РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Русе, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106383 по описа за 2022 година
Н. Н. К. (починала в хода на производството и заместена от своя наследник К. И. К.)
е предявила иск за разваляне алеаторен договор, обективиран в нотариален акт №120, том
ХVІІІ, дело №5996/1995г. по описа на нотариус при РРС.
Изложени са следните твърдения:
На 13.09.1995г. Н. Н. К. и съпругът й И.К. К. (починал на 09.02.2001г.) прехвърлили
на дъщеря си Ц. И.а С., придобития по време на брака недвижим имот: апартамент
„.............“ в жилищен блок „Т.“ в гр.Русе, на шести етаж, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79.69 кв.м., при граници: двор, апартамент
„Е“ на ГНС, улица, апартамент „Г“ на П. и И. С. и А.И. и стълбище, с избено помещение
№38 с площ 3.48 кв.м., при граници: изба №37 на ГТК, изба №5 на ГТС, изба №.............на К.
и Я.С. и коридор, ведно с 1.417% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, срещу поето от приобретателя задължение за гледане и
издръжка, като осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот, какъвто са водили
до този момент, докато са живи, заедно и поотделно, при учредено на прехвърлителите
право на ползване върху имота до края на живота им, заедно и поотделно.
До 2001г. Ц. С. полагала грижи за родителите си, а след смъртта на И. К., заедно със
съпруга си се установила в процесното жилище и продължила да се грижи за своята майка.
Ц. С. починала на 04.12.2017г. и оставила за свой единствен законен наследник
дъщеря си – М. Х. С.. От години ответницата не живеела в гр.Р. и контактувала със своята
баба по телефона.
Ищецът счита, че след смъртта на Ц. С., задължението за гледане и издръжка е
1
преминало върху нейната дъщеря, като част от наследството. Поддържа, че М. С. не
изпълнявала задълженията си, произтичащи от контракта – не полагала грижи и не
осигурявала необходимата на прехвърлителя издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което да развали алеаторния договор,
обективиран в нотариален акт №120, том ХVІІІ, дело №5996/1995г. по описа на нотариус
при РРС, с който Н. Н. К. и съпругът й И.К. К. (починал на 09.02.2001г.) прехвърлили на Ц.
И.а С., починала на 04.12.2017г. придобития по време на брака недвижим имот: апартамент
„............“ в жилищен блок „Т.“ в гр.Русе, на шести етаж, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79.69 кв.м., при граници: двор, апартамент
„Е“ на ГНС, улица, апартамент „Г“ на П. и И. С. и А.И. и стълбище, с избено помещение
№38 с площ 3.48 кв.м., при граници: изба №37 на ГТК, изба №5 на ГТС, изба №39 на К. и
Я.С. и коридор, ведно с 1.417% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, срещу поето от приобретателя задължение за гледане и издръжка, като
осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот, какъвто са водили до този момент,
докато са живи, заедно и поотделно, при учредено на прехвърлителите право на ползване
върху имота до края на живота им, заедно и поотделно, до размера на ¼ идеална част.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М. Х. С. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че нейната майка - приобретател по алеаторния договор, 22 години е
полагала грижи за Н. К..
Пояснява, че приживе родителите й, в изпълнение на синовния и правния си дълг
поддържали с прехвърлителите общо домакинство, споделяйки разходите.
До 2007г. М. С. живяла постоянно в процесното жилище. Впоследствие продължила
образованието си в гр.Пловдив, но почти всяка седмица се връщала в гр.Русе. В периода
2010г. – 2014г. пребивавала във Франция, където завършила образованието си. През 2015г.
се установила в гр.Харманли. Винаги поддържала връзка със семейството и дома си в
гр.Русе, включително и след загубата на майка си.
След смъртта на Ц. С., ответницата поискала от своята баба да избере къде да се
установят заедно, за да може да полага грижи и да я подпомага непосредствено – в
гр.Харманли, в гр.Пловдив, като предложила да се прибере при нея в гр.Русе.
Предложението било посрещнато с категоричен отказ, мотивиран с това, че възрастната
жена нямала желание да се мести от дома си, но и не била съгласна внучката й да изостави
кариерата си на обещаващ и налагащ се в професионалните среди технолог. Н. К. отказала и
предложението за парично подпомагане, като заявила, че не само няма нужда от пари, но
дори желае М. най-сетне да се сдобие със собствено жилище в гр.Пловдив и в тази връзка
споделила намерението си да спестява средства според възможностите си, за да й помогне.
На практика кредиторът възпрепятствал възможността за изпълнение на договора и
длъжникът бил поставен в невъзможност за изпълнение.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
претенцията като неоснователна.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №103, том VІІІ, дело №3610/30.11.1972г., нотариус при РРС
признал Н. Н. К. и И.К. К. за собственици на апартамент „Д“ в жилищен блок „Т.“ в гр.Русе,
на шести етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 79.69 кв.м., при граници: двор, апартамент „Е“ на ГНС, улица, апартамент „Г“ на П. и
И. С. и А.И. и стълбище, с избено помещение №38 с площ 3.48 кв.м., при граници: изба №37
на ГТК, изба №5 на ГТС, изба №39 на К. и Я.С. и коридор, ведно с 1.417% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
На 13.09.1995г. Н. Н. К. и съпругът й И.К. К. прехвърлили на дъщеря си Ц. И.а С.,
собствения си недвижим имот: апартамент „Д“ в жилищен блок „Т.“ в гр.Русе, на шести
етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
79.69 кв.м., при граници: двор, апартамент „Е“ на ГНС, улица, апартамент „Г“ на П. и И. С.
и А.И. и стълбище, с избено помещение №38 с площ 3.48 кв.м., при граници: изба №37 на
ГТК, изба №5 на ГТС, изба №39 на К. и Я.С. и коридор, ведно с 1.417% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, срещу поето от приобретателя
задължение за гледане и издръжка, като осигури на прехвърлителите спокоен и нормален
живот, какъвто са водили до този момент, докато са живи, заедно и поотделно, при учредено
на прехвърлителите право на ползване върху имота до края на живота им, заедно и
поотделно (договор, обективиран в нотариален акт №120, том ХVІІІ, дело №5996/1995г. по
описа на нотариус при РРС).
И.К. К., починал на 09.02.2001г. оставил следните наследници по закон: Н. Н. К. –
съпруга, починала на 02.02.2023г.; К. И. К. – син и Ц. И.а С. – дъщеря, починала на
04.12.2017г., наследена от дъщеря си М. Х. С..
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Е. И.а
Йорданова и Л. К.ова К. (дъщеря на ищеца, първа братовчедка на ответницата).
Е. Йорданова заявява, че от години е в близки отношения с Н. К. и почти всеки ден
поддържали връзка по телефона. Пояснява, че преди 2020г. често я посещавала в дома й. От
м.декември 2017г. Н. К. живеела сама. След смъртта на Ц. С., ежедневни грижи за
възрастната жена полагал ищеца и неговата съпруга. Н. с голяма мъка споделяла, че не
поддържала връзка с внучката си М. С., тъй като последната била заета и я помолила да не я
безпокои, защото имала работа. Казвала й: „Не ме търси.“. Ответницата не се държала добре
с баба си и не я подпомагала.
Л. К. твърди, че М. С. живее и работи в гр.Харманли от години. След смъртта на Ц.
С., грижи за Н. К. полагали единствено родителите на свидетелката. Ответницата рядко се
прибирала и престоявала в гр.Русе не повече от ден – два, като приемала тези пътувания за
излишни. Нямала желание и не намирала време да разговаря с баба си. Обаждала й се по
телефона веднъж на около три месеца, за минута – две. През 2022г. Л. К. упрекнала
братовчедка си, че не проявява заинтересованост и не полага дължимите грижи за баба си, в
отговор на което М. С. обяснила, че няма морално и законно задължение към възрастната
жена и не била длъжна да полага директно грижи за нея. На 30.12.2022г., след предявяване
3
на иска, се състояла среща между ответницата, свидетелката и майката на последната.
Коментирали исковата молба. М. С. заявила, че „не е длъжна да полага грижи, принципно
оценява всичко, което е направено, не го оспорва, смята, че апартамента й се полага, но е
твърде заета и не е длъжна“. Предложила, в бъдеще, таксиметров шофьор да носи храна на
баба й и „някаква жена да ходи да чисти веднъж седмично“. Свидетелката твърди, че до
30.12.2022г. ответницата не е имала желание и не е предлагала или предоставяла издръжка
на прехвърлителката. Последната се опасявала, че внучката й ще продаде апартамента. Не се
чувствала добре в собственото си жилище. Имала опасения, че трябва да плаща едва ли не
наем. Поради тези причини предявила иска за разваляне договора за издръжка и гледане.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД –
конститутивен иск за разваляне двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на
13.09.1995г., с който е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължение на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите до
смъртта им.
С договора за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка
и гледане, едната страна поема срочното задължение да гледа и издържа другата страна до
края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една
насрещна престация, изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на
собственост на собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за
предмет продължителна във времето престация, определена не с конкретен, а с определяем
срок – моментът, в който лицето, което следва да получава грижи и издръжка, почине. За да
се развали договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е без значение дали неизпълнението на
задължението за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като
всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на
пълно неизпълнение.
В производството по този иск, ищецът следва да установи наличието на договор за
издръжка и гледане между насрещните страни, а ответникът носи тежестта да докаже, че е
предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора.
От съдържанието на процесния договор е видно, че Ц. И.а С. е поела задължение да
гледа и издържа родителите си докато са живи. Не се спори, че до смъртта на приобретателя
през м.декември 2017г. договорът е бил изпълняван.
Разваляне на договора се претендира за времето след смъртта на Ц. С..
Естеството на престацията на приобретателя по договор за издръжка и гледане не се
квалифицира като intuito personae. Тази характеристика по правило принадлежи на такова
задължение, което по естеството си или по закон е в тясна, определяща и незаменима
зависимост с личността определени качества на длъжника. Изпълнението на задължението
за издръжка и гледане се проявява чрез дейности от битов характер: приготвяне и
обезпечаване на храната, поддържането на бита, предоставяне на необходимите средства за
издръжка – действия, които пълноценно могат да се осъществяват и чрез други лица. Касае
се до заместими, а не до незаместими действия. Това принципно положение е формулирано
4
и в Тълкувателно решение №30/17.06.1981г. по ГД №2/1981г. на ОСГК на ВС.
При смърт на приобретателя, съгласно чл.60 ЗН, наследниците му отговарят пред
прехвърлителите до размера на наследствения им дял за обезпечаване издръжката и грижите
на прехвърлителя, под страх от евентуално прекратяване на договора, поради неизпълнение
на поетите задължения, тъй като заради наследяването вещните права и собствеността са
станали тяхно притежание.
В случая след смъртта на приобретателя през м.декември 2017г., М. С. – единствен
наследник на Ц. С. не е полагала дължимите грижи и не е предоставяла издръжка на
прехвърлителя. Ответницата живее и работи в гр.Пловдив и гр.Харманли. Рядко посещавала
близките си в гр.Русе и епизодично контактувала със своята баба. След м.декември 2017г.
ежедневните грижи за Н. К. полагал ищецът и неговата съпруга до смъртта на
прехвърлителката през м.февруари 2023г. Нещо повече, в разговор със св.Л. К., М. С.
заявила, че няма морално и законно задължение да се грижи и издържа своята баба.
Недоказани останаха твърденията на ответната страна, досежно отказа на прехвърлителката
да приеме издръжка или да живее в едно домакинство с наследника на приобретателя, който
да се грижи за нея. Дори да се приеме, че е налице неоказване необходимото съдействие от
страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка в натура, то длъжникът е
следвало да продължи изпълнението чрез предоставяне на пари, без да чака решение за
трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства
за съществуване не може да остане неудовлетворена. Изпълнението на задължението за
издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, което произтича
от същността му. При забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано
изпълнение, изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение и разваляне на
договора.
Изложеното обуславя извод за пълно неизпълнение на договора от страна на
приобретателя спрямо прехвърлителя, поради което претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 975.59 лева (възнаграждение за
процесуално представителство и заплатени държавни такси).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по иска, предявен от К. И. К., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, бул.“Ц.О.“№....., вх....., ет.......(заместил по реда на чл.227 ГПК
първоначалния ищец Н. Н. К., ЕГН **********) срещу М. Х. С., ЕГН ********** с адрес:
гр.П., ул.“Т. И.№...., ет....., ап......договор, обективиран в нотариален акт №120, том ХVІІІ,
дело №5996/1995г. по описа на нотариус при РРС, с който Н. Н. К., ЕГН **********
(починала на 02.02.2023г.) и съпругът й И.К. К., ЕГН ********** (починал на 09.02.2001г.)
5
прехвърлили на Ц. И.а С., починала на 04.12.2017г. придобития по време на брака
недвижим имот: апартамент „Д“ в жилищен блок „Т.“ в гр.Р. на шести етаж, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79.69 кв.м., при граници:
двор, апартамент „Е“ на ГНС, улица, апартамент „Г“ на П. и И. С. и А.И. и стълбище, с
избено помещение №38 с площ 3.48 кв.м., при граници: изба №37 на ГТК, изба №5 на ГТС,
изба №39 на К. и Я.С. и коридор, ведно с 1.417% идеални части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж, срещу поето от приобретателя задължение за гледане и
издръжка, като осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот, какъвто са водили
до този момент, докато са живи, заедно и поотделно, при учредено на прехвърлителите
право на ползване върху имота до края на живота им, заедно и поотделно, до размера на ¼
идеална част.
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН ********** да заплати на К. И. К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 975.59 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6