Р
Е Ш Е
Н И Е № 54
гр.Кюстендил,
25.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и
секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№295/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.Ц.В. ***
оспорва решение №2153-09-19/12.08.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил,
с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане №**********/04.06.2021г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С
последното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на лицето на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО с мотив –
недостиг на необходимия сбор точки, респ. липса на необходимата възраст.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на актовете, като противоречащи
на материалноправните разпоредби – оспорва се, че на лицето не е признат от
втора категория труд положеният такъв в „Автостопанство смесено Станке
Димитров“ за периодите: 14.04.1986г. - 31.12.1986г. на длъжност „шофьор на
Шкода МТ“; 01.01.1988г. – 31.12.1988г. на длъжност „шофьор на Жигули и Шкода МТ
24“; 01.10.1989г. – 31.12.1989г. на длъжност „шофьор Фиат леки таксита и ЗИЛ
4505“; 01.01.1992г. – 31.07.1992г. на длъжност „шофьор на Шкода МТ“.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало по заявление на С.Ц.В. с вх.№2113-09-111/19.02.2021г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО.
С разпореждане №**********/04.06.2021г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на заявителя с мотив, че лицето няма необходимия
сбор точки 100, съгласно чл.69б, ал.2 от КСО и съответно няма необходимата
възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Съгласно описа на
осигурителния стаж на жалбоподателя е признат втора категория труд в размер на
21г. 01м. 06 дни; от трета категория – 12г. 07м. 24 дни или превърнат към трета
категория труд съгласно чл.104 от КСО – 39г. 00м. 09 дни. Годините към
19.02.2021г. са 59г. 08м. 20 дни, а точки към същата дата – 98г. 08м. 29 дни.
Разпореждането е обжалвано и с решение №2153-09-19/12.08.2021г.
на директора на ТП на НОИ - Кюстендил
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган мотивира
решението си с това, че трудът, положен от лицето за периодите 14.04.1986г.
- 31.12.1986г. на длъжност „шофьор на Шкода МТ“; 01.01.1988г. – 31.12.1988г. на
длъжност „шофьор на Жигули и Шкода МТ 24“; 01.01.1989г. – 09.08.1989г. на
длъжността „шофьор Фиат леки таксита“; 01.10.1989г. – 31.12.1990г. на длъжност
„шофьор Фиат леки таксита и ЗИЛ 4505“; 01.01.1992г. – 31.07.1992г. на длъжност
„шофьор на Шкода МТ“ е от трета категория, доколкото
не се установява трудът положен през този период да попада в обхвата на т.53а
от ПКТП /отм./ - управляваните от жалбоподателя автомобили не са товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства. Свидетелите Р.и Б. сочат, че през периода 1984г. – 1991г.
жалбоподателят е бил шофьор на товарен
автомобил „Шкода“ с ремарке.
Назначена и приета по делото е експертиза на в.л. М.В.
с вх.№411/24.01.2022г. за образуваната заплата на С.В. за спорните периоди.
Сочи се, че брутното трудово
възнаграждение за процесните периоди е формирано от основна заплата, доплащания
за работа в предприятието, за ремонти, наднормен труд, повременна работа.
Установено от ведомостите за заплати е, че през 1986г. служителят е управлявал
„Шкода МТ 24“, през 1988г. – „Жигула“, през 1990г. – „ЗИЛ 4505 и „Шкода МТ 24“,
през 1992г. – „Шкода МТ 24“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че във
ведомостите няма данни за категорията труд и за осигурителните вноски, отразени
са само колони от суми като няма информация какво включват те, срещу някои от
служителите има добавено допълнително възнаграждение за ремарке, прикачено към
автомобил, но за жалбоподателя няма такова отбелязване в никоя от ведомостите.
Назначена и приета по делото е автотехническа
експертиза на в.л. М.Й. с вх.№440/26.01.2022г. за товарните автомобили,
управлявани от жалбоподателя през процесните периоди. Сочи се, че в периода 14.04.1986г.
- 31.12.1986г. е управлявал Шкода МТ 24; през периода 01.01.1988г. – 02.1988г.
- Шкода МТ 24; в периода 01.04.1990г. – 31.12.1990г. - ЗИЛ 4505; в периода
01.01.1992г. – 31.07.1992г. - Шкода МТ 24. Визирани са и периоди /извън
процесните/, в които е отразено управлението на Шкода прицеп МТ 24 и Шкода
ремарке. Изхождайки от условията на производителите на товарни автомобили марка
„Шкода“, модел „Мадара“ и модел „Татра“ вещото лице приема, че товарен
автомобил Шкода МТ 24 е с товароносимост 8 800 кг, а ЗИЛ 4505 – 6 100
кг. Към първия е възможно прикачането на ремарке с товароносимост 8 000 кг
, а към втория – не.
С оглед така установената фактическа обстановка
съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално
легитимен субект с право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
В хода на административното производство по
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания,
акта е издаден от компетентен орган, притежава необходимото по закон съдържание
и е съобразен с целта на закона.
Спорът между страните по същество е свързан с времето,
което не се признава за трудов стаж на жалбоподателя от втора категория, а
именно 14.04.1986г.
- 31.12.1986г. за длъжност „шофьор на Шкода МТ“; 01.01.1988г. – 31.12.1988г. за
длъжност „шофьор на Жигули и Шкода МТ 24“; 01.01.1989г. – 09.08.1989г. за длъжността
„шофьор Фиат леки таксита“; 01.10.1989г. – 31.12.1990г. за длъжност „шофьор
Фиат леки таксита и ЗИЛ 4505“; 01.01.1992г. – 31.07.1992г. за длъжност „шофьор
на Шкода МТ“. Същия е зачетен от ІІІ категория
труд от административния орган.
При упражняване правомощията си
по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорения акт,
съдът счита че по отношение процесните периоди административния орган е
постановил своя акт при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Видно
от разпоредбата на т.53а от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на водачи
на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи
вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и
графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
В документи по чл.40, ал.1 от НПОС - трудовата книжка и в документ по утвърден
образец /УП/ е отразено единствено, че жалбоподателят през спорните периоди е
заемал длъжността „шофьор“ /трудова книжка/ и са посочени марките на товарните
автомобили, управлявани от него /УП/ - Шкода МТ, Шкода МТ 24, ЗИЛ 4505 и Фиат
леки таксита. Установяването на осигурителният стаж за този период е извършено
и въз основа на разплащателни ведомости, видно от заключение
вх.№411/24.01.2022г., като е отбелязано, че в тях също не се съдържа информация
за тонажа на автомобилите и дали те са били с прикачени ремаркета.
От анализа на
писмените доказателства съдът приема за установено, че през спорните периоди С.Ц.В.
се е намирал в трудови правоотношения с „Автостопанство
смесено Станке Димитров“, заемайки
длъжност „шофьор“, но без да се съдържат в първичните документи по чл.40, ал.1
от НПОС релевантни данни за товароносимост над 12 тона за управляваните от
служителя товарни автомобили. Такива
данни се съдържат в доказателствата /опис на осигурителен стаж, експертиза
вх.№440/26.01.2022г., УП-13 изх.№5531-09-956/12.052021г./ за периоди извън
процесните, поради което анализът им в съвкупност с останалия доказателствен
материал не дава основание да се приеме, че в спорните периоди жалбоподателят е
управлявал именно автомобили с товароподемност над 12 тона. По скоро обратното
– би следвало да се приеме, че в тези периоди управляваните от него автомобили
са с товароподемност под 12 тона – тук остана недоказано и твърдението на
оспорващия, че към управляваните от него автомобили са прикачвани ремаркета. В
съдебно заседание вещото лице М.В. изрично посочва, че във ведомостите няма
данни за категорията труд и за осигурителните вноски, като срещу някои от
служителите има добавено допълнително възнаграждение за ремарке, прикачено към
автомобил, но за жалбоподателя няма такова отбелязване в никоя от ведомостите.
А в заключение вх.№440/26.01.2022г. на в.л. М.Й. е посочено, че
товароносимостта на Шкода МТ 24 е 8 800 кг без ремарке, а на ЗИЛ 4505 - 6
100 кг., като към тази марка автомобили не се прикача ремарке. Следователно не
може да се обоснове извод за наличие на хипотезата на т.53а от ПКТП (отм.).
Свидетелските показания за вида управлявани МПС-та от С.В. не се кредитират от
съда, тъй като те не се подкрепят от никакви писмени данни за товароносимостта им.
Установяването на този факт е в пряка причинна връзка с извода за категорията
труд по т.53а от ПКТП (отм.) и поради това е в хипотезата на забраната да се
установява категория труд със свидетелски показания - чл.104, ал.10 от КСО.
Изводът от горното е, че
осигурителният стаж за спорните периоди правилно е зачетен от трета категория. В
този смисъл административният орган е издал оспореното решение в съответствие с
материалния закон, като законосъобразно е приел че не са налице условията по
чл.69б, ал.2 или чл.68, ал.1-2 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съобразявайки необходимата възраст, осигурителния
стаж и сборът от точки към датата на подаване на заявлението – 19.02.2021г.
Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода от делото на ответната страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на основание чл.143, ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.В. ***
срещу решение №2153-09-19/12.08.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу разпореждане №**********/04.06.2021г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за
отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО.
ОСЪЖДА С.Ц.В. ***
да заплати на ТП на
НОИ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
/сто/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните чрез
връчването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: