РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 13.09.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 358 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
2316/02.05.2019 година от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си К.Е., срещу Решение № 58/
03.04.2019г. по гр. д. № 647/2018г. на РС - Тетевен, с което се отхвърля предявеният
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД иск, с който се иска да се признае за
установено, че М.Ш.Р., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сумата от 2214.45 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
ДПК № **********, включващо задължение по ДПК ********** в размер на 1335.36
лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Посочва, че обжалва постановеното съдебно решение в частта,
с която се оставят без уважение исковете на ищеца, като го счита за недопустимо и неправилно.
Развиват съображения, че неправилно са изключени като доказателствен материал по делото
представените писмени доказателства, след указанията на съда да бъдат
представени в срок оригиналите им, за да не бъдат изключени. Твърди се, че са
представени в срок. Посочва, че счита за
неправилен изводът на съда, че предсрочната изискуемост по заема не е надлежно
обявена на длъжника, тъй като първо място, ответникът
е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на
настъпването й чрез изпратено Уведомително писмо на посочения от него адрес в
договора. Освен това „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не е имало задължението
да го уведомява за това, с оглед статута на дружеството като небанкова
финансова институция.
Стопанската
активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните
институции и респективно неговият, чл. 60. ал.2 се явява неприложим за тях.
Това разграничение е направено и в Гражданския
процесуален кодекс, като основанието въз основа на което се търси защита от
кредитора, е различно в двата случая - при банка и небанкова финансова
институция. Позовава се на съдебна практика.
Изтъква, че в
случая, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В условията на евентуалност, ако
настоящият съдебен състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДРЗ №
**********, не е надлежно обявена на ответника М.Ш.Р.,
то моли да бъдат присъдени непогасените вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай, падежът на последната погасителна вноска по кредита
е с дата 15.05.2019г., поради което моли съдът да вземе предвид този факт и да
им присъди всички вноски по кредита, които са изискуеми и непогасени към дата
на приключване на устните състезания.
По отношение изводите на съда, че
клаузата по закупения пакет от допълнителни услуги противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, излага становище, че съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне владение на вещ". Доколкото втората част от определението за договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да
предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски
кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги се
начислява еднократно към датата на сключване на процесния договор и
споразумението, но страните се договарят да се изплаща разсрочено, като част от
всяка погасителна вноска по договора. Периода, за който трябва да бъде
изплатено е периода на процесния договор. Изтъква освен това, че предоставянето
на този допълнителен пакет услуги е възможност, която кредитополучателят е
избрал.
Посочва, че процедурата по сключване на Договора е описана в
чл. 3 от
Общите условия, предоставена е преддоговорната
информация още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по кредитния договор, включително закупения
пакет от допълнителни услуги. Процесният договор
съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не
в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент,
така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен
план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и
какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко
места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е
записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за
подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е
съгласил, подписвайки съответните документи. Общите условия към договора също
са подписани от ответника. Налице е наличие на съгласие по отношение на размера
на главницата и лихвите и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е
изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Годишният процент на
разходите отговаря на законовите изисквания - чл. 19, ал. 4 ЗПК
На длъжника е дадена възможност, по силата на чл. 7.1 от
Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи
неустойка, което М.Ш.Р. не е направил.
С оглед на
гореизложеното счита извода на съда, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 за неправилен. Видно е, че за кредитора е налице законовоустановена възможност да предлага допълнителни
услуги, че поради характера им те са извадени от годишния процент на разходите
по кредита, както и че Споразумението между страните е сключено по искане на
клиента, направено при информиран избор от негова страна.
Въз основа на
гореизложените съображения, моли да бъде обезсилено като неправилно съдебно
Решение № 58 от 03.04.2019г. по гр. д. № 647/2018г. на Районен съд - Тетевен,
като бъде върнато делото на Районен съд Тетевен, за произнасяне по цялата
искова претенция на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, вземайки предвид всички
доказателства по делото, представени от ищцовото дружество.
Алтернативно, в случай, че не са налице предпоставките за връщане на
делото на първоинстанционния съд, моли да бъде отменено като неправилно
атакуваното решение, като вместо него бъде постановено уважаване на исковите
претенции, като им бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока по чл. 263
от ГПК е постъпил отговор вх. № 2962/05.06.2019 г. от М.Ш.Р., ЕГН-**********,***,
чрез особен представител адв. П.К. ***.
В качеството си на особен
представител на ответника М.Ш.Р. ***, моли да бъде оставена въззивната жалба
без уважение, а атакуваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно
.
Районният съд е изложил
съображения относно доказателствата, които са оспорени и са изключени като
такива,предвид процесуалния пропуск на ищцовата страна да заяви,дали ще се
ползва от тези доказателства.
При липсата на това изявление
първоинстанционния съд е бил в невъзможност да проведе процедурата по чл. 194
от ГПК.
Моли, да бъдат споделени
изложените в решението на първоинстанционния съд съображения относно липсата на
уведомление по отношение на ответника за наличието на предсрочно прекратения
договор и предсрочната му изискуемост.
Необходимостта от
назначаването на особен представител в процеса е още един елемент в подкрепа на
обстоятелството,че ответникът не е уведомен и не е призован лично.
По отношение на претенцията
първоначална и допълнителна като закупен пакет допълнителни услуги ,същата
претенция не е доказана.
Има платени две вноски,липсва
искане за установяване вземането с помощта на вещо лице-експерт,а се иска от
съда да приеме изцяло и уважи претенция,която не е установена по един безспорен
и категоричен начин.
Несъстоятелни са оплакванията
относно допълнителните споразумение за допълнителните услуги,които са в
по-голям размер от първоначално заявеното искане за кредит.
При сключване на договорите
за потребителски кредити е приложима нормата на чл.12 от ЗЗД, която изисква
добросъвестно поведение на страната.
Правилно е прието,че така
изложеното споразумение противоречи на закона чл. 19 от ЗПТ и чл. 21 от ЗПТ
поради което същите са нищожни.
Не отговаря на истината
твърдението в жалбата,че всичките тези условия са уговорени по искане на
ответника.
Напротив цялата преписка по
отпускане на кредита сочи на една предварителност
като подготовка на документите от страна на ищеца и очевидно е условие за
отпускане на кредита, но е неравноправна клауза, която е приета от съда като
нищожна.
С оглед доказателствата по
делото, съдът е постановил едно правилно,законосъобразно решение и въззивната
жалба се явява неоснователна и като такава, моли да бъде оставена без уважение,
а атакуваното решение – потвърдено.
Съдът с Определение № 558/08.07.2019 г. е оставил без движение,
на основание чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 2 от
ГПК, исковата молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и е дал указания на ищеца,
въззивник в настоящото производство, в едноседмичен срок да отстрани
констатираните нередовности
на исковата молба. Препис от
определението е връчено на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 17.07.2019 г., чрез юриск. Ирена Пенева.
В срока по чл. 129 от ГПК не е постъпила молба за отстраняване
на нередовностите на исковата молба.
В съдебно заседание страните не се представляват.
Настоящата инстанция, като взе предвид, че
исковата молба, по която е било образувано производството по гр. д. № 647/2018
г. по описа на РС Тетевен е нередовна, която нередовност не е била отстранена в
хода на съдебно производство, въпреки изричните указания, дадени с Определение
№ 558/08.07.2019 г., счита, че следва да обезсили
обжалвания съдебен акт. При това положение на основание чл. 129, ал.4 вр. ал.3 и чл. 270, ал.3 от ГПК постановеното по нередовна
искова молба първоинстанционно съдебно решение, като недопустимо,
следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
Въззивното решение е необжалваемо,
независимо от преграждащия характер на поставения въззивен
акт с оглед ограничението, предвидено в чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК - т. 8 на ТР
№ 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК.
При този изход на
процеса разноски по делото не следва да се присъждат на въззивника.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 270, ал.3, изр. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 58 от 03.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 647/2018 г. по описа на Тетевенския районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: