Решение по дело №1418/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1241
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20207040701418
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1241                               01.10.2020 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело 1418 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „ШАНС 941“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ахтопол, общ. Царево, ул. „Тракия“ № 28, представлявано от управителя К.И.М., против решение № 59 от 02.06.2020 г., постановено по НАХД № 74/2020 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според жалбоподателя наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него не е посочено какво нарушение е извършило дружеството съгласно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В жалбата се сочи, че фактическите констатации на наказващия орган не позволяват на жалбоподателя да узнае дали нарушението води до неотразяване на приходи и това процесуално нарушение ограничава правото на защита на последния. Изложено е, че в наказателното постановление се съдържат констатации относно обстоятелства, относими към съставомерните признаци на нарушението, каквито не са установени с АУАН, като не се сочат конкретни такива. Наведени са също доводи за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение, поради съставяне на АУАН в присъствието на лица, които не са свидетели на нарушението. Направено е искане за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая на административно нарушение. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание. Не сочи нови доказателства. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 472769-F506558/21.10.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено на касатора административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Прието е от съда, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Формиран е извод, че са налице съставомерните признаци на нарушението, за което е санкционирано търговското дружество, както и че наложената имуществена санкция съответства на тежестта на нарушението.

Според настоящия съдебен състав, решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че касационният жалбоподател „ШАНС 941“ ЕООД стопанисва търговски обект- закусвалня в гр. Ахтопол, на ул. „Тракия“ № 28. При извършена на 21.08.2019 г. в 19.50 часа проверка от служители на НАП е констатирано, че не е отпечатан пълен дневен фискален отчет за 19.08.2019 г. с нулиране и запис във фискалната памет. Установено е, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, свързано с НАП, работещо към момента на проверката. Тези констатации са отразени в съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0347917 от 21.08.2019 г. За нарушението е съставен срещу търговското дружество АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Касаторът „ШАНС 941“ ЕООД е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна- предвижда административно наказание за нарушаване на реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото поведение. За да се ангажира отговорността на жалбоподателя, е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според което до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В случая това задължение не е изпълнено от търговеца за посочената в наказателното постановление дата. По делото няма данни фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта на касатора, да е осигурявало изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет към момента на проверката, няма и такива твърдения. Ето защо съдът приема, че са налице признаците от състава на нарушението, за което последният е санкциониран.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато при издаване на наказателното постановление съществено нарушение при подбора на приложимите правни норми. Съставът на административното нарушение е очертан с нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и, както се посочи по-горе в изложението, поради бланкетния характер на тази норма, е попълнен с разпоредбата на §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с която е предвидено конкретното задължение за търговеца, за чието неизпълнение той е наказан. Доколкото извършеното административно нарушение не е от естество да доведе до неотразяване на приходи, законосъобразно е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, към която препраща нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС.

При извършената проверка настоящият съдебен състав не констатира несъответствие в констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, поради което направеното бланкетно оплакване в този смисъл е неоснователно. Неоснователно е също възражението за нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото нормата изрично допуска, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели.

Касаторът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици за фиска. Тези доводи са неоснователни. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Доколкото нарушението е формално, въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания, поради което решението на ЦРС следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 02.06.2020 г., постановено по НАХД № 74/2020 г. по описа на Районен съд- Царево.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.