Решение по дело №2835/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1537                                 05.11.2010г.                         град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,     наказателно отделение, І-ви състав

На двадесет и седми септември                                   година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №2835 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Я.М.Я., ЕГН ********** ***, чрез адв., с адрес за призоваване: срещу наказателно постановление №22-0000579/24.06.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ; 2. глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните прави и нарушение на материалния закон, и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. С жалбата се представят доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя, който пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление. Не ангажира нови доказателства.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призована, не изпрати представител в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.06.2010г., около 11.20 часа, в гр. Бургас, на КПП-4, на разклон Върли бряг, служители на РД „Автомобилна администрация” гр. Бургас, сред които и св. Д.С.Т., спрели за проверка товарен автомобил „ГАЗ” с рег. № А 9074 АР, движещ се по посока ж.к. „Меден рудник” и превозващ дърва, оборудван с табела с надпис „Превоз за собствена сметка”. При проверката на документите се установило, че водач на автомобила е жалбоподателят Я.М.Я., ЕГН **********, а автомобилът е собственост на ЕТ “Делфин – Крали Василев” гр. Средец, като със същият се извършва превоз за собствена сметка на дърва. Свидетелят Т. изискал от водача да му представи трудов договор с който е назначен или заверено копие (извлечение) от него, а също и заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза, но жалбоподателят не представил исканите документи.

С оглед на тези констатации, св. Д.Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение №099707/07.06.2010г. против Я.М.Я., ЕГН **********, за това, че на 07.06.2010г., около 11.20 ч., в гр. Бургас, КПП-4, разклон Върли бряг по посока на движение к-с „Меден рудник”, извършва превоз за собствена сметка на товари (дърва) от гр. Средец да гр. Айтос, с товарен автомобил „ГАЗ” с рег. №, оборудван с табела “Превоз за собствена сметка, като при проверката е установено, че водачът е без трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него, а също и без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза. Актосъставителят квалифицирал така установените обстоятелства като нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 1 и т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. Актът е бил подписан от актосъставителя и от свидетеля, веднага е бил предявен на нарушителя, който го е подписал, като е вписал следните възражения: “работя от три дни в тази работа, тъй като работодателя ме пробва за 1 седмица”.

Въз основа на установеното с АУАН №099707/07.06.2010г., впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №22-0000579/24.06.2010г., с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ; 2. глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, с фактическо описание идентично с посоченото в акта.

Като писмено доказателство към жалбата е представена заповед от 07.06.2010г. на, в качеството му на ЕТ “” гр. Средец, съгласно която Я.М.Я. следва да извозва дърва от с.Пънчево до склада гр. Айтос с автомобил с рег. №, марка ГАЗ с дата на тръгване и дата на пристигане 07.06.2010г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Д.С.Т., както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

По т. 1 от наказателното постановление:

С т. 1 от оспореното НП, жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2008 г., изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г.), на основание чл. 12б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, т.е. подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр, при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът.

Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение.

С оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай, и предвид установените по делото факти, настоящият състав на БРС приема, че в случая жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, тъй като на 07.06.2010г., в качеството си на водач на МПС, е извършвал превоз за собствена сметка на товари с т.а. „ГАЗ” с рег. №, оборудван с табела с надпис „Превоз за собствена сметка”, като е бил без заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът. Тъй като посоченият документ е такъв изискващ се от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. (подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр), и тъй като жалбоподателят не е притежавал посочения документ при извършвания от него превоз за собствена сметка на товари, съдът приема, че съставът на нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е осъществен от обективна страна. Именно на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр административнонаказващият орган е санкционирал нарушителя за посоченото в т. 1 от НП административно нарушение, правилно издирвайки и прилагайки материалния закон.

В случая правилно е определен и размерът на наложеното административно наказание по т. 1 от НП. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр за извършеното нарушение е предвидено наказание глоба от 500 до 1500 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание в минималния, предвиден от законодателя размер – 500 лв., което според съда е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, предвид на това, че по делото не са налице данни за предходни нарушения на ЗАвПр извършени от жалбоподателя. Според чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба, поради което и наложеното на жалбоподателя наказание по т. 1 от НП не може да бъде намалено по размер.

Обобщавайки изложеното, съдът направи крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление, в частта му по т. 1, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т. 2 от наказателното постановление:

С т. 2 от оспореното НП, жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Съдът намира, че в тази си част наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, и следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

На първо място според нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение. Съдът приема, че при тълкуването на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се налага извода, че същата предвижда едно наказание - глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение, за описаното в тази норма нарушение, т.е. както за липса на един от описаните документи, така и за липса на всички от описаните документи, а не както е приел административнонаказващият орган, че за липсата на всеки един от тези документи следва да се налага отделно наказание глоба.

На второ място съдът счита, че от доказателствата по делото следва извода, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, тъй като водачът не е представил в момента на проверката заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът - документ, който се изисква от чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. (подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр). Това е така защото от представената от жалбоподателя заповед от 07.06.2010г. на ЕТ “Делфин – Крали Василев” се установява, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят е разполагал с редовно издадена заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, но не е носил същата и не я е представил на контролните органи. Предвид на това административнонаказващият орган е следвало да наложи наказание на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, а не по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, както неправилно е приложил материалния закон.

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление, в частта му по т. 1, следва да бъде потвърдено, а в частта му по т. 2 – следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000579/24.06.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, в частта му по т. 1, с която на Я.М.Я., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0000579/24.06.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, в частта му по т. 2, с която на Я.М.Я., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева