№ 61
гр. Плевен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200007 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл. 179 ал.3
вр.чл.187а ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата, на „***“ ЕООД –
СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/
лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното
юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че
ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден след изтичане на срока,
предвиден в чл.34 ЗАНН и в нарушение на принципа ne bis in idem, защото са
издадени два ЕФ, съответно с №********** - във връзка с който се провежда
настоящото дело и №**********, който не е предмет на разглеждане по
настоящото дело, въпреки че жалбата, депозирана пред РС-ПЛЕВЕН се
отнася и за двата посочени Електронни фишове. На тази основа, моли за
отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен
юрисконсулт. Развива подробни съображения в подкрепа на това, че е
издаден законосъобразен и правилен ЕФ, който пледира да бъде потвърден,
1
както и отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** – за това, че на
21.10.2020г. в 21:55 часа, е установено нарушение №
B241845FF8640693E053041F160A7195 с ППС - товарен автомобил „***“ с
регистрационен номер ***, с обща техническа допустима максимална маса
2940, брой оси 2, категория ЕВРО 3, в община ***, по път *** км 100+471, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според
категорията на пътното превозно средство. Отбелязано е, че нарушението е
установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път *** км 100+471. На тази основа е прието, че е налице
нарушение по чл.139 ал.5 и 6 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179 ал.3
във вр.с чл. 187а ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата, на
собственика на посоченото ППС - „***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: ***, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева; указан е реда и
срока за заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и
възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП.
Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ,
съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна
институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно
чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че административното
наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални
по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63
от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013
Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики,
характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че
макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани
с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите
2
от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Не са налице претендираните от страна на жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, според жалбоподателя,
в случая следва да намери съответно приложение разпоредбата на чл.34
ЗАНН – която да се разбира в смисъл, че ЕФ може да бъде издаден в срок не
по-късно от една година от извършване/заснемане на нарушението, като в
същия срок, на нарушителя следва да бъде връчен издадения Електронен
фиш. Това разбиране на жалбоподателя не може да бъде споделено, именно
поради изложените по-горе правни съображения: ЕФ притежава специфики,
характерни както за АУАН, така и за НП, но изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на Електронния фиш. Отделен е
въпроса, че предлаганото от страна на жалбоподателя съответно приложение
на разпоредбите на чл.34 ЗАНН, поради своята произволност, без съмнение
не само поражда опасност от правна несигурност, но и би довело до
нарушение на правния принцип за еднакво приложение на Закона спрямо
неговите адресати. На следващо място, счита се, че е нарушен принципа ne
bis in idem, тъй като са издадени два ЕФ, съответно с №********** - във
връзка с който се провежда настоящото дело и №**********, от когото е
представен препис по делото. В тази връзка Съдът съобрази, че ЕФ
№********** е издаден за нарушение, извършено на 21.10.2020г., а ЕФ
№********** – за нарушение, извършено на 22.10.2020г., т.е. в различни
календарни дни – и следователно, при отчитане на разпоредбата на чл.179
ал.3д ЗДвП, касае се за две отделни административни нарушения, а
правилото ne bis in idem - не може да намери приложение.
Проверката за законосъобразност, осъществявана от настоящата
инстанция, не разкрива и други допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на Електронния фиш. Ето защо Съдът приема, че от
формална страна, същият се явява законосъобразен. По неговата правилност
бяха събрани веществени доказателствени средства – снимки и разпечатка
/създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси/,
изготвени с техническо средство /л.8 – 11 от делото/, както и писмени
доказателства /л.32, л. 34 – 35, л.43 – 45 от делото/ и по-конкретно: справка от
ТР относно „***“ ЕООД – СОФИЯ, справка за собственост на товарен
автомобил „***“ с регистрационен номер ***, извлечена от масивите на МВР,
справка за Електронна винетка №19090319330346 и Електронна винетка
№21070878184470, от които е видно, че първата е със срок на валидност до
04.09.2020г., а втората – със срок на валидност от 08.07.2021г., т.е. към
21.10.2020г., за посоченото ППС, действително не е имало валидна винетка.
От съвкупния анализ на тези доказателствени материали е видно, че
3
отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ факти и обстоятелства, са правилно
установени, Съдът ги приема - и няма да ги преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.102 ал.2 изр.1 ЗДвП,
„ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство….“. Така регламентираното задължение за бездействие е
практически преповторено в разпоредбата на чл.139 ал.5 ЗДвП, съобразно
която „Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .“; в тази насока е и
разпоредбата на чл.139 ал.6 ЗДвП, съобразно която „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.“. Видно е, че заплащането на дължимата такса по
чл.10 ал.1 ЗДвП се явява абсолютна предпоставка за законосъобразно
ползване на платената пътна мрежа, като в случай, че съответното
задължението не е изпълнено /таксата не е заплатена/, то за собственика
възниква задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата
на чл.102 ал.2 ЗДвП. При отчитане на гореустановените фактически
положения Съдът намира, че при описаните условия на време, място,
обстановка, „***“ ЕООД-СОФИЯ, не е изпълнило това свое задължение - да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за същото ППС, не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. В този смисъл,
нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин. Ето
защо правилно, на основание чл. 179 ал.3 вр.чл.187а ал.2 т.1 от Закона за
движението по пътищата, на „***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение
по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП. Тъй като се касае за абсолютно определена
санкция, нейния размер не следва да бъде обсъждан. Не на последно място,
случаят не е „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не са
налице доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП – напротив, неговата
обществена опасност е типична за случаите на такова нарушение.
Крайният извод е, че обжалваният Електронен фиш се явява както
законосъобразен, така и правилен, поради което - следва да бъде потвърден.
4
При този изход на административнонаказателното производство и при
отправено искане от страна на адмнистративнонаказващия орган, следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при
фактическата и правна сложност на казуса, справедливо е това
възнаграждение да бъде в размер на 150 лева. Ето защо и на основание чл.63д
ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено
„***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ паричната сума в размер на 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД №7/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание
чл. 179 ал.3 вр.чл.187а ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата, на „***“
ЕООД – СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 300
/триста/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ паричната сума в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №7/2023г. по описа на РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5