ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1764
гр.
Плевен , 9.09.2022 г.
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №755 по
описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от В.К.Н.
***, чрез адв.М.-В. ***, оф.32, против Заповед №РД-11-130/22.08.2022 год. на
кмета на община Плевен, с която е
прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и В.К.Н. за
ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „Драган Цанков“
№14, представляващо две стаи и сервизни помещения. Разпоредено е със заповедта
в срок до 2.09.2022 год. Н. да освободи доброволно описания жилищен имот, а в
случай на неизпълнение на разпореждането за освобождаване в посочения срок, е
разпоредено да се започне процедура по принудително изземване на имота по чл.65
от ЗОС.
С жалбата се оспорват констатациите,
отразени в докладна записка рег.№339100 5885, екз.1/26.07.2022 год. на Второ
РУ-Плевен, по повод сигнал за грабеж на имуществото на ЦДГ „Кокиче“.
Жалбоподателката сочи, че е многодетна майка и всичките й деца живеят заедно с
нея в едно домакинство. Има общо седем деца, като пет от тях са малолетни и
непълнолетни. Най-големият й син, роден през 2001 год., също живее с жена си в общинското жилище и има две малки деца,
едното от които е на няколко седмици. Твърди, че семейството й е крайно
притеснено, тъй като, ако бъдат изселени, няма къде да отидат, ще останат на
улицата. Предстои есен и зима, и те ще бъдат лишени от подслон.
Жалбоподателката твърди, че работи като метачка 14 дни в месеца, за да може да
получава социални помощи, а доходът й е около 500 лева. Децата са малки и
трябва да бъдат подготвени за училище през предстоящата учебна година.
Материално са затруднени, но се старае да полага необходимите грижи за
възпитанието и отглеждането на децата и внуците си.. Моли съда да отмени
заповедта.
В изпълнение на съдебно определение жалбоподателката е внесла дължимата
държавна такса за подадената жалба и е представила платежния документ по
делото, с което пречките за движение на делото са отстранени.
С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед
до приключване на делото с влязло в сила решение. Ответникът не е взел становище
по направеното искане.
Искането за спиране е направено от адресата
на заповедта, за който е налице правен интерес. Процесуална предпоставка на
искането за спиране на заповед с правно основание чл. 46 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наличието на подадена жалба срещу
самата заповед. Този извод следва от текста на чл.
46, ал. 5, изр. 2 от ЗОС . Самата жалба
против заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е подадена в
установените от закона срокове.
Предвид изложеното, искането за спиране на изпълнението на заповедта е
процесуално допустимо.
По
същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл.
46, ал. 5 от ЗОС заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за
общински имот подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не спира изпълнението
на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
ЗОС не сочи основанията и редът, при които
съдът може да спре изпълнението на заповед по чл.
46, ал. 2 ЗОС. Поради това намира приложение общата норма на чл.
166, ал. 2, вр., ал.
3 и, ал.
4 АПК, в която са посочени основанията и реда, по които може да се спре
предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от
законодателя, в изключение от правилото на, ал. 1 на същата норма.
С оглед разпоредбите на чл.
46, ал. 5 ЗОС, чл.
166, ал. 4 във вр. с, ал.
2 АПК основание за спиране на допуснатото от
закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или
неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи
обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона. Настъпването на вредите
следва да е достатъчно вероятно. В тежест на лицето, което иска спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за
прекратяване на наемните правоотношения е да докаже наличието на законовите
основания за това.
Българската държава има позитивни задължения
за зачитане правото на личен и семеен живот на гражданите, установени в чл. 8
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ). При преценката дали оспорената заповед следва да бъде предварително
изпълнена, както разпорежда Закон за общинската собственост, съдът следва да
вземе предвид и дали допуснатото предварително изпълнение на заповедта е
справедливо, зачитат ли се интересите на адресата на заповедта, предвид
принадлежността на жалбоподателката към уязвима група – в качеството й на настанено
в общинско жилище лице и лице със жилищна нужда, която не може да удовлетвори. Следва
да бъде съобразено приетото от Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.
8 от ЕКПЧ – решение от 24 април 2012 г. по делото Йорданова и други срещу
България, (Жалба № 25446/06), конкретно посочените правни съображения по т. 118
от решението. Видно е, че контекстът е свързан със собствено жилище, но също
така е видно, че съдът по правата на човека приема, че загубата на жилището е
една от най-крайните форми на намеса в правото по чл. 8
ЕКПЧ за зачитане на жилището и затова при намеса от такъв мащаб,
националният съд следва да следи особено
стриктно за спазването на принципа за съразмерност.
Видно е, че законодателят в специалния закон
не е предвидил преценка на личното положение на адресата на заповедта по чл. 46 ЗОС, а е въвел само формални критерии. Безспорно обаче, личното положение
на адресата на заповедта следва да бъде съобразено в случая, за да се установи
дали постановеното по силата на закона предварително изпълнение на заповедта
отговоря на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
Видно
е от чл. 42 ЗОС, че настаняването на лица в
общински жилища има социално-икономическо измерение, тъй като се настаняват ица
с доказани жилищни нужди. В този смисъл е и разпоредбата на чл.4 от местната Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински
жилища, според който текст право да
кандидатстват за установяване на жилищна нужда и настаняване под наем в
общинско жилище имат лица, които не притежават жилище или вила, годни за
постоянно обитаване на територията на страната, както и не
притежават идеални части от имоти, жилищен или
вилен парцел на територията на Община Плевен, не притежават и
други имоти, разписани в този текст, както и средният месечен доход на член от
семейството на тези лица не следва да надвишава един и половина пъти минималната
работна заплата, установена за страната, за предходните 12 месеца. Очевидно такъв е и случаят на жалбоподателката, за която е преценено ,
че са налице тези обстоятелства, поради което е настанена в процесното общинско
жилище, за което по делото е прилежен договор за наем и настанителна заповед.
Т.е. по отношение на жалбоподателката с процесната заповед не е установено основание за
отпадане на жилищната нужда, т.е. не се твърди от
ответника и не е доказано жалбоподателката да притежава някакъв друг имот
измежду изброените в чл.4 от Наредба №18 на ОС-Плевен или да получава по-големи
доходи от изискваните за настаняване в общинско жилище, отново посочени в чл.4
от Наредбата, с които да може да заплаща наем за жилище на свободния пазар.
Поради което тя продължава да бъде лице с доказана жилищна нужда.
С
още по-голяма тежест при преценката на съда дали заповедта да бъде изпълнена
предварително се явява доказаното и неоспорвано от ответника обстоятелство, че
жалбоподателката е многодетна майка - майка на седем деца, посочени в
настанителната заповед №РД-11-07/6.02.2018 год. на кмета на община Плевен на
л.6 от делото, като видно от посочените ЕГН на децата, три от всички седем деца
са непълнолетни, а две от тях са малолетни. Всички тези пет непълнолетни и
малолетни нейни деца са в училищна възраст и действително предстои започване и
посещение на училище през настоящата учебна година. Освен това, в представените
по делото актове за раждане на децата е видно, че няма вписан баща, поради
което съдът приема, че жалбоподателката е единственият родител, който се
грижи и физически, и финансово за тези
деца. Представени са два броя акта за раждане на децата Е. Т. Н. и В. Т. Н., от
които се установява, че те са деца на най-големия син на жалбоподателката –Т.
В. Н. и очевидно също живеят с баща си в общинското жилище, тъй като баща им Т.
Н. е едно от правоимащите лица, посочено в настанителната заповед от 2018 год. Видно
от посочените в актовете за раждане на тези деца ЕГН, те са съответно на три
години и другото няма навършен един месец, т.е. в невръстна детска възраст.
От
друга страна, с оглед факта, че се касае за многодетно семейство с деца и
внуци, при евентуално преместване на покъщнината жалбоподателката би срещнала трудности
от битов и финансов характер.
Всички
тези обстоятелства сочат, че при предварително изпълнение на оспорената заповед
биха се накърнили защитими и значими интереси на жалбоподателката, противопоставими на интереса на
общината, т.е. може да се приеме, че изпълнението на
обжалвания акт ще й нанесе и значителни, и
трудно поправими вреди по смисъла чл.
166 АПК.
В конкретния случай са налице и основания за
спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, в съответствие с чл. 6 от АПК, който регламентира принципа на съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Съдът приема, че общественият
интерес няма да бъде накърнен съществено чрез спиране изпълнението на
оспорената заповед до разрешаване въпроса за законосъобразността на оспорената
заповед с влязъл в сила съдебен акт, докато от предварителното изпълнение на
оспорената заповед, жалбоподателката би могла да претърпи значителни и трудно
поправими вреди, при което спирането на предварителното изпълнение на
оспорената заповед е обществено оправдано.
Ето
защо предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде спряно от
съда.
Предвид, че жалбата е редовна и допустима, на основание чл.157 АПК, делото по
оспорване на Заповед №РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На
основание чл.154 АПК следва да се конституират страните в настоящото
производство- в качеството на жалбоподател В.К.Н. ***, която да се призове чрез адв.М.-В. ***, оф.32; в качеството на
ответник по жалбата-Кметът на Община Плевен.
На
основание чл.163, ал.1 и 2 АПК, препис от жалбата следва да бъде изпратена на Кмета на Община-Плевен, като му
се даде възможност да представи писмен отговор
по жалбата и да посочи доказателствата, като приложи
писмените в 14-дневен срок от съобщението.
На
основание чл.171, ал.4 вр. с чл. 170, ал.1 АПК
съдът следва да укаже на ответника, че носи
доказателствената тежест да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания при издаването му.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед
№РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП
„Жилфонд“ Плевен и В.К.Н. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул „Драган Цанков“ №14, представляващо две стаи и сервизни
помещения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в тази част подлежи на обжалване от страните с частна жалба, в 7/седем/ дневен
срок от съобщението пред Върховен административен съд.
НАСРОЧВА производството по оспорване на Заповед
№РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, за разглеждане в открито съдебно заседание на 23 септември 2022 год. от 9,30 часа, за
когато се призовават страните.
КОНСТИТУИРА като страни в производството : в качеството на жалбоподател
В.К.Н. ***, която да се призове чрез адв.М.-В. ***,
оф.32; в качеството на ответник по жалбата-Кметът на Община Плевен.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
жалбата на Кмета на Община-Плевен,
като му се
даде възможност да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателствата,
като приложи писмените в 14-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на Кмета на Община Плевен, че носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнение на законовите изисквания при издаването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на оспорване, препис от същото да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: /П/