РЕШЕНИЕ
№ 2114
гр. Бургас , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Секретар:СТАНКА Н. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20202120105497 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от К. Т. С. против „КРЕДИТ
”
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, които са предмет на изпълнителен
лист от 20.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на БРС в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а именно: сумата от 526,35 лв., представляваща главница
по сключен между страните Договор за потребителски заем № CASH-04452341/30.04.2010
г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от
178,65 лв., представляваща възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода
02.06.2010 г. – 08.09.2010 г., сумата от 73,37 лв. – мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 09.06.2010 г. – 14.10.2011 г., както и сумата от 125 лв. – разноски по
делото, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се твърди, че след издаването
на изпълнителния лист първоначалният взискател е предприел действия за събиране на
вземането, като е инициирал изп.д. № ******** по описа на ЧСИ Т.М., в хода на което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало вземанията си на „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД и същото е било конституирано като взискател в изпълнителното
производство, а с Постановление № 30527/ 13.11.2019 г. изпълнителното производство е
било прекратено, поради настъпила перемпция. Твърди се също така, че впоследствие въз
основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20208030401170 по описа
”
на ЧСИ Т.М. с взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД. Ищцата счита, че
по отношение на процесните вземания е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, тъй като с прекратяването на първото изпълнително дело всички извършени по
него изпълнителни действия са обезсилени по право, включително и тези, които са били
1
годни да прекъснат погасителната давност, т.е. погасителната давност последно е била
прекъсната с издаването на заповедта за изпълнение на 20.04.2012 г. и е изтекла на
21.04.2017 г., тъй като в този период не са били извършени никакви действия, годни да я
прекъснат. В подкрепа на твърденията си ищцата се позовава на мотивите, изложени в т. 10
от ТР № 2/2013 г. на ВКС. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищцата, който поддържа иска, ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на
възнаграждение за един адвокат.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който твърди, че
искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изп.д. № 1458/2012 г. по описа на ЧСИ Т.М.
е било образувано на 17.07.2012 г. по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в хода на това дело и по образуваното след това въз основа
на същия изпълнителен лист изп.д. № 1170/2020 г. по описа на ЧСИ М. по искане на
взискателя са предприети множество изпълнителни действия, всяко от които, според
ответника, е прекъсвало изпълнителната давност, а именно: изпращане на запорни
съобщения до работодателя на ищцата на 18.07.2012 г., 18.05.2016 г. и на 16.04.2019 г.,
депозиране на молба за конституиране на нов взискател на 22.07.2015 г., молба за
насрочване на опис на движими вещи, депозирана на 06.04.2016 г., изпращане на запорни
съобщения до „УниКредит Булбанк“ АД на 19.01.2018 г. и на 20.07.2020 г. На следващо
място се твърди, че Тълкувателно решение № 2/2013 г. няма обратно действие и до
постановяването му на 26.06.2015 г. се е прилагало Постановление № 3/18.11.1980 г. на
пленума на ВКС, съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва
давността и по време на изпълнителното производство давност не тече, т.е. в настоящия
случай погасителна давност не е текла от датата на образуване на изп.д. № 1458/2012 г.
(17.07.2012 г.) до 26.06.2015 г., независимо дали са били извършвани изпълнителни
действия, съответно погасителната давност би изтекла на 26.06.2020 г., но до тази дата са
били извършени изпълнителни действия, които са прекъснали погасителния давностен срок.
С оглед на това ответникът счита, че вземането срещу ищцата К.С. не е погасено по
давност. Изложени са подробни доводи. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. При условие на
евентуалност - ако съдът възложи разноските в тежест на ответника, е направено
възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение и се моли
то да бъде намалено, ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ответното дружество, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, представени са
писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № ******** по описа на ЧСИ Т.М., същото е
било образувано на 17.07.2012 г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД против длъжника К. Т. С. въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя
следните суми: 526,35 лв. – главница по Договор за потребителски заем № CASH-04452341
от 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 10.11.2011 г. до изплащане на вземането, 178,65 лв. – възнаградителна лихва по
същия договор, дължима за периода 02.06.2010 г. – 08.09.2010 г., 73,37 лв. – мораторна
лихва, дължима за периода 09.06.2010 г. – 14.10.2011 г., както и 125 лв. – разноски по
2
делото. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на
ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, като ЧСИ М. е извършила справки за трудовите
договори на длъжника, за вписванията, отбелязванията и заличаванията на негово име в
Служба по вписванията – Бургас, както и за имущественото му състояние и за банковите му
сметки.
На 18.07.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение
до длъжника, като тя е била получена лично от К.С. на 24.07.2012 г. На същата дата
съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до работодателя на длъжника – „З.“
ООД, като липсват доказателства то да е било получено.
На 22.07.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД за конституирането му като взискател по делото, като на осн. чл.
18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ М. извършването на всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство.
”
С молба от 06.04.2016 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е поискало
да бъде пристъпено към принудително изпълнение против длъжника К.С. чрез насрочване
на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се на домашния му адрес.
На 18.05.2016 г. ЧСИ М. отново е изпратила запорно съобщение до работодателя на
длъжника, но същото отново не е било получено от адресата.
С молба, входирана по изпълнителното дело на 12.07.2017 г., „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е поискало от ЧСИ да извърши справка за наличието на валидно
сключени трудови договори за длъжника, за декларирано от него имущество и за банковите
му сметки, както и да предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване
на вземането.
На 16.04.2019 г. ЧСИ М. отново е изпратила запорно съобщение до работодателя на
длъжника, като същото е било връчено на 18.04.2019 г.
На 07.11.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника К.С. за
прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление от 13.11.2019 г. ЧСИ М. е прекратила изпълнителното производство
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е прието, че в продължение на 2 години взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия.
По делото е приложено копие и на изп.д. № 20208030401170 по описа на ЧСИ Т.М.,
като е видно, че същото е образувано на 30.06.2020 г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД против длъжника К. Т. С. въз основа на същия изпълнителен
лист от 20.04.2012 г., който е послужил като основание за образувано на прекратеното изп.д.
№ ********.
Със запорно съобщение от 20.07.2020 г., получено на 22.07.2020 г., е бил наложен
запор на всички банкови сметки на К.С., открити в „УниКредит Булбанк“ АД, както и на
банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с банката, общо
до размера от 3 167,52 лв.
На 07.07.2020 г. до длъжника К.С. е изпратено съобщение за образувано дело, с което
същата е уведомена за задълженията й, както и е поканена да ги изпълни незабавно, като й е
3
указано, че в противен случай ще бъде пристъпено към принудително изпълнение. Видно от
извършеното отбелязване, това съобщение е връчено на длъжника Спирова на 21.07.2020 г.
Липсват данни за други предприети от ЧСИ действия по това изпълнително дело.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е частично основателен по следните съображения:
В случая вземанията на ответника, които са предмет на настоящото дело, са за
главница по договор за потребителски заем, възнаградителна лихва, мораторна лихва,
законна лихва и разноски по делото, като вземанията за главницата и деловодните разноски
се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а вземанията за лихви се
погасяват с тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Установи се, че по отношение на процесните вземания на 17.07.2012 г. е било
образувано изп.д. № ******** по описа на ЧСИ Т.М., поради което следва да се приеме, че
на осн. чл. 116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по
отношение на тези вземания.
Установи се също така, че в период от над 2 години след образуване на
изпълнителното дело взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия,
поради което съдът намира, че прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на
закона на 18.07.2014 г., макар това да е констатирано едва с постановлението на ЧСИ от
07.11.2019 г.
Към горепосочения период (2012 г. - 2014 г.) е било в сила Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, т.е. за периода до 18.07.2014 г. погасителна давност по отношение на процесните
вземания не е текла, а след тази дата е започнала да тече нова давност.
На 26.06.2015 г. е постановено Тълкувателно решение № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС
е изгубило сила. Прието е също така, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В настоящия случай обаче към датата на постановяване на това тълкувателно
решение изп.д. № ******** вече е било прекратено по право на 18.07.2014 г., поради което
дори по него да са били предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
те не са породили правното си действие и давността не е била прекъсната.
На 30.06.2020 г. по молба на ответното дружество и въз основа на същия
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № ******** по описа на ЧСИ Т.М., като към
тази дата не е била изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията
за главница и съдебно-деловодни разноски и същата е била прекъсната, поради което следва
да се приеме, че тези вземания не са погасени по давност.
Към 30.06.2020 г. обаче вече е била изтекла тригодишната погасителна давност по
отношение на вземанията на ответното дружество за присъдените с изпълнителния лист
възнаградителна и мораторна лихва (тази давност е изтекла на 18.07.2017 г.), както и по
отношение на изтеклата законна лихва върху главницата от 526,35 лв. за периода от
4
10.11.2011 г. до 30.06.2017 г., поради което следва да се приеме, че тези вземания са
погасени по давност и не се дължат от ищцата.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 178,65 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода
02.06.2010 г. – 08.09.2010 г., сумата от 73,37 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 526,35 лв., дължима за периода 09.06.2010 г. – 14.10.2011 г., както и законната
лихва върху главницата от 526,35 лв., дължима за периода 10.11.2011 г. - 30.06.2017 г., тъй
като тези вземания са погасени по давност, поради което в тази част предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. В останалата му част обаче искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като по отношение на главницата и съдебно-
деловодните разноски погасителната давност не е изтекла.
Предвид частичната основателност на иска и тъй като на ищцата е била оказана
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА на представляващия я адвокат следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 97,13 лв., съответно на уважената част от иска, платимо от
ответното дружество, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,62 лв., съответно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от К. Т. С., ЕГН **********, от гр.
”
Б., против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център
”
„Люлин 6“, ет. 2, че К. Т. С. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД
следните суми, които са предмет на изпълнителен лист от 20.04.2012 г., издаден в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на БРС, а именно:
сумата от 178,65 лв. (сто седемдесет и осем лв. и шестдесет и пет ст.), представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски заем № CASH-04452341/ 30.04.2010 г.,
дължима за периода 02.06.2010 г. – 08.09.2010 г., сумата от 73,37 лв. (седемдесет и три лв. и
тридесет и седем ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата от 526,35 лв.,
дължима за периода 09.06.2010 г. – 14.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата
от 526,35 лв. , дължима за периода 10.11.2011 г. - 30.06.2017 г., поради изтекла погасителна
давност, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, съдебно-
деловодни разноски в размер на 67,62 лв. (шестдесет и седем лв. и шестдесет и две ст.).
”
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, да заплати на адв. И. Л. Н., ЕГН **********, вписан в АК –
Бургас с личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 97,13 лв.
(деветдесет и седем лв. и тринадесет ст.).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-
5
седмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6