№ 207
гр. Враца, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500276 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 3999 от 20.06.2023г., подадена от „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. М. Г. и П. Д. –
изпълнителни директори, чрез юрк. К. А., против решение № 55 от
05.04.2023г. по гр.д. № 428/2022г. на Районен съд – Оряхово в неговата
цялост, с което дружеството е осъдено да заплати на И. Е. И.,
ЕГН:********** от с.***, обл.Враца, ***, сумата 24 500.00 лева,
представляваща част от разликата над вече присъдените 24 500.00 лева до
пълния заявен размер от 50 000,00 лева, като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния брат - М. Е. И., при ПТП, станало на 19.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 06.08.2019г. - датата на писмо отказ за
изплащане на обезщетение от дружеството до окончателното изплащане на
1
главницата; осъдено е също да заплати на адв. Г. Г. Р. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 3126.00 лева, както и по сметка
на РС - Оряхово държавна такса за разглеждане на делото 980.00 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Районен съд –
Оряхово е неправилно и постановено в противоречие със събраните и
проверени по делото доказателства. Счита присъденото с решението
обезщетение за недължимо и завишено, с оглед принципа за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди и за забрана обогатяването на
увреденото лице, който неправилно е приложен, че съдът неправилно е
обсъдил събраните по делото доказателства и е стигнал до неправилен извод,
като е присъдил на ищцата претендираното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди, че ищцата е надлежно обезщетена в
изпълнение на решението по предходно воденото дело и че по настоящото
дело не са събрани доказателства, установяващи наличие на неимуществени
вреди над размера, за който вече й е присъдено обезщетение. Поддържа, че не
е изготвена съдебна психиатрична или психологическа експертиза, която да
установи, че към настоящия момент ищцата все още търпи болки и страдания
от загубата на брат й, както и че размерът на действителните вреди надхвърля
сумата на вече присъденото по предходното дело обезщетение. Моли съда да
отмени изцяло решението на Районен съд – Оряхово, включително и в частта
за разноските, и да отхвърли изцяло претенцията на ищцата, като
неоснователна, като претендира и разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна И. Е. И.,
ЕГН:********** от с.***, обл.Враца, ***, чрез пълномощник адв. Г. Р., е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на съда в обжалваната от ответника част е
правилно, законосъобразно и обосновано, в съответствие с материалния закон
и е съобразено със събраните доказателства по делото. Твърди, че с оглед
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3 по описа на ОСГТК за
2016 г., с влязлото в сила осъдително решение № 260062 от 19.05.2021 г. по
гр.д. № 33/2020г. по описа на Районен съд - гр. Оряхово, потвърдено с
Решение № 2 от 08.01.2022г. по гр.д. № 483/2021 г. по описа на Окръжен съд -
гр. Враца, срещу ответника със сила на пресъдено нещо са доказани всички
правопораждащи отговорността на „ЗК Лев Инс“ АД факти, като спорен е
останал единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в частта, неразгледана от PC -
Оряхово, до пълния им заявен размер от 50 000 лв. Поддържа, че за да
определи обезщетението за вреди по предявен частичен иск, съдът няма как
да се произнесе относно правопораждащите за правото на обезщетение факти,
2
посочени по-горе, частично, само до размера на претендираното с частичния
иск и разглежда обхвата на понесените увреди и търпимите от тях болки и
страдания в цялост и съобразно противопоставените от ответника
възражения, с оглед определяне на точния паричен еквивалент, но
ограничавайки уважаването на иска до размера по заявения петитум. Посочва,
че съгласно мотивите на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/ 2016 г. на
ОСГТК на ВКС, правно обоснован е извода за формираща се сила на
пресъдено нещо с решението по частичен иск за обезщетение за вреди
относно пълният размер на дължимото справедливо обезщетение за същите,
вкл. за наличието на съпричиняване и размера му, съобразимо при определяне
размера на обезщетението, с намаляването му, на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Изтъква, че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, ще се яви
обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно
полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното
съдържание на вредите, както и относно наличието на съпричиняване и
неговия размер, с оглед установените от предходния съд факти, относими към
тази преценка. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на
ответника като неоснователна и необоснована, и да потвърди
първоинстанционното решение в неговата цялост, като претендира и
направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство
3
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите
доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от И.
Е. И., ЕГН:********** против „Застрахователна компания Лев Инс” АД,
ЕИК:***, с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.409 от КЗ, за заплащане на
сумата 24500.00 лева, представляваща част от разликата над вече присъдените
24500.00 лева до пълния заявен размер от 50000.00 лева, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие смъртта на брат й М. Е. И. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019г. - датата на писмо отказ за изплащане на обезщетение
от ответното дружество, до окончателното изплащане на главницата, както и
на направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата И. Е. И., ЕГН:**********, твърди, че на
19.11.2018 г. около 12.00 часа по път II-21 от гр.Мизия за гр.Оряхово, при
километър 107+200, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия
л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН: ВР *** АН, управляван от Е. С.
Ц., ЕГН **********, е навлязъл в насрещната лента за движение и е блъснал
движещия се л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДКН: ВР *** АР,
управляван от А. П. Р., ЕГН **********. Сочи, че в пряка причинно -
следствена връзка с реализираното ПТП е починал возещият се на предна
дясна седалка в л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с ДКН: ВР *** АН - М. Е.
И., ЕГН: ********** – неин брат. Поддържа, че с влязла в сила на
09.11.2020г. присъда, постановена по НОХД № 408/2019г. по описа на ОС -
Враца, Е. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 19.11.2018г., при
управление на ППС, като е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост
е причинил смъртта на М. Е. И.. Изтъква, че към датата на събитието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с
полица № BG/22/118002019099 на „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК ***, с начална дата
13.07.2018г. и дата на прекратяване 13.07.2019г., предоставящо покритието по
чл.493 от КЗ. Твърди също, че на 29.07.2019г. в качеството си на увредено
лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, е предявила пред ответника „ЗК Лев
Инс” АД, ЕИК ***, застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, ведно с
доказателства, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие,
4
по която застрахователят се е произнесъл с писмо-отказ с изх. №
6492/06.08.2019г., като е приел, че не са налице основания за уважаване на
претенцията й. Поддържа, че по предявени от нея искове с правно основание
чл.432 от КЗ, с влязло в сила Решение № 260062 от 19.05.2021г. по гр.д. №
33/2020г. по описа на РС - Оряхово, потвърдено с Решение № 2 от
08.01.2022г. по г.д. № 483/2021г. по описа на ОС - Враца, ответникът „ЗК Лев
Инс” АД, ЕИК *** е осъден да й заплати сумата 24500.00 лева, част от сумата
50000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на брат й - М.
Е. И., настъпила при ПТП на 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.08.2019г. - датата на писмото - отказ за изплащане на
обезщетение от ответното дружество, до окончателното изплащане на сумата.
Посочва, че съгласно ТР № 3 от 22.04.2019г. по т.д. № 3 на ОСГТК на ВКС за
2016г., с влязлото в сила осъдително решение срещу ответното дружество със
сила на пресъдено нещо са доказани всички правопораждащи отговорността
му факти - настъпилото ПТП, покритието по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на ПТП,
отговорността за настъпването на ПТП на водача, чиято отговорност се
покрива от ответника, причинените й телесни травми, болки и страдания и
т.н., като спорен оставал единствено размера на дължимото застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в частта,
неразгледана от РС - Оряхово, до пълния им заявен размер от 50000.00 лева.
Изтъква, че в качеството й на увредено лице, претърпяло неимуществени
вреди в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния брат М. Е. И.,
попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на
ОСНГТК на ВКС. Твърди, че е имала с брат си постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, помощ и подкрепа, от която е лишена, вследствие на
неговата смърт; че смъртта на брат й драстично я е променила, тъй като до
момента на въпросното ПТП, е била активна, а след инцидента животът й се
променил в отрицателна посока, като е търпяла и продължава да търпи болки
и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си; че
брат й е изгубил живота си на млада възраст, което безспорно е засилило и
изострило емоционалната и психичната й травма. Счита, че при определяне
5
на дължимото й се за процесните неимуществени вреди обезщетение следва
да бъде отчетено и последното актуализиране на лимитите по ЗГО, както и
икономическото и политическо състояние, в което се намира страната от
2020г. насам и нарастваща инфлация в страната.
Ответното дружество „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК ***, в срока по чл. 131 от
ГПК, с отговора на исковата молба оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди по основание и по размер. Твърди, че присъдената сума
по гр.д. № 33/2020г. по описа на РС - Оряхово е изплатена на ищцата като
застрахователно обезщетение, че претендираната над тази сума е недължима
и прекомерна, че ищцата е имала възможност да направи увеличение на
предявения частичен иск в хода на посоченото дело, но не го е сторила, което
буди съмнение относно наличието на действително претърпени вреди над
вече присъдения размер на обезщетение от 24500.00 лева. Ответникът
оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните
от ищцата вреди и процесното ПТП, търпените от ищцата вреди и размера на
претендираното обезщетение като неоснователно завишен, прекомерен и в
противоречие с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и
предявения акцесорен иск за лихва за забава и началната дата, от която се
претендира това обезщетение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
С Решение № 260062/19.05.2021г., постановено по гр.д. № 33/2020г. по
описа на РС-Оряхово, „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на И.
Е. И. сумата 24500.00 лева, част от сумата от 50000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния брат М. Е. И., настъпила при ПТП,
станало на 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.08.2019г. - датата на писмото отказ за изплащане на обезщетение от
ответното дружество, до окончателното изплащане на сумата.
В решението е прието за установено, че на 19.11.2018 г. около 11.55
часа по път II-11, на изхода на гр.Мизия, движейки се в посока гр.Оряхово,
при 107.200 километър, при управление на МПС - л.а. с марка „Форд“, модел
„Мондео“ с ДКН ВР *** АН, водачът Е. С. Ц. е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП и
е предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с ДКН ВР *** АР, управляван от А. П. Р.,
6
поради което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. И. на 24 г. от
с.***; че към датата на настъпване на посоченото ПТП по отношение на
управлявания от Е. С. Ц. лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с
ДКН: ВР *** АН, е действал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със
застрахователна полица №BG/22/118002019099 в ответното дружество; че на
29.07.2019г. И. Е. И. е предявила пред ответника - застраховател на водача на
застрахованото МПС застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, но същият
се е произнесъл с писмо - отказ № 6492/06.08.2019г., като е приел, че не са
налице основания за уважаването на претенцията; че ищцата И. И. е
процесуално легитимирана да предяви частичния иск срещу ответното
дружество, тъй като, като сестра на починалия М. Е. И., е от кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от неговата
смърт, поради съществуващата помежду им трайна и дълбока емоционална
връзка; че в резултат от смъртта на своя брат ищцата е изживяла морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите такива, намиращи се в причинна връзка със застрахователното
събитие. При така приетото за установено от фактическа страна съдът е приел
за установени всички кумулативни предпоставки на деликтната отговорност
на ответното дружество по чл.45 и сл. от ЗЗД, приел е също, че при
съобразяване на съществуващата между ищцата и нейния брат трайна и
дълбока емоционална връзка и претърпени от смъртта му морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
такива, справедливият размер на обезщетението на ищцата е 50 000 лв. С
Решение № 2/08.01.2022г., постановено по в.гр.д. № 483/2021г. по описа на
ОС - Враца, горепосоченото решение на РС - Оряхово е било потвърдено.
Спорен по делото е въпросът обвързан ли е съдът, разглеждащ втория
частичен иск от определения пълен размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от влязлото в сила решение, с което е
уважен първия частичен иск.
По този въпрос въззивният съд намира следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
7
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивната му част е посочено, че
независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното
основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения
преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Въз основа на приетото в цитираното ТР е формирана трайна
понастоящем съдебна практика - напр. Решение № 89/28.01.2020 г. по т. д. №
8
2741/15 г., ВКС, I т. о., Решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 376/18 г., ВКС,
I т. о., Решение № 65/31.05.2022 г. по гр. д. № 3185/21 г., ВКС, I гр. о. В този
см. и определение № 60243/22.06.2021 г. по ч. т. д. № 918/21 г., ВКС, I т. о., и
определение № 448/14.07.2022 г. по т. д. № 1243/21 г., ВКС, II т. о.
Обобщено в посочената практиката ВКС приема, че обективните
предели на формираната сила на присъдено нещо по предявен първи частичен
иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват веднъж установения като
"справедлив" размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди
на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е
обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно
полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното
съдържание на вредите.
Според решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I
ГО, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода
си защо приема различен общ размер на обезщетението. При едни и същи
обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ
размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск,
като в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.
Различният общ размер на обезщетението би могъл да бъде мотивиран от
съда по втория частичен иск единствено с обстоятелства, които не са били
обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само когато те са в
предмета на делото - например когато се касае за пропуск на съда по първия
частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил
длъжен да ги обсъди, както и в случаите на ексцес, които не са в предмета на
делото.
Съобразявайки така формираната практика, съдът приема следното.
Исковата молба, инициирала производството по гр.д. № 33/2020г. по
описа на РС-Оряхово, и тази, инициирала настоящото производство, са с
абсолютно идентично съдържание по отношение на описанието на
причинените на ищцата неимуществени вреди /психически болки и
страдания/, чиято обезвреда се претендира. Всички твърдени в
производството по гр.д. № 33/2020г. по описа на РС-Оряхово обстоятелства са
били обсъдени и взети предвид от съда по първия частичен иск, който по
отношение на тяхната установеност е базирал изводите си на събраните по
9
делото писмени и гласни доказателства и заключение на вещи лица по
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза.
Предвид изложеното, при наличието на едни и същи обстоятелства по
двете дела, като съобрази включените в предмета на делото възражения,
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства,
както и цитираната по-горе съдебна практика на касационната инстанция,
съдът приема, че справедливият общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди за ищцата на основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде
определен в размер 50 000 лева, така както е прието в мотивите на решение
№ 260062/19.05.2021г., постановено по гр.д. № 33/2020г. по описа на РС-
Оряхово, като в противен случай критерият за справедливост ще бъде
нарушен.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии и
съобразявайки влязлото в сила решение по първия частичен иск, с което е
присъдена сумата 24 500 лева частично обезщетение за неимуществени
вреди, съдът намира, че в полза на ищцата И. Е. И. следва да бъде присъдена
сумата 24 500 лева, представляваща разликата над вече присъдените 24
500.00 лева до пълния заявен размер от 50 000,00 лева, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на брат й - М. Е. И., при ПТП, станало на 19.11.2018г.
С оглед на гореизложеното предявеният иск в размер 24 500.00 лева,
явяващ се последващ на първоначално предявен частичен иск за същата сума,
следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
поради което същият следва да бъде уважен, като обезщетението се присъди
от 06.08.2019г. – датата, на която ответното дружество е отказало да заплати
депозираната пред него застрахователна претенция, до окончателното
изплащане на главницата.
С оглед на изложените съображения, законосъобразно районният съд е
уважил предявеният частичен осъдителен иск, както и акцесорната претенция
за обезщетение за забава, в размерите и за периода, както е посочено по-горе,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като
10
правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на адв.Г. Г. Р. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на исковете,
ведно с 20% дължим данък ДДС, съгласно ЗДДС, съответно разпоредбата на
§2а от Наредбата. С оглед материалния интерес от 24 500 лв. е приложима
нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата и минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 2605.00 лева без ДДС. Върху така определеното
възнаграждение следва да се присъди и ДДС, тъй като по делото са
представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, при което
общата сума, която следва да бъде присъдена на адв. Г. Г. Р. е в размер
3126,00.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивното
дружество не се следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 55 от 05.04.2023г. по гр.д. №
428/2022г. на Районен съд – Оряхово.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. М. Г. и П. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Г. Р. с адрес на кантората
***, сумата 3126.00 лева с включено ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И.
Е. И., ЕГН:********** - ищца по в.гр.д. № 276/2023г. на Окръжен съд -
Враца.
11
На основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на
обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12