РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Русе,13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, 6 ти състав,
в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
При секретаря Бисерка Василева като разгледа докладваното
от съдията Димитрова адм. дело № 267 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на ЕТ“ Еврокварц-И.В.“ срещу решение №ПД-14-118/30.06.2017.
на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на
река Дунав“, с което е отказано продължаване на срока на действие на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект №РВО-6/22.04.2016г. за
изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на с.Драгаш Войвода,
общ.Никопол, обл. Плевен и е прекратено разрешителното, считано от 15.07.2017г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,респ.нищожност
на административния акт и се претендира се отмяната му и се претендират разноски.
Твърди се, че не са налице фактическите и
правни основания за издаването му, ИАППД не е компетентна да извърши
прекратяване на разрешението за ползване, като в правомощието на Басейнова
дирекция Дунавски район е преценката по отношение изпълнението на законовите
изисквания: подада ли дейността в защитена зона,налице ли е забрана за
извършване на конкретна дейност, пречи ли на статута на защитена зона, какви
мерки са необходими по реда на чл.156 и сл. от ЗВ.Липсва план за управление на
защитена зона или защитена територия, не е налице съразмерност на наложените
ограничения, не е налице хипотезата на чл.156а ЗВ ,не са изследвани релеватнти
обстоятелства, не е установена необходимост от изземване на наносни материали
по реда на чл.140 ал.6 ЗВ
Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Проучване и
поддържане на река Дунав“, чрез
процесуалния си представител,в писмен отговор и в с.з. счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема следното:
Жалбата е подадена срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол и от лице, за които е налице правен
интерес от оспорването. Актът е връчен на 11.07.2017 г., а жалбата е подадена
чрез административния орган на 24.07.2017 г. преди изтичане на 14-дневния срок
за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят ЕТ“ Еврокварц-И.В.“ е
притежател на разрешително за ползване на повърхностен воден обект №РВО-6/22.04.2016г.,
даващо право да изземва наносни отложения без използване на плаващи и закотвени
добивни съоръжения от река Дунав, на
място, индивидуализирано с географски координати и площ на ползване 107 670кв.м
за участъка от км.587.500 до км.586.000 на р.Дунав в землището на с. Драгаш
Войвода, общ.Никопол, обл. Плевен до 30.09.2016г.или до влизането в сила на
ПУРБ 2016-2020г. в резултат на промяна на
титуляра на предходно разрешително РВО-6/08.08.2011г –„ Пидропроект
Плевен“ЕООД, с решение № 39/19.04.2016г на изп.директор на ИАППД и преиздаване
на ново такова/ л. 1-16 от преписка/.
С молба вх.№ ВО-11/28.03.2017г. е поискано
от ЕТ удължаване на срока за издаденото
разрешително.
Междувременно по искане на предходния
титуляр на разрешително РВО-6/08.08.2011г –„ Хидропроект Плевен“ЕООД за
продължаване на срока за разрешителното / л.8 вх.№ ВО-14/09.09.2015г./, с решение
№113/10.09.2015г. на изпълнителен директор на ИАППД, производството по продължаване
на срока на разрешителното е спряно до приемане на актуализиран ПУРБ./ л.23 от
преписката/. С решение №1110/29.12.2016г. на Министерския съвет е приет План за
управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за
периода 2016-2021г. и национална програма за изпълнението му/л.24-42/.
С решение №РД-11-60/06.04.2017г. на изпълнителен директор на ИАППД, процедурата по
продължаване срока на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по
заявлението на жалбоподателя №РВО-6/22.04.2016г. е възобновена/л.48/.
Във връзка с постъпили множество заявления
с искания за продължаване на срок на разрешителни, с писмо изх.№III-5-380/04.04.2017г. /стр.49 от адм. преписка/,
изпълнителният директор на ИАППД поискал информация от министъра на околната
среда и водите дали конкретни участъци от река Дунав, предмет на
разрешителните,вкл и процесното-т.42, попадат в зони за защита. С писмо
изх.№12-00-371/27.06.2017г. /стр.58-61 от преписката/ на министъра на околната
среда и водите е отговорено кои от участъците попадат в границите на защитени
зони от „Натура 2000“, които са и зони за защита на водите, съгл.чл.119а, ал.1,
т.5 от Закона за водите, сред които са и участъците, заявени от
жалбоподателя като е посочено че
предвидените дейности за изземване на наносни отложение съгласно разрешителните
за ползване на повърхностен воден обект са допустими при доказване на
необходимост от изземване на инертни материали за осигуряване безопасността и
поддържането на корабоплавателния път на р.Дунав.
Изискана е информация и становище от
Басейнова дирекция Дунавски район за процедурата за продължаване на срока на разрешителните.
В писмо изх.№2148/27.03.2017г. на директора на дирекцията /стр.62 от
преписката/ е посочено в т.4, че ЕТ представя годишните си отчети за добиваните
наносни отложения в законовия срок, заплатил е дължимите такси по ЗВ.
С писмо изх.№III-5-484/10.05.2017г.
/стр.64 от преписката/ ответникът е поискал становище от директора на РИОСВ Русе
– компетентен орган по см. на чл.119а, ал.2 от ЗВ, дали участъците, предмет на
искането на жалбоподателя, попадат в зони за защита. С писмо на стр.66 от
преписката, т.6 е отговорено, че участък с титуляр на разрешително жалбоподателя
попада в границите на защитена зона BG0000396 „Персина“ и BG00002091“ Остров Лакът“, попадат в ПП“
Персина“.
След получаване на
изисканата информация и становища е изготвен констативен протокол от
20.06.2017г., одобрен от изпълнителния директор на ИАППД /стр.68 -75 от преписката/, в който в т. 5 е посочено, че разрешителното
на жалбоподателя не следва да бъде продължено, тъй като участъкът му попада в
защитена зона „Натура 2000“ изцяло , кариерата не се намира в прагов участък и
не се налага драгиране за поддържане на корабоплавателния
път.
На 30.06.2017г е издадено
оспореното решение, с което е отказано продължаване на срока на действие на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект №РВО-6/22.04.2016г. за
изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на с. Драгаш Войвода,
общ.Никопол, обл. Плевен и е прекратено разрешителното, считано от 15.07.2017г.
Като фактически основания са посочени неизпълнения на условията по раздел 7 от Плана
за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за
периода 2016-2021г., мярка с код РМ 5 и чл.118з от Закона за водите, които по
същество визират една и съща забрана за извършване на дейности по изземване на
наносни отложения в речни участъци на водните тела, попадащи в защитени зони, с
изключение на участъците, за които е установена необходимост от изземване.
Посочено е, че участъкът, попадащ в разрешителното, чието продължаване се иска,
попада в защитената зона „Натура 2000“ изцяло в BG0000396 „Персина“ и BG00002091“ Остров Лакът“и
попадат в Природен парк Персина“, както
и че няма установена необходимост по чл.140 ал.6 ЗВ от изземване на наносни
отложения за този участък. Като правни основания за издаване на акта е посочен
чл.118з, т.3 и т.4 от Закона за водите.
След издаване на решението, с решение №7915/22.06.2020г.
по адм.д.№2258/2017г. на ВАС, оставено в сила с решение №131745/23.10.2020г по ад.д.№8979/2020г.
на ВАС, Планът за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново
управление за периода 2016-2021г. е частично отменен, включително и досежно мярка
с код РМ 5.
По делото от ответната страна е представен
и неофициален превод на извадки от резултатите по проекта Danube Sediment / Управление на седиминтите на
р.Дунав-Възстановяване на седиментния баланс на р.Дунав по програма за
трансгранично сътрудничество „ Дунав“2014-2020 по повод назначената СТЕ,
включително и с копия на кореспонденция по проекта и на оптичен носител,ведно с
решение № 77/11.02.2016г на МС за приемане на план за управление на Природен
Парк „ Персина“/ черен том/.
