РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
29.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съди адм.
дело № 161 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на дружество с ограничена отговорност под фирма „АИБ ЕУРОПЕ“ ООД със
седалище в гр.Русе против Ревизионен акт №Р 03001819001719-091-001 от
04.11.2019 г., издаден от органи по приходите
в ТД на НАП-Варна (М.М., началник на
сектор-възложител на ревизията и А.Петков, главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията), мълчаливо потвърден от
директора на Дирекция ОДОП-Варна в условията по чл.156, ал.4 от ДОПК. С
оспорения данъчен акт на дружеството са определени допълнителни задължения в
общ размер на 110 414,52 лв., от които за данък върху добавената стойност(по
ЗДДС) за данъчен период м.октомври 2018 г. – главница в размер на
98 976,34 лв. и лихви в размер на 11 438,18 лв. за периоди
м.септември м.октомври 2018 г.
В жалбата се развиват
съображения, че обжалвания ревизионен акт е неправилен, необоснован, постановен
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Сочат се доводи в подкрепа на наведените
оплаквания, се твърди, че ответникът не е изследвал задълбочено
всички факти, които са от значение за правилното приложение на материалния
закон /ЗДДС/, във връзка с което се оспорват изводите на приходната
администрация, че са налице материалноправните предпоставки за начисляване на
допълнително ДДС
с които се
оспорва наличието на хипотеза по чл.84 ЗДДС, посочена като основание за
данъчното задължение, съдържа се позоваване на нормите на чл.58, ал.1, т.6 ЗДДС, както и на приложение на специалния режим за корекции по чл.62, ал.4 ЗДДС. Направено е искане да бъде отменен оспорения ревизионен акт изцяло и на
дружеството да бъдат присъдени сторените деловодни разноски, за които представя
списък.
Ответникът по жалбата – директорът
на Дирекция ОДОП-Варна, чрез процесуален представител, я счита за неоснователна.
В писмен отговор и в писмено становище по съществото на спора, изтъква подробни
съображения за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, поради
което моли оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
съобрази доводите на страните,
данните по делото от
представените доказателства и относимата законова уредба, прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 30
– дневен срок по чл.156,
ал.5 ДОПК и производството
е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано със ЗВР № Р-03001819001719-020-001/ 21.03.2019 г., издадена
от М.М. в
качеството на началник
сектор,
упълномощен по силата на
заповед №Д-1536/11.11.2013г. на директора на ТД на НАП-Варна (л.7-9 от преписката). Заповедта за възлагане на ревизия е изменяна
впоследствие от същия
орган със ЗВР № № Р-03001819001719-020-002/25.06.2095 г. и ЗВР №
Р-03001819001719-020-003/29.07.2019 г.- л.1-6 от преписката. Със
заповедта са определени ревизиращите органи по приходите и ръководителят на
ревизията, нейният период – от 01.09.2018 г. до 28.02.2019 г., видът на
ревизираните данъчни задължения – ДДС, както и срока за извършване на ревизията
– тримесечен, но
двукратно удължен до 30.08.2019 г.
Изготвен е
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001819001719-092-001 на 10.09.2019 г.(л.
154-164
от адм. преписка). Липсват
доказателства, че срещу РД е подадено възражение въпреки искане за удължаване срока за
това – л.165-166 от преписката.
На 04.11.2019 г. е издаден
процесният РА от М.М., началник на сектор-възложител на ревизията и А.П., главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, връчен на задълженото лице на
07.11.2019 г. С акта
са установени задължения на
дружеството за данък
върху добавената стойност за периода м.10.2018 г. в размер
на 98 976,34 лв. и е
начислена лихва в размер на 9
760,95
лв. за същия период,
както и лихва в размер на
1 677,23 лв. за данъчен период м.09.2018 г.
Всички цитирани актове - заповедта за
възлагане на ревизията,
заповедите за нейното
изменение, ревизионният
доклад и ревизионният акт, са подписани с квалифициран електронен подпис от
органите по приходите, посочени във всеки от тях, т.е. съдържат подпис на органа, който ги е издал, като
задължителен реквизит, предвиден и в чл. 117, ал. 1, т. 10 от ДОПК и чл. 120,
ал. 1, т. 8 от ДПОК.
Срещу РА е
подадена жалба по
електронен път на 21.11.2019 г., с която по реда на чл. 152 от ДОПК изцяло са оспорени установените задължения за ДДС и
лихви.
В законоустановения 60-дневен срок по чл.155, ал.1 вр.
чл.146 ДОПК, решаващият орган не се е произнесъл.
Фактите по
случая са следните:
Оспорващото
дружество "АИБ
ЕУРОПЕ" ООД с ЕИК ****** е вписано в търговския регистър на 27.04.2018 г, с
представляващи В.Н. и Й.-А.
К.и няма декларирани клонове в страната и в чужбина. През ревизирания
период основната му икономическа дейност е търговия на едро с машини и
оборудване за селското и горското стопанство и части за тях.
В хода на ревизионното производство е
установено, че са налице основания за извършване на корекция в декларираните от
дружеството данни по ЗДДС за
данъчен период м.10.2018 г., свързани със сделка
по вътреобщностно придобиване на трактор Versatile DT610T4F
(30 track), serial number 707198, с доставчик Buhler Versatile Inc., Канада. На дружеството-жалбоподател
е издадена фактура №323654/17.09.2018 г. – л.86 от преписката, за сума от
253 029 евро (494 881,71 лв.), като с две плащания, извършени на
22.08.2018 г. и на 11.09.2018 г. сумата е платена.
Тракторът, предмет на доставка по горецитираната фактура,
е продаден на търговец от Румъния, AGRIFARM SRL с данъчен номер RO18219870 по фактура №20180001 от
29.10.2018 г. за стойност 296 787
евро- л.46, като авансовото плащане от 10 500 евро е направено от AGRIFARM
SRL по проформа фактура
от 01.08.2018 г.- л.46 гръб (за
същата цена от 296 787 евро), в превод на л.98 от преписката.
Тракторът по доставката е пристигнал на пристанище в
Хамбург, Германия. Заведен е в митническата служба с митническа декларация ЕАД
№18DF485150825848M2
от 24.10.2018 г.-л.62, л.145 от преписката, с посочена процедура „Транзит“-Т1.
В този документ е записано, че изпращач/износител е българското
дружество-жалбоподател, а получател е румънският търговец -
AGRIFARM SRL, а службата
по местоназначение е Брашов, Румъния.
За транспортирането на стоката до Румъния е представен
писмен документ с превозвач SC King Spedition SRL.
В Унгария стоката
е декларирана с митническа декларация № 611044EL02146661104/24.10.2018г.
/л.148, 149/, в която за изпращач/износител е посочен в МД Бухлер Върсатайл
Инк, КАНАДА; получател: „АИБ Еуропе" ООД с ЕИК 20502900, България;
Декларатор/представител: Трансданубия Логистика ООД № HU **********. В клетка
42 на декларацията е записана цена на стоката -296787 евро. В клетка 37 е
посочен режим 4200. В клетка 20 - условия на доставка е посочен СРТ /превоз
платен до Racivita/, страна на експедиране СА, страна на предназначение BG.
Място и дата на издаване на МД - Лебени, 24.10.2018г.
Представен е документ от национална данъчна и митническа
служба на Унгария, Решение № 611044EL021466/26.10.2018г. относно Пускане в
свободна продажба /л. 147,146/. В Решението е записан ЕОРИ номер *********,
ЕОРИ номер на косвения представител HU0001614581, данъчен номер 10547920208 и
име на косвения представител - ТРАНСДАНУБИЯ КФТ, на подателя - Булер Версатил
Инк СА R3T1T2, Уинипег, Аве Кларънс; код на процедурата 4200; Условия на
доставката: СРТ транспортът е до RACOVITA; Стойност на фактурата 296787 евро,
начин на транспорт код 9, държава по предназначение: България, спрян данък
добавена стойност 25914847 форинта, начин на плащане код А. Митническото
решение е електронно подписано на 26.10.2018 г.
В писмено обяснение от Иоан-Александру Канке, пълномощник
на дружеството жалбоподател посочва, че разтоварването на трактора се извършва
в Германия пристанище Хамбург, от където с Митническа декларация Т1 /транзит/
се транспортира до Унгария, където се обмитява. В Унгария тракторът се обмитява
с код митнически режим 42. Митнически режим 42 е отложено плащане на ДДС и
задължителен последващ ВОД. Освободеният от данък трактор, чийто внос е
последван от ВОД е допуснат за свободно обръщение и крайна употреба. ДДС
процедурата приключва в Румъния при крайния клиент. Дружеството представя
декларация, според която ,.АИБ Еуропе" ООД не е регистрирано за целите на
ЗДДС в друга държава-членка през ревизираните данъчни периоди.
Извършената продажба към румънското дружество AGRIFARM
SRL по фактура № 20180001/29.10.2018г. жалбоподателят декларира като
вътреобщностна доставка /ВОД/ в Дневника за продажбите за м. 10/2018г. в размер
на 580464,92 лв.
Покупката на трактора, предмет на фактура №
323654/17.09.2018г. от Buhler Versatile Inc. Канада, жалбоподателят декларира в
дневниците за покупките и продажбите по различен начин през периодите м.
09/2018г. и м.10/2018г. /стр. 10 от РД/, а именно:
През септември 2018г. с протокол по чл.117 от ЗДДС №
1/17.09.2018 г. /л.87 и 71-гръб/ е начислен ДДС за ВОП в размер на 98976,34 лв.
Протокол №1 от 17.09.2018г. е издаден към фактура №**********. доставчик Бухлер
Върсатайл Инк, КАНАДА, като не е посочен ДДС номер на доставчика. Протокол №1 е
отразен в дневник за продажбите за м.09.2018г. с начислен ДДС за ВОП в размер
на 98976,34 лв. и в дневника за покупките за м.09.2018г. с упражнен данъчен
кредит в същия размер.
През ноември 2018г. с протоколи по чл.117 от ЗДДС
жалбоподателят сторнира декларираното ВОП в дневника за покупки и продажби през
месец септември 2018г. /л. 87 и 71/.
„АИБ Еуропе" ООД включва в дневника за покупките за
м.10/18г. митническа декларация с код 7 № HU611040242018Е10158 /26.10.2018г.,
предмет на доставката - стока на стойност 580464,92 лв. /митническата стойност
на доставката посочена в Митническа декларация с режим Т1 №18DE485150825848M2 -
продажната стойност на трактора/.
Съгласно представените и описани документи /Митническа
декларация с режим Т1 № 18DE485150825848M2 оформяща транзита от Германия до
Унгария и Митническа декларация с режим 4200 № 611044EL02146661104, в която е
посочена страна на предназначение България и представено ЧМР и фактура за
извършен транспорт на стоката, в която е посочена дестинация - Германия -
Румъния/ органите по приходите констатират, че стоката не пристига и превозът й
не завършва на територията на страната, същевременно ревизираното лице
придобива стоката под българския си идентификационния номер. Правят извод, че
не са налице условията за третиране на операцията като тристранна, т.к. липсва
изрично изискуемия за посредника в тристранна операция текст по чл.114 ал.З от ЗДДС "чл.141 2006/112/ЕО", като основание за неначисляване на данъка.
Установяват също така, че доставката не е и внос, тъй като стоката не е
пристигнала в България, съгласно коментираните по-горе документи.
С оглед на установените факти органите по приходите
правят извод, че е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно
същата мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията
на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този
закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в
страната. В този случай данъкът при вътреобщностното придобиване е изискуем от
дружеството на основание чл. 84 от ЗДДС. Данъчното събитие и изискуемостта на
данъка за това вътреобщностно придобиване се определят съгласно чл. 63 от ЗДДС.
Въз основа на установените факти и обстоятелства и събраните
доказателства, на основание на чл. 84 вр. чл.62 ал.2 от ЗДДС с обжалвания РА е
начислен ДДС за д.п.м. 10/2018 г. в размер на 98976,34 лв. върху данъчна основа
в размер на 253029,00 евро /494881,71 лв./ по фактура № 323654/17.09.2018г.,
издадена от Buhler Versatile Inc. Канада.
Предвид това, че дружеството коригира през м.11.2018г. по
собствено желание упражнения данъчен кредит в СД по ЗДДС за месец септември
2018г. за доставка на трактор, за която няма право на данъчен кредит, органите
по приходите начисляват лихви на основание на чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху главница в
размер на 98976,34 лв. за периода 15.10.2018г. до 14.11.2018 г. в размер на
27,50 лв.
В хода на ревизията е установено, че в Дневника за
продажбите за месец октомври 2018г. дружеството е декларирало неправомерно ВОД
на процесния трактор Versatil DT610T4F в размер на 580464,92 лв. за доставка от
„АИБ Еуропе" ООД към AGRIFARM SRL с данъчен номер R018219870 по фактура №
20180001/29.10.2018 г. Тази констатация не формира допълнително данъчно задължение.
Предвид мотивите на издадения РА и направените от
жалбоподателя възражения в жалбата, предмет на спора по настоящото дело е дали
с описаната по-горе доставка жалбоподателят е осъществил внос на стока, който е
освободен от данък по смисъла на чл.58 ал.1 т.6 от ЗДДС или е налице
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната
съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС, за което данъкът е изискуем от
жалбоподателя на основание чл.84 от ЗДДС, както и приложим ли е специалният
режим на корекция на начисления за ВОП данък съгласно чл.62 ал.4 от ЗДДС.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, в което в.л. в писменото си заключение определя размера на
корекцията на данъчната основа с оглед приложение правилото на чл.62,ал.4 ЗДДС
и чл.41,§2 от Директива 2006/112.S.
ПО ПРАВОТО:
При така установената фактическа обстановка, при която
между страните не възниква спор, съдът от правна страна приема следното :
Оспореният ревизионен акт /РА/ и предхождащият го ревизионен доклад /РД/ са
издадени от компетентни органи по приходите, оправомощени с цитираната по-горе
заповед от 11.11.2013г. № Д-1536. РА е в изискуемата писмена форма, обоснован е
с установените при ревизията факти, приобщените документи, както и с относимата
по случая нормативна уредба на случаите за ВОП в специалния закон ЗДДС. В
рамките на приключилото ревизионно производство съдът не установи допускането
на нарушения на процедурните изисквания.
Спорът между страните се формира относно спазването на
материалноправните разпоредби по издаването на оспорения РАкт. В мотивите му,
след обсъждане на направените от жалбоподателя възражения в жалбата, предмет на
спора по настоящото дело е дали с описаната по-горе доставка жалбоподателят е
осъществил внос на стока, който е освободен от данък по смисъла на чл.58 ал.1
т.6 от ЗДДС или е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС, за което данъкът
е изискуем от жалбоподателя на основание чл.84 от ЗДДС, както и приложим ли е
специалният режим на корекция на начисления за ВОП данък съгласно чл.62 ал.4 от ЗДДС.
В рамките на настоящото производство, с оглед
конкретизацията в писмените бележки на жалбоподателя по съществото на спора,
настоящият състав приема, че дружеството „АИБ Еуропе“ООД оспорва мотивите и съображенията на
органа по приходите за отсъствие на
основания за корекция по реда на чл.62, ал.4 от ЗДДС.
