фактически състав следва да бъде установено, че е налице погрешна представа за
действителността/заблуждение/ и субективна увереност/убеждение/ на волеизявяващия, че
представите му съответстват на обективната действителност. Като тези два фактора
създават у лицето едно привидно знание и тяхното съвкупно наличие в съзнанието на
субекта е причина същият да извърши сделката. Грешката придобива правно значение само
тогава, когато неистинските представи са свързани с правно значими за сделката факти. Като
сделката следва да бъде извършена под решаващото въздействие на погрешната представа,
или с други думи, ако лицето знае действителното положение, не би я извършило. Грешка е
налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна представа без
умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както когато страната сама е изпаднала в
заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата/ Решение
№396/28.10.2011г. гр.д.№472/2010г. IV г.о. ВКС/. Безспорно е по делото, че ищцата живеела
сама, страдала от различни заболявания с оглед възрастта и, имала желание да прехвърли
своя дял от имота, който е в съсобственост с двете и дъщери. Свидетелите разпитани по
искане на ищцата сочат, че е взела решение да прехвърли дела са от имота на ответника,
който следвало да се грижи за нея като това стане „чрез доизглеждане“. В този смисъл са
показанията на св. К. О., които съдът преценява съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, като
намира, че са заинтересовани, като фактологията и действителните уговорки на страните
преди самата сделка, както и при изповядването и, не са били известни на тази свидетелка,
освен това същата не е била в страната. В показанията си сочи, че се е върнала в страната за
байряма през м. август 2020г., и когато се скарали със С., а в исковата молба ищцата сочи, че
това е станало през 2021г. Показанията на св.О. са в противоречие с останалите гласни
доказателства, които съдът няма причина да не кредитира, тъй като са незаинтересовани,
логични, подкрепящи се от писмените доказателства – пълномощно №036 и №038 от
05.08.2020г., процесния нотариален акт. С посоченото пълномощно ответникът е
упълномощил ищцата, да го представлява и придобие/чрез дарение, продажба, замяна или
по какъвто и да е друг начин прецени/ на негово име и за негова сметка имота. Този
документ е истински, тъй като е подписан/заверен от лицето посочено в него - кмета на
с.************, поради което остана недоказано оспорването на автентичността на подписа.
Другата свидетелка водена от ищеца Мариела С. сочи, че уговорката между страните била,
че ответника щял да се грижи за нея, ще и помага и финансово, но след сключване на
сделката, не помагал на баба си, както бил обещал, че ще се върне в България. От което не
следва, че самото прехвърляне на собствеността е следвало да се осъществи чрез договор за
издръжка и гледане. Самият нотариален акт №61 том 4 рег. №5814 дело №586 от
19.02.2020г. не страда от пороци и не оспорен. Същият е официален свидетелстващ
документ и се ползва с доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия -
време и място, че са представени описаните в акта документи, явилите се лица, изявленията,
7
както че е прочел акта. Според посоченото в него ищцата е дарила на ответника своите 2/3
идеални части от имота, като запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на
имота. Ищцата е присъствала лично на сделката като прехвърлител и като пълномощник на
надарения ответник, а като дарител по акта е била и другата и дъщеря Н. също присъствала
лично, съответно е дарила своята част от имота на ответника. След прочитането на акта и
след одобрението му е бил подписан, което е отразено от нотариуса. В подкрепа на
уговорките за начина на придобиване на собствеността, а именно че и предварителната
договорка между тях е била да се осъществи чрез дарение, са показанията на свидетелите Я.
и Ч.. Същите сочат, че ищцата е пожелала да прехвърли имота чрез дарение и поради по-
ниските разходи, които се следват при такава сделка според показанията на св.Я.. Както, че
ответникът години преди сделката търсел да си купи къща, след сделката имал проблеми с
леля си-К. според показанията на св.Я., която имала възражения и искала по-голяма сума от
ответника. Според вещото лице - предвид цялостната адаптация на лицето, а именно все още
ненарушена възможност да функционира в общността, да се самообслужва, не може с
категоричност да твърди, че има съдова деменция. Сочи, че ищцата може да направи
разлика между „дарение“ и „издръжка и гледане“, след като получи допълнителни
разяснения. Какво е дарение на имот, съответно прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане са понятия, за които не е необходима правна квалификация, за да бъдат
обяснени и разбрани от човек с житейски опит на ищцата. Ниското образование и
квалификация не водят до извода, че на същата не са били ясни последиците от сделката. За
да е осъществен фактическия състав на нормата на чл.28 ЗЗД не всяка грешка, като
несъзнавано несъответствие между представата на волеизявяващия и действителността в
резултат на която е извършена дадена сделка обуславя нейната унищожаемост. Необходимо
е този фактически състав да включва освен несъзнаваната/погрешна/ представа относно
елементи от фактическия състав на сделката, самата сделка да е извършена под решаващото
въздействие на погрешната представа, или с други думи, ако лицето знае за действителното
положение не би я извършило. В случая като се има предвид близките роднински
отношения между ищцата и ответника, за който става ясно, че е живял преди това в дома на
баба си, нямал друго жилище в България, че щял да се върне от чужбина със семейството си
при наличие на жилище в страната, но не е сторил това и към момента, когато вече има
такова. От друга страна желанието на ищцата и на най-близките и роднини, които не живеят
в страната, някой да поеме грижи за нея, водят до извод, че сделка е щяла да бъде
осъществена и при положение, че е била наясно, че дарява частта от имота, в който живее.
Както, че безспорно установеното е, че водещия мотив на ищцата е била нуждата от
подкрепа и внимание, както сочи и вещото лице, което в случая не означава, че не е
съзнавала фактическия състав на сделката. Тук следва да отбележи също, че след
изповядване на сделката са настъпили разногласия между ответника и леля му, в какъвто
смисъл са показанията на св.Я., но явно не по сочените от св.О. причини. Това се установява
и от вещото лице, което посочва в обстоятелствената част на заключението си за това, че „в
дните преди сделката е била налице натоварваща атмосфера във взаимоотношенията със С.,
основани на манипулации и лъжливи обещания, усещането, че е измамена идва
8
впоследствие, след като отново остава сама, както физически, така и без обещаната
материална подкрепа за лечение…В допълнение на негативното психоемоционално
състояние от съществено значение е и реакцията на другата и дъщеря, която чувствайки се
обидена и ощетена и вменява чувството за вина…Събитието свързано с прехвърляне на
имота може да се свърже като вид манипулация, основана на страха от самота,
безпомощност и правото на адекватна грижа като уязвимо лице“. Събраните доказателства
обсъдени в своята съвкупност, не водят до категоричния извод, да е била налице воля у
ищцата, различна от посочената в договора. По скоро за неизпълнение на едно морално
задължение от страна на ответника. Предвид недоказване на субективния елемент от
състава, намира претенцията за неоснователна.
По иска на ищеца за прогласяване нищожност на процесното пълномощно, че не са
спазени разпоредбите на чл.37 ЗЗД, чл.38 ЗЗД: Пълномощното отговаря на изискванията на
чл.576 ГПК, тъй като органа по удостоверяване чийто подпис се установи, че е автентичен,
съобразил е изискванията за реда на нотариалното удостоверяване по чл.579 ал.2 ГПК.
Документът съдържа дата, година, място, имената, както подпис на лицето. В случая е
налице съгласно чл.37 ЗЗД удостоверяване на подписа, както и на съдържанието на
пълномощното. Това, че номерата на заверките на подписа и съдържанието не са
последователни, само по себе си не води до извода, че не са спазени изискванията на закона.
Текстът на разпоредбата на чл. 590, ал. 4 ГПК всъщност визира две отделни
удостоверявания, а именно на подписа и на съдържанието, които се извършват по едно и
също време. Едновременното удостоверяване на подпис и съдържание не е самостоятелно
удостоверяване, а съчетание от две отделни заверки, които в случая са налице, като
непоредността на номерата на същите, не води до обратния извод. Поради което искът за
прогласяване на неговата нищожност е неоснователен.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
направените разноски в общ размер на 805лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.С. С., ЕГН**********, адрес с.************, ул.
******* против С.Н. С., ЕГН ЕГН**********, адрес ************** за унищожаване на
сключен поради грешка договор от 19.08.2020г. за дарение на 2/3 /две трети/ идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62089.502.355 /шестдесет и две хиляди и осемдесет
и девет точка петстотин и две точка триста петдесет и пет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ************, община Разград, област Разград, одобрени със
Заповед РД-18-38/10.07.2007г. на изпълнителния директор на АК с административен адрес:
село ************, община Разград, област Разград, ул. ********* /четиридесет и седем/, с
площ от 862 /осемстотин шестдесет и два/ квадратни метра, трайно предназначение на
9
територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 метра/ със
стар идентификатор-няма, номер по предходен план: 355 /триста петдесет и пет/ при съседи:
62089.502.1250, 62089.502.1088, 62089.502.1087,62089.502.347, 62089.502.348,62089.502.349,
62089.502.1370, заедно с 2/3 /две трети/ идеални части от построените в него: СГРАДА с
идентификатор 62089.502.355.1 /шестдесет и две хиляди и осемдесет и девет точка
петстотин и две точка триста петдесет и пет точка едно/, със застроена площ от 62,00
/шестдесет и два/ квадратни метра, брой етажи: 2 /два/, предназначение: ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62089.502.355.2 /шестдесет и две хиляди
и осемдесет и девет точка петстотин и две точка триста петдесет и пет точка две/, със
застроена площ от 11,00 /единадесет/ квадратни метра, брой етажи: 1 /един/,
предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна. СГРАДА с идентификатор
62089.502.355.3 /шестдесет и две хиляди и осемдесет и девет точка петстотин и две точка
триста петдесет и пет точка три/, със застроена площ от 35,00 /тридесет и пет/ квадратни
метра, брой етажи: 1 /един/, предназначение: Постройка на допълващо застрояване,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №61 том 4 рег.№5814 дело
№586 от 19.08.2020 г. на нотариус Роска Иванова рег.№378 на НК с р.д.РС Разград, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.С. С., ЕГН**********, адрес с.************, ул.
******* за установяване неистинността както прогласяване нищожност поради
противоречие със закона на пълномощно с рег.№036 и рег.№038 от 05.08.2020г. заверено от
Кмета на с.************, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.С. С., ЕГН**********, адрес с.************, ул. ******* ДА
ЗАПЛАТИ на С.Н. С., ЕГН ЕГН**********, адрес ************** сумата 805 лв.
/осемстотин и пет лева/ за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10