По делото е назначена и приета СТЕ. От
заключението на л.197 и сл. от делото и разясненията на в.л. дейността на жалбоподателя
представлява вид хидроморфологичен натиск върху речното дъно, тъй като е
свързана с промяна дълбочината на реката , както и на структурата и субстрата
на речното легло, като сочи че от компетентността на МОСВ и БДДР е
съответствието на оценките на степента на натиск и ПУРБ, като допълнително представената
от ответника информация по проекта Danube Sediment е без данни за участъка
в района на конкретната дейност .Експертът сочи,че изземването на наносни
отложения не оказва влияние върху водните
количества. Такова не твърди и ответника.Характера на дейността не оказвала
въздействие спрямо биохимични и физикохимични показатели на водата.Но
стандартния формуляр за опазване на
обявената в ДВ/ изрично посочени заповеди/ защитена зона в защитена зона „
Персина“ и дейностите в разрешителното са идентифицирани като съществена
заплаха за водолюбивите птици, водят до увреждане на местообитания ,прогонване
и безпокойството им и оказват влияние
върху релефа на дъното в района на работната площадка, но Без да се
идентифицира като причина за влошаване и степента на въздействие е в рамките на
допустимото спрямо целите на опазване на ПП „ Персина“.
Правни изводи: При така установеното от фактическа страна
съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.52,
ал.1, т.2 от ЗВ – изпълнителен директор на ИАППД. Спазени са изискванията за
форма, изложени са правни и фактически основания. Производството е протекло без
допуснати съществени процесуални нарушения, органът е събрал необходимите и
относими доказателства преди издаване на акта.
Съгласно чл.79 ал.1 вр.чл.50 а ал.3
вр.чл.52 ал.1вр.чл.190 ал.5 ЗВ именно изп.директор на ИАППД е оправомощен да
контролира изпълнението на условията на разрешителните и именно той е
компетентен за издаване ,респ.прекратяване на разрешителните за изземване на
наносни отложения от р.Дунав.Разпоредбата на чл.78 ЗВ определя компетентния
орган да продължи срока на действия на разрешителното –органа издал го, т.е
изп.директор на ИАППД, аргумент е и нормата на чл.188 т.4 ЗВ противно на
становището на жалбоподателя. От правомощията на директора на Басейнова
дирекция са извадени разрешителните за изземване на наносни отложеия от
р.Дунав, които са от компетентността на ответника и издател на оспорения акт.
Т.е оспореното решение не е нищожно.
Тъй като изп.директор на ИАППД действа в
условията на обвързана компетентност съгласно чл.79 ал.1 т.8 ЗВ , неговата
задача е да провери налице ли са предпоставките за прилагане на нормата,а
именно дали упражняването на правата по разрешителното по чл.50 ал.1 от ЗД
представлява натиск върху състоянието на водитеи, допринасящ за влошаването им или непостигане на целите за
опазване на околната среда-чл.50а ал.4 вр.ал.3 от ЗВ. И именно в тази връзка са
множеството действия по съгласуване, т.е спазена е поцедурата, чрез запитвания
до РИОСВ-Русе, до МОСВ и Басейнова дирекция.
Решението е в изискуемата писмена форма,
съдържа изложение на фактически и правни основания, т.е. мотиви, които са
проверими по същество.
Решението е издадено при правилно
приложение на материалния закон.
В чл. 78 от ЗВ, в редакцията му към
момента на постановяване на оспорения акт, са регламентирани предпоставките за
удължаване срока на издадено разрешително, като в ал.2 е предвидено, че
компетентния орган продължава срока на действие на разрешителното, когато: т.
1. молбата е подадена в срока по ал. 1; т. 2. не се нарушават нормативни
разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси; и т.3 са изпълнени
условията на издаденото разрешително. В случая е безспорно, че молбата е
подадена в срок и че жалбоподател е спазвал условията на издаденото разрешително
с оглед отговора на Басейнова дирекция, но не е налице предпоставката по чл.78,
т.2 от ЗВ.
Съгласно чл. 118з, т.3 и т.4 от ЗВ, място за изземване на
наносни отложения не се определя в участък, където са въведени ограничения и
забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на
целите по чл. 156а, както и където тази част от реката попада в зони за защита
по чл. 119а, ал. 1, т. 5, с изключение на участъците, за които по реда на чл.
140, ал. 6 от ЗВ е установена необходимост от изземване.
Нормите, към които
препращат цитираните разпоредби, предвиждат, че мерките и сроковете за
постигането на целите (по чл. 156а вр. чл. 149а от ЗВ) за опазване на
околната среда по ал. 1 се определят с плановете за управление на речните
басейни - чл. 156а, ал. 2 от ЗВ, а съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ - че зоните за защита
на водите са защитените територии и зони определени или обявени за опазване на
местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на
състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Независимо, че ПУРБ в
относимата към настоящето производство част е отменен и нов все още не е приет,
основанието по чл.118з, т.4 вр. чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ е налице, тъй като
участъкът, в който попада дейността на жалбоподателя е изцяло в пределите на
защитената зона „Натура 2000“ изцяло в BG0000396 „Персина“ и BG00002091“ Остров Лакът“и
попадат в Природен парк Персина“. Предвид
местоположението на участъка, не е установена необходимост от изземване на наносни
отложения с цел поддържането
проводимостта на речното легло, т.е. не е налице и изключението по чл.118з, т.4 от
ЗВ.Последно посочената норма е приложима при както е установено попадането в
защитена зона, само с
оглед на изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 ЗВ е установена
необходимост от изземване. В случая междуведомствените комисии и в тази връзка
запитванията до МОСВ ,РИОСВ,МТ, вкл и отправяните запитвания до областен
управител не установяват нуждата от продължаващо изземване. Все пак само от
компетентостта на обл.управител е произнасянето само в случаите предвидени в
закона за почистване на речното дъно, а не по отношение на настоящия спор, тъй
като за река Дунав не се извършва такова почистване, а и изпълнението на
драгажната дейност по фарватера не е с разрешителен режим, а се осъществява от
ИАППД, по силата на Конвенцията за режима на корабоплаване по
р.Дунав,т.н.Белградска конвенция, т.е не от областните управители , което прави
неприложима нормата на чл.140 ал.6 ЗВ, така както жалбоподателя твърди.
Изложеното сочи на правилно приложение на
материалния закон. Доводи в тази насока се съдържат и в заключението по СТЕ
относно влиянието на дейността на жалбоподателя, оказваща значителен натиск
върху биоразнообразието на птици и риби в защитените зони, макар и в
допустимите граници.
Липсват
положителните предпоставки за продължаване на разрешителното, поради което
законосъбразно е постановен отказ. Следва да се посочи, че в случая вторият
диспозитив - за прекратяване на разрешително за ползване на повърхностен воден
обект №РВО-6/22.04.2016г., е излишен, тъй като срокът на разрешителното е
изтекъл и прекратяване на действието му се следва от разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗВ, но това не се отразява на валидността и законосъобразността на акта
С оглед на гореизложеното, оспореното решение
№ПД-14-118/30.06.2017. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Проучване и поддържане на река Дунав“ е законосъобразен акт, а жалбата срещу
него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ“
Еврокварц-И.В.“ срещу решение №ПД-14-118/30.06.2017. на изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, с
което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за ползване
на повърхностен воден обект №РВО-6/22.04.2016г. за изземване на наносни
отложения от река Дунав в землището на с.Драгаш Войвода, общ.Никопол, обл.
Плевен и е прекратено разрешителното, считано от 15.07.2017г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: