№ 5639
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110149589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Я. Д., ЕГН ********** срещу
„И.А.М.“ АД, ЕИК ********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. (частично от 3500
лв.), представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №
3311812, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. сключил с ответника договор за паричен заем №
3311812, по който му била отпусната сумата от 5000 лв., дължими на месечни вноски, с
размер на годишния процент на разходите – 41,78 %, фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 35 %. В чл. 4 от процесния договор страните уговорили, че договорът за заем ще
бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, като били предвидени и условия, на които следва да
отговарят поръчителите. В чл. 4, ал. 2 от договора страните уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство в срока по чл. 4, ал. 1,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3500 лв., платима разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че поради неосигуряване на
обезпечение по договора, му била начислена неустойка по чл. 4, ал. 2 от същия в размер на
3500 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор за заем преди подаване
на исковата молба. Излага съображения, че неустоечната клауза по чл. 4 от договора е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка, както и тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Сочи, че
процесната неустоечна клауза има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че клаузата е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така договорена, при
непредоставяне на обезпечение, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди би
покрила, с позоваване на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. С
оглед нищожността на неустоечната клауза, ищецът твърди, че сумата, платена по същата, е
получена от ответника без основание, поради което моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че ищецът прави опит за изначално разместване на доказателствената
тежест, непредставяйки доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, а в
тежест на ищеца е да докаже валидно облигационно правоотношение, чрез представяне на
процесния договор за паричен заем, с позоваване на Решение на СЕС от 19.12.2019 г. по
съединени дела С-453/18 и С-494/18, § 54 и Решение на СЕС от 7.11.2019 г. по съединени
дела С-419/18 и С-483/18, т. 68. Прави се искане на основание чл. 213 ГПК за съединяване на
1
настоящото дело към гр. д. № 49583/2022 г. и за постановяване на общо решение, с оглед
тъждество между страни и предмет на спора по двете дела. По същество се оспорва, че
клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и прекомерност.
Уговорената неустойка има обезщетителна функция и не е налице хипотезата на цитираното
от ищеца тълкувателно решение. Излага се, че при преценка дали неустойката противоречи
на добрите нрави, следва да бъдат съобразени не само съдържанието на договорната клауза,
но и свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
Освен това, дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави а приори
нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер, а и
ищецът сам се е съгласил с посочената клауза. Неоснователно е и твърдението, че с
неустойката се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която в случая не е
приложима, а следва да се приложи чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В процесния случай ГПР е ясен,
във фиксиран размер, като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва,
като претендираната неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на размера на
ГПР. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПП по отношение на претендираните от насрещната
страна разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, по който в
тежест на ищеца е да установи, че е сключил с ответника процесния договор за кредит,
размера на заплатените по него суми, в частност тези по процесната клауза, която се оспорва
като нищожна, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на
основание за имуществено разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на
сключения договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че
процесният договор е сключен при спазване на процедурата по ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК
относно сключване на потребителски договори от разстояние, така и че клаузите отговарят
на изискванията на ЗПК, индивидуално договаряне на клаузите, както и че не противоречат
на добрите нрави.
С оглед становището на ответника съдът счита, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че на 30.08.2018
г. ищецът е сключил с „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № 3311812, по силата на който
му е предоставен заем в размер на 5000 лв., като в договора е посочен ГПР в размер на 41,78
% и ГЛП в размер на 35%. В чл. 4 от договора страните са се уговорили заемът да бъде
обезпечен с две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки, като на основание
чл. 4, ал. 2 от договора на ищеца е начислена неустойка в размер на 3500 лв., тъй като не е
представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в съответния
договор.
Съдът намира за основателно направеното с исковата молба доказателствено искане – на
основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие от Договор за
паричен заем № 3311812, погасителен план и СЕФ към процесния договор за кредит.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството
си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на К. Я. Д. по Договор за
паричен заем № 3311812, следва да се остави без уважение, доколкото посочените
доказателства не са необходими за изясняване на спора.
Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по
въпросите № 1 и 2, поставени от ищеца в исковата молба, като въпрос 3 не е относим към
спора.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника искане за задължаване по чл.
190 ГПК на ищеца да представи Договор за паричен заем № 3311812, в подкрепа на
твърденията, изложени в исковата молба, доколкото в отговора на исковата молба не се
оспорва сключването на договора и в задължение на кредитора е да го представи.
Неоснователно е искането на ответника за присъединяване на настоящото производство
2
към гр. д. № 49583/2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 213 ГПК, за да се съединят, делата
следва да имат връзка помежду си. Служебно извършена справка по електронната папка на
другото дело установи, че се касае за правоотношение между страните, възникнало от друг
договор, с оглед което и освен съвпадение между страните не се констатира да е налице
основание за извършване на това съединяване. Не е налице и хипотезата на чл. 126, ал. 1
ГПК - делата имат за предмет различни правоотношения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 22.03.2023 г. от 11:30 часа , за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи копие от Договор за паричен заем № 3311812, погасителен
план и СЕФ към процесния договор за заем, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът
може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси № 1 и 2 от исковата
молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Б., като вещото лице да се уведоми за възложената
експертиза и да се призове за о. с. з. след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да използват
и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и непосредствено участват
при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за
целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3