Коментираното от органите по приходите Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2010
година по съединени дела С-536/08 и С-539/08 е посочен механизма за корекции,
предвиден в Директива 2006/112 8/ ЕО. В това решение изрично е прието, че
когато стоките са придобити под идентификационен номер, но не са пристигнали в
държавата на получателя под чиято идентификация са придобити, не е
налице право на незабавно приспадане на
данъчен кредит. Безспорно
посоченото решение е относимо за правилното решаване на настоящия казус, тъй
като жалбоподателят за данъчен период от
01.10.2018г. до 31.10.2018г. е
декларирал данъчен кредит в размер на
97 225, 49лв – лист 174 от преписката.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя относно граматическото тълкуване на чл.62, ал.4 от ЗДДС :“ Ако
вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето
докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка,
където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от
прилагането на ал.2.“- Законодателят в нея изрично препраща към разпоредбата на
предходната ал. 2, а в нея е посочена кое е задълженото лице за облагане на ВОП
в държавата – членка по пристигане на стоката, в случая това е
дружеството-жалбоподател с идентификационен номер от РБългария, в качеството му
на получател на стока, транспортирана до РРумъния. Безспорни са данните по преписката, че
жалбоподателят не е доказал облагането на осъщественото от него ВОП в държавата, където превозът е
завършил. Не се спори по делото, че „АИБ Еуропе“ООД е получател
по ВОП, осъществено при специалната хипотеза на чл.13, ал.6 от ЗДДС, тъй
като стоката след декларирането й на митницата в РУнгария не е транспортирана
до РБългария и направо е пристигнала в
РРумъния. Ето, защо облагането с ДДС от страна на AGRIFARM SRL не формира
хипотезата за прилагане механизма за корекция по чл.62, ал.4 от ЗДДС.
В решението на Съда на Европейския съюз - Решение на Съда
(трети състав) от 2 април 2010 година по съединени дела С-536/08 и С-539/08.,
което е цитирано от ОДОП в отговора на Жалбата, подадена от „АИБ
Еуропе"ООД е посочен механизма на корекции, предвиден в Директива
2006/112/ЕО. В Решението е прието, че когато стоките са придобити под
идентификационен номер, издаден в държава – членка, различна от държавата
членка , в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказано, че
придобиването е обложено в тази втора
държава членка, данъчно задълженото лице няма право да приспадне
незабавно начисления ДДС по полученото
вътреобщностно придобиване. Възприети са и доводите в обжалваното решение, че
не са налице и предпоставките на чл. 63, ал. 3 ЗДДС, изключващи прилагането на
ал. 2 на същата разпоредба с оглед непредставяне на документи, че
вътреобщностното придобиване на стоката е обложено в страните, където тя е
пристигнала, респективно където е завършен превоза.
Съдът споделя доводите на органа по приходи, че данъкът,
платен при вноса, подлежи на възстановяване, само ако вносителят е регистриран
за целите на облагането в съответната държава членка - РРумъния и за него са
налице определените за целта изисквания на нейното данъчно законодателство.
ДДС, заплатен при внос в държава членка, различна от тази, в която е установен
и регистриран за целите на облагането вносителят, не подлежи на възстановяване
по реда на Наредбата за възстановяване на данък, начислен на лица, установени в
друга държава членка.
В случая със закупената стока се извършва директно
доставка за друго дружество от територията РРумъния. Съгласно текст от
румънското законодателство, съответстващ на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС,
местоизпълнението на тази доставка е на тази територия, т.е. то е извън
територията на РБългария. Независимо от това по силата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС документирането на доставката се извършва по реда на българския закон, без
начисляване на ДДС във фактурата, документираща сделката, като следва да се
посочи правно основание по чл. 86, ал.3
от ЗДДС за това.
Предвид изложеното правилно и законосъобразно с
обжалвания РА е начислен ДДС за извършеното от жалбоподателя вътреобщностно
придобиване на трактор при условията на чл.62 ал.2 вр.чл.84 от ЗДДС при липса
на основания за корекция по чл.62 ал.4 от ЗДДС. В този смисъл настоящият състав
счита, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, обоснован с относимите
по случая нормативни разпоредби и не е нарушен материалния закон по издаването
му. Ето защо жалбата на „АИБ Еуропе“ООД следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на ответната страна – органа
по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат – чл.8 от Наредба №1 / 2004г. –
сумата 3499, 29лв, за които е приложен списък и са своевременно поискани.
Мотивиран така и на
основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АИБ Еуропе“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя В. Н. против РА Ревизионен акт №Р 03001819001719-091-001 от
04.11.2019 г., издаден от органи по приходите
в ТД на НАП-Варна, като неоснователна.
ОСЪЖДА „АИБ Еуропе“ООД с ЕИК ЕИК
********* с адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК – гр. Русе, ул. Богдан
Войвода“ № 1, представлявано от управителя В. Н. да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ На НАП сумата от
3499,29 (три хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 0,29) лева, направени
разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: