РЕШЕНИЕ
№866/16.12.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова ..................…………...... и в присъствието на прокурор
……..…………………………………………………………….., като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №941 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Ф.Р.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-378-1/15.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че материалното право относно зачитането на трудовия стаж за времето от 15.09.1973г. до 01.11.1975г. – 2 г. 1 м. и 17 дни, период на отбиване на наборна военна служба, било приложено неправилно. Счита се че нормата на §1, т.12 от ДР на КОС няма ретроактивно действие и определянето на посочения период като трудов стаж следвало да бъде направено съгласно нормативната уредба, действала към момента на полагането му. Сочи се, че оспореното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя бил 13 г., 6 м. и 21 дни, като правилното зачитане на времето на редовна военна служба щяло да удостовери наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ от дата на придобиване на правото. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че стажът на редовна военна служба правилно не бил зачетен. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №2113-26-340 от 29.03.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят Ф.Р.А. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложил и съответните документи. Декларирал е, че имената Ф. Р. А. и Ф.Р.А. са негови.
Предвид подаденото заявление, в ТП на НОИ – Хасково е била извършена проверка на осигурителния стаж на лицето и осигурителния му статус с оглед упражняването на труд при конкретен осигурител. В тази връзка са били издадени съответните актове (КП и ЗП).
С Разпореждане №**********/2140-26-710/20.07.2022г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф.Р.А..
В
разпореждането е посочено, че на Ф.А. не се следва пенсия по условията на
чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като имал навършена възраст 66 г. 10 м. 3 дни, но
нямал осигурителен стаж 39 г. и 2 м., а имал 15 г. 08 м. 8 дни. На следващо
място, на А. не се следвала пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
имал навършена възраст към 29.03.2022г. – 66 г. 10 м. и 3 дни, но нямал 15
години действителен осигурителен стаж, а имал 13 г. 6 м. 21 дни. Във връзка с
последното е цитирана разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като е указано, че в
тази хипотеза предвиденото в чл.15, ал.4 от НПОС не се прилага. Цитирана е
легалната дефиниция за „действителен стаж“ по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и е
прието, че зачетения стаж за периода на военна служба от 15.09.1973г. до
01.11.1975г. – 2 г. 1 м. 17, дни не е действителен осигурителен стаж.
Разпореждането явно е било сведено до знанието на Ф.А., тъй като същото е било оспорено в срок пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-378/26.08.2022г.
С оспореното Решение №1012-26-378-1 от 15.09.2022г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата на Ф.Р.А. срещу Разпореждане №**********/2140-26-710/20.07.2022г., на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
За да издаде решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. След анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и предвид текста на §1, т.12 от ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст и т.н. Съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО обаче – дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган приел, че зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 15.09.1973г. до 01.11.1975г. – 2 г. 1 м. и 17 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията на чл.68. ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 13 г. 6 м. и 21 дни.
Издаденото решение е било получено от пълномощника на жалбоподателя на 19.09.2022г.
Жалбата срещу акта е подадена на 26.09.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-378-2 от същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, видно от датата на връчване на оспореното решение и датата на депозиране на жалбата.
Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е несъответно на материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателя стаж от първа и втора категория, превърнат към трета категория, че за жалбоподателя не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
В случая Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ е зачел, респ. административният орган е приел, наличен общ осигурителен стаж на жалбоподателя от 15г. 08 м. и 8 дни, но е прието, че стажът от 2 г. 1 м. и 17 дни, положен на редовна военна служба за периода от 15.09.1973г. до 01.11.1975г. не е действителен такъв по смисъла на §1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което размерът бил 13 г. 6 м. и 21 дни.
Според жалбоподателя зачетеният като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба в съответния период следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.
Не е спорен по делото фактът, че от 15.09.1973г. до 01.11.1975г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1973г. – 1975г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. изв. бр. 13 от 14.02.1958г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995г., в сила от 27.02.1996г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от жалбоподателя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в Решение № 10843 от 29.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 6086/2022г., Решение № 9720 от 1.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 3532/2022г., Решение № 9273 от 20.10.2022г. на ВАС по адм. д. № 1393/2022г., Решение № 12301 от 01.12.2021г. на ВАС по адм. д. №8191/2021г., Решение № 14805 от 01.12.2020г. на ВАС по адм. д. № 6666/2020г., Решение № 12404 от 7.10.2020г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020г., Решение №9097/08.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 890/2020г., Решение № 12110/30.09.2020г. на ВАС по адм. д. №11381/2019г. и др.
Предвид
гореизложеното, като е отказал да зачете процесния стаж за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 15.09.1973г. до 01.11.1975г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което следва да се отмени. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 500 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-378-1/15.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-710/20.07.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от Ф.Р.А. Заявление вх. №2113-26-340 от 29.03.2022г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да заплати на Ф.Р.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: